View Full Version : Проява на слабост или напротив?
passion.
01-02-2013, 14:18
Според вас проява на слабост ли е да кажеш на някой "липсваш ми" .. или нещо подобно?
Вие правили ли сте го или бихте ли го направили ако наистина го изпитвате?
Нямам предвид към някой близък приятел, а относно човек който да кажем не сте се чували от няколко месеца и .. вие имате чувства/сте имали към него...
Мисля, че е проява на слабост да. Слабост към този човек. Бившият ми приятел замина доста далеч извън страната и аз никога не съм му се обаждала или писала първа. Не ми се иска да разбере, че по някакъв начин ми липсва. Връзката ни беше много силна и приключи по нелеп начин, за което не бих му простила и не искам да разбира, че страдам за него. Тъпо е знам, но...
Не мисля че е проява на слабост да изразиш чувствата си..! Да кажеш на някой че ти липсва означава че си достатъчно силен да се разкриеш пред хората които обичаш...! ;)
ForzaFelipe
01-02-2013, 14:52
Мисля, че е проява на слабост да. Слабост към този човек.
^
MarkKnight
01-02-2013, 15:01
щом ви е проява на слабост,седете,трайте си и продължавайте да страдате...признанието никога не е слабост :))
признанието никога не е слабост
Точно.
Изисква се много повече сила и смелост да кажеш на някой какво чувстваш към него, отколкото да си мълчиш.
Слабост е някой да ти липсва, а ти да се държиш сякаш не го познаваш.
xXxPETYAxXx
01-02-2013, 15:30
И какво, когато някой ви липсва, но не му го казвате, много силни психически ли сте?!
Казвала съм го, казвали са ми го, и ако някой ден пак го изпитам - пак ще го споделя!
sexa_na_kompleksa
01-02-2013, 15:33
Не смятам, че е проява на слабост.
Щом ти липсва, обади му се, виж как е...
MissSunshiinee
01-02-2013, 15:48
Точно.
Изисква се много повече сила и смелост да кажеш на някой какво чувстваш към него, отколкото да си мълчиш.
Слабост е някой да ти липсва, а ти да се държиш сякаш не го познаваш.
Съгласна съм с теб.
щом ви е проява на слабост,седете,трайте си и продължавайте да страдате...признанието никога не е слабост :))
Това.
щом ви е проява на слабост,седете,трайте си и продължавайте да страдате...признанието никога не е слабост :))
Ти си един не/реализиран философ. Абсолютно съм съгласна.
pandabear
01-02-2013, 16:42
Винаги съм била на мнение, че всяко едно признание е стъпка нагоре, към каквото и да е било... Много по-хубаво е да си кажеш това, което ти е на сърцето, отколкото да си мълчиш и да чакаш да се почувстваш по-добре, без да си направил нищо по въпроса.
FuCKkK13
01-02-2013, 16:42
Точно.
Изисква се много повече сила и смелост да кажеш на някой какво чувстваш към него, отколкото да си мълчиш.
Слабост е някой да ти липсва, а ти да се държиш сякаш не го познаваш.
същото... слабост е да си в труден период и да кажеш на някой че ти липсва,а да не е така и просто да искаш някой да е до теб,но това да са ти чувствата и да го кажеш далеч не е слабост
SisiStrange
01-02-2013, 17:23
Не мисля че е проява на слабост да изразиш чувствата си..! Да кажеш на някой че ти липсва означава че си достатъчно силен да се разкриеш пред хората които обичаш...! ;)
Точно така. :)
Не мисля че е проява на слабост да изразиш чувствата си..! Да кажеш на някой че ти липсва означава че си достатъчно силен да се разкриеш пред хората които обичаш...! ;)
Това.
Не може да ме убедите в обратното. Тук всички много изразяват и изказват чувствата си без да прикриват нищо, но помислете си честно дали в живота постъпвате така както казвате? Дали си заслужава да кажеш на някого липсваш ми, обичам те, а в същото време той е на хиляди километри от теб и те е изоставил буквално, за да продължи да учи. Има ли смисъл от това. Какво бих постигнала с това? Само ще му покажа, че не съм го превъзмогнала и все още страдам без да има смисъл. В крайна сметка той предпочете да замине далеч, а имаше възможността и в БГ да учи същото. Какво ще постигна с това като му се обадя и му кажа "Ами такова много ми липсваш."???
Не е целта някой специално теб да те убеди в обратното. Както сме различни,така приемаме по различен начин думите "липсваш ми". Понякога просто е по-добре да си преглътнеш "егото".
Никога не съм го разбирала това: Ще му покажа,че съм слаба,че страдам , той ще си каже еди какво си. Все едно трябва да докажеш на другия , че можеш без него , на пук на това,което усещаш.
Леко безсмислено ми е.
Не е цел да постигаш нещо, а просто да го кажеш, след това ти олеква и си даваш сметка (според отговора на отсрещния) струва ли си още да те боли , или трябва да стиснеш зъби и дотам.
MarkKnight
01-02-2013, 18:25
Не може да ме убедите в обратното. Тук всички много изразяват и изказват чувствата си без да прикриват нищо, но помислете си честно дали в живота постъпвате така както казвате? Дали си заслужава да кажеш на някого липсваш ми, обичам те, а в същото време той е на хиляди километри от теб и те е изоставил буквално, за да продължи да учи. Има ли смисъл от това. Какво бих постигнала с това? Само ще му покажа, че не съм го превъзмогнала и все още страдам без да има смисъл. В крайна сметка той предпочете да замине далеч, а имаше възможността и в БГ да учи същото. Какво ще постигна с това като му се обадя и му кажа "Ами такова много ми липсваш."??? НЕ е целта да му покажеш на НЕГО,че си го превъзмогнала,а да покажеш на себе си....да го усетиш,че вече не ти пука..иначе тва мълчане е пълно залъгване
EternalDream
01-02-2013, 18:33
Мисля, че е проява на слабост да. Слабост към този човек.
Съгласям се с това.
.Не е цел да постигаш нещо, а просто да го кажеш, след това ти олеква и си даваш сметка (според отговора на отсрещния) струва ли си още да те боли , или трябва да стиснеш зъби и дотам.
Отговора му не ме интересува вече, той е направил своя избор и не мисля, че е правилно да дълбая още. Всичко свърши в деня, в който замина :)
Пак...говорех по принцип,а не специално за теб.
Напротив да кажеш на някой нещо такоз е много хубаво и трогателно.. това ознчава много а това как ще го приеме дугия немога да кажа.
xXxPETYAxXx
01-03-2013, 06:13
Ако знаеш, че не си струва някой да ти липсва, трябва да направиш така, че да спре да ти липсва, а не да ти липсва тайно!
И като те слушам, не ми изглеждаш особено доволна, независимо дали той знае или не, ти пак не си по-добре.
Трябва да го правим, въпреки че на мен малко не ми се отдават тези сънтименталности и рядко се случва.
Напиши му писмо, в което споделяш всички чувства на разочарование, гняв, тъга, които изпитваш към него в този момент. Излей всичко, което искаш да му кажеш. Не му го изпращай. Няма смисъл, след като нещата между вас са непоправими. След време ще ти мине и ще се радваш, че си се сдържала.
Разбирам те, защото и аз преминавам през нещо подобно. И на мен понякога ми се иска да му кажа "Липсваш ми", но като знам, че нито ще го трогне, нито ще се върне при мен... Просто когато знаеш, че няма връщане назад... Особено когато той е решил да бъде така, а не да кажеш, че и двамата сте страдали еднакво и раздялата не е зависела от вас.
Отговора му не ме интересува вече, той е направил своя избор и не мисля, че е правилно да дълбая още. Всичко свърши в деня, в който замина :)
Реагираш и базираш отговора си на единичен случай. Не ти знам историята каква е, ама от това, което си написала, ми се струва, че егоизмът ти идва в повече. Както и да е, няма да разнищвам защо и как си решила да се разделите, защото е избрал да се реализира навън, а теб това явно не е устройвало.
Факт е, че слабият човек се крие. Дали от другите или от собствените си чувства, той предпочита да ги премълчава и да ги таи, вместо да се изправи очи в очи.
Не е слабост някой да ти липсва. И не е слабост да му го кажеш.
Реагираш и базираш отговора си на единичен случай. Не ти знам историята каква е, ама от това, което си написала, ми се струва, че егоизмът ти идва в повече. Както и да е, няма да разнищвам защо и как си решила да се разделите, защото е избрал да се реализира навън, а теб това явно не е устройвало.
Факт е, че слабият човек се крие. Дали от другите или от собствените си чувства, той предпочита да ги премълчава и да ги таи, вместо да се изправи очи в очи.
Не е слабост някой да ти липсва. И не е слабост да му го кажеш.
Аз нямам други бази за сравнение, за да кажа нещо друго. Това е моята история и аз я виждам от тази гледна точка. Хах странно, че аз изглеждам егоистка, за първи път ми го казват. След като всички, които ме познават ми казват, че твърде много се раздавам, както и да е. Ако говорим за егоизъм, единствения егоист тук е ТОЙ, защото както казах ние имахме доста силна връзка, много се обичахме, знам го със сигурност. Той обаче предпочете да замине, а можеше да остане и в БГ. Ако аз започна да му казвам колко много го обичам и колко много ми липсва какъв ще е смисъла от това, та той е толкова далеч? А и той го знае и аз знам, че ме обича, просто неговата постъпка развали всичко. За мен това си е чиста форма мазохизъм да продължавам да се бутам там, където не трябва.
Ива, никой не те кара да ходиш там, където се чувстваш нежелана. И моля те, не се чувствай обидена от това, което казах. Аз не те познавам, не съм ти приятелка и няма как да знам колко се "раздаваш". Съдя само от това, което съм прочела. Дилемата за образованието в чужбина е доста наболяла тук из форума и макар аз да съм голям поддръжник и фен на любовта, смятам, че решението къде и какво да се учи е строго индивидуално и ако двама души се обичат, то "изоставеният" трябва да подкрепи "изоставящия" в избора му. Нарочно ги слагам в скоби, не се хващайте в думите.
Идеята е, че дори да е имал възможност да учи в България, той е избрал за себе си да го прави навън. Това е негово право - да избере бъдещето си.
Наистина не знам каква е историята ви, за да те съдя.
Но искам друго да кажа. Нямаш нужда от база за сравнение, за да казваш друго. Достатъчно е да си уверена в себе си, а ти явно не си. Както казах: смелият човек не се крие. Твоят казус е различен, ти явно се чувстваш нежелана и затова не би му признала, че ти липсва. Но това не значи, че заради този лош пример, трябва да криеш чувствата си към някой друг винаги.
Ива, никой не те кара да ходиш там, където се чувстваш нежелана. И моля те, не се чувствай обидена от това, което казах. Аз не те познавам, не съм ти приятелка и няма как да знам колко се "раздаваш". Съдя само от това, което съм прочела. Дилемата за образованието в чужбина е доста наболяла тук из форума и макар аз да съм голям поддръжник и фен на любовта, смятам, че решението къде и какво да се учи е строго индивидуално и ако двама души се обичат, то "изоставеният" трябва да подкрепи "изоставящия" в избора му. Нарочно ги слагам в скоби, не се хващайте в думите.
Идеята е, че дори да е имал възможност да учи в България, той е избрал за себе си да го прави навън. Това е негово право - да избере бъдещето си.
Наистина не знам каква е историята ви, за да те съдя.
Но искам друго да кажа. Нямаш нужда от база за сравнение, за да казваш друго. Достатъчно е да си уверена в себе си, а ти явно не си. Както казах: смелият човек не се крие. Твоят казус е различен, ти явно се чувстваш нежелана и затова не би му признала, че ти липсва. Но това не значи, че заради този лош пример, трябва да криеш чувствата си към някой друг винаги.
Да съгласна съм с повечето неща.
soul1199
01-03-2013, 10:46
Не мисля,че е проява на слабост.Харесват ми такива смс-и,особенно,ако е от момчето,което харесвам.
purplegrass
01-03-2013, 11:36
Ами, не е проява на слабост да изкажеш чувствата си, но някой хора просто не го могат.На мен ми е адски трудно да изкажа това, което чувствам, но това не ми пречи, защото след като не мога с думи го показвам с действия. Няма лошо да кажеш на някой, че ти липсва дори би му било приятно да го чуе
Дори да е проява на слабост,няма нищо лошо в тези думи.
YoUcANNOtiMaGiNe
01-03-2013, 14:37
Абе, баш проява на слабост си е - ама си е трудно да сдържаш дълго време чувствата си.
Куче Влаче Рейс диря няма няма ...
TrueStory
01-03-2013, 16:46
Не е проява на слабост, а на точно обратното- на смелост. Изисква се кураж, за да можеш да признаеш на някого,че означава нещо за теб все още, без да си сигурен дали няма да бъдеш отблъснат. Аз никога не съм имала тази смелост, обаче времето е показало,че е било за добро- не съжалявам,че не съм открила чувствата си....просто понякога няма смисъл, когато си убеден,че няма как да се получи...важното е да си в мир със самия себе си, да намериш начин да превъзмогнеш чувството на липса и да продължиш напред (едно признание не винаги може да ти осигури тези неща)
Mary_Jane_69
01-03-2013, 21:51
Хммм слабост или не, предпочитам да бъда искрена... кой както иска да го приема :)