View Full Version : Късане,шанс или нещо друго?
Ходим от около два месеца. Естествено от начало всичко беше тип топ , не забелязвах отрицателните му качества ,беше ми весело и безгрижно,по-скоро приемах отношенията ни като нещо неангажиращо. Може би това е и част от проблема,защото той е имал повече сериозни връзки от мен,а аз съм такъв човек,че ако не ми е интересно с някой,губя смисъл да съм с него.Търся тръпката,търся да ме допълва и да вървим в една посока.Не обичам да ме притискат,да си правят дългосрочни планове с мен и като цяло не обичам сериозните неща освен,ако човека не е заслужил изключително много моето доверие.От може би месец насам започнах да забелязвам в него неща,които ме дразнят.Признавам си,че съм леко сухар на моменти,но въобще не ми харесва да бъда наричана 'слънчице,муцунке,жена ми,миличка,милоооо' и тн . Обясних му сигурно 1000 пъти,че искам да ме нарича с моето име или поне да измисли някакво оригинално нарицателно,но той пак си продължава.На моменти ме послъгва и аз се ядосвам,защото поне като е решил да послъже за нещо ,нека го прави като хората,а не да си мисли,че съм паднала от Марс.Когато говорим за нещо интересно,тип обща култура,забелязвам,че не знае елементарни неща.После се налага да му обяснявам и ми се губи желанието да водя разговор,а дори и да искам,не мога да продължа,защото той не може да продължи темата,не знае за какво иде реч.Не винаги е така,аз не казвам,че е глупав,никак даже,но е по-простоват явно .Нямаше да имам нищо против,ако просто имаше интерес самият той да водим някакви по интересни разговори.Последният път,когато (уж) си говорехме по телефона и аз му разказвах нещо ,което бях гледала по Нешънъл ,той ЗАСПА на телефона и трябваше да викам 5-6 минути ,за да се събуди.От една страна е нормално да е изморен,защото ходи на работа ,но се дразня,че просто не ми каза 'Хайде да говорим друг път за това' -нямаше да му се обидя.Другото,което е -на моменти се налага сякаш да му наливам акъл в главата.Обяснява ми как иска да направи еди си какво,а като го попитам как смята да го постигне само ми върти разни 'Аз сега нямам време,нямам пари,скоро ще почна да работя по въпроса' и тн .Аз му давам идеи, опитвам се да го насоча ,като виждам,че той не знае от къде да започне,а той само повтаря 'Да ,права си,така е' и до там.Според мен,когато човек реши да направи нещо смислено с живота си,той трябва да действа докато има време,а не да се залъгва с празни приказки,защото времената са трудни и само силните хора биха могли да преодолеят препятствията. А той е млад и доста често вместо да направи нещо полезно си губи времето.Наскоро спечели един проект,за което аз също много се зарадвах,но като гледам не се подготвя за него,ами чака да се подпишат договори и тн. и дефакто си седи ей така.Искаше да научи немски,да научи още някакви неща,свързани с компютърните технологии,а сега,когато има време нищо не прави.
Иначе е добро момче,скромен е и принципно забавен.Отнася се добре с мен и често прави компромиси,защото съм 12 клас и уча за изпити. Имал е кофти живот и ми е мъчно за него,но не тръгнах с него от съжаление,даже не знаех историята му .Чувствам на моменти,че сякаш той си няма почти никой и едва ли не аз съм му най-близкия човек(освен брат му),което да ви призная ,ме задушава.Не съм тръгнала да се омъжвам за него,че да навлизаме в такива дълбини на отношенията си...Направих му голям коледен подарък,защото исках да го зарадвам и мисля,че го заслужава. Не казвам,че проблема е в него, просто аз съм си такава. И наистина мисля,че съществува някой,който да ме допълва както искам,но не ми се вярва това да е той.
Този проблем не ми дава спокойствие и просто трябваше да го напиша тук,защото не знам как да действам.Мисля да се опитам повече да го разбера,да му дам шанс...и да действам по-спокойно,да не му мисля толкова(защото така правех в началото и може би за това не забелязвах негативите му ) ,но така правя отношенията ни неангажиращи,а той иска нещо сериозно. Не знам дали е способен на развитие,защото не искам да съм с човек,който седи на едно място.Да ви призная,имало е случаи,когато съм се опитвала да го контролирам в смисъл - не се лигави на публични места,стига с тия нарицателни,подарих му една книга. Не знам дали е точно контрол ,но съм му казвала,че го чувствам като такова и когато прави нещо прекалено,което не одобрявам ,просто му казвам 'недей'. Така,че той много добре го знае и всъщност е съгласен ,на мнение е ,че съм можела да го науча на много неща и за това ми позволявал. Е да ама не,на мен не ми е целта да го превъзпитавам и не ми е приятно да го правя,но като почне да ме награбва в някое кафене сред хората,все едно сме на 13 години и...няма как да не му кажа 'сдържай се'.Та както разбирате,аз съм по-суров характер ,за разлика от неговата първичност.
Сега очаквам да ме нападнете с обиди и за това,че се държа прекалено контролиращо и ъм...какво още?Често да ви кажа,не съжалявам за нищо и не чувствам никаква грешка в поведението ми.Не мисля,че има виновен,обаче не знам как да действам по-натам.
andylife
12-25-2012, 14:05
Аз не разбрах, ти оплакваш ли се или говориш за връзката ви, което много не ми прилича на такава ?
Ти си чист егоист, който не знае какво иска!
Като искаш еднодневки, режи доброто момче да го боли после, и си играй на к*рва.
И до колкото разбрах, ти маи си сериозна само в отношение към (Училище) което не е никак зле но, връзките те задушавали, ами да, както казах горе играй си на к*рвичка, така поне никой няма да ти държи сметка, и няма да си тровиш алчната душа :)
Може да съм бил малко груб, но вие женските сте адски изчадия понякога!
Няма нищо по-отблъскващо от прост мъж. Въобще не се занимавай. Това е моето мнение.
Аз не разбрах, ти оплакваш ли се или говориш за връзката ви, което много не ми прилича на такава ?
Ти си чист егоист, който не знае какво иска!
Като искаш еднодневки, режи доброто момче да го боли после, и си играй на к*рва.
И до колкото разбрах, ти маи си сериозна само в отношение към (Училище) което не е никак зле но, връзките те задушавали, ами да, както казах горе играй си на к*рвичка, така поне никой няма да ти държи сметка, и няма да си тровиш алчната душа :)
Може да съм бил малко груб, но вие женските сте адски изчадия понякога!
Виж кво,ако съм искала да си развявам оная работа и да се е*а с всеки срещнат,до сега да съм го направила ,без да се занимавам да пускам теми за конкретен човек,капиш?
И да, и аз не се разбирам,в момента съм лееекинко объркана и не знам какво искам,точно така! Но този извод не е нито съвет,нито решение на проблема,нали?И ДА,всеки човек трябва да е донякъде егоист,както казах не съжалявам за нищо.Някъде да съм го обидила?Да съм казала,че е прост?Казах простоват в емоциите си и тяхното показване,има разлика.
Иначе да,определено съм сериозна към училището ,защото виждам една голяма част бъдещето ми да минава през учене/университет/добра работа .Стане ли дума за това ,не правя компромиси и точно по тази причина казах,че той се съобразява с мен и съм му благодарна.
Целта ми не е да се оплаквам от него,а да изложа вижданията си.
Кой е казал,че всеки трябва да знае какво иска в любовта?Питам?
пп: мерси за епитетите ,едва ли ти прави страхотно удоволствие да обиждаш,но знае ли човек.Помни ,че и майка ти също е жена...хъ хъ
Сега по същия начин ни изброй нещата, които обичаш в него. Направи съпоставка между двата списъка. И ще ти стане ясно дали си струва да си с него.
sexa_na_kompleksa
12-25-2012, 16:33
Представяш ли си живота след 10 години с него?
Представяш ли си живота след 10 години с него?
Сигурно не си го представя, но това не значи, че трябва веднага да отреже всички пътища.
Задължително ли е като си с някой да си представяш живота си с него след 10 години и семейство с деца?Не разбирам ,какъв е смисълът на въпроса,та аз съм на 19 години ,а той едва на 21 ?? Естествено,че не си го представям.Може би ако бях влюбена в него щях да си представям общо бъдеще,но със сигурност не мисля,че сме влюбени един в друг.
Така,нещата,които харесвам в него:
Добър,скромен,забавен,търп лив,съобразителен,грижлив( понякога повече от колкото трябва),много приказлив(макар,че понякога не внимава какво говори),чаровен,доста често е ведър и гледа да не пренася проблемите от работа към отношенията ни
Виждам,че има доста качества,които ми харесват и отдавна съм наясно с това,но тези работи,които не ми харесват понякога се опитвам да не им обръщам внимание,но не се получава и ми се струва ,че все едно нарочно прави точно това,което не ми харесва(понякога си е така).Искам да вървим заедно напред към просперитет,но не усещам това желание той да иска да стане Някой в живота.Няма го тоя хъс,който да го води към старанието и успеха.Дори и към това,което обича най-много да прави е по същия начин -лека полека ,пък каквото стане и толкоз.За това на моменти ,когато си говорим и видя,че въобще не вдява ,имам чувството ,че говоря на 10 годишно момче.Пък и той сам си казва,че страшно много се старае да запази детето в себе си.Принципно нямам нищо против,но чак път толкова...
Казвала съм му ,какво мисля и той си признава,че на моменти е така,но аз не искам да го променям въпреки,че понякога го правя съзнателно или не.Искам да се осъзнае,да види тези толкова логични неща,които съм му казвала и да се вземе по-стабилно в ръце.Хубаво ,здраво и умно момче е,гадно ми става като видя ,колко е назад с материала понякога или как на моменти прави някакви шмекерии уж да върти измислен бизнес с някой.
Хайде кажете ми как да си представя живота с този човек след 10 години? Ами няма как да стане в момента.
Ако не си влюбена в него, защо си с него?
Няма любов, очевидно е, че много неща те дразнят. Ситуацията явно те тормози. Чувстваш ли се добре с него или просто си го приела като мисия? Човек, който смяташ, че трябва да промениш?
http://themockdock.com/wp-content/uploads/2012/03/funny-gif-dog-peek-a-boo.gif
Аз те разбирам. Мен също не ме кефят лигавите обръщения и това, че 'гаджето' може и да няма необходимата обща култура и тн. Не обичам нито да ме ограничават, нито мен някой да ме ограничава. Не си егоист, просто си индивидуалист да кажем. Помисли си какво харесваш в него, направи си няква равносметка.
sexa_na_kompleksa
12-25-2012, 18:38
Ако не виждаш развитие на връзката, ако не виждаш себе си с този човек след време, за мен няма смисъл да сте заедно.
Аз се омъжих на 19. Според мен на тези години вече трябва да знаеш какво искаш.
Ако не си влюбена в него, защо си с него?
Няма любов, очевидно е, че много неща те дразнят. Ситуацията явно те тормози. Чувстваш ли се добре с него или просто си го приела като мисия? Човек, който смяташ, че трябва да промениш?
Ами ...принципно отначало е просто привличане,а след това идва любовта.Чувствам се добре с него,когато не ме издразни с нещо конкретно.Спокойно ми е,весело, приятно и в следващия момент,когато изръси някоя глупост или направи това,което вече споменах просто избухвам вътрешно.Опитвам се да не ми личи де.Не мисля,че трябва да го променям,не е редно и нямам такава мисия.Колкото до влюбването-по принцип ми е трудно да се влюбвам.Едно време не беше така,но... нещата се променят.Принципно ,когато започвам разговор с него се опитвам да съм положително настроена и когато каже/направи нещо,което не ми харесва,гледам да си премълчавам,но тогава той забелязва ,че премълчавам и почва нарочно да ме пита 'Ама кво стана,кво казах ,а?Я кажи ,кажи ,че ми е интересно' ,почва да настоява и се задълбава малкото проблемче. Нали знаете,малките камъни преобръщат колата...
Ако не виждаш развитие на връзката, ако не виждаш себе си с този човек след време, за мен няма смисъл да сте заедно.
Аз се омъжих на 19. Според мен на тези години вече трябва да знаеш какво искаш.
Знам какво искам да правя с живота си спрямо личностното ми развитие ,учение,дай боже кариера.Относно любовта определено нямам никаква идея.Само знам,че искам някой ден да намеря правилния човек за себе си и честно казано,мисля,че съществува,просто е рядкост и трябва да имам доза късмет.
Пачааааааа мръсна , смяташ се за начетена и по-умна от твоя приятел , но с темата която пусна и с глупостите които си написала показваш точно обраатнотоооо ! После мъжете били курвари , били еди кви си еми как няма да са , като пачи като тая си играят с чувствата им а ? За кво се фана с кажи ми с целта да се получи нещо несериозно ли беее ?!?!?!?ГОВОРИ БЕЕЕЕ!!!!!!
Така ще викаш на майка си,ясно ли ти е?Ненормалник .
Нима ми казваш какво да правя ? ??? ?????? ????????????
shmatarok
12-25-2012, 20:04
Разбирам те много добре. Ако не виждаш някаква перспектива за връзката ви и няма привличане помежду ви, не знам защо още си губите времето взаимно. Аз лично бих прекратила подобна взаимоотношения, при липса на страст и някаква форма на любов.
Но ако искаш можеш да му дадеш още един шанс, както самата ти смяташ и да се постараеш да бъдеш по-търпелива, може пък да те изненада с нещо.
HollyGolightly
12-25-2012, 20:50
От това, което прочетох останах с впечатлението, че ти не искаш да си с него. Освен , че е забавен, друго положително нещо не видях да си написала. Какъв е смисълът от такава връзка, когато ти не си щастлива (или поне не звучиш да си)? Губиш си време с човек, с който не мислиш,че можеш да имаш бъдеще, освен това губиш и неговото време.
И казваш, че ходите от 2 месеца, но в началото не е било така. Ами добре де, вие като се запознахте , веднага ли тръгнахте? Не отделихте ли време да се опознаете, да видиш що за човек е и тогава да започнете нещо по-сериозно?
Ами ние се познавахме от 2-3 месеца преди да тръгнем.Запозна ни обща приятелка случайно и още от първия път,в който се видяхме и двамата усетихме привличане.Постоянно си говорехме,имаше разни намеци,усмивки,погледи.Там беше работата,че аз тогава излизах с друго момче и не исках да си развалям връзката с него заради въпросниЯ.Не след дълго обаче нещата с тогавашния ми приятел се прецакаха. После пътищата ни пак се срещнаха и така тръгнахме.Отначало го подлагах на някакви леки изпитания,за да видя дали си заслужава, той го разбра и се съгласи с решението ми.Даде ми някакво време,което обаче не можах да използвам както трябва,защото ние в един момент постоянно се чувахме и реших по-бързо.Заедно решихме да се опознаваме по време на връзката ни.
HollyGolightly
12-25-2012, 21:25
Ами тогава поговори с него, сериозно. И двамата сте големи хора, не сте някои 13-14 годишни. Ако искаш да запазиш връзката си с него, трябва и двамата да се постараете и да поработите. Сигурна съм, че има неща в теб, които той не харесва, просто не ти ги е казвал.
И перфектни хора няма, все ще има нещо, което ще те дразни.
Сега ще ти кажа нещо, което няма да ти се хареса. Но нито имам намерение да те обиждам нито да те съдя, ако ме разбереш правилно ще ти се получи каквото искаш..
Имаш проблем с контрола. Искаш всичко да става както ти искаш, както ти смяташ за добре. Очакваш от хората в обкръжението ти да се съобразяват с твоите граници. Права ли съм? Не те познавам и мнението,което мога да си извадя за теб е от това, което чета и донакъде, защото малко ми приличаш на стара моя версия, която положих неимоверни усилия да залича и пак се обажда понякога.
Естествено може да не ми отговаряш, но ако има истина в думите ми, то трябва да помислиш в/у възможността грешката да е в твоето поведение. Все пак никой не е длъжен да се съобразява до такава степен с твоите искания, че да спре да бъде себе си. Щом му харесва да се лигави в кафето - да се лигави, щом си прави планове, само колкото да си му виси една несбъдната мечта - негов избор. Няма виновен в такива случаи, ти харесваш друг тип хора и той не е от тях, да се опитваш да го променяш не е вариант, вярвай ми.
Прави ли неща, които ти харесват? Има ли нещо, което да те държи наистина при този човек (освен да не си сама)? Познавам чувството да си с човек, който те дразни 60% от времето и сега като се замисля за тогава си бия главата за какво ми е било.
Съветвам те да се погледнеш отстрани и да си зададеш въпроса "Как се чувства човека отсреща?" или "На мен щеше ли да ми хареса това отношение?" и да си направиш равносметка.
Ами да, има нещо вярно в думите ти. Все пак има моменти,когато се спирам,но знам,че някой ден ще направя някоя беля и ще е късно.Не съм някоя ,която да е със супер контрол върху живота на останалите,но определено има нещо.Ще се опитам да се овладея и всеки път,когато се сетя за нещо прекалено ,ще се замислям над въпроса как се чувства той.
Но иначе до лигавенето съм категорична,че в ресторант/кафене и разни подобни трябва да се спазва благоприличие.Плановете...н ямам право да се бъркам в плановете за живота му. Това,което правя е да му подарявам книги,да го карам да ходим на театър,да говорим за най-различни теми от живота и тн. В това се изявява въпросната промяна.Иначе да,прави неща,които ми харесват ,като се замисля определено има доста такива неща.Просто начина ,по който ми говори и въпросите,които ми задава,когато виждам,че не знае някакви елементарни неща на моменти,това ме вбесява.
Ще се постарая да се сдържам,обещавам. Иначе като се замисля ,с това ядосване най-вече да си прецакам здравето заради такива неща...
Иначе като се замисля ,с това ядосване най-вече да си прецакам здравето заради такива неща...
Мда, както казваше господина ми по музика "За какво да се ядосвам като ще ми мине?" , много прав беше за това :lol:
Не знам, проявявай малко повече разбиране и спокойствие, ако искаш да запазиш тази връзка или недей, ако мислиш, че не си струва. Но това държание играе лоша шега по принцип.
andylife
12-25-2012, 22:53
Ама вие напоследък май наистина се хващтате за всеки харесал ви, и после съжелявате.
Dark_Angel_
12-26-2012, 03:00
не че нещо, ама тоя пост ми идва като едно дежа вю ... 100% съм сигурен, че прочетох друг такъв пост пуснат долу горе по същото време, ако не се лъжа, само че там връзката беше 3 годишна и оня думкаше трева. и просто ми направи впечатление, че е написано по същия начин и се използват същите фрази
Мне, не съм пускала повторно същата тема и определено не съм имала толкова дълга връзка през живота си,та камо ли да става дума и за трева .
Иначе благодаря за съветите ,които ми дадоха хората без да ме нападат .Ще се вслушам :)
FuckedUp
12-26-2012, 16:48
Ако си наистина перфекционист реалист, на каквато ми приличаш, няма да бъдеш особено щастлива, докато продължаваш на сила да крепиш връзка с такъв човек. Харесва ми начина ти на изказ.
Искам да знам конкретния отговор на тоя въпрос -
Прави ли неща, които ти харесват? Има ли нещо, което да те държи наистина при този човек (освен да не си сама)? , защото имам чувството, че го избегна.
дай боже
Дай боже повече 19 годишни като теб.
п.п. Зодия?