View Full Version : Защо все така?
ForzaFelipe
01-01-2013, 21:02
Нова година,за всички най-вероятно минала доста бурно и с доста алкохол,както и при мен.Аз като се напия се изнервям за нещо и на другия ден започвам да размишлявам за нещо и днес цял ден ми е в главата един въпрос...Защо винаги искаме това което не можем да имаме,а не това с което можем да сме щастливи? Вие как мислите,дали ни е заложено да искаме повече и повече,или просто тайно всеки от нас никога не е щастлив и си мисли че щом нещо не може да е негово ще е неговото истинско щастие или?
Според мен това за 'искането' е полезно, имаш цел, бориш се, постигаш я.
Валери Петров е казал "Имах мечта да си имам часовник, сега си имам часовник, но си нямам мечта".
Идеята е, че като постигнеш желаното трябва да се пренасочиш към друго и така.. иначе всичко се обезсмисля, поне за мен. Аз ако нямам за какво да се боря и да 'искам'.. по-добре да си срежа вените.
ForzaFelipe
01-01-2013, 22:36
Да,но пък така не се ли получава обратния ефект.Искаш нещо което не можеш да имаш,колкото и да се бориш,това ти се отразява зле,защото се чувстваш слаб,просто защото го искаш,но не можеш.По този начин си губиш времето за дадена цел или мечта и пропускаш тези който можеш да постигнеш и можеш да си щастлив..
хахаха, странно нали. Колко пъти съм се заглеждал по обвързани момичета, но кат се разделят с гаджето след време, после не са ми интересни :(
Дано да нямаш предвид материялни придобивки, че тогава темата ще е скучна.
ForzaFelipe
01-01-2013, 22:51
Не естествено,в раздел любов остава и за материални придобивки да говоря :D
И на мен ми се е случвало това да ми хареса дадено момиче което е обвързано и когато се раздели с гаджето да не ми е толкова интересно...Точно за това говоря,защо ни привлича това което не можем да имаме,как се получава това,нали ние всички искаме да сме щастливи,защо тогава сами си търсим нещастието?..
Да,но пък така не се ли получава обратния ефект.Искаш нещо което не можеш да имаш,колкото и да се бориш,това ти се отразява зле,защото се чувстваш слаб,просто защото го искаш,но не можеш.По този начин си губиш времето за дадена цел или мечта и пропускаш тези който можеш да постигнеш и можеш да си щастлив..
виж, това е до нагласа.
аз съм романтик. светът ми се вижда прекалено прозаичен и обичам/имам нужда да вярвам, че съществува нещо повече, нещо по-красиво, надматериално, надчовешко. //не го наричам магическо, приказно и т.н. умишлено.
наричам това "нещо" хоризонт. някои му казват остров, други - другояче, все едно.
хоризонтът ми се струва подходящо като образ, защото винаги е пред теб и никога не го достигаш, но го има, виждаш го (достатъчно отдалечен, за да можеш да си го измислиш точно такъв, какъвто го искаш - и да търпи промени, по простата причина, че не виждаш дотам; но и достатъчно близо, че да си сигурен, че съществува).
според мен всеки човек търси красивото, онова, което ще го направи щастлив, ... пълен/цял. такова нещо, чисто и просто, не съществува. компенсаторните механизми за запълването на празното... пространство нека го наречем, са безброй много, но ако престанеш да вярваш, че това... "поправяне"е възможно, то всичко губи смисъл, движението (ти) се обезсмисля, дишането, мисълта, разгръщането. цялото чакане, бъхтене, вървене, усилия, търпение, отлагане, компромиси, тежест... не водят доникъде, губят смисъла си и човек спира, умира. точно в този един момент. в този смисъл хоризонтът е важен, повече от посоката, защото винаги е там.
//онова, прозаичното, за което може би говориш... е цел. целта е нещо ясно ситуирано, нещо човешки постижимо. целта е като да подритваш камъче по пътя, когато си ужасно изморен. дисциплинира и подрежда, но само по себе си няма (гранд) смисъл.
защо ни привлича това което не можем да имаме,как се получава това,нали ние всички искаме да сме щастливи,защо тогава сами си търсим нещастието?..
1) защото щом Той е щастлив с нея, може би тя носи щастието. аз искам да съм щастлив, ако бъда с нея, вероятно ще стане.
2) хората знаят, че животът не носи щастие (това, което човекът отчаяно сийква, а именно - щастието като състояние). не е поетичен, фееричен, символистичен, приказен. всичко, което съдържа/поражда емоция е човешко дело. (най-елементарното - за да има нещо еди-какъв-си смисъл, някой трябва да го е вложил там) обясних ти гледната си точка горе - когато нещо е невъзможно/далечно, то веднага (може да стан)е красиво. защото си свободен да го моделираш в съзнанието си.
ForzaFelipe
01-01-2013, 23:16
1) защото щом Той е щастлив с нея, може би тя носи щастието. аз искам да съм щастлив, ако бъда с нея, вероятно ще стане.
Ммм да,имаш право,тук нали не говорим само за обвързани хора нали.Виждаш нещо(ака някой) който те кара да се чувстваш по по-различен начин,кара те да се усмихнеш без дори да ти говори.Просто виждаш усмивката която ти дава нещо положително,кара те за секунда да забравиш живота такъв какъвто е и да го видиш по някакъв нов начин.Започваш да вярваш в хубавите неща.Ето това може би е първобитното търсене на щастие за което говорех.Нормално е първо да видишш хубавото и след това вече да мислиш то за кого е и дали не е твоето щастие там.
А без вяра и мечти сме за никъде.Мечтата е нашата дестинация,а вярата нашия автомобил.Въпреки това ако не знаеш пътя и нямаш бензин няма как да стигнеш колкото и коли да имаш.
Търсим щастието във външните обекти, затова искаме каквото нямаме. Истината е, че един ден всеки стига до извода, че то е вътрешно състояние, което много слабо се влияе от пари, връзки и социален статус и т.н. външни условности. Получаваш колата, апартамента, гаджето, дипломара, работата, почивката, преживяването, а те дават само краткотрайно удовлетворение. Важно е човек да разбере, че щастието не е в тези неща а в самия него :)
Защо винаги искаме това което не можем да имаме,а не това с което можем да сме щастливи?
Защото си мислим, че това,което искаме може да ни направи щастливи. А когато го получим сме "програмирани" да пожелаем друго. Човек има нужда от цел в живота и прогрес, и в това няма нищо лошо.