Наранена любов

[izka]

Пак същата дилема със същите въпроси,
пак същите отбягващи отговори.
Пак аз със себе си и със същите спомени,
поне в спомените ми не се губя в себе си.
В спомените ми си и ти,
но там си с мене, не срещу ми,
там намирам светлина, любов и неуморни трепети…
И истински красоти, чак блести,
наистина обичам без страх и без сълзи.
Живея, за да обичам, да не изпусна мига със теб
и всеки ден започва със светлата мисъл за теб…
Липсваш ми, но не като сега,
не и да боли, не като изгубен завинаги,
липсваш ми, но с усмивка припомням си за минута преди,
мечтая за любовта ти, но без страх от безмълвните откази…

Било е хубаво нали, леко дори,
спокойно и тихо,
само целувките ни се чуваха отстрани…


Ако може, пишете някакви коментари, дори и да не ви харесва. (: