View Full Version : Една шибана история
Здравейте и весели празници.Не съм мрънкащо същество ,обаче вече ми натежа много.Досега живеех съвсем комерсиално задоволявайки се с малко и държейки крехък баланс.Университета,почасо ва работа,приятели,мадами за по една нощ...Никога това не ме е задоволявало,но се страраех винаги да съм зает и не обръщах особено внимание.Началото на събуждането започна преди 3 години,след една травма,която ме извади завинаги от професионалния спорт.Тогава за пръв път осъзнах че съм сам.В един момент имаше доста голям шанс да не проходя отново,но волята ми надмогна контузията.Но вече не бях същия човек.Донякъде си върнах живота както беше-момичета,приятели,даскало-колелото се завъртя,а когато ми беше тъпо,книгите винаги помагаха,благословен да е Сидни Шелдън.Е свърших дасалото,загубих двамата си най-добри приятели-единият почина,а другият отиде да учи в чужбина.Почна се със студентския живот,работата,скапаните чалготеки...Сладък студентски живот ,та чак горчи....До момента,в който си загубих работата и за първи път от операцията насам,се видях във време.И това време ми помогна да разбера колко бесмислен живот водя всъшност!Партита-на които реално не ми е забавно,университет-който на практика не ми дава перспективи за развитие,а само за битово оцеляване,секс...но без любов.А най-скапаното от всичко е че не съм само аз.Всеки ден виждам тъжни,дори безнадеждни хора.Виждам все повече хора които не ги е*е ни най-малко за останалите,а се стремят към просперитет ако може гарнирам с кръвта на хората.А реално всеки човек се нуждае просто от любов.От споделен момент със специален човек.Но аз,както много други, нямам такъв човек до себе си.И в целия този абсурд един въпрос ми се върти натрапчиво в главата.Има ли смисъл да продължавам?Или просто бързо и без излишна драма да приключа тая смешка която наричам живот...Кажете си мнението,ако сте на мое място,бихте ли продължили?
Enchanting
12-24-2012, 20:49
дали трябва да продължиш? това, че в момента си в такова( трудно) положение и изпитваш самота не значи, че живота ти е смешка... И така за пореден път- Всеки човек минава през трудности, които го правят по- силен.
Приятелите не са незаменими. Някои( повечето от тях) си идват и отиват.
А колкото до любовта... май ще е добре- да спреш да я търсиш в за по една нощ.. нали се сещаш.
Просто ще настъпи по- добър етап, ако се вземеш в ръце. :)
Никога не съм я търсил за една нощ,но и ти писва да караш на ръчна,сещаш се...И къде да търся сериозна връзка-в нета или в мутренските чалготеки?Не е просто труден период,когато бях прикован на легло беше труден период,но го преодолях.Сега просто не виждам смисъл.Просто нямам желание за нищо...
брат, саднал си ^^.
Проблемът не ти е в липсата на любов, а на интерес. Осъзнавам колко тривиално ще прозвуча, но е важно да откриеш първо себе си.
И обърни внимание, че не написах интереСИ, а интерес. Не ти говоря за хобита/някакви неща, които вършиш за развлечение, а за нещо, което да чувстваш, че ти дава перспективи и те прави / ще те прави / щастлив.
Фитнес + някоя и друга бира в свястна компания също помагат.
Та на твое място бих 'продължил'. В интерес на истината - еми бил съм на твое място. Крайни мисли като твоите не са ми минавали през акъла, де, но да го кажем така - като си саднал и розовото ще ти се види черно.
Плюс това в подобно състояние ако се впуснеш във връзка то ще е колкото да се 'закрепиш' към някого, колкото да се чувстваш значим и 'обичан'. Повярвай ми, най-малко това искаш.
Та освен да те посъветвам да се учиш, да търсиш и да се развиваш, с друго няма как да помогна.
Успех и не се поддавай на такива емоции. Днес се чувстваш като лайно, утре може да откриеш причина да ти се иска да живееш вечно.
Нещо повече от саднат съм,брат,фрустриран съм.Не съм човек без интереси.Спортувам редовно,виждам се с приятели,от време на време пиша,но си прав че нямам нещо на което да се отдам с цялото си същество.И не търся връзка тип-налеп.Нямам нужда от връзка-искам връзка.Просто наблюдавайки какви ли не задници,успяващи да си намерят собствен оазис,и факта че аз не мога ме тласка към крайни мисли.И проблема и че като се замисля никога не съм се чувствал щастлив.Винаги съм бил,усмихнатият,позитивен човек който вярва че птичето ще кацне на неговото рамо.Но ми писна да чакам.Искам просто да знам,че има някой на който наистина му пука и ако утре неещо лошо ми се случи наистина ще го заболи сърцето,а не да каже-Ми жалко,беше готин и просто да ме изтрие....
ninjaiscrazy
12-24-2012, 21:39
Интересно е,че всеки е самотен,и аз съм самотен и повярвай ми,моя живот е 100 пъти по-скучен от твоя.И съм бил самотен целия ми живот,имам само 1 човек,на който вярвам и на който се доверявам,защото всички други са ме издънвали много жестоко.Но не съм се отказал.Просто вярвам,просто се крепя.Да,няма особен смисъл сега,но може пък още утре всичко да се промени.Промени си нагласата към нещата,промени си възгледите.Животът ти е само в твоите ръце.Възползвай се!
Не съм казвал че живота ми е скучен, брат.Просто в момента съм безполезен и нямам перспектива да стана значим за себе си и за обществото.При това положение за какво да живея?Имам акъла и знанията да направя кариера,но прецаквайки останалите.Не съм намерил начин,да постигна успех без да преебавам другите хора, както и някой който го е грижа ....А това е единственото,което има значение за мен,такава ми е природата.
Партита-на които реално не ми е забавно,университет-който на практика не ми дава перспективи за развитие,а само за битово оцеляване,секс...но без любов. А най-скапаното от всичко е че не съм само аз. Всеки ден виждам тъжни,дори безнадеждни хора. Виждам все повече хора които не ги е*е ни най-малко за останалите,а се стремят към просперитет ако може гарнирам с кръвта на хората.
Просто наблюдавайки какви ли не задници,успяващи да си намерят собствен оазис,и факта че аз не мога ме тласка към крайни мисли.
Според мен трябва да си смениш компанията. Тези илюзорни представи за добър живот, които си си изградил, са вероятно втълпени от обкръжението. Казваш, че си се променил. Тогава потърси своята нова ниша, където да се чувстваш на място. Съответно и хора, които да те допълват и вдъхновяват, истински. Няма да ги откриеш в чалготеките...
Хубаво е, че си си дал сметка, че начинът ти на живот е бил безсмислен. Но нали се сещаш, че ако си на дъното и просто си стоиш там... нищо няма да се случи. Бори се и ще се оправи всичко. Ще срещнеш момиче, ще намериш своите хора. Не се предавай.
Не съм се променял.Този начин на живот никога не е бил за мен.винаги съм искам нещо повече.Просто бях твърде зает за да обърна сериозно внимание на псевдоживота който водя.Опитах да си сменя средата,но в университета има 2 компании-моята и на парвенютата,останалите са самотници.Приятелите ми от деца и на тях,върховния им 'кеф' е да се напият някъде.Общителен съм,но къде да я намеря тази нова компания,вече и не работя...
djipsito
12-24-2012, 22:35
И на мен са ми минавали такива мисли през главата. Някво прозрение в някой по-сдухан ден от онзи тип "Какво за бога върша, нищо няма смисъл, не ставам за това, с което съм се захванала .." и т.н. И после ги има онези другите моменти... "Обожавам това, което правя, искам и знам, че мога да го свърша".. На всеки се случва. Не оставяй някакви временни мисли да ти решават цялото съществуване, ако мога така да се изразя.
Има хора, които цял живот са следвали някакъв път и на 50 години разбират, че страста им е някъде другаде... Следвай себе си. Винаги ще има периоди, в които ще трябва да се насилиш да правиш това, с което си се захванал, защото се чувстваш Х ... Ако знаеш, че можеш и си способен, не трябва да спираш.
Пробвай нови неща, които не си пробвал досега, може пък да намериш ново хоби или просто неща, които ще те карат да се чувстваш жив и да намираш смисъл..
Животът всеки ден ни сблъсква с какви ли не хора - в паркове, по спирки, в барове, в магазина дори. Просто заговаряй хората, и нека тези хора да бъдат с нещо по-различни от това, което си свикнал да виждаш около себе си. Експериментирай с тях, сприятели се с някого. След известно време направи купонче у вас и му кажи да доведе приятели. Просто вариант.
antineutral
12-24-2012, 22:41
http://chitanka.info/text/13767-zelenata-vrata можеш да го прочетеш, интересно е, а и да ти вдъхне малко кураж :)
Нестандартен подход,харесва ми. :) Заслужава си да се опита,макар че предвид колко са наплашени хората,може и да се запозная отблизо с нечий спрей или елктрошок. :)
djipsito
12-24-2012, 23:06
Глупости, има супер печени хора, даже ще се учудиш.
Аntineutral това е една прекрасна история,благодаря ти че я постна.Поне малко дава надежда.
Съгласен съм Джипси.Моите приятели също не са лоши хора,просто имаме различни разбирания и идеали.
ninjaiscrazy
12-24-2012, 23:17
Не съм казвал че живота ми е скучен, брат.Просто в момента съм безполезен и нямам перспектива да стана значим за себе си и за обществото.При това положение за какво да живея?Имам акъла и знанията да направя кариера,но прецаквайки останалите.Не съм намерил начин,да постигна успех без да преебавам другите хора, както и някой който го е грижа ....А това е единственото,което има значение за мен,такава ми е природата.
Живей според природата си,приеми се себе си такъв какъвто си,тогава пътищата ще се открият пред теб-тогава това,което ти си смятал за объркан и нерешим пъзел ще ти стане ясно.Колкото до обществото-не се тревожи за него,самия факт,че мислиш означава че то не ти трябва особено.
Всички сме свързани в това общество.Каква ми е гаранцията че утре няма да ме очисти някой въоръжен психар?Или пък някой пиян шофьор да прегази близките ми?Прогнилото ни общество,без всякаква сигурност и перспективи го чувствам като не по-малък проблем от личните ми.И как един мислещ и виждащ всички гадости около себе си човек да бъде щастлив?
http://chitanka.info/text/13767-zelenata-vrata можеш да го прочетеш, интересно е, а и да ти вдъхне малко кураж :)
Направих си регистрация само да ти благодаря, че сподели разказа.
Всички сме свързани в това общество.Каква ми е гаранцията че утре няма да ме очисти някой въоръжен психар?Или пък някой пиян шофьор да прегази близките ми?Прогнилото ни общество,без всякаква сигурност и перспективи го чувствам като не по-малък проблем от личните ми.И как един мислещ и виждащ всички гадости около себе си човек да бъде щастлив?
Винаги има за какво да се живее. Все още не съм видял смисъл да си тегля куршума, само защото има вероятност нещо лошо да ми се случи в бъдеще.
Искаш жена за постоянно - защо си мъж, който търси връзки за по една нощ тогава? И какво правиш в чалготеките, като не ти е забавно? Бъди човек, когото си заслужава да имат дългосрочно.
Разбери какво искаш, определи си мечта и всичко автоматично ще стане по-хубава ;)
SisiStrange
12-25-2012, 05:40
Ако голяма част от младостта ти е протекла просто в компания, в чалга дискотека и тн, нищо чудно, че се чувстваш така. Човек трябва да открие и щастие, когато е сам. Щом засега се чувстваш безполезен, отдай се на нещо ново и всепоглъщащо. Колекционирай нещо, намери си призвание. Истината е, че битието си го правим ние и всичко зависи от това как гледаме на нещата. Виждаш какво не харесваш в живота си - променяш го. Искаш да си намериш сериозна приятелка? Не търси в чалготеките, запознай се с реални, свястни момичета. Виждам, че четеш и пишеш. Открий момиче, което прави същите неща. Със сигурност (или поне е малко вероятно) няма да я откриеш в дискотека. Искаш да имаш смисъл? Направи нещо добро към друг човек. Развии самия себе си повече - не физически, а интелектуално.
Преди време, когато се чувствах по подобен на твоя начин, се захванах да си чета психология и да правя лаически психопрофили на хората, които познавам. Всяка седмица се стараех да направя по нещо добро на човек, когото не познавам без да очаквам благодарност. Постарах се да създам нещо - тук ще разбереш, ти пишеш. И лека полека изплувах от депресията. Въпрос на воля и желание.
anonymous708973
12-25-2012, 09:32
Любовта няма да ти реши проблема. Не можеш винаги да бягаш от себе и да търсиш щастие в лицето на друг човек, защото никога няма да си щастлив в собствената си компания.
DisappointedDreamer
12-25-2012, 09:37
Не можеш винаги да бягаш от себе и да търсиш щастие в лицето на друг човек, защото никога няма да си щастлив в собствената си компания.
Мхм. Няма нищо лошо в желанието ти да се обвържеш, но не бива да приемаш момичетата като потенциални въдици, с които да изплуваш от морето на депресията.
Намери щастието в самотата. Всъщност, не е баш щастие. По скоро спокойствие, утеха в тишината. Дори мъдрост. Бъди достатъчен на себе си. Доразвий личността си. И ще намериш щастието и себе си.
.....Виждам все повече хора които не ги е*е ни най-малко за останалите,а се стремят към просперитет ако може гарнирам с кръвта на хората.А реално всеки човек се нуждае просто от любов.От споделен момент със специален човек.Но аз,както много други, нямам такъв човек до себе си.И в целия този абсурд един въпрос ми се върти натрапчиво в главата.Има ли смисъл да продължавам?Или просто бързо и без излишна драма да приключа тая смешка която наричам живот...Кажете си мнението,ако сте на мое място,бихте ли продължили?
да, за съжаление света е пълен с "блудство", което (освен че се вижда че има нещо общо с английската дума "blood") на езика на библейските писания означава: облагодетелствуване за сметка на страданията на другиго, обаче това не означава че няма за какво да живееш, например можеш да живееш за да се бориш срещу системата на духовното/религиозното беззаконие, която докарва всички беди на света, понеже именно тя е източникът на всяка съблазън - тя е "блудницата"
"Как стана блудница верният град(т.е. вярата), Който беше пълен с правосъдие(т.е. с добро отношение)! Правда(т.е. съвършена любов) обитаваше в него, а сега - убийци(т.е. погубители)." Исая 1: 21
Винаги съм намирал цел именно в това-да се боря срещу несправедливостта и жестокостта във всичките й форми.Това,за което говорите според мен-човек да си бъде самодостатъчен е не по-малка утопия от идеала на Маркс.Човек може да постигне душевен мир сам,предполагам,но не и да бъде щастлив.Истината е,че имам нужда да давам и да получавам любов.Повечето ме разбрахте много погрешно.Нямам нужда от момиче,което да ми лекува депресията.Просто искам да има човек,който да ме обича и оценява всичко в мен.От стремежа ми да правя добро и интелекта ми,до всеки мускул по тялото.Искам това,което никога не съм имал-пълно отдаване и то от момиче което може да ме разбере.Разбирате ли?Последното,което искам е да се лепна за някой мацка и да й ограничавам свободата-аз не съм такъв.Колкото до чалготеките-противни са ми,но на приятелите ми това им се прави.Алтернативата ми е да си стоя вкъщи с книгата-понякога така правя,но и то писва бързо.Явно просто трябва да си разширя кръгозора.Е поне това че нито един от вас не ми каза-Ми мри щом не виждаш смисъл е положителен знак-благодаря! :)
Винаги съм намирал цел именно в това-да се боря срещу несправедливостта и жестокостта във всичките й форми.
Просто искам да има човек,който да ме обича и оценява всичко в мен.
Не си сам. Даже бих казала, че се радвам да видя че са останали вся още такива хора като тебе. Ще намериш човека до себе си, търси и не се отказвай. Аз също го търся и това е единственото което ме вълнува (разбирателство, уважение и взаимна любов) за разлика от повечето ми познати които само търсят изгодата и материалното в ближния.
Така че, вярвай, и не се отчайвай.
Весели празници ти пожелавам! :)
Мерси за топлите думи,весели и на теб! :)
Аурис беше прав. За да се промени живота ти, първо трябва ти самия да се промениш. И факта, че си го осъзнал, означава, че си направил първата крачка.
Друго нямам да казвам, всички останали са ти дали страхотни съвети :)
Стига бе хора,защо да се променям?Никого не наранявам,никого не обиждам.Нямам никакво намерение да се променям.Промени са необходими на боклуците,аз не съм такъв.Да си променя средата-ок,но защо да променям себе си?Всеки е уникален когато следва собствената си пророда.
Стига бе хора,защо да се променям?Никого не наранявам,никого не обиждам.Нямам никакво намерение да се променям.Промени са необходими на боклуците,аз не съм такъв.Да си променя средата-ок,но защо да променям себе си?Всеки е уникален когато следва собствената си пророда.
Да промениш себе си не винаги означава да промениш начина си на поведение, както явно го възприемаш. По-скоро имах предвид да промениш начина, по който виждаш света и живота си, начина по който мислиш за тях. И това е вид промяна на личността ти, макар и да не го схващаш първоначално.
Не искаш евтини жени - не ги търси в чалготеките. Университетът не ти дава удовлетворение - прекъсни и се насочи другаде. Примери много. Въпросът е ти какво искаш. Защото лесния край е за слабите хора, а ти явно не мислиш за себе си като за слаб човек.
Мното добре те разбрах,но начина по който виждаш света,невинаги съвпада с живота който водиш,примери много.Начина по който гледам на нещата е идграден светоглед,принципи и базов модел на поведение.Не съм някой 'селски бек' та да имам нужда от подобна промяна.Причината поради която ходя на дискотеки отвреме-навреме я казах-алтернативата е да си остана вкъщи където шанса да срещна някого вече клони към 0.Проблема ми е,че не аз възприемам този модел на поведение,а хората около мен и съответно другият ми вариант е да остана сам.
Ама чакай малко сега.
Ти сам се заобикаляш с такъв кръг хора. Разшири обхвата на местата където си търсиш приятели.
И само не ми казвай, че ВСИЧКИ са такива или онакива и само ти си различен.
И от начина, по който виждаш света, се определя живота, който водиш. Или избираш да си щастлив и се бориш за това, или се предаваш.
Ти явно не искаш да се предаваш, което е чудесно, но пък няма как да спечелиш шестица от тотото, ако не пуснеш фиш, сеш' се :)
Виж Ди,аз съм се научил да виждам повече хубавото в хората,а на лошото да не обръщам внимание.Приятелите ми неслучайно са такива.С част от тях съм израснал и имаме много истории заедно.Просто техния кръгозор е тесен.А аз обичам да опитвам нови неща,да говоря на повече различни теми.Знам че има хора които повече биха ми импонирали,но вероятно си права че може би не търся където трябва.Но за дискотека,мач или кино винаги мога да намеря компания,докато за театър,опера иили балет примерно моите хора само ми се смеят.Може би трябва да опитам да ходя сам по такива места,макар че не мисля че така лесно ще се запозная.
Nightmare_Bitch
12-25-2012, 21:47
Защо да няма смисъл да продължиш. Може би няма да намериш много голям смисъл в думите ми защото аз тепърва ще започна "смешката наречена живот". Така де вече не останаха доста хора на които може да се довериш.Всеки гледа за него си, малко са тези които ги е грижа за другите.Приятелите идват и си отиват в най-лошия случей с нещасна случка.Но ето и погледнато на твое място.Ти си се справил до сега. Можело е и да бъде и доста по-зле.Прекалено рано е да се предаваш .В България е доста зле положението вярно е , но и това не трябва да те кара да отстъпваш.Това е от мен :)
Тодор се казвам.Кошмарче,като казвам смешката наречена живот имам предвид своя собствен,а не живота принципно.Аз съм малко като Вапцаров- обичам живота,но като ми дотежи минавам на другата крайност.Иначе си права-досега съм се справял.Въпроса е че това вече не ми стига-не искам просто да се справям,а да се почувствам щастлив.Съществуването вече не ми е достатъчно,искам да живея!
Мерси за топлите думи,весели и на теб! :)
:)
Бате, минал си през такива трудности и сега те е съборило някакво моментно отчаяние? Ставай!
SisiStrange
12-29-2012, 06:06
Има достатъчно свят и извън чалготеките. Правиш го да изглежда така все 1 или там, или сам вкъщи. Не е така. Тези хора са ти истински приятели, нали? Казваш, че си израстнал с тях и тн. Навий ги един път на нещо различно. Да седнете в парка, да идете на клуб, в който не бичи чалга, на бар, на кънки на лед, ей такива неща. Много ще се изненадаш с колко свястни хора ще се срещнеш само, ако се огледаш. ЛейдиДи е права. Проблемът не е в другите. Те са си, каквито са. Проблемът е в теб и начинът ти на мислене +, че явно не си имал късмета да се запознаеш с по-различни хора.
Takaki Tono
12-29-2012, 07:16
Пич, какъв смисъл искаш да откриеш?? Нима искаш да знаеш отговорите на всички въпроси? Някой хора цял живот не успяват до окрият себе си и смисъла на живота. Аз лично имам някакви виждания за смисъла, но не смятам да ги споделям :) Научи се да цениш малките, дори ако щеш незначителни неща, зашото един те ще ти се струват толкова важни и смислени. Когато момичето което харесвах ми каза, че сме само приятели ми беше най- шибания ден за тая година, бях като смазан направо. И отивайки да магазина същия ден с аверчетата, все едно за пръв път в живота ми погеднах небето и ми се видя толкова синьо и красиво. Това беше нещо като шамар, бях се отплеснал толкова по- "тежки" ( ней- вече психически) неща, че бях спрял да обръщам вниание на малките неща в живота, който сега ми се струват толкова смислени. Повярвай ми това да цениш малките неща в никакъв случай не те прави "малък" човек. Какво ми дава смисъл в момента ли? Ами точно сега, следващата песен на 2PAC :)
nymphadora
12-29-2012, 08:07
Можеш да бъдеш щастлив,дори и да си без гадже.Намери си нови приятели-все ще се намерят хора,които имат твоите виждания за нещата.А любовта ще дойде след това,съвсем неучаквано.Но нали се сещаш,че момичетата няма да харесат привидно сдухано момче,вглъбено в себе си.
Проблемът не ми е харесването.Само този месец върнах две.Проблема е,че гледам идеалистично на нещата.Не мога да бъда с момиче,с което нямаме общи интереси.Стандартни,стерео типни момичета не ме привличат,а секс мога да получа когато пожелая.Привидно сдухан не мога да си позволя да бъда,по-простата причина че твърде много хора разчитат на мен и усмивката ми е необходим атрибут дори в най-тежките моменти.Идва момент обаче,в който колкото и да си силен имаш нужда някой да ти каже,обичам те и съм с теб,разбирам мечтите ти и вярвам в теб.Когато този момент настъпи осъзнаваш,че дори да си обграден от хора от всички страни пак си сам,сам и сам.Защото едно е някой да е теб,защото има някаква полза и зависимост,а съвсем друго просто защото те обича.Причините за мен са не по-маловажни от фактите.Както и да е-това е моята битка,всеки има своя,нали така... Поздрав за всички,които познават това усещане http://www.youtube.com/watch?v=DnGdoEa1tPg
YoUcANNOtiMaGiNe
12-29-2012, 12:48
Често в живота става така, че докато не ти се случат неща, които да ти отворят очите, не проглеждаш ясно. Тази тема е типичен пример за това и как са ти изпратени изпитания, които си надмогнал и си стигнал до истината. Много добре ми е познато, само че аз съм минала през друг тип изпитания. Всичко това, до което си достигнал като изводи, е абсолютно така. Само не разбирам защо бяха тези въпроси за смисъла... изглежда претендираш да си силен характер, а това пораженческо мислене не е в съответствие. Знам какво е да не ти се гледат хора, да се опитваш да се впишеш, но всъщност да носиш маската на учтивостта и привидно доброто настроение. Докато в душата ти цари едно безмълвие, безразличие, дори апатия и непукизъм. След като виждаш неща, които другите (обкръжението ти) не могат да прозрат и възгледите им не съвпадат с твоите, какво ти остава.... да избираш между социалния живот и този на аутсайдер. Просто защото друга алтернатива нямаш, тъй като не намираш подходящата среда. Напълно разбирам идеалистичните ти представи, но те не ни помагат особено и въпреки това не можеш да избягаш от себе си. Колкото и да оставаш неразбран и недооценен все пак се чувстваш различен и това дори повече да ти пречи, поне те отличава значително, което е достатъчно да се възприемеш и да се харесаш такъв. Стигаме обаче до проблема, свързан с любовта. Колкото и да не ни се иска, всеки изпитва нуждата да почувства, че на някой му пука за него. В днешния забързан свят, ако няма поне 1 човек, който да вярва в нас и да ни осигури морална подкрепа, това убива бавно, но сигурно. Трудно е - любовта, такава каквато ние - идеалистите си я представяме, е утопия. Което не ни спира да вярваме в нея, разбира се. Пътят към истината и смисъла, който търсиш е вярата. Лесно е да се каже, знам - но ключът е да не се предаваш. Знай, че някъде в този кратък миг, наречен живот, ще те огрее и теб, просто трябва да си в хармония със себе си, ясна представа над нещата (вече я имаш) и силна вяра. Останалите качества, които са ти нужни, ако ги имаш - ги усъвършенстваш, ако не - ги възпитаваш. Мога да говоря още много по темата, но взе да става дълга и широка - не знам доколко ти е помогнало това, но поне се надявам да си схванал идеята на поста. :)
Не мисля че любовта,дори идеалистично погледната е утопия.Защото любовта сама по себе си е идеал.На практика всичко е любов.Всичко, което търсят и за което се борят хората е именно това.Властта,парите,влияни то-повечето хора искат тези неща точно защото вярват че им донесе любов.Разликата при идеалистите е ,че ние вярваме в любовта без конкретни ползи и изгоди,а просто чистото човешко чувство да дишаш в един такт с половинката си.Не аз съм се предал.Предали са се всички онези,които се страхуват от това чувство,онези които отминават всяка несправедливост с нелепото оправдание-'Какво ти пука?Не е моя работа',всички онези,за които живота опира до физическо оцеляване и мачкане на подчинения.Щом дишам,мисля и чувствам значи аз още не съм се предал,още се боря.Но незаинтересоваността на околните,задоволяването с малко на моменти наистина ме отчайват.Да,всички сте прави за това че не съм намерил своята среда,моя малък оазис,но ако нещо което повече не мога да правя то е да чакам.Във всички случаи ми трябва радикална промяна,дали ще успея да я осъществя е друг въпрос.