View Full Version : Искам деца от него
xXxSmilexXx
12-31-2012, 10:30
Аз съм на 17,той е на 26. Заедно сме от 4 месеца,родителите ми го харесват,а аз скоро ще се запозная с неговите.Пролетта даже мислим да заживеем заедно.. Много пъти сме говорили и той ми е казвал,че иска сериозна връзка,семейство,деца и разбира,че ще трябва да изчака минимум 2 години за да мога да му ги дам.Аз съм лудо влюбена в него,имала съм и други гаджета,но с него е различно. Та,преди около 2 седмици имахме съмнения,че може да съм бременна,направих си тест и се оказа,че не съм,но от тогава осъзнавам,че все по-често мисля за това и наистина искам дете от него. Разумът ми казва,че трябва да изчакам,но това чувство е просто неудържимо.Смея да твърдя,че се чувстам готова за брак,семейство и деца защото го обичам безумно много и не ми се чака. Не съм споделила с родителите си,че мисля за деца. Но знаят,че ще живеем заедно.
Посъветвайте ме какво да правя-да слушам разума или сърцето?
Моля да си спестите коментарите относно възрастта ни. Знам,че е малко голям за мен,но съм на принципа,че за любовта няма граници.
Не бързай децата, се правят най-лесно първо поне завърши училище ;)
TheBeliever
12-31-2012, 10:37
Хах, изчакай да се поразсее малко розовия облак преди да тръгнеш да сменяш памперси.
xXxSmilexXx
12-31-2012, 10:44
#2,Завършила съм училище.
Violenza
12-31-2012, 10:45
И аз докато живеех с мама си мислех, че е много лесно да въртиш къща сама. Ти си едва на 17, дете още. Имайте си връзка, бъдете си заедно, но е абсурдно на тези години и то за 4 месеца да се замисляш за такива неща. Ясно ми е, че на тази възраст все си мислите, че сте хванали Господ за шлифера и сте поотраснали, ама след някоя годинка ще видиш колко си малка в момента.
Една позната я направи тази грешка, роди на 18, омъжи се, само разказваше колко е щастлива... Ела сега да я видиш. Разведена на 21-2 с дете на 3год. и сама.
Първо си уреди сама живота, бъди самостоятелна и чак след това се замисляй за бракове и деца.
1.Да не би да живееш в малък град?Там обикновено момичетата след завършване направо се женят и раждат деца.
Предполагам,че той ти е първия и съответно първата любов.
2.Изключително интересно ми е родителите ти как приемат това,че имаш връзка с 26 годишен мъж?
3.Ти чувстваш ли се вече жена или по-скоро предпочиташ да те наричат момиче?
4.Готова ли си да отдадеш целия си живот и съответно младините си на този човек?
след като ми отговориш на тези въпроси ще ти дам мнението си.
Kaena Smith
12-31-2012, 10:47
Гласувам за разума! :D
Искаш да имаш дете,но май не осъзнаваш,че самата ти си такова.На 17 си,животът е пред теб,за къде бързаш?!Познавате се от едва 4 месеца,а едно дете е обвързване за цял живот.Да не говорим,че дори не познаваш родителите му,нито пък си споменала неговото мнение по въпроса.Според мен изчакай,рано ти е да създаваш семейство.Представяш си семейният живот розов и всичко прекрасно,но мислиш като влюбена!Завърши училище и реши какво ще правиш после,ако сега вземеш решение за брак,след години вероятно ще съжаляваш.Съжалявам,че се изказвам толкова песимистично,но едно дете е огромна отговорност,а ти мислиш повече като влюбена тийнейджърка,отколкото като бъдещ родител.
Ти замисляла ли си се колко несериозно и детински се отнасяш към всичко свързано с едно семейство и брак?!Всеки по различно време усеща ,че е готов за такава връзка и стъпка.Но се замисли,че всичко това е свързано с финанси ,много нерви и отговорности.Та ти още си дете,той е подсъдим ,а вашите не мисля,че ще се зарадват ,ако разберат какви щури идеии ти се въртят в главата.При положение ,че теб те чака завършване скоро + университет,кариера и т.н.Но като гледам ,ти тези неща хич не ги мислиш.Седни и се замисли,колко глупаво изглежда всичко това отсрани.Един 26 годишен добре те е омаял,но какво ли се чудя.Ти сама си решаваш,помисли какви ще са последиците,дали няма вероятност и той и ти да се разделите,тогава цветенцата и балончетата да изчезнат,то тогава ще ти дойде акъла в главата.Стягай се,успех!
Violenza
12-31-2012, 10:50
Та ти още си дете,той е подсъдим ,а вашите не мисля,че ще се зарадват ,ако разберат какви щури идеии ти се въртят в главата.При положение ,че теб те чака завършване скоро + университет,кариера и т.н.
И за кое по-точно е подсъдим?
Не знам кой така жестоко ви лъже, че университетът и "кариерата" са за всички...
Оправи си бъдещето, стъпи си на краката и после правете деца. Още е ти е рано. Но както казват и другите може да живеете заедно без брак и т.н за момента. :)
xXxSmilexXx
12-31-2012, 11:01
1.Да не би да живееш в малък град?Там обикновено момичетата след завършване направо се женят и раждат деца.
Предполагам,че той ти е първия и съответно първата любов.
2.Изключително интересно ми е родителите ти как приемат това,че имаш връзка с 26 годишен мъж?
3.Ти чувстваш ли се вече жена или по-скоро предпочиташ да те наричат момиче?
4.Готова ли си да отдадеш целия си живот и съответно младините си на този човек?
след като ми отговориш на тези въпроси ще ти дам мнението си.
1.Живея в чужбина в град с над 8млн. души. И не,не ми е първата любов.
2.Родителите ми го харесват,защото е отговорен,държи се добре с мен,знае какво иска,угажда ми.
3.По-скоро предпочитам да ме наричат момиче.За мен "жена" е след 22/23
4.Щом се замислям за дете от него разбирасе,че съм готова.
sweetycherry33
12-31-2012, 11:03
Аз ще те посъветвам да учиш още и както ти казаха по - горе изчакай малко да се поразсее розовият облак. :) Все още си много малка за деца, само на 17 си.
ludata90
12-31-2012, 11:13
Ти замисляла ли си се колко несериозно и детински се отнасяш към всичко свързано с едно семейство и брак?!Всеки по различно време усеща ,че е готов за такава връзка и стъпка.Но се замисли,че всичко това е свързано с финанси ,много нерви и отговорности.Та ти още си дете,той е подсъдим ,а вашите не мисля,че ще се зарадват ,ако разберат какви щури идеии ти се въртят в главата.При положение ,че теб те чака завършване скоро + университет,кариера и т.н.Но като гледам ,ти тези неща хич не ги мислиш.Седни и се замисли,колко глупаво изглежда всичко това отсрани.Един 26 годишен добре те е омаял,но какво ли се чудя.Ти сама си решаваш,помисли какви ще са последиците,дали няма вероятност и той и ти да се разделите,тогава цветенцата и балончетата да изчезнат,то тогава ще ти дойде акъла в главата.Стягай се,успех!
За какво е подсъдим???....По темата..рано е..прекалено, но ще го осъзнаеш по-късно. Нормално е на тази възраст да се влюбиш и да се заблудиш, че искаш тези неща. Когато човек е влюбен той вижда бъдещето си с човека до себе си, представя си как ще има семейство и деца..нормално е. Но на тази възраст и при толкова кратка връзка още е прекалено рано...едно дете е страшно голяма отговарност, може да ти изглежда лесно, но изобщо не е.
Брей,ако казваш истината звучи доста интересно. И си завършила на 17, така ли ? В случай,че темата е фейк , поздравление за креативността .
Ако обаче темата е истинска:
След като живееш в чужбина това е доста добра възможност да се развиеш,да създадеш кариера и да направиш след това едно хубаво семейство със стабилни финанси.Личното ми мнение е ,че в днешно време да създадеш семейство преди да си се реализирал е грешка.Никога не се знае,какво може да се случи след години.Може да се разведеш,може да стане нещо лошо недай си боже и да останеш сама на млади години с деца.За това недей да разчиташ на това той да ти угажда и да ти ходи по гъза.Погрижи се за себе си и бъди самостоятелен човек,който може да се издържа сам.Не си пропилявай младините преди да си видяла света около себе си.Нормално е той да иска деца,жена и семейство,защото му е време.И след като сама казваш,че да си жена става от 22 години натам защо бързаш да се обвързваш от сега?Окей,мисли си за съвместен живот,но за къде си се разбързала ? Сега си на 17,докато станеш на 22 това са 5 години,знаеш ли колко неща могат да се случат за това време? И честно да ти кажа, съмнявам се родителите ти да са напълно окей с факта,че си с 26 годишен мъж,да не искаш да се изучиш и да си оправиш живота както следва .Съмнявам се да са супер окей с идеята дъщеря им да се омъжи на 17-18 години...Освен ако не сте ромско семейство,хах.
Естествено,във форума има няколко юзърки,които са се омъжили на 19-20 години и биха ти казали,че това е най-хубавото нещо и е нормално да се омъжиш на тази възраст.Ще ти кажат,че до сега нито веднъж не са съжалили за това,което са направили и тн.
Твоя си е работата в кой съвет и в кое мнение ще се вслушаш най-много.Животът си е твой,ако искаш се омъжвай,раждай деца и се вричай в любов.Просто ми е интересно след 10 -20 години дали ще си на същото мнение ,в което си в момента. ;)
Разбирам да си на 25-26 години и да чувстваш,че вече ти е време,но да твърдиш,че това не ти е първата любов и едва ли не да се опитваш да създадеш впечатление,че си супер зряла не върви.
Все пак не си отговорила на въпроса как очакваш да се справяш с бебешките пелени,това да си бременна,по цял ден да си сама докато мъжът ти е на работа и да не можеш да си поемеш въздух.Окей,майка ти може да дойде да ти помага,но какво от това?Бебето ще си е твое и твоя е най-вече отговорността да го отгледаш както трябва,за да не стане то някой ден дете на разведени родители.И ако ми кажеш,че не ти се излиза по заведения,не ти е интересно да се запознаваш с нови хора и да ходиш насам натам,когато имаш време и пари, е тогава ще се изсмея. Имай предвид,че сега не е като едно време,да се омъжиш на 19 и да станеш домакиня,което да е най-нормалното нещо на света.Има жени,които все пак го правят и не се оплакват,но света се променя.Майката на най-добрата ми приятелка се омъжи на 19 години,роди две деца.Сега двамата са студенти,а родителите им едва дочакаха да заминат да учат,за да се разведат и едва ли не да не ги травмират толкова от раздялата.На жената и се живее и е преоткрила младостта си на стари години...дали е нормално?
Но както и да е.Ти си мислиш,че на теб няма да ти се случи,защото го обичаш безумно много и не си като тези жени,които са направили грешка.За теб това е нещо прекрасно и искаш да ти се случи възможно най-бързо.
Е,някой ден ще разбереш...
shmatarok
12-31-2012, 11:41
Недей бърза да си слагаш въжето на шията. Изчакай първо да поживеете заедно, да си опознаете недостатъците, да се поскарате по-жестоко и тогава си мисли за деца и семейство. Ходите от 4 месеца, рано е да си правиш подобни планове. Наслади се на връзката и младостта си, за да не съжаляваш след време.
мислех си да пускам подобна тема, даже годините на мен и моя приятел, както и месеците ,от които сме заедно, са същите хаха
и аз напоследък почнах да мисля за сватби и бебета, нещо хормона ме е ударил, ама реших ,че не е правилно
майка ми ме е родила на 19, омъжила се е на 18 и съжалява много , че си е пропиляла младостта с дондуркане на бебе, вместо забавление
след година-две , ако сте още заедно, може да поразсъждаваш по-сериозно върху това, засега нека си остане само в главата ти, не го натоварвай с такива сериозни мисли..
DragonLady
12-31-2012, 12:19
И аз си го мисля доста често, и годеника ми го желае ( аз съм на 20, той на 27 и сме заедно от година и един месец ) и често ми е казвал, заеш ли сега какво ми лиспва, и като го попитам какво ми е казвал, едно бебе. Но колкото и силно да го желаем по разумно е първо да си завърша висшето образование ( при теб поне гимназията ), да имаме собствено жилище и стабилни доходи, и чак тогава ако имаме финансовата възможност ( не забравяй, че едно бебе е свързано с много разходи - памперси, количка, люлка, храна, дрешки и какво ли още не ) да тръгнем да работим за бебе.
Така че изчакай малко, кротни се! Както каза някой преди мене, още ще в розовият период, а тогава трезвата мисъл е на заден план. Като завършиш и още сте заедно, тогава му мисли за деца и тн.
пс: сега прочетох, че вече си завършила, ако наистина е така, гледаш първо а си финансово независима от родителите си, и да сте поне от година, две заедно, че да му мислиш за деца. Не си пропилявай младостта!
4.Щом се замислям за дете от него разбирасе,че съм готова.
Въобще не си готова.
Искаш дете от него, защото се чувстваш много влюбена, не защото наистина искаш дете. Остави ги тези 4 месеца, след 4 години помислете пак за дете. Това е огромна отговорност. Малко човече, което ще се нуждае от ВСИЧКО, не само от любовта между двама ви. Когато можеш да отделиш цялото си време и нерви за отглеждането на едно дете и си готова да му осигуриш всичко, от което се нуждае, тогава ще си готова да раждаш. Сега не си.
Не избързвай с тези неща, защото за в бъдеще ако любовта между вас изгасне, детето ще страда най-много.
И не ми казвай, че това е човека, с който ще прекараш остатъка от живота си. Никой от нас не може да е сигурен в такива неща.
xXxSmilexXx
12-31-2012, 12:43
И не ми казвай, че това е човека, с който ще прекараш остатъка от живота си. Никой от нас не може да е сигурен в такива неща.
Хората постоянно се разделят. Може да се случи в първите 2/3 години или след 20 годишен брак. Винаги има риск да се случи нещо,което да накара двама души да се разделят.
Аз съм на 17 и не мога да си го представя това да тръгна да си провалям живота с брак, деца и тнт. Може да звучи гадно, ама за мен самата истина е това - ще си проваля живота. Това може да почака, но не искам след години да се замислям и да съжалявам за пропуснатите ми шансове да се реализирам да стана нещо повече от домакиня и майка. Не знам може би има начин да комбинираш двете, но мисля че е адски трудно, а може би невъзможно, освен ако някой не ти помага, но едно дете има нужда най-вече от майка си, така че замисли се да не си казваш един ден "А какво ли щеше да е ако...".
БожиятАгнец
12-31-2012, 12:46
финансово независима от родителите си
Ще добавя, че това в никакъв случай не означава да си финансово зависима от приятелят си.
Това са инстинкти.Намираш си мъж с добри гени и нещо в теб веднага ти подсказва, че трябва да имаш дете от него. Ако се смяташ за животно си следвай инстинктите и хормоните. Представям си що за майка ще си, ако го направиш.
Вероятно животът ти не е особено интересен. 17 годишните не мислят за деца, когато водят пълноценен живот подходящ за възрастта им.
И не ми се оправдавай с любов.
Намери си хоби, вместо да правиш глупости.
И не споделяй тези си мисли с приятелят си или родителите си - в най-добрият случай ще ги изплашиш.
choparkopar
12-31-2012, 12:52
Според мен няма лошо да поживеете заедно, дори да се ожените и да не потръгне тези неща са поправими, но детето няма как да го върнете.
Мацка, гледай си университета, кариерата... не се занимавай на 17 няма да ти е яко да сменяш памперси. Бъди си с момчето, ок, живейте си заедно, ама да си правите и бебе... има време.. няма да ти избяга.
xBadxApple
01-01-2013, 17:35
Дай си малко време.
Прибързаните решения принципно са кофти, а едно дете е най-голямата отговорност в живота на човек. Така че отпусни малко, изчакай да мине време - и то не още два месеца, защото като гледам ти месеците ги смяташ за години. Любовта е супер, ама семейство не се прави на основата само на любов.
valdesbg
01-01-2013, 17:49
Тц, Водена си от емоционалноста ти, а не от рационализма и трезвата преценка на нещата. А това винаги е лош приятел. Особено когато се отнася за отговорност за друго човешко същество.
Поседете си още малко... стани на 20 примерно, ако всичко е точно.. действай. Имам добър пример за майка на 20 имам и лош пример за майка на 20. Знам какво говоря.
Rebirthing
01-01-2013, 17:58
Прави каквото намериш за добре. Никой тук не може да те спре. Според мен обаче, е добре поне да поживеете заедно. И впрочем няма никаква гаранция, че щом си образована и материално стабилна ще възпиташ и отгледаш едно дете правилно, няма, и гаранция, че няма да се разделите. Щом не ти се живее според шаблона, не го прави. В крайна сметка живота си е твой.
nevermind...
01-01-2013, 18:03
http://2.bp.blogspot.com/-aNihIgCEkzo/UBv_J1uDJOI/AAAAAAAAGnM/8Iqt_3HanZg/s1600/1_I_Dont_Want_to_Live_on_This_Planet_Anymore-s500x282-295658-580.jpg
На мен също ми се е случвало да мисля подобни неща, как искам бебе, каква идилия би била, романкита, щастие и т.н. но това всичко е продиктувано от един влюбен мозък, от хормони, желание.. В момента, в който се замисля за всички отговорности, разходи, дори самото раждане осъзнавам, че всъщност не го искам. Ако си отговориш на всички въпроси, свързани с трудностите около едно бебе-включително да посветиш целия си живот на него, младостта си, фигурата си, то тогава давай. Но ми се струва, че няма да е така. Ти си решаваш, но като гледам начина, по който отговаряш, ти твърдо си решила, че го искаш. Защо тогава се допитваш до нас?
druzilla
01-01-2013, 18:51
Според мен ти е рано за деца.Завърши си образованието,дай си време,не прибързвай с подобни решения.Междувременно си живейте заедно,обичайте се,но децата са една голяма отговорност,а и ти все още си дете според мен. ;)
И аз си го мисля доста често, и годеника ми го желае ( аз съм на 20, той на 27 и сме заедно от година и един месец ) и често ми е казвал, заеш ли сега какво ми лиспва, и като го попитам какво ми е казвал, едно бебе. Но колкото и силно да го желаем по разумно е първо да си завърша висшето образование ( при теб поне гимназията ), да имаме собствено жилище и стабилни доходи, и чак тогава ако имаме финансовата възможност ( не забравяй, че едно бебе е свързано с много разходи - памперси, количка, люлка, храна, дрешки и какво ли още не ) да тръгнем да работим за бебе.
Така че изчакай малко, кротни се! Както каза някой преди мене, още ще в розовият период, а тогава трезвата мисъл е на заден план. Като завършиш и още сте заедно, тогава му мисли за деца и тн.
пс: сега прочетох, че вече си завършила, ако наистина е така, гледаш първо а си финансово независима от родителите си, и да сте поне от година, две заедно, че да му мислиш за деца. Не си пропилявай младостта!
Стига с тия пари бе. Какво ще чакате да почнете да печелите по 5 000 на месец ли ? Има ли желание има и начин, не ми обяснявайте как трябват стабилни доходи за да отгледаш дете.
До авторката, за 4 месеца вие още не се познавате даже като хората, сама си прави заключения дали не мислиш да действаш прибързано.
DragonLady
01-01-2013, 20:11
Стига с тия пари бе. Какво ще чакате да почнете да печелите по 5 000 на месец ли ? Има ли желание има и начин, не ми обяснявайте как трябват стабилни доходи за да отгледаш дете.
До авторката, за 4 месеца вие още не се познавате даже като хората, сама си прави заключения дали не мислиш да действаш прибързано.
Баш по 5 000 не, но искам да имам възможността и аз и мъжа ми и най-вече детето да не се лишаваме от нищо! Все пак в държава като България, децата са "скъпо удоволствие". А и още ми е рано да ставам мама, има време и за това.
Интересно ми е как всички подхождате с мисълта, че авторката (в случай, че се навие да има бебе на 18 ) ще седи денонощно до бебето си...
Някой вярва в това?
Според мен ето как ще се развият нещата:
1. Тя е на 17 - забременява.
2. Той, докато тя е все още бременна, решава, че все още му се живее. Слага й рога - по-големи и по-краси от тези на най-красивия елен!
3. Карат се - нещо вълшебната идилия в главата на момичето почва да изчезва. А коремът вече е голям - 7-8 месец.
4. Момичето - видяло се в сериозен проблем, прави нещо съвсем "необичайно" :) - връща се при мама и при тате.
5. Девети месец - бебето й маха с малка ръчичка. :D
6. Тя е вече горда майка - снима бебето - показва го на цял свят, чрез любезното съдействие на знайни и незнайни социални и несоциални Интернет мрежи.
7. Първите няколко дни - готова да се покаже пред мама, че й тя може да повива детето.
8. Получава предложения от приятелите и приятелките си да излязат да се забавляват - пред дилема е... Да изляза/да не изляза. Решава - все пак да излезе - бебето е малко (няма да има спомени), пък тя е млада. Майка й е в къщи - тя ще го гледа...
9. Влюбва се в друг - ама как да му каже, че ако той я приеме с всичките й "предимства и недостатъци", то той ще стане "татко" на момента. :D
10. В крайна сметка: бебето е виновно, че е случило на подобна майка. Не го е срам. :D
11. Историята се повтаря още няколко пъти. Детето се сдобива с нови братчета и сестричета - всичките от различни татковци.
Такаааа - тоя сериал аз поне вече съм го гледал - по-точно всяка събота (по Нова телевизия). :) Там има един водещ - Карбовски се казва, в чийто репортажи за една "малцинствена" група в България гореописаната история е ежедневие.
Въпреки, че като се замисля, така както са тръгнали нещата не е далеч момента, когато българчетата ще имат сексуалното възпитание, образование и култура на циганетата.
От днес съм потребител в този форум, едва вчера научих за него и то напълно случайно. :) Какво ми направи впечатление до този момент - маса (наистина красиви и привлекателни - не трябва да си кривя душата) момичета на по 15 пишат как нормалния секс им доскучал и са решили да разнообразят с анален, орален, дабъл пенетрейшън и т.н. секс. Та днес това го правят на 15, утре - на 13 и ето на - ще се различаваме от манго-тата единствено по кожата. Видно е, че възпитанието, образованието и културата на малцинството не може да се изкачи до нашето, затова нашето ще се принизи до тяхното. :)
Та да не се отплесвам - така след някой и друг (бял) ден ще четем тук или някъде другаде как на 13 момичето се ебало за пръв път. На 13 и 2 месеца - ебано и отзад. На 13 и 4 месеца - ебано едновременно от няколко момчета (защото обича да експериментира). На 14 (ако е от малък град) за нея вече ще се носят градски митове и легенди.
Авторката, както и всеки един друг тук, спокойно може да ме нарече тъпанар, "дядка" (все пак вече не съм на 15 или 16, а на 26 г. и половина) и задръстеняк, ама да не се казвам ... (както си се казвам), ако нещата не се развият по-гореописания начин! :)
ludata90
01-02-2013, 08:35
Интересно ми е как всички подхождате с мисълта, че авторката (в случай, че се навие да има бебе на 18 ) ще седи денонощно до бебето си...
Някой вярва в това?
Според мен ето как ще се развият нещата:
1. Тя е на 17 - забременява.
2. Той, докато тя е все още бременна, решава, че все още му се живее. Слага й рога - по-големи и по-краси от тези на най-красивия елен!
3. Карат се - нещо вълшебната идилия в главата на момичето почва да изчезва. А коремът вече е голям - 7-8 месец.
4. Момичето - видяло се в сериозен проблем, прави нещо съвсем "необичайно" :) - връща се при мама и при тате.
5. Девети месец - бебето й маха с малка ръчичка. :D
6. Тя е вече горда майка - снима бебето - показва го на цял свят, чрез любезното съдействие на знайни и незнайни социални и несоциални Интернет мрежи.
7. Първите няколко дни - готова да се покаже пред мама, че й тя може да повива детето.
8. Получава предложения от приятелите и приятелките си да излязат да се забавляват - пред дилема е... Да изляза/да не изляза. Решава - все пак да излезе - бебето е малко (няма да има спомени), пък тя е млада. Майка й е в къщи - тя ще го гледа...
9. Влюбва се в друг - ама как да му каже, че ако той я приеме с всичките й "предимства и недостатъци", то той ще стане "татко" на момента. :D
10. В крайна сметка: бебето е виновно, че е случило на подобна майка. Не го е срам. :D
11. Историята се повтаря още няколко пъти. Детето се сдобива с нови братчета и сестричета - всичките от различни татковци.
Такаааа - тоя сериал аз поне вече съм го гледал - по-точно всяка събота (по Нова телевизия). :) Там има един водещ - Карбовски се казва, в чийто репортажи за една "малцинствена" група в България гореописаната история е ежедневие.
Въпреки, че като се замисля, така както са тръгнали нещата не е далеч момента, когато българчетата ще имат сексуалното възпитание, образование и култура на циганетата.
От днес съм потребител в този форум, едва вчера научих за него и то напълно случайно. :) Какво ми направи впечатление до този момент - маса (наистина красиви и привлекателни - не трябва да си кривя душата) момичета на по 15 пишат как нормалния секс им доскучал и са решили да разнообразят с анален, орален, дабъл пенетрейшън и т.н. секс. Та днес това го правят на 15, утре - на 13 и ето на - ще се различаваме от манго-тата единствено по кожата. Видно е, че възпитанието, образованието и културата на малцинството не може да се изкачи до нашето, затова нашето ще се принизи до тяхното. :)
Та да не се отплесвам - така след някой и друг (бял) ден ще четем тук или някъде другаде как на 13 момичето се ебало за пръв път. На 13 и 2 месеца - ебано и отзад. На 13 и 4 месеца - ебано едновременно от няколко момчета (защото обича да експериментира). На 14 (ако е от малък град) за нея вече ще се носят градски митове и легенди.
Авторката, както и всеки един друг тук, спокойно може да ме нарече тъпанар, "дядка" (все пак вече не съм на 15 или 16, а на 26 г. и половина) и задръстеняк, ама да не се казвам ... (както си се казвам), ако нещата не се развият по-гореописания начин! :)
Евала! Това е истината!
Amore-Mio*
01-12-2013, 13:29
В случая послушай разума си, поне година - две, докато завършиш и така.
Ако чувствата са толкова силни, държите един на друг - ще те изчака. Само това мога да ти кажа.
mrankoniiii
01-12-2013, 19:14
Та ти си още дете , първо се научи да се грижиш сама за себе си . Лесно е да кажеш искам дете , но ти си на 17 за дете се искат доходи време внимание . Изчакай поне още една две години , още можеш да се забавляваш да излизаш с приятели .. А като родиш едно дете вкъщи ..
MarkKnight
01-12-2013, 19:33
бахти...какви ви става на днешната младеж...9 години разлика за деца мисли,момиченце малко...нищо не знаеш за живота ти....
Интересно ми е как всички подхождате с мисълта, че авторката (в случай, че се навие да има бебе на 18 ) ще седи денонощно до бебето си...
Някой вярва в това?
Според мен ето как ще се развият нещата:
1. Тя е на 17 - забременява.
2. Той, докато тя е все още бременна, решава, че все още му се живее. Слага й рога - по-големи и по-краси от тези на най-красивия елен!
3. Карат се - нещо вълшебната идилия в главата на момичето почва да изчезва. А коремът вече е голям - 7-8 месец.
4. Момичето - видяло се в сериозен проблем, прави нещо съвсем "необичайно" :) - връща се при мама и при тате.
5. Девети месец - бебето й маха с малка ръчичка. :D
6. Тя е вече горда майка - снима бебето - показва го на цял свят, чрез любезното съдействие на знайни и незнайни социални и несоциални Интернет мрежи.
7. Първите няколко дни - готова да се покаже пред мама, че й тя може да повива детето.
8. Получава предложения от приятелите и приятелките си да излязат да се забавляват - пред дилема е... Да изляза/да не изляза. Решава - все пак да излезе - бебето е малко (няма да има спомени), пък тя е млада. Майка й е в къщи - тя ще го гледа...
9. Влюбва се в друг - ама как да му каже, че ако той я приеме с всичките й "предимства и недостатъци", то той ще стане "татко" на момента. :D
10. В крайна сметка: бебето е виновно, че е случило на подобна майка. Не го е срам. :D
11. Историята се повтаря още няколко пъти. Детето се сдобива с нови братчета и сестричета - всичките от различни татковци.
Такаааа - тоя сериал аз поне вече съм го гледал - по-точно всяка събота (по Нова телевизия). :) Там има един водещ - Карбовски се казва, в чийто репортажи за една "малцинствена" група в България гореописаната история е ежедневие.
Въпреки, че като се замисля, така както са тръгнали нещата не е далеч момента, когато българчетата ще имат сексуалното възпитание, образование и култура на циганетата.
От днес съм потребител в този форум, едва вчера научих за него и то напълно случайно. :) Какво ми направи впечатление до този момент - маса (наистина красиви и привлекателни - не трябва да си кривя душата) момичета на по 15 пишат как нормалния секс им доскучал и са решили да разнообразят с анален, орален, дабъл пенетрейшън и т.н. секс. Та днес това го правят на 15, утре - на 13 и ето на - ще се различаваме от манго-тата единствено по кожата. Видно е, че възпитанието, образованието и културата на малцинството не може да се изкачи до нашето, затова нашето ще се принизи до тяхното. :)
Та да не се отплесвам - така след някой и друг (бял) ден ще четем тук или някъде другаде как на 13 момичето се ебало за пръв път. На 13 и 2 месеца - ебано и отзад. На 13 и 4 месеца - ебано едновременно от няколко момчета (защото обича да експериментира). На 14 (ако е от малък град) за нея вече ще се носят градски митове и легенди.
Авторката, както и всеки един друг тук, спокойно може да ме нарече тъпанар, "дядка" (все пак вече не съм на 15 или 16, а на 26 г. и половина) и задръстеняк, ама да не се казвам ... (както си се казвам), ако нещата не се развият по-гореописания начин! :)
В общи линии и аз съм на това мнение, като бих искал да допълня/поясня някои неща :
1. Не си споделила неговото мнение по въпроса. Не че нещо, ама все си мисля, че ако му изтърсиш предложението да си имате дете ще ти каже : "Ъхм,има време за такива неща.Заедно сме от 4?!!?!? месеца." (И има немалък шанс това да го отдръпне от теб)
2.Да кажем, че и той иска да имате деца.Нека дори и да предположим, че има достатъчните финансови възможности да издържа жена(момиче, както ти предпочиташ да те наричат), дете, себе си и дом. Отново идва въпроса за 4-те месеца. Няма шанс да сте се опознали дотолкова за това време, че да си имате достатъчно.......доверие?(не успях да се сетя за по-точна дума), за да създадете човек..Защото, ако/като стане нещо м/у вас и решите, че е по-добре всеки да си продължи по неговия път, не ощетявате себе си, а детето, което не е виновно за абсолютно нищо.
3.В момента си влюбена 'до ушите',obviously.Изчакай още годинка-две (ако сте още заедно) и тогава му мисли за потомство.Вероятността да не можеш да имаш деца след 2 години няма да е по-различна от тази в момента.
Има още доста неща, които бих могъл да кажа, но в момента доста ме е налегнал мързела да пиша.
Последно допълнение : Да си имаш дете, не е като да си имаш тамагочи.То изисква всичките ти грижи и внимание за доста дълъг период от време.Сигурен съм, че те е ударил хормона по-силно, и ако помислиш по-задълбочено ще осъзнаеш,че трябва да поизчакаш. imo.
Чакай бе моме :D Ти за 4 месеца може да си мислиш много работи,но нито едно няма да го мислиш така след 2-3 години,както го мислиш сега.Знам какво говоря,повярвай.
На почти 18 съм,приятелят ми е на 22 .. 2 години сме заедно и аз мога да кажа,че искам да заживея с него (макар че кажи речи живеем заедно,но не официално), да имам деца от него.. Но понякога като се замислиш за някои други работи,не е толкова просто.Обичам го,но дори аз понякога си мисля дали той е човека за мен,дали наистина искам всичко това да бъде с него.. Иначе в първите месеци и аз си мислех така като теб.
Red Stag
01-13-2013, 19:06
Прекалено си малка и от прекалено кратко време сте заедно,за да можеш реално да правиш такива разсъждения.Сравни четирите месеца,които имате,и което реално е 1/3 от ЕДНА година,с тези 20/30/40+,за които говориш ти.Не знаеш дали след някой друг месец няма да осъзнаете,че не сте един за друг.Не си първата,която на 4тия месец е влюбена-загубена,обаче време има доста.Изчакай,виж как се развиват нещата и остави всичко да си тече с нормална скорост.
И как за Бога си завършила на 17? 8-)
djipsito
01-13-2013, 22:22
Аз няма да ти наливам акъл, въобще не съм чела темата, щото ме мързи, а и предполагам кво са ти написали. Ще кажа само, и тва е ЗАКОН!, че една жена или момиче, няма значение, винаги иска деца от момчето/мъжа, който обича. Тва чувство е заложено вътре и все едно се отключва. Разбирам те, защото, колкото и налудничево да звучи, аз до 17 имах връзка 2г и половина и ИСКАХ деца от пича. После се оставихме. На 18 пак се влюбих и имах едногодишна връзка и тва чувство пак се появи, исках деца..
В реда на нещата е да ти минават такива мисли и те уверявам, че ще се повтаря тва чувство с всеки, който заобичаш или в който се влюбиш, ама наистина!!
Помисли, ти си знаеш най-добре, ама представи си да имаш дете или деца от всеки, в който се влюбиш през живота ти.. Лудост е. И е нереално. Казвам пак, че тва чувство ще се повтаря, просто трябва да си разумен и да претеглиш нещата. Не винаги трябва да се действа ИНСТИКТИВНО.
sToyAncHo
01-14-2013, 08:30
Момиче вземи си хляба в ръцете, че тогава мисли за брак, семейство и деца. Всяко момиче живее на принципа, че иска дете и ако трябва ще работи като чистачка, само и само да има дете, ама не е така :) Трябва да имаш сигурна заплата, покрив над главата си, хляб и т.н. :)
Виж, аз пък съм на 18, а приятеля ми е на 27. Заедно сме от 2 години вече :) Той обаче живее в друга дъжава и 1 месец е тук, а 2 седмици го няма ... За това ни е малко трудно да заживеем заедно... Когато си е тук естествено съм при него, но цялото това преместване постоянно е изтощително ... Та мисълта ми беше, че е добре да послушаш разума :) И на мен са ми идвали такива идеи, но като се замисля, че искам да продължа да уча, а след това и да си намеря работа мисълта за дете си отива.... В крайна сметка като се замисля изобщо не съм готова, та аз съм прекалено млада за деца :O когато му дойде времето ще си разбереш :) Но според мен трябва поне 2 години да сте живели на семейни начела :) нещата са много по-различни. Успех и дано вземеш правилното решение ;) ако не ти, то поне той.
prysnata_ti4inka
01-15-2013, 07:19
СЪвет: след като ще живеете заедно, не бЪрзай. СЪберете се, живейте известно време. Може да се окаже, че няма да си паснете. В такЪв случай е безсмислено да си правите деца. Изчакай!
Направете поне година. И аз съм си мислил няколко пъти в живота си, че това е човека, но с времето се оказва, че това не е така. То няма гаранция, дори да живеете и 10 години, че ще сте винаги заедно, но 4 месеца са твърде малко време.
Има един филм, казва се Idiocracy (2006). Във филма не са показали лошите неща, но ако всички мислят, като вас, след 50 години бели няма да има. Всичко ще е китайци, индийци (мангали), африканци, араби. Като ги събереш тия 4-те белите в момента сме има-няма 1/4 от населението на света. И според съвременните статистики, до 50-100 години арийската раса ще е мит. Много голяма интелигенция сме станали... едно дете на 27-28 годишна възраст, да му се даде шанс за образование, пък не знам си кво.. Преди 50-60-70 години хората по колко деца са имали някой знае ли? Прабабата е имала 7 братя и сестри.
Може да не е много 'рационално', 'умно' и тн., но има моменти в тоя живот, в които ако не правиш луди неща, няма да ти е интересен. В някои случаи може да съжаляваш, но в други може да съжаляваш, че не си опитал.
sweetcake
01-15-2013, 12:21
Аз на пук на всички ще кажа да послушаш сърцето си! Както сама каза, за любовта няма граници. Ако се чувстваш наистина готова, тогава действай. Но не взимай прибързани решения. Преди да правиш каквото и да е, поговори с родителите си, те винаги ще те посъветват, а съвета им е изграден от много години житейски опит. Не прибързвай с детето, почакай още малко!
BloodyF, деца от ония със дъжда, студеното време, болестите и секс само 18+ ?
Виж ся.. на него вече си му е време за семейство.. Ти си прекалено малка.. Не си прецаквай живота.