familyto93
12-27-2012, 17:05
Здравейте,
Аз съм момче на 20 години...няма да казвам откъде ,защото майка ми и баща ми са публични лица ,които ги знаят в много области на България.Не се оплаквам нито от финансова гледна точка,нито имам проблеми в любовен план или нещо подобно.Проблемите ми са само и единствено с нашите.Ще си кажете "ЕЕ спокойно бе мойте момче нормално е няма проблеми"да ама само чуйте за какво става въпрос.Ще ви дам един пресен пример от днес.Примерно майка ми беше купила един шоколад милка от големите дето са и те нали вече бяха яли от него.Аз се връщам вкъщи от разходка и попитах майка ми дали мога да си взема от него.Взех си само 2 парченца от него след което бях унижен и нагрубен от собствения ми баща как мога да си взимам така шоколад и ТОЛКОВА МНОГО без да питам и без тяхно разрешение.Хора 1,80 съм висок и съм 55кг....почти не ям ,а шоколад обичам толкова много....Почти не бях хапнал само го опитах дето се вика ,а той ми се скара и ме унижи страшно много чак ми се насълзиха очите как може да ми прави проблем за 2 парченца шоколад.Миналата седмица се разбираме с приятели да отидем да гледаме Хобит на 3Д нали в киното.И билета струва 12лв.И защото точно в момента нямах откъде да взема пари помолих майка ми и баща ми да ми дадът 12лв ,за да отида гледам филма ,но те ми се изсмяха и ми казаха "Видя ли сега....аз ти казах,че ще дойдеш да се молиш при нас за пари ся си гледай работата и излез"....след ,което аз отидох в моята стая и започнах да плача....бях унижен....беше ми бутнато самочувствието от самите ми родители..,.а аз не харча кой знае колко много пари.Ходя на кино веднъж на няколко месеца и то само ,ако има хубави филми.Плаках 30 мин,защото първо не знаех какво да кажа на моите приятели и второ не знаех изобщо как да постъпя в тази ситуация...в крайна сметка се реших и им казах какъв е проблема да не дойда след ,което те направиха нещо ,което няма да го забравя никога.Събраха се всичките заедно и ми платиха билета ,за да мога да дойда...нямаше как да им откажа би било много тъпо от моя страна.Единствените парички ,които имам са спестени от абитуриенската ми и не са кой знае колко много....а те само чакат да си ги изхабя ...само чакат да дойде тоя момент когато ще им се моля ...А преди 2-3 седмици пак помолих баща ми за 1левче за навън да ми даде да си имам....той ми отказа и ми вика "ОТКЪДЕ ДА ТИ ДАМ ТОЛКОВА МН ПАРИ".Повярвай ми ние сме много над средното финансово равнище на българина...не се хваля просто подчертавам ,че имаме пари.Не ям почти нищо в университета ,за да мога да си спестявам парички да ходя навън с приятели в някакво кафе примерно и да си платя колата ,която е 1.80.Не съм някой разсипник или нещо подобно.Напротив бих казал ,че съм доста интелигентен и добър човек ,а защо....защо имат такова отношение към мен....и винаги е било така.Много пъти съм плакал ,че дет са вика са ми броили колко вафлички от кутията пред много хора трябвало съм да изям ,за да имало за всичко...Първо не съм хич прост и второ какви са тези сметкаджийски работи...и то пред хората...нямам никакво самочувствие...съсипан съм...и повярвайте ми отстрани може да ви изглежда смешно ,но се намирам в това положение от 10години някъде....
Аз съм момче на 20 години...няма да казвам откъде ,защото майка ми и баща ми са публични лица ,които ги знаят в много области на България.Не се оплаквам нито от финансова гледна точка,нито имам проблеми в любовен план или нещо подобно.Проблемите ми са само и единствено с нашите.Ще си кажете "ЕЕ спокойно бе мойте момче нормално е няма проблеми"да ама само чуйте за какво става въпрос.Ще ви дам един пресен пример от днес.Примерно майка ми беше купила един шоколад милка от големите дето са и те нали вече бяха яли от него.Аз се връщам вкъщи от разходка и попитах майка ми дали мога да си взема от него.Взех си само 2 парченца от него след което бях унижен и нагрубен от собствения ми баща как мога да си взимам така шоколад и ТОЛКОВА МНОГО без да питам и без тяхно разрешение.Хора 1,80 съм висок и съм 55кг....почти не ям ,а шоколад обичам толкова много....Почти не бях хапнал само го опитах дето се вика ,а той ми се скара и ме унижи страшно много чак ми се насълзиха очите как може да ми прави проблем за 2 парченца шоколад.Миналата седмица се разбираме с приятели да отидем да гледаме Хобит на 3Д нали в киното.И билета струва 12лв.И защото точно в момента нямах откъде да взема пари помолих майка ми и баща ми да ми дадът 12лв ,за да отида гледам филма ,но те ми се изсмяха и ми казаха "Видя ли сега....аз ти казах,че ще дойдеш да се молиш при нас за пари ся си гледай работата и излез"....след ,което аз отидох в моята стая и започнах да плача....бях унижен....беше ми бутнато самочувствието от самите ми родители..,.а аз не харча кой знае колко много пари.Ходя на кино веднъж на няколко месеца и то само ,ако има хубави филми.Плаках 30 мин,защото първо не знаех какво да кажа на моите приятели и второ не знаех изобщо как да постъпя в тази ситуация...в крайна сметка се реших и им казах какъв е проблема да не дойда след ,което те направиха нещо ,което няма да го забравя никога.Събраха се всичките заедно и ми платиха билета ,за да мога да дойда...нямаше как да им откажа би било много тъпо от моя страна.Единствените парички ,които имам са спестени от абитуриенската ми и не са кой знае колко много....а те само чакат да си ги изхабя ...само чакат да дойде тоя момент когато ще им се моля ...А преди 2-3 седмици пак помолих баща ми за 1левче за навън да ми даде да си имам....той ми отказа и ми вика "ОТКЪДЕ ДА ТИ ДАМ ТОЛКОВА МН ПАРИ".Повярвай ми ние сме много над средното финансово равнище на българина...не се хваля просто подчертавам ,че имаме пари.Не ям почти нищо в университета ,за да мога да си спестявам парички да ходя навън с приятели в някакво кафе примерно и да си платя колата ,която е 1.80.Не съм някой разсипник или нещо подобно.Напротив бих казал ,че съм доста интелигентен и добър човек ,а защо....защо имат такова отношение към мен....и винаги е било така.Много пъти съм плакал ,че дет са вика са ми броили колко вафлички от кутията пред много хора трябвало съм да изям ,за да имало за всичко...Първо не съм хич прост и второ какви са тези сметкаджийски работи...и то пред хората...нямам никакво самочувствие...съсипан съм...и повярвайте ми отстрани може да ви изглежда смешно ,но се намирам в това положение от 10години някъде....