Нежна.Роза.95
12-19-2012, 17:17
Здравейте, съфоромници. От много време чета форума, но никога не съм се осмелявала да пиша тук. Искам да споделя моята злощастна история. Тя не е красива, като мен самата. Аз съм момиче на 17, а имам чувството, че съм много по-възрастна. Хората казват, че лошите преживявание скъсяват човешкия живот, за това сигурно се чувствам като на 40 -50 години. Родена съм и цял живот съм живяла в Горнонанадолнище. Винаги съм чувствала, че мястото ми не е тук. Хората и средата са толкова различни от моите възприятия за красота. Баща ми е набожен човек, вярващ християнин. Но въпреки вярата има своите пороци и те съвсем не са малко. Обича да пие, но все пак имаше чувство за мярка. Но след като се върва от войната в Ирак, корено се промени. Там той загуби лявата си ръка от китката надолу. Вече беше друг човек ,всякаш всичко човешко от него бе останало някъде там в окопите. Започна да пие постоянно, започна и да залага на черно. Не съм го виждала терзвен никога от тогава. Често ми налиташе на бой, но майка ми винаги ме е защитавала до сега... Но преди месец почина от рак на белия дроб. Беше добра жена, нежна и грижовна. Приживе беше проституката, лека й пръст. Преди да стане военнен баща ми беше безработен, а и мама също. За това трябваше по един или друг начин да се изхранва семейството. След като си отиде едвам свързваме двата края, та баща ми едвам смогва да плати за алкохола си. Започна да ме бие. Трудно успявам да скри белезите от тежките му юмруци. В училище съучениците ми вече почват да ги забелязват и шушукат зад гърба ми. Всички ме отбягват там. Дори хората , които някога ми се пишеха приятели започнаха да странят от мен. Сигурно, за да не бъдат набедени, поради симпатиите си към мен. Единствено две момчета виждат все още нещо в мен - Петър и Никола. Те са братя и живеят близо до моята къща. Която за жалост скоро ще загубим заради неплатените дългове на баща ми, породени от страстта му към хазарта. И тогава вече съвсем нищичко няма да имам. Двамата братя очевидно имат чувства към мен. Всеки се чуди как да ме впечатли и да спечели афекциите ми. Но те просто не ме привличат нито духовно като личности, нито чисто физически. Боли ме като ги гледам, кръвни братя, а са съвсем са забравили това, само заради мен – една нежна роза, макар и не толкова красива. Дори Никола на косъм да забие нож в ръката на Петър. Единственият човек на този свят, за когото ме е грижа е тяхната по-голяма сестра – Петя. Тя е на 22 години учи в Пловдив, в аграрния университет. Тази година се дипломира и ще остане да живее в Плодвид. Тя е много нежна, красива и изтънчена, а и умна -не са много хората, които успяват да избягат от тук и да уредят живота си. Възхищавам й се, дори нещо повече. Мисля, че имам чувства към нея. Зная, че не е редно, против природата е, все пак и тя е жена. Но изпитвам непреодолимо влечение към нея. Но ме с трах да й призная, защо съм убедена, че ще ме отблъсне. Ако това се случи няма да има повече дори и искрица светлина в жалкия ми живот. Светът и неговата красота няма да имат повече смисъл за мен. Моля кажете какво да правя....