Khaleesi
12-18-2012, 09:18
Здравейте, пиша ви не толкова за да искам съвет, колкото да разбера мнението ви по следната ситуация:
Уча в гимназия, няма значение кой клас (само ще уточня, че не съм заек :D) и още от 8 клас се сприятелихме аз и още две момичета от класа ми. С едната постепенно отношенията ни се влошаваха. Не че тя беше лош човек, но не спираше да ни лъже, разиграва и да се държи странно, дори стигна до това да ме набеди пред родителите си и тогавашната ни класна, че й налагам психически и (виж ти!) физически тормоз. Което, разбира се, няма нужда да уточнявам е пълна лъжа. Както и да е, останахме само аз и третото момиче. Въпроса е, че аз не я харесвах особено и другото момиче, с което прекратихме отношения беше де факто скрепяващата връзка в отношенията ни, защото така не се налагаше да я търпя с пълните й минуси, освен това тогава още не седяхме заедно (предполагам разбирате - просто когато прекарваш толкова време с едни и същи неприятни хора, дори и в часовете доста повече те изнервят от обикновено).
Ето как стоят нещата сега: В края на заешката година се сближих с друго момиче от класа, да я наречем Елица например.
Елица е прекрасен човек, изслушва те, дава страхотни съвети, въпреки че не е толкова уверена по отношение на себе си (без причина, защото е страшно красива, наистина), талантлива е в много аспекти и като цяло е най-доброто, което може да се очаква от моята пръскаща се до шевовете гимназия, пълна с фалшиви кучки и ограничени селяндури. (Не придобивайте грешната идея, гимназията ми е елитна, което е най-лошото, като се замислиш)
Та аз и Елица се сближихме много и сега с кеф мога да кажа, че ми е най-близкото момиче от класа и дори спечели една голяма част от доверието ми.
Да се върнем на другата обаче. Нея ще кръстим Виктория. Нека ви я опиша. Виктория е едно обикновено момиче. Просто обикновено. Слаба, нормално изглеждаща, нищо особено. Добрите й черти са че с нея доста често се смеем, т.е. забавна е, понякога е мила, умна е, навива се на доста често лудите ми идеи, знае как да се забавлява.
И до тук. Слушайте сега лошите. Нахална е, и то много. Дори помня първия път, в който дойде в нас - още не беше се събула и започна да отваря стаите една по една, да види какво има, представяте ли си що за нахалство? После когато вечеряхме и майка ми я попита дали искаме да сложи нещо си там в соса за спегетите, Виктория едва ли не й изкрещя: "Ареееее БЕЗ, А?" Също е супер мрънкало, все от нещо е недоволна, постоянно псува и злобее над някой, има отвратителния навик да обсъжда хората шумно, понякога даже пред тях, адски нагла е и доста често се самопоканва навсякъде, едва ли не мисли, че хората са й длъжни с нещо; Винаги тя е правата, никога не греши, когато я хванат да преписва (което е доста често) всеячески се опитва да се оневини и да се направи на малка шибана светица, каквато не е, дори се е разревавала с тази цел. И това не е всичко, но не смятам допълнително да удължавам този и без това дълъг текст.
Така беше в осми клас и аз търпях, търпях, но до едно време. Причиних й нещо ''ужасно'', което не извинявам по никакъв начин, но честно казано си го заслужаваше. Знаех че се комплексира от мен доста, винаги се опитваше да ме имитира всеячески (и още го прави) в каквото се сетите (дрехи, козметика, начин на поведение - въпреки че в последното не успяваше, защото и до днес коренно се различаваме по това) и на един купон (даже стана съвсем случайно) гаджето й се овъртя около мен след като я видя пред него да се натиска на десет различни момчета и двамата се измъкнахме навън. Нищо не сме правили, честна дума, само седнах в него и си говорихме, въпреки това някои от балкона ни е видял и е разтръбил на всички, че едва ли не секс сме правили под прозорчето. :D Той ясно си искаше да се забие с мен, но все пак аз не го направих. Въпреки това, до нея стигна точно тази новина. Аз не й я отрекох и досега не знам защо, мисля, че ми харесваше да видя болката в очите й, нещо като вендета за всичките главоболия, които ми е нанасяла. :D И познайте какво - тя веднага ми прости. Разбира се. Защото без мен си нямаше нито един приятел, с когото да се мотае в училище, казвам ви, почти никой не я харесва. Използвах и този факт в моя полза, като я изолирах за периоди от време (аз пък имах много приятели в класа и можех да се мотая със всеки) и я карах едва ли не да ми се моли да й проговоря, разбирате ли? Харесваше ми да я мъча, признавам си :D
Както и да е, отклоних се малко. Някъде към края на заешката година, когато вече затоплях отношенията си с Елица и се отвращавах от Виктория, реших, че не е правилно това което правя и човек не може да нарича някой като Виктория свой приятел. Седнахме и поговорихме, като големи хора и се разбрахме тя да опита да промени поведението си, в началото спрямо мен и постепенно и към другите, защото иначе просто щях да се откажа от нея.
И тя се промени, вече е друг човек. Да, ама не съвсем. Наскоро започна да се проявява пак по същия начин, говорих отново с нея, за малко утихна и сега пак. Усещам как постепенно се отдръпвам от нея и започва да спира да ми пука каква е, виждам, че разговорите вече не помагат и се опитвам да й намекна, че поведението й не е правилно. Говоря си все по-малко с нея, при удобни моменти не седя с нея, но вече не е както преди - преди ми пукаше как се държи, исках да й помогна да се стегне малко, вече въобще не ми. Имам си прекрасни отношения с Елица (които впрочем адски дразнят Виктория хаха :D) и въобще, ама въобще не ми пука за Виктория, въпреки, че тя ме числи като своя ''добра приятелка''. Не искам да й развалям илюзиите и правилно ли е? След като завършим вече няма да се виждаме, убедена съм. Времето и разстоянието ще ни разделят. Но трябва ли човек да превъзпитава приятелите си? По-удобно ли е да кимам и да я оставя да живее в илюзията си, че сме ''приятелки'', отколкото да се занимавам с това да я отбягвам и да се правим на непознати след това?
Съжалявам за това дълго.. нещо :D
Уча в гимназия, няма значение кой клас (само ще уточня, че не съм заек :D) и още от 8 клас се сприятелихме аз и още две момичета от класа ми. С едната постепенно отношенията ни се влошаваха. Не че тя беше лош човек, но не спираше да ни лъже, разиграва и да се държи странно, дори стигна до това да ме набеди пред родителите си и тогавашната ни класна, че й налагам психически и (виж ти!) физически тормоз. Което, разбира се, няма нужда да уточнявам е пълна лъжа. Както и да е, останахме само аз и третото момиче. Въпроса е, че аз не я харесвах особено и другото момиче, с което прекратихме отношения беше де факто скрепяващата връзка в отношенията ни, защото така не се налагаше да я търпя с пълните й минуси, освен това тогава още не седяхме заедно (предполагам разбирате - просто когато прекарваш толкова време с едни и същи неприятни хора, дори и в часовете доста повече те изнервят от обикновено).
Ето как стоят нещата сега: В края на заешката година се сближих с друго момиче от класа, да я наречем Елица например.
Елица е прекрасен човек, изслушва те, дава страхотни съвети, въпреки че не е толкова уверена по отношение на себе си (без причина, защото е страшно красива, наистина), талантлива е в много аспекти и като цяло е най-доброто, което може да се очаква от моята пръскаща се до шевовете гимназия, пълна с фалшиви кучки и ограничени селяндури. (Не придобивайте грешната идея, гимназията ми е елитна, което е най-лошото, като се замислиш)
Та аз и Елица се сближихме много и сега с кеф мога да кажа, че ми е най-близкото момиче от класа и дори спечели една голяма част от доверието ми.
Да се върнем на другата обаче. Нея ще кръстим Виктория. Нека ви я опиша. Виктория е едно обикновено момиче. Просто обикновено. Слаба, нормално изглеждаща, нищо особено. Добрите й черти са че с нея доста често се смеем, т.е. забавна е, понякога е мила, умна е, навива се на доста често лудите ми идеи, знае как да се забавлява.
И до тук. Слушайте сега лошите. Нахална е, и то много. Дори помня първия път, в който дойде в нас - още не беше се събула и започна да отваря стаите една по една, да види какво има, представяте ли си що за нахалство? После когато вечеряхме и майка ми я попита дали искаме да сложи нещо си там в соса за спегетите, Виктория едва ли не й изкрещя: "Ареееее БЕЗ, А?" Също е супер мрънкало, все от нещо е недоволна, постоянно псува и злобее над някой, има отвратителния навик да обсъжда хората шумно, понякога даже пред тях, адски нагла е и доста често се самопоканва навсякъде, едва ли не мисли, че хората са й длъжни с нещо; Винаги тя е правата, никога не греши, когато я хванат да преписва (което е доста често) всеячески се опитва да се оневини и да се направи на малка шибана светица, каквато не е, дори се е разревавала с тази цел. И това не е всичко, но не смятам допълнително да удължавам този и без това дълъг текст.
Така беше в осми клас и аз търпях, търпях, но до едно време. Причиних й нещо ''ужасно'', което не извинявам по никакъв начин, но честно казано си го заслужаваше. Знаех че се комплексира от мен доста, винаги се опитваше да ме имитира всеячески (и още го прави) в каквото се сетите (дрехи, козметика, начин на поведение - въпреки че в последното не успяваше, защото и до днес коренно се различаваме по това) и на един купон (даже стана съвсем случайно) гаджето й се овъртя около мен след като я видя пред него да се натиска на десет различни момчета и двамата се измъкнахме навън. Нищо не сме правили, честна дума, само седнах в него и си говорихме, въпреки това някои от балкона ни е видял и е разтръбил на всички, че едва ли не секс сме правили под прозорчето. :D Той ясно си искаше да се забие с мен, но все пак аз не го направих. Въпреки това, до нея стигна точно тази новина. Аз не й я отрекох и досега не знам защо, мисля, че ми харесваше да видя болката в очите й, нещо като вендета за всичките главоболия, които ми е нанасяла. :D И познайте какво - тя веднага ми прости. Разбира се. Защото без мен си нямаше нито един приятел, с когото да се мотае в училище, казвам ви, почти никой не я харесва. Използвах и този факт в моя полза, като я изолирах за периоди от време (аз пък имах много приятели в класа и можех да се мотая със всеки) и я карах едва ли не да ми се моли да й проговоря, разбирате ли? Харесваше ми да я мъча, признавам си :D
Както и да е, отклоних се малко. Някъде към края на заешката година, когато вече затоплях отношенията си с Елица и се отвращавах от Виктория, реших, че не е правилно това което правя и човек не може да нарича някой като Виктория свой приятел. Седнахме и поговорихме, като големи хора и се разбрахме тя да опита да промени поведението си, в началото спрямо мен и постепенно и към другите, защото иначе просто щях да се откажа от нея.
И тя се промени, вече е друг човек. Да, ама не съвсем. Наскоро започна да се проявява пак по същия начин, говорих отново с нея, за малко утихна и сега пак. Усещам как постепенно се отдръпвам от нея и започва да спира да ми пука каква е, виждам, че разговорите вече не помагат и се опитвам да й намекна, че поведението й не е правилно. Говоря си все по-малко с нея, при удобни моменти не седя с нея, но вече не е както преди - преди ми пукаше как се държи, исках да й помогна да се стегне малко, вече въобще не ми. Имам си прекрасни отношения с Елица (които впрочем адски дразнят Виктория хаха :D) и въобще, ама въобще не ми пука за Виктория, въпреки, че тя ме числи като своя ''добра приятелка''. Не искам да й развалям илюзиите и правилно ли е? След като завършим вече няма да се виждаме, убедена съм. Времето и разстоянието ще ни разделят. Но трябва ли човек да превъзпитава приятелите си? По-удобно ли е да кимам и да я оставя да живее в илюзията си, че сме ''приятелки'', отколкото да се занимавам с това да я отбягвам и да се правим на непознати след това?
Съжалявам за това дълго.. нещо :D