Macer
12-28-2012, 13:29
hey guys ! :)
Започнах да пиша нещо ! .. имайте предвид, че не го пиша като разказ или някакъв подобен жанр, а като груб сценарий и резюме на филм .. и ето и началото ..
3 Страници живот !
1 глава
Родни тичаше възможно най – бързо, тичаше толкова устремено и съсредоточено, че дори не забеляза колко бързо измина това разстояние, не забеляза нито чичо Франк, който жонглираше с ябълки, нито леля Нанси, която гонеше своите въобръжаеми приятели. Когато пристигна пред Автогарата Него го нямаше. За по сигурно огледа няколко пъти, но наистина Той си беше тръгнал. Единственото нещо, което Родни намери от Него беше една бележка, захвърлена до кошчето за боклук, очевидно Той се бе опитал да изхвърли този лист хартия, но не бе уцелил. Както и да е, това няма значение, важното е, че Той вече не беше там. Родни отвори бележката и се увери, че наистина е от Него, за съжаление вече беше прекалено късно и не можеше да се изпозлзва. Може би тук е време да спра, и да започна от самото начало ...
45 минути по – рано ...
В 9:07 звънна телефона на Родни, беше Той. Подавайки ръка изпод завивката Родни намери телефона си и вдигна :
- Альо !?
- Какво, ти да не би да спиш !? Ами срещата ни, чакам те от 10 мунити !
- Ооо, ти ли си , но как, нали .. аа !
- Няма никакво Но, знаеш, че този документ е изключително важен и ако не дойдеш до 5 минути нищо няма да получиш !
Изпаднал в недоумение, на ръба да попадне и в шок, Родни бързо се съвзе, скочи, обу си панталони, взе тениска и яке, грабна ключовете и профуча през вратата. Завивайки зад ъгъла, той видя как автобуса му тъкмо минава и за жалост не успя да го хване. Следващия беше едва след 20 минути, а Родни нямаше това време, за това хукна да бяга, обличайки си блузата. Беше забравил да завърже обувките си и това му изигра лоша шега. Е, предполагам се досещате какво стана .. След като най – накрая се беше облякъл и си беше завързал връзките нищо не го спираше да продължи да тича към Автогарата.
В същото време Той стоеше и чакаше, докато изтекоха петте минути, смачка листа хартия и го изхвърли зад себе, след което си тръгна. Ето така Родни стигна до положението, описано в началото на творбата…
2 глава
След като Родни установи, че е закъснял за срещата и че Него го няма, реши да си тръгне, но този път вместо да бяга беше решил да се прибере с автобуса. Отиде на спирката и като по чудо транспорта му пристигна почти веднага. Родни се качи и седна на третата седалка от дясната страна с изглед към улиците. Когато дойде кондуктора, за да провери дали е с карта или с билет, Родни извади портмонето си, за да покаже картата си, но точно тогава паднаха 20 лева. Кондукторът не беше много наред с главата и си помисли, че Родни го подкупва. Настъпи спор и викане, накрая на Родни му писна да се опитва да му обясни, че те просто са паднали и реши да слезе на следващата спирка, макар и да не беше тази, на която трябваше да слезе.
Родни започна да се замисля, докато се клатеше към вкъщи. Беше толкова умислен, че дори не забеляза, че някакъв човек, облечен в черен костюм, с черни очила и черна шапка го преследва вече 3 пресечки. Този човек се приближи до Родни и го хвана за рамото, Родни се обърна, стъписа се и хукна да бяга от уплаха. Докато тичаше от ъгъла на една сграда се подаде крак и го спъна, бяха бандити, които го ограбиха. Ядосан и объркан Родни стигна до своя блок. Качи се до 8 – ми апартамент, където живееше и видя, че вратата на жилището му е отворена, а ключовете висяха на бравата, очевидно при бързината беше забравил да заключи. Изключително отчаян Родни влезе вътре и видя, че целият му дом е разхвърлян, буквално беше с надолу главата. Още недоумявайки какво се е случило, той седна на дивана и си пусна телевизора.
п.с. започнах го едва преди два дни .. и сега ще го продължа .. ще ми бъде интересно да чуя вашите мнения, независимо какви са те :)
Започнах да пиша нещо ! .. имайте предвид, че не го пиша като разказ или някакъв подобен жанр, а като груб сценарий и резюме на филм .. и ето и началото ..
3 Страници живот !
1 глава
Родни тичаше възможно най – бързо, тичаше толкова устремено и съсредоточено, че дори не забеляза колко бързо измина това разстояние, не забеляза нито чичо Франк, който жонглираше с ябълки, нито леля Нанси, която гонеше своите въобръжаеми приятели. Когато пристигна пред Автогарата Него го нямаше. За по сигурно огледа няколко пъти, но наистина Той си беше тръгнал. Единственото нещо, което Родни намери от Него беше една бележка, захвърлена до кошчето за боклук, очевидно Той се бе опитал да изхвърли този лист хартия, но не бе уцелил. Както и да е, това няма значение, важното е, че Той вече не беше там. Родни отвори бележката и се увери, че наистина е от Него, за съжаление вече беше прекалено късно и не можеше да се изпозлзва. Може би тук е време да спра, и да започна от самото начало ...
45 минути по – рано ...
В 9:07 звънна телефона на Родни, беше Той. Подавайки ръка изпод завивката Родни намери телефона си и вдигна :
- Альо !?
- Какво, ти да не би да спиш !? Ами срещата ни, чакам те от 10 мунити !
- Ооо, ти ли си , но как, нали .. аа !
- Няма никакво Но, знаеш, че този документ е изключително важен и ако не дойдеш до 5 минути нищо няма да получиш !
Изпаднал в недоумение, на ръба да попадне и в шок, Родни бързо се съвзе, скочи, обу си панталони, взе тениска и яке, грабна ключовете и профуча през вратата. Завивайки зад ъгъла, той видя как автобуса му тъкмо минава и за жалост не успя да го хване. Следващия беше едва след 20 минути, а Родни нямаше това време, за това хукна да бяга, обличайки си блузата. Беше забравил да завърже обувките си и това му изигра лоша шега. Е, предполагам се досещате какво стана .. След като най – накрая се беше облякъл и си беше завързал връзките нищо не го спираше да продължи да тича към Автогарата.
В същото време Той стоеше и чакаше, докато изтекоха петте минути, смачка листа хартия и го изхвърли зад себе, след което си тръгна. Ето така Родни стигна до положението, описано в началото на творбата…
2 глава
След като Родни установи, че е закъснял за срещата и че Него го няма, реши да си тръгне, но този път вместо да бяга беше решил да се прибере с автобуса. Отиде на спирката и като по чудо транспорта му пристигна почти веднага. Родни се качи и седна на третата седалка от дясната страна с изглед към улиците. Когато дойде кондуктора, за да провери дали е с карта или с билет, Родни извади портмонето си, за да покаже картата си, но точно тогава паднаха 20 лева. Кондукторът не беше много наред с главата и си помисли, че Родни го подкупва. Настъпи спор и викане, накрая на Родни му писна да се опитва да му обясни, че те просто са паднали и реши да слезе на следващата спирка, макар и да не беше тази, на която трябваше да слезе.
Родни започна да се замисля, докато се клатеше към вкъщи. Беше толкова умислен, че дори не забеляза, че някакъв човек, облечен в черен костюм, с черни очила и черна шапка го преследва вече 3 пресечки. Този човек се приближи до Родни и го хвана за рамото, Родни се обърна, стъписа се и хукна да бяга от уплаха. Докато тичаше от ъгъла на една сграда се подаде крак и го спъна, бяха бандити, които го ограбиха. Ядосан и объркан Родни стигна до своя блок. Качи се до 8 – ми апартамент, където живееше и видя, че вратата на жилището му е отворена, а ключовете висяха на бравата, очевидно при бързината беше забравил да заключи. Изключително отчаян Родни влезе вътре и видя, че целият му дом е разхвърлян, буквално беше с надолу главата. Още недоумявайки какво се е случило, той седна на дивана и си пусна телевизора.
п.с. започнах го едва преди два дни .. и сега ще го продължа .. ще ми бъде интересно да чуя вашите мнения, независимо какви са те :)