Няколко въпроса от мен към вас. :)

[Нежна Красота]

Тъй като нямам особен късмет с момчетата, а и наскоро ме е налегнал мързела, та ми стана чак и интересно да разбера какво мислите по няколко въпроса. Може да се каже, че един вид просто търся съвет.
Въпросите ми към Вас са предимно към момичетата, но нямам нищо против и момчета да се включат. И те са:
1. Когато имате някакви по-специални взаимоотношения с момче /т.е. и двама си знаете, че си допадате - един вид карите са хвърлени вече/, но все още не сте излизали заедно (не говоря за интернет връзки, просто понякога се случва и това), мислите ли че е задължително момчето да направи първата крачка или на вас също не ви пречи да го поканите. Ако може мнението ви да бъде придружено и с аргументи.
2.Пак същата ситуация /знаете си, че си имате симпатии, ала-бала/, обаче този път нямате така наречената 'първа целувка'. Бихте ли пристъпили първи към това или ще чакате момчето да го направи. Защо?
3.Как бихте се почувствали /ако сте на кафе, ресторант и етц./ момчето да плати сметката? Аз лично се чувствам като парцал, който според него няма достатъчно пари да си плати .. :Д И пак ще се радвам да има аргументи.
4.Случвало ли ви се е да се 'плашите' от прекалено топлите чувства на едно момче? В смисъл такъв, че примерно сте обвързани от 1-2 дни, а пък той ви припада едва ли не е обвързан с принцеса.
И това бяха моите въпроси. Ще бъда щастлива да чуя вашите отговори и съжалявам, ако съм ви отегчила. :)

едит: и последен въпрос, за който се сетих в последствие.
Случвало ли ви се е да се влюбите характера, но да не ви допада чак толкова външността? т.е. не да мислите човека за грозен, просто да не ви допада достатъчно на външен вид. И ако да, как постъпихте и това беше ли правилното решение за вас? :)

[xXxPETYAxXx]

1. Не е задължително момчето да отправи поканата. Разбира се, ако се случи да поканя аз някого веднъж, а той да ми откаже(примерно има друг ангажимент), тогава вече бих изчакала той да ме покани. Правила съм го - канила съм момче, по-скоро не канила, ами някак на шега го провокирах да излезем, няма нищо лошо. Получи ми се.

2. Да, бих. С бившия ми, с който ми е и най-дългата връзка - аз понечих първа да го целуна. На него му личеше, че го иска, но не е уверен в реакцията ми и се съмняваше да не сбърка, ако го направи. Беше доста сладко.

3. И аз все си казвам като теб, че АЗ трябва да си платя моето, но всъщност като си помисля, мен би ме обидило, ако някой ме остави на първа среща да си платя кафето. Това е както когато баба ти ти дава пари: "Не бабо няма нужда, не искам", а вътрешно си "Ехааа пари". Не го сравнявам с това, просто съотношението на съзнателната и подсъзнателната мисъл е нещо подобно!

4. Да, случвало се е.

5. Сега видях, че вече има 5 въпрос вече. Да се влюбя в характера само - не бих казала. Не смятам, че всичките ми гаджета са красавци, не ги и определям като най-хубавите, но все по някакъв начин са ме привличали. Това е важното - дали някой те привлича, а не дали го мислиш за най-красивия на света! От друга страна, ако те си бяха същите на външност, но характера им е бил по-кофти(според мен) - едва ли щяха въобще да ме привлекат с нещо. Ако трябва да обобщя: Нещата са свързани: Характер + Привличане!
Ако е само едното, няма да се получи нищо.

[djipsito]

1 и 2 не е задължително момчето да прави първата крачка, ама ако я прави момичето, не трябва да изглежда все едно е евтина курва и му се предлага.

3. Нормално е момчето да иска да плати сметката. Тъпо е да настоявате и да спорите кой да я плати. Аз си вадя портфейла, ако момчето възрази да делим сметката и казва, че той ще плати, го прибирам. Ако нищо не каже, си плащам моята част.

4. Тва се случва, когато единия е по-захапал от другия или чисто и просто тоя дето няма никви изградени чувства, а само леки симпатии, се чувства чузно, че не отвръща на чувствата на лапналия. И такива дето са яко настъпателни от втория ден, далеч да бягаш от тях, щото по принцип са задушаващи ревнивци, а не захаросани романтици.

5. Случвало се е някой да ме грабне повече с характер, без да съм го оглеждала толкова на външен вид и когато ми е харесал като човек, постепенно намирам черти в него, които ми харесват, дори цялостно да не е кой знае кво. И не съм късала заради такива неща, имало е сексуално привличане. То е важното.

[3oPuTy]

1.Няма нищо лошо в това момичето да предприеме първата крачка.Аз лично намирам за глупаво да стоя и да чакам някой друг да поеме инициативата за нещо,което искам.

2.Да,бих и съм го правила.В това също няма абсолютно нищо лошо или странно.

3.Не се чувствам приятно ако някой ми плати сметката,но пък от друга страна ми става приятно,когато съм на среща с момче и то реши да се прояви като кавалер :)

4.Да,случвало ми се е.Всъщност не,че съм се плашила,а по-скоро съм се задушавала :?

5.Да,случвало ми се е.По принцип съм имала 4 сериозни връзки (разбирай по година-две) и с четирите момчета се случи така.Не са били грозни,дори напротив,но никой от тях в началото като сме се запознавали не ми е направил някакво по-силно впечатление от към визия - просто бяха доста по-различни от момчетата,по които бих се загледала :) Не съжалявам за нито една от тези връзки и определено се радвам,че не съм от хората,които наблягат на външния вид.

[xoxi]

1. Когато имате някакви по-специални взаимоотношения с момче /т.е. и двама си знаете, че си допадате - един вид карите са хвърлени вече/, но все още не сте излизали заедно (не говоря за интернет връзки, просто понякога се случва и това), мислите ли че е задължително момчето да направи първата крачка или на вас също не ви пречи да го поканите. Ако може мнението ви да бъде придружено и с аргументи.
- В такава ситуация бяхме с приятеля ми преди да тръгнем. Чудех се защо не предприема нищо, за това аз направих първата крачка и го поканих да излезем. Разбира се, по-хубаво щеше да ми стане, ако той беше действал пръв, но съм далеч от мисълта, че момичетата винаги трябва да чакат и чакат и чакат. Ако искаш нещо, отиваш и го взимаш... или се примиряваш с мисълта, че може и да не го получиш изобщо.

2.Пак същата ситуация /знаете си, че си имате симпатии, ала-бала/, обаче този път нямате така наречената 'първа целувка'. Бихте ли пристъпили първи към това или ще чакате момчето да го направи. Защо?
- Тук съм щастлива, че той започна пръв. :D Но отново няма нищо лошо и ако момичето е по-инициативно. Ще се повторя, че искаш ли нещо... мда.

3.Как бихте се почувствали /ако сте на кафе, ресторант и етц./ момчето да плати сметката? Аз лично се чувствам като парцал, който според него няма достатъчно пари да си плати .. :Д И пак ще се радвам да има аргументи.
- В началото не ми беше много приятно, защото той всеки път се буташе да плаща цялата сметка. Абсолютно всеки път! С времето вече спря да ни прави впечатление кой плаща. Понякога и на мен ми се иска да го поглезя, като го почерпя с нещо. Обясних му го така, че да ме разбере и да не си вре носа всеки пък в сметката.

4.Случвало ли ви се е да се 'плашите' от прекалено топлите чувства на едно момче? В смисъл такъв, че примерно сте обвързани от 1-2 дни, а пък той ви припада едва ли не е обвързан с принцеса.
- Не. Ако се почувствам така още на 1-2ия ден, моментално го късам. Не обичам някой да ме притиска и задушава с чувствата си и да усещам как губя личното си пространство, а той губи достойнството си. За мен момчето/мъжът трябва да се владее до някаква степен. Щом аз мога, когато е нужно, значи мога да го изисквам и от него.

Случвало ли ви се е да се влюбите характера, но да не ви допада чак толкова външността? т.е. не да мислите човека за грозен, просто да не ви допада достатъчно на външен вид. И ако да, как постъпихте и това беше ли правилното решение за вас?
- Не мога да се влюбя в някой, ако не са съчетани външен вид и характер заедно.
Случвало ми се е да се запозная с човек, с който се разбирахме чудесно, беше идеален във всяко едно отношение, но физически не ме привличаше. Все още е един от най-близките ми приятели и страшно много държа на него.
Може да звучи повърхностно, но така стоят нещата. Скоро чух едно мнение, че не е важно дали човек в красив или не, важното е самите му черти как ни действат. Това момче въобще не е грозно, дори е доста привлекателно, но просто не може да събуди никакви чувства или желания в мен.

[complicated_]

1. Нямам нищо против аз да поканя някого,но само веднъж ;д ако не излезем тогава - чакам следващия път той да предложи :)

2. Аз лично винаги чакам момчето първо да ме целуне ;дд

3.В началото повече ми правеше впечетление.. сега вече не толкова,има случай когато го оставям да плати сметака, а има и случай когато настоявам да почерпя или поне мойта сметка да си платя ;д

4.Амии да .. би било малко странно още на 1-2 ден и той да се държи така..

5.С времето се научих да не гледам първо външния вид.За мен едно момче може да не е най-големия красавец,но трябва аз да си го харесвам и естествено характера да ми допада :)

[anonymous708973]

Тъй като нямам особен късмет с момчетата, а и наскоро ме е налегнал мързела, та ми стана чак и интересно да разбера какво мислите по няколко въпроса. Може да се каже, че един вид просто търся съвет.
Въпросите ми към Вас са предимно към момичетата, но нямам нищо против и момчета да се включат. И те са:
1. Когато имате някакви по-специални взаимоотношения с момче /т.е. и двама си знаете, че си допадате - един вид карите са хвърлени вече/, но все още не сте излизали заедно (не говоря за интернет връзки, просто понякога се случва и това), мислите ли че е задължително момчето да направи първата крачка или на вас също не ви пречи да го поканите. Ако може мнението ви да бъде придружено и с аргументи.
2.Пак същата ситуация /знаете си, че си имате симпатии, ала-бала/, обаче този път нямате така наречената 'първа целувка'. Бихте ли пристъпили първи към това или ще чакате момчето да го направи. Защо?
3.Как бихте се почувствали /ако сте на кафе, ресторант и етц./ момчето да плати сметката? Аз лично се чувствам като парцал, който според него няма достатъчно пари да си плати .. :Д И пак ще се радвам да има аргументи.
4.Случвало ли ви се е да се 'плашите' от прекалено топлите чувства на едно момче? В смисъл такъв, че примерно сте обвързани от 1-2 дни, а пък той ви припада едва ли не е обвързан с принцеса.
И това бяха моите въпроси. Ще бъда щастлива да чуя вашите отговори и съжалявам, ако съм ви отегчила. :)

едит: и последен въпрос, за който се сетих в последствие.
Случвало ли ви се е да се влюбите характера, но да не ви допада чак толкова външността? т.е. не да мислите човека за грозен, просто да не ви допада достатъчно на външен вид. И ако да, как постъпихте и това беше ли правилното решение за вас? :)

1. Не знам как ще имам по-специални отношения с някого без да сме излизали. Бих го поканила първа, да :) Като по-малка ми се виждаше ужасно срамно и неловко, сега не бих имала никакъв проблем. Важно е да си прецениш предимствата и да ги използваш. Можеш да го поканиш типично по женски, уж на бъзик, усмихвайки се, но да разбере, че наистина искаш.

2. Правила съм го. Никой не те кара да го целуваш веднага... отпусни се в компанията му, използвай удобен момент за физически контакт (ако той е толкова недосетлив, че не го е инициирал вече). Излез от стереотипа, че момичетата трябва да са в ролята на плячката, наградата, жертвата. Ние можем да сме също толкова активни, но по женски, деликатно, нежно... така че да си мисли, че той е направил крачката. Дори и само да го предразположиш към тази стъпка е участие в играта. Весело е, палаво е, наслади се :))

3. Мммм, зависи. Ако ми е допаднал, ще го оставя, въпреки че 100% съм излязла с достатъчно пари, за да покрия и неговата. Ако не ми е допаднал, ще си платя сама, за да не се чувствам длъжна, когато разбере, че няма да се получи.

4. Не, но едва ли би ми било приятно. Поддържам много близки отношения, винаги бих се зарадвала да се видя с човека и предпочитам той да ми охлажда ентусиазма чат-пат, а не аз - неговия.

5. Малко са ми размити спомените по този въпрос, но се е случвало. Първото нещо, което ме привлича, е външният вид, каквото и да си говорим и както и да си кривим душичките. Няма ли го - сори.
Имало е и случай да харесам човека, въпреки че съвсем обективно знам, че далеч не е идеален на външен вид и си има някои кусури. Но като цяло - и да не е красавец в общоприетия смисъл, важното е да има излъчване и харизма, да не мога да си стоя на дупето в негово присъствие.


Това е както когато баба ти ти дава пари: "Не бабо няма нужда, не искам", а вътрешно си "Ехааа пари".
:lol: Изби рибата с това сравнение, но си напълно права!! :lol:

[xXxPETYAxXx]

:lol: Изби рибата с това сравнение, но си напълно права!! :lol:

Да и на мен ми прозвуча ужасно зле, затова побързх да напиша, че НЕ сравнявам двете ситуации. Не се сетих тогава за пример, който не е свързан с пари, но НЕ за тях става дума, а за съзнателно изказване и подсъзнателна преценка.
Сега като се замисля - можеше да дам пример с чипс или бонбони, че да не звучи така, ама както и да е. Схванахте идеята. :D

[Зайче..]

1.Да, бих поканила /не че не съм досега :Д/, обаче веднъж. Т.е. ако поканата ми бъде отхвърлена, не правя втори опит.

2.Не - прекалено съм срамежлива, а и никога не мога да бъда сигурна каква би била реакцията 8-)

3.Случвало се е. Доста се издразних, но не си пролича. Един вид това е жест, но просто на мен не ми допада ;д

4.Май не съм 'забелязвала' такова нещо аз у никое момче досега ;д

5.Не, не ми се е случвало такова нещо до сега, но предполагам че ако ми се случи с времето все ще намеря нещо красиво в този човек (:

[shmatarok]

1. Когато имате някакви по-специални взаимоотношения с момче /т.е. и двама си знаете, че си допадате - един вид карите са хвърлени вече/, но все още не сте излизали заедно (не говоря за интернет връзки, просто понякога се случва и това), мислите ли че е задължително момчето да направи първата крачка или на вас също не ви пречи да го поканите. Ако може мнението ви да бъде придружено и с аргументи.
Нямам претенции дали той ще направи първата крачка по повод излизане или не, ако наистина имам интерес, каня първа. Ако приеме - чудесно, ако не - давам възможност да се реваншира, като следващия път активният е той.

2.Пак същата ситуация /знаете си, че си имате симпатии, ала-бала/, обаче този път нямате така наречената 'първа целувка'. Бихте ли пристъпили първи към това или ще чакате момчето да го направи. Защо?
Допреди няколко години едва ли бих се престрашила, но сега бих го направила, естествено, ако се появи подходящ момент и примерно виждам, че той се колебае

3.Как бихте се почувствали /ако сте на кафе, ресторант и етц./ момчето да плати сметката? Аз лично се чувствам като парцал, който според него няма достатъчно пари да си плати .. :Д И пак ще се радвам да има аргументи.
Зависи; принципно не се чувствам особено комфортно, ако искат да ми плащат сметката, защото това ме кара да се чувствам задължена за жеста. Ако момчето не ми е допаднало, едва ли ще го оставя да плати.

4.Случвало ли ви се е да се 'плашите' от прекалено топлите чувства на едно момче? В смисъл такъв, че примерно сте обвързани от 1-2 дни, а пък той ви припада едва ли не е обвързан с принцеса.
Да, случвало ми се е и по принцип гледам да нямам вземане-даване с такива хора, защото са прекалено обсебващи, задушаващи и обвързващи по мое мнение.

5.Случвало ли ви се е да се влюбите характера, но да не ви допада чак толкова външността? т.е. не да мислите човека за грозен, просто да не ви допада достатъчно на външен вид. И ако да, как постъпихте и това беше ли правилното решение за вас?
Мммм да, случвало ми се е веднъж, когато бях на 13-14, но по принцип, за да изпитам нещо към някого, той трябва да ме е привлякъл и физически по някакъв начин (като нямам предвид, че всички трябва да са луди по него и да възхваляват красотата му, а аз самата да съм намерила нещо чаровно и привлекателно в него).

[PurpleSand]

1. Когато имате някакви по-специални взаимоотношения с момче /т.е. и двама си знаете, че си допадате - един вид карите са хвърлени вече/, но все още не сте излизали заедно (не говоря за интернет връзки, просто понякога се случва и това), мислите ли че е задължително момчето да направи първата крачка или на вас също не ви пречи да го поканите. Ако може мнението ви да бъде придружено и с аргументи.
- Зависи от ситуацията,но ще изчакам малко в началото. След това няма да имам против да го поканя. Няма нищо лошо в това азда направя първата крачка.

2.Пак същата ситуация /знаете си, че си имате симпатии, ала-бала/, обаче този път нямате така наречената 'първа целувка'. Бихте ли пристъпили първи към това или ще чакате момчето да го направи. Защо?
Чесно казано не.. Само ,ако съм на 2 чашки вино :D Но пак доооста зависи от ситуацията де.. но повече клони към не

3.Как бихте се почувствали /ако сте на кафе, ресторант и етц./ момчето да плати сметката? Аз лично се чувствам като парцал, който според него няма достатъчно пари да си плати .. :Д И пак ще се радвам да има аргументи.
- Разбира се,че ще си извадя портмонето ,а няма да остава направо той да си плати. Тъпо ще се почувствам и ще се опитам да му вкарам идеята да си раздебим сметката :D :)

4.Случвало ли ви се е да се 'плашите' от прекалено топлите чувства на едно момче? В смисъл такъв, че примерно сте обвързани от 1-2 дни, а пък той ви припада едва ли не е обвързан с принцеса.
- Случвало ми се е преди 2 години някъде..Ами не,че ще се стресна,но ще се усъмня доста в чувствата му.

[HollyGolightly]

1/2 Аз лично не бих направила първата крачка. Не смятам, че това е грешно ,ако го направя няма да наруша някакви свои измислени принципи и т.н. просто аз не бих се чувствала комфортно, независимо колко добри приятели или познати сме.

3. Зависи какви са отношенията ни с даденият човек. Предишният ми приятел ми беше много неудобно и никога не съм го оставяла той да плати сметката, имайки предвид, че нито работеше, нито нищо и това , което изнинкваше в главата ми беше как иска пари от майка си, за да ме излезем. За сметка на това, сегашният ми приятел нямам нищо против, когато иска да плати той. В началото ми беше неудобно, но след като поговорихме за това сега всичко е наред.

4.Не.

5. Не, и това не ми се е случвало.

[Amore-Mio*]

1. Не е задължително момчето да прави първата крачка и нищо не би ми попречило да го направя, ако знам, че той има някакви симпатии/чувства към мен. Но все си предпочитам момчетата да правят първата крачка.

2. То като му дойде момента и всичко ще се нареди.
Преди време бях в такава ситуация, че и двама искахме, но никой не го направи. Поне тогава. След време вече се отпуснахме и се случи просто.

3. Не обичам да ми плащат сметките.
Знам, че ще го направят от добри чувства, възпитание и така нататък, но все пак не ми харесва. Единствено веднъж бих позволила, може би. Тогава все пак ще се мъча да го разубедя и да си платя сама това, което съм яла/пила.

4. По принцип не, но още на втория ден "Обичам те", "Обожавам те", "Искам завинаги да съм с теб" някак не са подходящи все още. Супер е рано да се говори за чувства, особено ако преди това не се познаваме.

5. Да.
В последствие му харесах и външния вид. То когато сърцето обича нещо, обича и другото. Ситуацията при мен беше, че се познавахме, не ми беше особено симпатичен на външен вид, почнахме повечко да си общуваме и си го харесах и външно, и вътрешно.

[^.^]

1-Попринцип съм на мнението, че момчето трябва да направи първата крачка, но ако наистина има двустранно привличане бих го поканила да излезем на кафе или на разходка. Все пак има срамежливи момчета, които се притесняват да поканят момичето на среща.
2-Трябва да е някаква супер специална ситуация, за да го направя. Някои момичета биха го направили /нямам нищо против тях/, но лично аз не бих.
3-В такъв момент ще позволя на момчето да плати, защото все пак трябва да е кавалер, но не бих му позволила това да става всеки път.
4-Да, случвало ми се е, но с въпросното момче не бяхме обвързани. Държеше се много мило, но постоянно ми повтаряше колко много ме обича и не може да живее без мен. Веднага разбрах, че няма как да се получи между нас. Смисъл ще се радвам на вниманието му и мили думи от негова страна, но не и на прекалено задушаване.
5-Ами да. В момента е така. Познаваме се, виждаме се често, но не бих му обърнала внимание ако не бяхме започнали да си пишем. След дългите ни разговори го харесах по характер, въпреки че не ме привличаше особено по външен вид. С всеки изминал ден обаче започвам да намирам по нещо привлекателно и чаровно в него.

[marilyn]

1. Когато имате някакви по-специални взаимоотношения с момче /т.е. и двама си знаете, че си допадате - един вид карите са хвърлени вече/, но все още не сте излизали заедно (не говоря за интернет връзки, просто понякога се случва и това), мислите ли че е задължително момчето да направи първата крачка или на вас също не ви пречи да го поканите. Ако може мнението ви да бъде придружено и с аргументи. Аз лично не мисля, че момичето не може да прави първата крачка едва ли не. Случва се понякога ангажименти, проблеми и да не можеш да се видиш с даден човек. Нищо не ми пречи да го поканя аз, не виждам проблем в това. Той ако проявява интерес към мен, ще се съгласи.
2.Пак същата ситуация /знаете си, че си имате симпатии, ала-бала/, обаче този път нямате така наречената 'първа целувка'. Бихте ли пристъпили първи към това или ще чакате момчето да го направи. Защо? Ами това с първата целувка.. някак си се получава. То не е въпроса кой кого първи ще целуне, ами погледа сякаш го подсказва и когато момчето види "знаците" да ги наречем, просто целува. Иначе пак не ми пречи аз да го целуна де.
3.Как бихте се почувствали /ако сте на кафе, ресторант и етц./ момчето да плати сметката? Аз лично се чувствам като парцал, който според него няма достатъчно пари да си плати .. :Д И пак ще се радвам да има аргументи. Не обичам да ми плащат. Но в доста случаи отговорът е "Аз работя, ти учиш, когато ти започнеш да работиш, тогава ще ме черпиш." И преди наистина не позволявах едва ли не никакви такива плащания на сметки и тн. Със сегашното ми момче... трудно излизам на глава по този въпрос.
4.Случвало ли ви се е да се 'плашите' от прекалено топлите чувства на едно момче? В смисъл такъв, че примерно сте обвързани от 1-2 дни, а пък той ви припада едва ли не е обвързан с принцеса. Да, някак си не мога да приема прекалено внимание от който и да е, особено ако го познавам от 2 дена. Не обичам да ме обсебват с внимание.

Случвало ли ви се е да се влюбите характера, но да не ви допада чак толкова външността? т.е. не да мислите човека за грозен, просто да не ви допада достатъчно на външен вид. И ако да, как постъпихте и това беше ли правилното решение за вас? При мен нещата някак си хармонират. Ако съм харесвала някого наистина, то съм харесвала, и външността и характера.

[~DesertRain]

1. Това за първата крачка направена от момчето е вярно нещо, но не във всички случаи. Аз лично бих поканила някое момче което харесвам .. ако той например е по стеснителен и т.н но ако се харесваме, като знам че със сигурност ще приеме защо да се правя на интересна и да чакам аз :? .. това ще е удоволствие и за двама ни :)
2.Тук за първата целувка мога да кажа че съм го правила .. само веднъж, но вече не бих го повторила.. просто осъзнах че ако няма толкова смелост да ме целуне просто не знам какво изобщо чака ;д
3. Ами как да се почувствам .. естествено споря и се налагам аз да я платя, но в крайна сметка се оставям понеже за едно момче е добре да е кавалер ... така се покачва и във моите очи, но по принцип не съм за парите .. те имат най-малко значение за мен :)
4. Не ми се е случвало май ;д
5. Ами да .. случвало ми се е .. но винаги мога да намеря нещо за което да се хвана.. дори да не е толкова красив ако се държи добре с мен и характера му е прекрасен се получават нещата .. (поне при мен се получиха) Освен естествено ако не е някой грозен,пъпчив дебелак , със окапана блуза с кетчуп и майонеза .. ;ДД Добре де сега не ме считайте за повърхностна, но чак пък такъв няма да го приема ;д!

[SimonaD]

1. Мисля, че теорията, че мъжа винаги трябва да прави първата крачка от много време е отживелица. Ако един мъж е джентълмен, той ще се старае да направи първата крачка, за да покаже симпатиите си към едно момиче, но това в никакъв случай не значи (както повечето момичета си мислят), че ако момиче покани първо момче да излязат, това я прави досадна или отчаяна. Напротив. ;) Все повече мъже в днешно време се кефят на момичета с по-отворено виждане. :)

2. Не мисля, че в такъв случай щях да си кроя планове за действие.. да се тормозя той кога и дали ще ме целуне и ако не, как аз да го направя. За ме това е тъпо. Ако и двамата се харесваме открито и е писано да се случи нещо, то ще се случи по естествен път без пришпорване.

3. Няма нищо лошо в това момчето да плати сметката веднъж. Това ги кара да се чувстват малко по-властни, заможни и самоуверени. Но нека не ти става навик :D За мен веднъж е позволено, но след това момичето е длъжно най-малкото поне да покаже, че е склонна също да извади някой лев.. Дори момчето да откаже и да я плати отново, важно е той да види, че не разчиташ изцяло на него да ти плаща сметките по заведения :)

4. Случвало ми се е, но аз съм много странен характер.. колкото повече ми "пада в краката" едно момче, толкова по-притисната се чувствам. Не харесвам такъв тип обсебващи хора. Имала съм такава връзка и приключи за отрицателно време точно поради тази причина. :)

5. Да, става дума за същото момче от горния въпрос. :D Беше ми сладък и мил в началото, но тогава още не бях наясно със себе си и с това от какво точно имам нужда. Научих много оттогава... най-вече, че нямам ли още от началото неописуема тръпка, няма смисъл да се занимавам изобщо. Или всичко, или нищо. Respect имаха такъв цитат от една песен: "ако е любов, нека е ГОЛЯМА", че и моята работа е такава ;d