PDA

View Full Version : Справям ли се с есетата



dimnazavesa
12-18-2012, 22:27
според вас справям ли се с есетата или съм пълна скръб щото нещо ми се мръщят някой хора, ето ви мое примерно есе дайте някакво мнение. ( не гледайте правописа щото го написах доста набързо)





Накъде води стълбата?

"Стълбата'' доста интересно понятие особено като се описва историята за еволюцията на човека или поне така се опитва да ни намекне темата в малко хумористичен стил или дяволско плашещ в необузданата природа на човешкия характер на двуглав змей.
Но знайте стълбата не означава задължително че ще се катерите по нея , напротив в коя посока ще ви насочи зависи от вътрешното ви аз. Естествено посоките на житейското приключение са две , няма нагоре и надоло , защото не пресъздаваме картинката на Бай Ганъовската къща с стълбата до втория етаж , а се асоцира маршрута на собсвените вътрешни вълни на гняв, и радост, на пропадане и издигане , на вашите чувства и мечти, който някой ден ще ви се отдаде възможност да осъщесвите , винаги се одава възможност в даден момент от прикритото ни с гъсти облаци съществуване на клона на дървото на живота , в който избрираме дали да се качим на горния клон , или да слезнем едно ниво по надолу.
Остана ни просто заблудата , която сме си поставили за крайна дестинация защото не можем просто , ей така да кажем какво ни чака завбъдеще. Направете простата асоцияция с изкачването на една реално материална стълба, ако сте на най ниското стъпало, точно в подножието и ще можете ли да видите Новогодишната семейна трапеза на третия етаж , с която полвинката ви иска да ви зарадва. Идете в мислите си за момент на тези хора , който на нова година не събират пари за пиратки и фойерверки , незнам дали това беше най удачния пример от моя стана , но това няма да повлияе значително на ситуацията, просто отидете на мястото на хората който на Нова година ще събират пари за хляб. Според вас те сами ли са почнали да се катерят по тяхната стълба или животът ги е поставил на това препятствие. В общия случай животът няма абсолютно никаква вина за несполуката на човешката раса , защото животът е сичко около нас самите. Но ако самите ние просто хора , не "змейове" никога нямаше да има такива конфузни ситуации, нали затова сме хора да си помагаме взаймно иначе накъде сме тръгнали, както става в момента , да найстина попитайте се наум този въпрос и вижте сами дали ще си дадете отговор. Това се разбира под една раса помощ за ближния не омраза и безразличие,не че няма хора който си заслужават тези чуства да бъдат отправени към тях , но помислете дали просто ''стълбата на живота '' не ги е отвела там.
Затова няма самите ние още повече вътрешното ни чуство на съществуване на бъдат самообвинявани , където отвел вятъра бобът там покълнал. Просто никой не може да ни стори и да предначертае пътеката , която самите ние можем да си начертаем.

Makenzi97
12-18-2012, 22:45
Не откривам смисъла в този текст.
Върху кое произведение е писан?

А, земи научи поне най-елементарните запетайки.

CoNviCt
12-21-2012, 12:56
Произведението е очевидно.
Авторе, щастлив си да имаш мастило и бял лист хартия. И много време. Пиши, за да пишеш.
П.С. Покажи ни друго есе, ако се чувстваш недооценен.