NomNomNom
12-23-2012, 18:19
Преди време се чудех кое е по-гадно и невъзможно - да си безкрайно влюбен в човек, който е безкрайно влюбен в друг човек, или да си влюбен в човек, който е на 1000км от теб, но изпитва подобни чувства.
Та, попаднах в първата ситуация - излезе болезнено, защото той ме заблуди, че има нещо, и се виждахме около месец :D
Ама някакво вълшебно беше - ходихме на нощен преход в планината, държахме се за ръце и се гледахме в очите постоянно за тези дни, изпуснах една работа, дето трябваше да върша, за да му занеса лекарства и храна на работа, като кашляше - стрясках се и чак мен ме болеше. Ав, абе някаква безумна близост изградихме, защото интимничехме до толкова, само дето не правехме секс ( аз имам лошия навик да спя с някого, без да изпитвам желание за подобни хубости ^ ).
Та, нещата фейлнаха, първо - друга си му беше на сърцето, и второ - поради лични причини не си е имал приятелка, и може би много го притесняваше това.
Все тая..
Вряла и кипяла съм, какви ли не връзки съм имала ( въпреки възрастта си, която, както е известно, не е 30 ).
Обаче така не съм била разбита.
Като умряла бях 2 дни след като се разбрахме да приключим, той ми беше идеала за човек - по-добър от мен в областта ми :D И даже толкова шокирана бях на другия ден, че си изгубих портмонето, и още ходя без документи.
Абе, бях диво влюбена в него 6-7 месеца.
---
А малко преди да започне драмата с него, с един младеж .. Абе, луда глава като мен. Занимава се пак със същото като мен.
На един семинар се напихме, скачахме на батут в хотела, после в някаква кула се качвахме, после в караокето пяхме sweet child o mine, танцувахме, правихме секс, прескочихме оградата, разхождахме се навън, пак правихме секс, оспахме се за закуска и цъфнахме на семинара директно :D
След това, в София си се видяхме още веднъж, една нощ в 1 спонтанно решихме да се видим :D
Той замина :D
И, комуникираме си в скайп. Чуваме се около веднъж седмично. Като цяло, само правим планове каква глупост ще свършим, като се видим.
Загрижен е. И си се радваме взаимно, защото сме си някакви добри в областта, и си приказваме, и шерваме опит - абе, много е забавно, защото рядко намирам хора с моите интереси, емоционално сходни, абе много весело.
---
Та, в последната година малко ми беше криво, защото не можех никак да се влюбя.
Като цяло, просто спях с някого, и никаква нужда да комуникирам, че и загриженост не изпитвах.
Но се радвам, че срещнах тези двамката, да ми припомнят, че животът не е само работа, учене, семейство.
Някак, радвам се, че съм срещнала хора, които да почувствам така близки до себе си, във всякакъв аспект.
И се чудя, как съм могла в гимназията да имам някакви дълги, сериозни, обвързващи, скучни, задушаващи връзки. Тип семейни.
Просто, в момента си се кефя да съм си сама, вместо онова задушаващо скучно нещо
Иии, ако някой ден пак ми се усмихне щастието да съм с човек, в когото съм влюбена :
- Вече ми е ясно, че не трябва да си мрънкало, не трябва да ревнуваш, абе, трябва да си изкарвате весело, да се развивате, да не си пречите и най-важното - да не се чувстваш зле.
Абее, не знам, ама ако нямах толкова провалени връзки/взаимноотношения, не знам дали щях да гледам толкова весело на нещата и да съм толкова удовлстворена от съществуването си и взаимодействието си хора от срещуположния пол.
И не знам защо ви се изповядвам, но просто не мога да повярвам, че съм 5 дни почивка, далеч от града, затрупана с матр'иали за лабене и четене, че се чудя с какво да го отложа.
Живи и здрави
Та, попаднах в първата ситуация - излезе болезнено, защото той ме заблуди, че има нещо, и се виждахме около месец :D
Ама някакво вълшебно беше - ходихме на нощен преход в планината, държахме се за ръце и се гледахме в очите постоянно за тези дни, изпуснах една работа, дето трябваше да върша, за да му занеса лекарства и храна на работа, като кашляше - стрясках се и чак мен ме болеше. Ав, абе някаква безумна близост изградихме, защото интимничехме до толкова, само дето не правехме секс ( аз имам лошия навик да спя с някого, без да изпитвам желание за подобни хубости ^ ).
Та, нещата фейлнаха, първо - друга си му беше на сърцето, и второ - поради лични причини не си е имал приятелка, и може би много го притесняваше това.
Все тая..
Вряла и кипяла съм, какви ли не връзки съм имала ( въпреки възрастта си, която, както е известно, не е 30 ).
Обаче така не съм била разбита.
Като умряла бях 2 дни след като се разбрахме да приключим, той ми беше идеала за човек - по-добър от мен в областта ми :D И даже толкова шокирана бях на другия ден, че си изгубих портмонето, и още ходя без документи.
Абе, бях диво влюбена в него 6-7 месеца.
---
А малко преди да започне драмата с него, с един младеж .. Абе, луда глава като мен. Занимава се пак със същото като мен.
На един семинар се напихме, скачахме на батут в хотела, после в някаква кула се качвахме, после в караокето пяхме sweet child o mine, танцувахме, правихме секс, прескочихме оградата, разхождахме се навън, пак правихме секс, оспахме се за закуска и цъфнахме на семинара директно :D
След това, в София си се видяхме още веднъж, една нощ в 1 спонтанно решихме да се видим :D
Той замина :D
И, комуникираме си в скайп. Чуваме се около веднъж седмично. Като цяло, само правим планове каква глупост ще свършим, като се видим.
Загрижен е. И си се радваме взаимно, защото сме си някакви добри в областта, и си приказваме, и шерваме опит - абе, много е забавно, защото рядко намирам хора с моите интереси, емоционално сходни, абе много весело.
---
Та, в последната година малко ми беше криво, защото не можех никак да се влюбя.
Като цяло, просто спях с някого, и никаква нужда да комуникирам, че и загриженост не изпитвах.
Но се радвам, че срещнах тези двамката, да ми припомнят, че животът не е само работа, учене, семейство.
Някак, радвам се, че съм срещнала хора, които да почувствам така близки до себе си, във всякакъв аспект.
И се чудя, как съм могла в гимназията да имам някакви дълги, сериозни, обвързващи, скучни, задушаващи връзки. Тип семейни.
Просто, в момента си се кефя да съм си сама, вместо онова задушаващо скучно нещо
Иии, ако някой ден пак ми се усмихне щастието да съм с човек, в когото съм влюбена :
- Вече ми е ясно, че не трябва да си мрънкало, не трябва да ревнуваш, абе, трябва да си изкарвате весело, да се развивате, да не си пречите и най-важното - да не се чувстваш зле.
Абее, не знам, ама ако нямах толкова провалени връзки/взаимноотношения, не знам дали щях да гледам толкова весело на нещата и да съм толкова удовлстворена от съществуването си и взаимодействието си хора от срещуположния пол.
И не знам защо ви се изповядвам, но просто не мога да повярвам, че съм 5 дни почивка, далеч от града, затрупана с матр'иали за лабене и четене, че се чудя с какво да го отложа.
Живи и здрави