View Full Version : Губя си достойнството
unbreakabl3
12-23-2012, 00:35
Здравейте! Преди време бях писала тема за моя приятел, бивше гадже, с когото прекарвам доста часове от ежедневието си. Бяхте ме посъветвали да се откажа, защото няма да получа друго освен приятелство. Но с времето, в което сме заедно, просто осъзнавам, че е невъзможно да се откажа. Харесвам го все повече и повече със всеки ден. Той го знае със сигурност, защото ми го каза преди няколко дни. Попринцип през повечето време сме си супер, но факта, че той осъзнава, че го харесвам, му вдига самочувствието, което е нормално, и понякога се държи леко надменно, но друг път ми казва, че наистина ме уважава и държи на мен.
Попринцип съм човек, който супер бързо забравя и прощава всичко, което е добре предполагам, но вече имам чувството, че си губя достойнството. А това е отблъскващо...
Дайте ми идеи как да обърна нещата в своя полза. Глупаво е, но не мога да спра да мисля за това. И съм супер упорит човек, който никога не се е отказвал и в крайна сметка винаги получава това, което иска. И знам, че и това ще стане някой ден, просто още не съм открила начина.
Сега сме ваканция и не се виждаме, но всяка вечер водя борба в себе си дали да му пиша или не. В крайна сметка гордостта ми надделява и не го правя, за да му докажа, че мога и без него (защото той ми е казвал, че не мога), но не знам докога ще мога да продължавам така. Смятате ли, че ако му пиша някоя вечер ей така да го питам какво прави, ще му вдигна самочувствието още повече... или пък е нормално нещо... нали все пак сме приятели.
Кажете нещо, каквото и да е, тази история направо ми е влязла под кожата и осъзнавам колко глупаво звуча за възрастта си, така че колкото по-бързо си дойдат нещата на мястото, толкова по-добре.
Просто трябва да се отдръпнеш. Това е варианта, колкото и да не ти се иска.
ninjaiscrazy
12-23-2012, 01:04
Търпението е ключа към всичко-намери си ново хоби,нови контакти,освежи си малко ежедневието,с други думи-намери си нещо,което да ти отвлича вниманието от него.Така ще го забравиш или поне ще ускориш процеса на забравяне.
unbreakabl3
12-23-2012, 01:13
Но аз не искам да го забравям... Искам да си го върна. :( Колкото и да е отчаяно.
MarkKnight
12-23-2012, 01:32
спираш контакта и чакаш,той да направи крачката
antineutral
12-23-2012, 06:33
И съм супер упорит човек, който никога не се е отказвал и в крайна сметка винаги получава това, което иска. И знам, че и това ще стане някой ден, просто още не съм открила начина.
Обърни внимание на това, защото освен да преследваш дадена цел трябва да си дадеш сметка за цената, която плащаш. А тя невинаги е ниска. Подкрепям останалите потребители, засега по-добре пасувай.
FuCKkK13
12-23-2012, 06:45
от къде си толкова сигурна,че ще стане ? нужно ли е да се тъпкаш,заради някой,който явно няма нищо такова към теб и няма и да има ? едно е някой тайно да има някакви симпатии към теб и да се дърпа - тогава би могло да стане нещо,но съвсем друго е да няма нищо към теб и да си му само за четки ... започни да общуваш и с други момчета,които ти харесват поне на външен вид.. после гледай характери и съм сигурна,че все някой ще си харесаш... не си струва.. а и дори и да стане нещо според теб дали ще продължи много или той наистина ще те харесва ? може би ще тръгне с теб ей така,от свикване с тая мисъл или нещо др такова... хубаво ли ще ти е да е с теб по този начин - не мисля.... изобщо харесай си друг...
paradosou
12-23-2012, 07:14
Остави го. Знае за симпатиите ти, ако иска наистина нещо - ще те потърси пръв. :)
Wednesday666
12-23-2012, 07:18
Обърни внимание на това, защото освен да преследваш дадена цел трябва да си дадеш сметка за цената, която плащаш. А тя невинаги е ниска. Подкрепям останалите потребители, засега по-добре пасувай.
Ето, това е.
Цената, която ти плащаш в момента е малко големичка.
Просто не си заслужава.
Даже не да пасуваш, а направо да се откажеш от този човек, за мен няма смисъл дори приятели да сте.
Защото ти искаш нещо, теб те боли, а него -не..
//любопитна съм да разбера слънчевите ви знаци
unbreakabl3
12-23-2012, 10:26
Аз съм овен, той е лъв.
SisiStrange
12-23-2012, 11:39
Според мен не си струва. И не мисля, че някога някак ще си го върнеш. А дори случайно да го хванеш в слаб момент и да тръгнете пак, винаги ще знаеш, че ти си тази, на която и пука, а той се инетресува далеч по-малко. В любовта няма граници. Има случаи, в които си струва да загърбиш гордостта си, но този не е от тях.
NambyPamby
12-23-2012, 23:45
спираш контакта и чакаш,той да направи крачката
Това е най-правилното нещо, което можеш да направиш за себе си в момента. Ще ти е трудно, ще ти е гадно, изтрий му номера от телефона си, ако не можеш да се въздържаш да му звъниш и така. Уплътнявай си времето с книги, приятели, учи, ходи по кафета, дискотеки, за да не усещаш толкова липсата му.
В момента се чувства оборотен и си мисли, че си му в кърпа вързана, защото всеки път, когато ти свирне, тръгваш.
Вирни си носа малко и ти, остави го да си мисли, каквото иска, върши си нещата, които те правят щастлива и му удари пълен игнор известно време. Ако ти звъни - не вдигай, ако ти пише - не отговаряй. Продължи ли да те търси през ден, през два, излез с него и виж как ще се държи. Ако продължава по същия начин и не прояви дори минимален интерес към теб като нещо повече от бившата му приятелка - бий му шута.
Ако пък въобще не те потърси за това време - бий му шута с чиста съвест.
п.п. - Сиси, не можем така категорично да кажем, че на него му пука по-малко. Нито знаем каква е причината за раздялата им, нито дали момчето все още има интерес, но си играе на гордост, нищо не знаем. Може и да има някакъв шанс, стига и двамата да осъзнаят грешките, които са допускали, и да имат желание да бъдат заедно. Просто е нужно време, за да се разбере кое накъде е.
unbreakabl3
12-24-2012, 08:17
Благодаря ти за съвета, NambyPamby! Честно казано ми вдъхна надежда. Сега ваканцията мога да му ударя игнора, но след Нова година ще се налага да го виждам всеки ден, искам или не. Иначе засега не сме общували от 3-4 дни. Нито той ме търси, нито аз него.
afafafafa
12-24-2012, 09:21
ми приятелството не е вариант. Аз съм в същата ситуация от години - влюбен в нея, пък тя иска приятелство. През цялото време беше с други, не съм уцелвал момента да и го кажа, според нея. Сега пак е с друг, от около година, но ми сподели, че има чувства и към мен, пък и я привличам физически.Разговаряхме - пак избра него. Вече изпитвам смесени чувства - много силен гняв на моменти, а като я игнорирам за известно време започва да ми липсва супер много.. и пак при нея. Безхарактерен съм, не че е невъзможно да се живее без нея и света свършва. Недей да се набиваш по-навътре, защото след време границите се размиват и е много трудно да си тръгнеш изведнъж. Когато опитах, започна да се тюхка, че не може без мен. Върнах се и нищо не се промени, а ти реално нищо не можеш да кажеш, щото сте "приятели" : )
FuCKkK13
12-24-2012, 09:49
^ тебе пък те въртят още повече на малкия си пръст... добре бе хора, толкова ли не можете да преценявате.. не сте 10 годишни,би трябвало да имате морални граници поставени от вас самите и да не позволявате някой да ги прекрачва...а да не говорим,че да си безхарактерен е най-лошото нещо,което можеш да си позволиш.. я се стегнете...
unbreakabl3
12-24-2012, 10:26
^ тебе пък те въртят още повече на малкия си пръст... добре бе хора, толкова ли не можете да преценявате.. не сте 10 годишни,би трябвало да имате морални граници поставени от вас самите и да не позволявате някой да ги прекрачва...а да не говорим,че да си безхарактерен е най-лошото нещо,което можеш да си позволиш.. я се стегнете...
Естествено, че имам морални граници, след като усещам, че губя достойнството си. :) Но то е по-силно от мен. Пък и надеждата понякога е много лошо нещо. Не мога с него, не мога и без него. Омагьосан кръг е. Аз не мисля, че съм чак безхарактерна, но на моменти ме е яд на себе си, че не му казвам „не“. Макар че никога не правя неща против волята си. Смисъл няма чак такава власт над мен. Просто ни се правят едни и същи неща по едно и също време и нямам нищо против да ги правим заедно, щом предложи. Пък казва, че и аз мога да разчитам на него и обикновено наистина е така. Обаче ми дава и супер двусмислени сигнали. Понякога си мисля, че се опитва да ме сваля, макар че сигурно си въобразявам, пък и какво има да сваля, :D аз по-свалена от това не мога да бъда.
Фък, ти си яко кОрава;
//аз съвет нямам - и игрите на Намби съм играла, според мен отдалечават и не е истинско;
успех и весели празници!)
FuCKkK13
12-24-2012, 10:35
Фък, ти си яко кОрава;
//аз съвет нямам - и игрите на Намби съм играла, според мен отдалечават и не е истинско;
успех и весели празници!)
всъщност не съм.... мн ама наистина мн чувствителен човек съм,но определено знам кога да спра или кога леко да накажа някой,че да се усети че трябва да си промени държанието към мен... а иначе такъв случай съм нямала ( нда,егоистично,но по принцип все някой мен си е харесвал първи,преди даже да го забележа 8-) )
а да.. и аз си имам начин... хем оставам добричка,хем се усещат,но това е защото хората ме познават.. смисъл примерно приятеля ми с един поглед разбира,че нещо е объркал,но не злобен поглед ами и аз не знам... абе странно е..
FuCKkK13
12-24-2012, 10:38
Естествено, че имам морални граници, след като усещам, че губя достойнството си. :) Но то е по-силно от мен. Пък и надеждата понякога е много лошо нещо. Не мога с него, не мога и без него. Омагьосан кръг е. Аз не мисля, че съм чак безхарактерна, но на моменти ме е яд на себе си, че не му казвам „не“. Макар че никога не правя неща против волята си. Смисъл няма чак такава власт над мен. Просто ни се правят едни и същи неща по едно и също време и нямам нищо против да ги правим заедно, щом предложи. Пък казва, че и аз мога да разчитам на него и обикновено наистина е така. Обаче ми дава и супер двусмислени сигнали. Понякога си мисля, че се опитва да ме сваля, макар че сигурно си въобразявам, пък и какво има да сваля, :D аз по-свалена от това не мога да бъда.
щом ги имаш,защо оставяш да ги прекрачат ми е много интересно ?
unbreakabl3
12-25-2012, 10:19
Защото понякога миговете и спомените с един човек са ти по-ценни от морални граници и принципи.
това са само оправдания
ако си мислиш, че прекарвате време само като приятели, няма да ти пука да му звъннеш...обаче така уж се правиш на недостъпна като показваш, че "можеш без него", пък той "не може без теб", защото те търси ...на момчето му е ясно какво ти е в главата, надали има интерес, щом нищо не е направил...или започни да се държиш като нормален човек и приятел и се надявай да се върне при тебе след време и му казвай какво искаш и намеренията му към теб...смисъл иначе няма - да, унижаваш се
не го казвам с лошо, в подобно положение съм била и аз (в интерес на истината при същите зодии), но няма начин такова нещо да проработи като хората...обаче аз не знаех дали искам да съм с тоя човек и да, пожела ме отново, но не намерих смисъл да се върна, защото щях да съм слабата и щеше да е безсмислено...
unbreakabl3
12-25-2012, 19:01
това са само оправдания
ако си мислиш, че прекарвате време само като приятели, няма да ти пука да му звъннеш...обаче така уж се правиш на недостъпна като показваш, че "можеш без него", пък той "не може без теб", защото те търси ...на момчето му е ясно какво ти е в главата, надали има интерес, щом нищо не е направил...или започни да се държиш като нормален човек и приятел и се надявай да се върне при тебе след време и му казвай какво искаш и намеренията му към теб...смисъл иначе няма - да, унижаваш се
не го казвам с лошо, в подобно положение съм била и аз (в интерес на истината при същите зодии), но няма начин такова нещо да проработи като хората...обаче аз не знаех дали искам да съм с тоя човек и да, пожела ме отново, но не намерих смисъл да се върна, защото щях да съм слабата и щеше да е безсмислено...
Смятам, че си права. Обмисляла съм го това, но си имам някаква бариера в мозъка, която ме спира по някакъв начин да се държа чисто приятелски. Просто са се случили твърде много неща. Иначе имам доста приятели момчета и ми се иска да мога в определен момент да си говоря с него спокойно както с тях. Но нещо ми възпрепятства нормалната комуникация. Рядко ми се получава. В повечето случаи започваме да се заяждаме и не става. Някакси аз не мога да преглътна обидата.
бариерата си я поставяш сама...а това е отвратително самоизмъчващо и безсмислено...трябва да се изясниш със себе си първо - какво точно искаш от тоя човек, какъв е шансът да го получиш, защото момчето иска да сте приятели, а ти го преебаваш това...защото още ти пука, защото искаш да те обожава, а не да се държи с тебе като другарче...по-добре е като ти е трудно да сте приятели или да прекъснеш всеки контакт или да говориш наистина сериозно с него за чувствата си/му, за да се убедиш, че няма как да се получи и да се примириш с положението/ да разбереш при какви условия бихте се събрали...
unbreakabl3
12-25-2012, 22:35
Въпросът е, че аз много мислих и го измислих. Понеже не мога да стоя далеч от него, искам да сме приятели, но наистина добри приятели, да мога да му споделям почти всичко (все пак на никого не казваме абсолютно всичко), пък след време ако нещата се развият в друга посока - супер, ако ли не - здраве да е, поне ще имам истински приятел, на когото ще държа. Не отричам, че вероятно сама си поставям тази бариера, но как да я махна при положение, че не чувствам свободата да го търся първа аз. Чувствам, че се натрапвам все едно и си мисля, че той си мисли колко съм хлътнала по него, че не мога да спра да го търся.
спираш контакта и чакаш,той да направи крачката
Направила си грешката да покажеш слабостта си към него, сега я използва срещу теб.
unbreakabl3
12-28-2012, 23:53
Прав/а си, но вярвам, че няма непоправими грешки. :)