blondit0
12-19-2012, 14:32
Затворих очи и подредих светкавичните мисли, прелитащи из главата ми. Несъмненно това не бяха празни мисли или поне не желаех да го приема. Защо страха? Защото подсъзнателно всички се страхуваме! Защо неизвестността? Защото тук ще открия топлата вода за неизвестността като задължителен компонент на страха. Не вярвате? Убедете се сами! "Не е точно така! Не всеки го е страх от неизвестното." - прекъсна ме опонентът ми. "Всеки знае, че отровните змии за опасни и въпреки това се страхуваме от тях. Информацията за всичко е сила!" Е да ама не.. ухапвайки те змия може да не знаеш дали носи в себе си смъртоностна отрова. Пак ще те е страх от неизвестността. Няма да знаеш какво ще те сполети след това, дали ще оживееш или не, дали ще получиш нужната медицинска помощ на време. "Много добре! В този случей съм съгласен"- той продължи да опонира. "За случей в който излезеш на боксов мач срещу непобедим противник? Знаеш, че е много силен, знаеш, че не е бил и побеждавам до сега. Кое е неизвестното?" Неизвестното се крие зад изхода на боксовия мач. В последиците за здравето от него, в страха за неизвестността от силните, неизпитани досега тежки удари, които ако вече са били усетени някога във времето, страхът нямаше да присъства! С други думи в този случей мазохистът не би усетил страх. Три-четири часа спор не бяха достатъчни за доказателството, че целия страх на света идва от неизвестността и дори и да не присъства като елемент само тя, то несъмнено е винаги във всяка една ситуация приятелка на страха. "Ами в случей, че те гонят 10 лъва?"- прекъсна ме неосъзнато опонентът ми. И в този случей отново те е страх от неизвестността. Отново тя е в основата на страха. Ако днес те гонят 10 лъва те е страх, поради неизвестността от хода на събитията. Ако си оцелял и утре те гонят пак, страха намалява предвит вече преживяното. Ако всеки ден те гонят по 10 лъве, то това добива облик на ежедневието и страха изчезва. Вече не е неизвестно. "Колкото повече променливи са известни в едно удавнение, толкова по-голяма степен на контрол може да осъществи човекът. Аксиома в животът, с която не се спори!"- изрече опонентът. За момент прозря частица от истината и се успокоих, въпреки факта, че все още за него имаше изключения. За последен път той ме постави в ситуация, в която трябваше да си представям, че обирам клан на мафия и смъртта ми е сигурна. Гадно да си го представя, но трябваше да разсъждавам. Тук отново натяквам, че всеки го е страх от смъртта и тъй като никой не се е върнал от отвъдния свят, за да ни успокои, че е едно приятно място, всеки се тревожи какво ще се случи с душата му след смъртта. Ами ако близките ми имат нужда от мен след смъртта ми? излишно е да споменавам, че ще тъжат за мен, защото това е руг елемент на страха. Неизвестността се крие в тяхната съдба и в това дали мафията ще убие и тях например. И макар и винаги да се намира за какво да се хвана, правотата на изказа ми е доказана с аргументи. Да спориш с опонент с твърд характер е почти загубена кауза. Но именно, ние, хората сме програмирани такаче да спрем развитието си до едно ниво. Колкото и да искаме да си представим безкрайността - неможем.Всеки от нас все някога си е представял числата след 10000000000000000000000000000000000000000000000000 0000000... но не е стигнал до края. Както и космоса. Ами ако космосите са милиарди? Ами ако всичките тези космоси образуват една милярдна космос? Ами ако тези милярдни космоси са трилиоони? Ако стоят същества зад тях тогава кой ги управлява? Няма как да стигнем до отговора, поради ограничеността на нашият ум. Не всичко се диктува само от неизвестното. Но това е главната частица на страха. Идвайки ми тези мисли в главата, вдъхновението в мен разцъфна като кокиче, пробиващо своя път под снежната покривка. Защитавайки се зад нежното си стъбълце и листенца. Толкова младо, незнаещо нищо още за живота, но търсещо истината и философствайки над нея. :)