-/-
01-03-2013, 22:16
Отдавна не съм писал във форума - винаги тук съм бил главно несериозен и съм приемал нещата с надсмешка, но дойде време да хлътна и да ми го 'начукат'. За жалост разбрах, че в любовта е много вероятно да ти върнат по закона на физиката, надявам се да не сте злопаметни и наистина да ми дадете някакъв адекватен съвет, било то и просто за да ме успокоите, защото наистина се нуждая от нещо подобно.
В първото тримесечие от 2012 се запознах с едно момиче. Не след дълго правихме секс. Нещата се повториха, потретиха. Бяхме нещо като friends with benefits. На 20 съм, а тя е няколко години по-голяма от мен. След поредното излизане и лудеене като 14 годишни по барове, вървейки по студените улици на града, и лафейки си празни работи, чух от нея "Не можем да продължаваме така, ако ще правим секс, ще трябва да ходим.". Не помня как реагирах, но определено ме жегна. Постарах се да я харесам като мой партнер само в секса, а тя беше доста приятен човек, съответно нещата не бяха трудни да се получат и станахме двойка. Беше тегаво, но забавно, въпреки че тя искаше да сме гаджета, намери проблем в това, че съм няколко години по-малък и известно време криехме връзката си.
Този етап до голяма степен се поизчисти. И много се привързахме един към друг. Тя ми е първото гадже, с което не се виждам просто за едното кафе и/или секс през деня, както е било в ученическите години. Ходихме през лятото заедно на море, на два пъти. Имахме силни, дълги и хубави моменти заедно.
Но нещата тръгнаха към спад. Момичето има особени семейни проблеми, което я вкара в някаква депресия, чийто негативизъм изби към мен. Бях жертва на изливане на пумия върху себе си в продължение на доста дълъг период от време. Това, че бях и по-малък също започна отново да яде опасения в нея. Обясняваше ми как може би е по-добре да се разделим, но пък имала силни чувства и много глупости, които слушах и се опитвах да разреша. Мисля, че давах доста адекватно мнение, което обаче не беше посрещано с позитивизъм.
В крайна сметка ми бе трудно да търпя това. След едно излизане на кино, отново имаше драма, тогава й четох лекция за живота и й казах да реши тук и сега дали ще сме заедно. Имаше мрънкаме, хленчене, но ми бе писнало. Казах й, че ако до 1 минута не реши, означава че е казала, че не сме заедно и ще си тръгна. Тя не реши и съответно аз я оставих по средата на непозната улица иси тръгнах.
Обади ми се разплакана и каза, че иска да сме заедно. Аз се върнах. Два-три дни след това нещата бяха нормални, но после отново започна с драмите.
След един разговор по телефона тя самата ми каза "НИЕ НЕ СМЕ ЗАЕДНО". Казах ОК и затворих. Не се чухме и видяхме с дни. Приех го, трудно, но го приех - скъсали сме. Дис тайм фор риъл.
Животът продължава и след няколко дни се запознах с друго момиче. Една година по-малка от мен. Станахме гаджета. Нещата продължиха месец, докато със вече бившата ми приятелка, не се чухме веднъж. Заговорихме се за спомените които имаме заедно, за моретата на които ходихме и т.н. Стана ми доста тъжно, едва ли не пуснах сълзи. На нея също - разбрахме се да се видим.
Видяхме се и тя ми каза, че всъщност никога не е мислела, че не сме заедно и през цялото време в което не сме се виждали, все още е мислела че сме. Аз от своя страна и обясних нещата - намерил съм си нова приятелка и т.н. Вече от тук нататък започна лафенето за това, че трябва отново да се съберем. Бях много емоционално хлътнал към нея и още не я бях забравил. Беше трудно да се реши на момента, но работехме по въпроса.
Започнах да се виждам все по-често с бившата си приятелка, докато ходя с новото момиче. Веднъж правихме секс. Тук идва моята позиция на антагонист - изневерих. На новото момиче. Спрях да правя секс с новото момиче и се опитах тактично да я махна, за да се върна при старата си приятелка. Е, веднъж се случи и след като правих секс с бившата си приятелка, да правя и с новата такава. Почувствах се гадно впоследствие - бях двуженец. Но това бившата ми приятелка не го знаеше и все още не го знае (освен ако не чете форума и не ме познае, че съм аз). Казах на бившата си приятелка, че искам да сме заедно и че ще разкарам тактично новото ми гадже. Така и стана - с новото момиче скъсахме. А вижданията ми с бившата зачестиха, сексът - също. Вече бях отново с нея. Но два дни преди отново да си кажем ДА (и два дни след като за последно правих секс с новото момиче) забелязах някакво много странно поведение, чувство за вина, в гаджето ми (тази, около която се върти цялата драма). Настояваше да ме придружи до лекар, правеше какво ли не, само и само да съм весел, нещо което не се бе случвало отдавна и наистина ми се стори unusual behavior.
Разбрах го в последствие... Тя ми потвърди, след като я подпитах.
Два дни след като за последно правих секс с момичето, с което ходих за 1 месец, и около 5 дни след като говорихме с главната героиня, че ще се събираме отново (и отново върнахме сексуалните си взаимоотншения), тя (главната героиня) ми се бе обадила по скайп, пусна камера, и ми каза че отива на рожден ден на най-добрия си приятел и цялата им тайфа. Показа ми как се е облякла и ме пита "не изглеждам ли като бонбон?". Отишла е на това парти и впоследствие се е прибрала в тях с друго момче, с което е правила секс. Целували са се в тоалетните на заведението, вървяли са 1 час пеша до тях и са се изчукали! В периода, в който говорихме че ще се събираме отново! Да, не съм светец - в същия този период и аз направих нещо такова (както вече споменах), но тя не го знае.
Е, знае или не, факт - грешник съм. Нямам причина да се ядосвам - но се ядосвам много. Яд ме е на себе си - не трябваше да й споменавам, че съм си намерил ново гадже. Трябваше просто да разкарам новата и да се върна при старата. Но реших да бъда честен - да й кажа, че наистина не сме били заедно. А тя после ми вика - ами ние не бяхме заедно като го направих. Ами не бяхме, ама аз ти потвърдих, че не бяхме. Можех да те лъжа! ... А тя се възползва от това! А аз не мога да го преглътна - случи се преди вече 2 месеца. Но още ми тежи. Не мога да преглатан яда си, че се разкрих. Не мога да преглътна, че се е гърчила от кеф в ръцете на друг, и не мога да преглътна, че той се е кефил от нейните ласки!
Искам да забравя тази ситуация. Начукаха ми го - върнаха ми тройно и четворно за поведението. Вече не съм в предоминатна позиция - чувствам се като путьо.
Тя се прави, че й е много сад, за стореното. Раздухме веднъж много - разплака се, но аз не вярвам на фалшиви сълзи.
Според мен се кефи, че взе превес. А може би аз съм недорасъл и си въобразявам, че това е игра на превес? Може би наистина съжалява? Но мен още ме е яд, и още ми е кофти.
Помогнете ми - успокойте ме, моля ви! Кажете ми как да забравя или какво да направя (без да късаме), за да върна самочувствието си на силния пол във връзката ни. Два месеца след ситуацията, отново сме заедно, и аз тая в себе си яда си.
Станал съм вече много ревнив. И преди бях, но сега е 5 пъти повече. Тя ме пренебрегва много често, за да вижда свои прятели и приятелки и аз правя големи скандали и проблеми от това. Защото съм 5 пъти по-ревнив. Не е цвете за мирисане, щом предпочита да се види с друг, а не съм първият я пририотет, когато иска да види някого. Но това се фиксва. Но трудно се изтриват спомените.
Вие как забравяте и прощавате? Кажете ми моля ви - универсалния метод. Искам да спра да бъда потиснат и да спра да се измъчвам.
В първото тримесечие от 2012 се запознах с едно момиче. Не след дълго правихме секс. Нещата се повториха, потретиха. Бяхме нещо като friends with benefits. На 20 съм, а тя е няколко години по-голяма от мен. След поредното излизане и лудеене като 14 годишни по барове, вървейки по студените улици на града, и лафейки си празни работи, чух от нея "Не можем да продължаваме така, ако ще правим секс, ще трябва да ходим.". Не помня как реагирах, но определено ме жегна. Постарах се да я харесам като мой партнер само в секса, а тя беше доста приятен човек, съответно нещата не бяха трудни да се получат и станахме двойка. Беше тегаво, но забавно, въпреки че тя искаше да сме гаджета, намери проблем в това, че съм няколко години по-малък и известно време криехме връзката си.
Този етап до голяма степен се поизчисти. И много се привързахме един към друг. Тя ми е първото гадже, с което не се виждам просто за едното кафе и/или секс през деня, както е било в ученическите години. Ходихме през лятото заедно на море, на два пъти. Имахме силни, дълги и хубави моменти заедно.
Но нещата тръгнаха към спад. Момичето има особени семейни проблеми, което я вкара в някаква депресия, чийто негативизъм изби към мен. Бях жертва на изливане на пумия върху себе си в продължение на доста дълъг период от време. Това, че бях и по-малък също започна отново да яде опасения в нея. Обясняваше ми как може би е по-добре да се разделим, но пък имала силни чувства и много глупости, които слушах и се опитвах да разреша. Мисля, че давах доста адекватно мнение, което обаче не беше посрещано с позитивизъм.
В крайна сметка ми бе трудно да търпя това. След едно излизане на кино, отново имаше драма, тогава й четох лекция за живота и й казах да реши тук и сега дали ще сме заедно. Имаше мрънкаме, хленчене, но ми бе писнало. Казах й, че ако до 1 минута не реши, означава че е казала, че не сме заедно и ще си тръгна. Тя не реши и съответно аз я оставих по средата на непозната улица иси тръгнах.
Обади ми се разплакана и каза, че иска да сме заедно. Аз се върнах. Два-три дни след това нещата бяха нормални, но после отново започна с драмите.
След един разговор по телефона тя самата ми каза "НИЕ НЕ СМЕ ЗАЕДНО". Казах ОК и затворих. Не се чухме и видяхме с дни. Приех го, трудно, но го приех - скъсали сме. Дис тайм фор риъл.
Животът продължава и след няколко дни се запознах с друго момиче. Една година по-малка от мен. Станахме гаджета. Нещата продължиха месец, докато със вече бившата ми приятелка, не се чухме веднъж. Заговорихме се за спомените които имаме заедно, за моретата на които ходихме и т.н. Стана ми доста тъжно, едва ли не пуснах сълзи. На нея също - разбрахме се да се видим.
Видяхме се и тя ми каза, че всъщност никога не е мислела, че не сме заедно и през цялото време в което не сме се виждали, все още е мислела че сме. Аз от своя страна и обясних нещата - намерил съм си нова приятелка и т.н. Вече от тук нататък започна лафенето за това, че трябва отново да се съберем. Бях много емоционално хлътнал към нея и още не я бях забравил. Беше трудно да се реши на момента, но работехме по въпроса.
Започнах да се виждам все по-често с бившата си приятелка, докато ходя с новото момиче. Веднъж правихме секс. Тук идва моята позиция на антагонист - изневерих. На новото момиче. Спрях да правя секс с новото момиче и се опитах тактично да я махна, за да се върна при старата си приятелка. Е, веднъж се случи и след като правих секс с бившата си приятелка, да правя и с новата такава. Почувствах се гадно впоследствие - бях двуженец. Но това бившата ми приятелка не го знаеше и все още не го знае (освен ако не чете форума и не ме познае, че съм аз). Казах на бившата си приятелка, че искам да сме заедно и че ще разкарам тактично новото ми гадже. Така и стана - с новото момиче скъсахме. А вижданията ми с бившата зачестиха, сексът - също. Вече бях отново с нея. Но два дни преди отново да си кажем ДА (и два дни след като за последно правих секс с новото момиче) забелязах някакво много странно поведение, чувство за вина, в гаджето ми (тази, около която се върти цялата драма). Настояваше да ме придружи до лекар, правеше какво ли не, само и само да съм весел, нещо което не се бе случвало отдавна и наистина ми се стори unusual behavior.
Разбрах го в последствие... Тя ми потвърди, след като я подпитах.
Два дни след като за последно правих секс с момичето, с което ходих за 1 месец, и около 5 дни след като говорихме с главната героиня, че ще се събираме отново (и отново върнахме сексуалните си взаимоотншения), тя (главната героиня) ми се бе обадила по скайп, пусна камера, и ми каза че отива на рожден ден на най-добрия си приятел и цялата им тайфа. Показа ми как се е облякла и ме пита "не изглеждам ли като бонбон?". Отишла е на това парти и впоследствие се е прибрала в тях с друго момче, с което е правила секс. Целували са се в тоалетните на заведението, вървяли са 1 час пеша до тях и са се изчукали! В периода, в който говорихме че ще се събираме отново! Да, не съм светец - в същия този период и аз направих нещо такова (както вече споменах), но тя не го знае.
Е, знае или не, факт - грешник съм. Нямам причина да се ядосвам - но се ядосвам много. Яд ме е на себе си - не трябваше да й споменавам, че съм си намерил ново гадже. Трябваше просто да разкарам новата и да се върна при старата. Но реших да бъда честен - да й кажа, че наистина не сме били заедно. А тя после ми вика - ами ние не бяхме заедно като го направих. Ами не бяхме, ама аз ти потвърдих, че не бяхме. Можех да те лъжа! ... А тя се възползва от това! А аз не мога да го преглътна - случи се преди вече 2 месеца. Но още ми тежи. Не мога да преглатан яда си, че се разкрих. Не мога да преглътна, че се е гърчила от кеф в ръцете на друг, и не мога да преглътна, че той се е кефил от нейните ласки!
Искам да забравя тази ситуация. Начукаха ми го - върнаха ми тройно и четворно за поведението. Вече не съм в предоминатна позиция - чувствам се като путьо.
Тя се прави, че й е много сад, за стореното. Раздухме веднъж много - разплака се, но аз не вярвам на фалшиви сълзи.
Според мен се кефи, че взе превес. А може би аз съм недорасъл и си въобразявам, че това е игра на превес? Може би наистина съжалява? Но мен още ме е яд, и още ми е кофти.
Помогнете ми - успокойте ме, моля ви! Кажете ми как да забравя или какво да направя (без да късаме), за да върна самочувствието си на силния пол във връзката ни. Два месеца след ситуацията, отново сме заедно, и аз тая в себе си яда си.
Станал съм вече много ревнив. И преди бях, но сега е 5 пъти повече. Тя ме пренебрегва много често, за да вижда свои прятели и приятелки и аз правя големи скандали и проблеми от това. Защото съм 5 пъти по-ревнив. Не е цвете за мирисане, щом предпочита да се види с друг, а не съм първият я пририотет, когато иска да види някого. Но това се фиксва. Но трудно се изтриват спомените.
Вие как забравяте и прощавате? Кажете ми моля ви - универсалния метод. Искам да спра да бъда потиснат и да спра да се измъчвам.