Actor
01-09-2013, 02:26
Здравейте :) Такааа... да, то заглавието е такова, историята си е като от филм. Преди 4 месеца се запознах с едно момиче по ебаси случайния начин. Тя заминава за Англия при братовчедите си, а аз тях ги познавам и сме си дружки. Взехме да си пишем още от първия ден, в който пристигна и първо разбрахме, че имаме еднакъв вкус за музика, амааа... ЕДНАКЪВ! Вероятно ще прозвучи странно, но аз си се влюбих като пич :D от 2-3 дни писане, взехме да си се приемаме по близки, след време и казах, че почвам да приемам това нещо като връзка, а аз не искам нищо друго освен сериозна връзка. Странно (дори е меко казано), но тя е първото момиче, което ме кара да се чувствам по такъв начин. Тааа, писахме си месец, после взехме да си звъним в скайп, това нещо, което никой не вярваше, че може да стане сериозно... стана толкова истинско, че няма накъде. Бях приет във ВУЗ (в който честно казано не ми се учеше много) и се отписах още първата седмица след като се запознах с нея, и казах, че заминавам за Англия, наще шокирани "Какво стана? Как стана?". Тя също така "Това е важно за теб, обмисли го добре, не го прави само заради мен." и й казах "Ти не си ли важна за мен?" и тя " :) Благодаря ти... за начина, по който ме караш да се чувствам!". Страхотно се чувствах и аз! Тя се прибра в България след 3 месеца... 3 месеца само приказки в скайп! Бяхме се разбрали, че ще отида до нейния град и ще остана при нея 3-4 дни (щото нямаше как да са повече), като при нея означава при техните! Прекарахме най-страхотните 4 нощи, тя ми беше първата, аз на нея третия и просто умирах от кеф да виждам блясъкът в очите й, много и личеше, че е влюбена! Едната вечер си говорихме за любими пози и я питам "Какво ти е любимо?" тя: "С теб ми е любимо!". Да, мъжете също имат нужда да се чувстват желани и обичани, също толкова колкото и жените, чувствах се страхоооотно! Същата вечер, почти е заспала до мен и й казвам "Погледни ме... Обичам те!", след което по лицето и се изписа най-красивата усмивка, нацелува ме и млъкна... след малко "Мисля..." викам "добре" и тя се обръща и казва "... че и аз теб!". Еми няма нещо по-хубаво от това да кажеш "Обичам те", не е ли така? Най-великото чувство усетих тогава :) Последната вечер заспа до мен и си я целувам докато спи, а тя се усмихва!!! СПИ, А СЕ УСМИХВА! Звучи банално, но мога да я гледам как спи в продължение на часове. Сутринта трябваше да тръгвам, а тя не ми даваше да стана, чувстваш се желан... невероятно чувство! Влязохме в колата, целувахме се малко, погледнах я, казах й "Обичам те!", тя този път отговори по-категорично "И аз те обичам!" (с малко тъжен тон, но...), след което каза "Много ще ми липсваш!"... мамка му, това разделите са много трудно нещо :Х Тя сега пак си е в Англия. Не споменах нещо важно за нея... колебае се къде да учи, мечта й е Австрия със специалност психология, но психология има и в Англия, нали? И в Англия има възможности. Говорили сме го много това, аз и казвам, че винаги има вариант... ВИНАГИ! Студентски заеми и така нататък... не е нещо страшно, но поне ще можем да сме си заедно. Ако знаех пустият немски щях да хукна за Австрия с нея. Още нещо... преди време се пуснах на един кастинг за нов български сериал, уж беше ей така на шега, те пък взеха, че ме одобриха и сега имам възможност да взема значима роля, но това значи още 3-4 месеца без нея и й казах, че не ме интересува филмът, тя ми е по-важна и тръгвам. Но тя се притеснява, казва ми "Ако не потръгнат нещата? Ако замина за Австрия?". Сега реших да изчакам още 1-2 седмици, да видя какво ще стане със сериала и, ако не стане чак тогава да заминавам. Беше се стигнало до там, че ми писа едни дълги съобщения как и двамата учим много от тая връзка и, че ни помага да пораснем, но не знае дали не почваме да си пречим, че не иска да пречи на моя път... че иска да съм в нейния, но това значело, че аз ще се отклоня от моя... ?! Как може да ми пречи на пътя, при положение, че е най-страхотното нещо, което ми се е случвало? Дали не трябвало да си кажем край, макар че, ако го направим щели да и се капсулират чувствата и било гадно... страх я е от това, че не ми дава яснота за бъдещето си, но иска да съм до нея, иска да отида там и да сме си заедно. Казах й "Какво ни носи това, ако сега кажем "край"? Нищо! Ще е още по-трудно. Явно така трябва, да водим тази връзка по подобен начин и да ни е трудно. Правя всичко възможно това да не продължава дълго. Знам, че отказвам нещо, което ми е мечта, но ти си ми по-ценна в момента...". Всякакви такива неща, главата и се пръсваше от мисли в този период, един ден си говорим... и двамата омърлушени, изморени психически и тя ми казва "Ела и да видим какво ще стане. Явно друг вариант няма.", аз постоях мълчалив, нищо не казах, но се усетих как това, че аз зарязвам нещо важно (уж) за мен, нея я натоварва супер много и тя се промени, не се усмихва, не говори така както преди... дори като бяхме заедно си говорихме по тая тема, тя каза "4 месеца не са толкова много, ще ги изтърпим... успяхме да изтърпим 3, така че :)", да, вероятно... но след 4 месеца идва ред на кандидатстванията в Австрия и тогава няма да е прекарала никакво време с мен, и... я губя,което е най-големият ми страх в момента. Не съм и давал повод да си мисли, че нещата няма да потръгнат, но тя казва,че всичко може да се случи...и е права,но...ако не отида нещата са обречени,а няма да допусна да я изгубя. Сега момичета (щото момчетата едва ли биха могли да ми помогнат за това, което ще кажа) ви моля да ми помогнете да разбера това... след този ни труден момент, в чийто край аз реших да остана още малко тук и да видя какво ще стане със сериала, сметнахме че така е по-правилно (и тя пак си светна, грейна, усмихва се с бебешката си усмивка), тя не може да ми каже "Обичам те!","Липсваш ми!" и нещата, които преди ме караха да се чувствам желан,а мамка му от дистанция няма как да е друго яче освен да си казваме нещата.Като бяхме заедно го виждах, личеше й...по начина, по който се отнасяше с мен,абе обич си беше,но както аз мога да и казвам, че е всичко за мен и убивам за нея (също звучи изтъркано, ама е факт),че я обичам и това чакане,и факта, че не е до мен ме убиват буквално,очаквам и тя да може да го казва. Питах я "Нещо промени ли се от тогава?",тя казва "Не, какво да се е променило?Просто съм такава, темерут съм, не мога да казвам тези неща, дори на нашите не съм ги казвала, но мога на приятели... но... питай предишните ми гаджета, ще ти кажат, че никой не е знаел какво съм чувствала.Просто не мога да ги споделям тези неща.".Да кажем,че я разбирам до някаква степен, "обичам те" никога не ми е писала, като си тръгнах ми писа няколко смс-а, в които присъстваше "липсваш ми". Не ме разбирайте погрешно, не искам да ми се повтаря колко ме обича, не!Повтарянето на тези думи убива смисълът им. Искам просто да се чувствам желан и обичан както като бяхме заедно,а сега това трябва да става с думи...за съжаление. Студенината ме отблъсква и боли от нея. Да пишеш на някого,когото обичаш,а и той теб,"обичам те",но да не получаваш отговор на тези думи...кофти е. Водихме един дълъг разговор (между другото винаги за сериозните теми основно аз съм говорещият, ама говооооря, а тя с по 2-3 изречения) относно чувствата и наистина й личи, че й е трудно, но реших да натисна и й казах "Окей, не ми казвай "обичам те", ще те питам "обичаш ли ме?" и отговорите са "да" и "не", без да почваш да говориш други неща."... е, отне и време, но накрая каза "да", а аз не се съмнявам в това и това, от моя страна е притискане, но мамка му и мъжете имаме нужда да чуваме тези неща,аз съм готов да тръгна за Англия и да се чудя кое, как да направя, за да сме по-скоро заедно, мисля, че заслужавам да се чувствам желан, това ми е двигателят в момента, нейните чувства, а няма как да ги виждам през камерата...Не искам да я притискам и да я карам да говори неща против волята й,не! Искам да я науча да изразява чувствата си,това ще е много добре и за двама ни, така смятам. Няма нищо срамно, страшно или не знам какво още. За Коледа (вече си беше в Англия) се чудех какво да й направя за подарък. Сетих се, че любимия й филм е "Наистина любов" и се сетих за сцената с пича, който се обяснява в любов на една мацка,с едни листи и една коледна песен. Сетих се за моментите ни заедно, измислих какво да пише, написах го и накрая най-важното от цялата сцена "To me you are perfect!...Обичам те!", намерих песента от филма и я чаках да влезе в скайп (бяхме още в онзи момент на продължаваме ли, заедно ли сме, ще слагаме ли край?) и й казах "Кажи ми само, че си добре, а след това ми звънни да ти покажа подаръка ти." Звънна ми, още в началото разбра за какво иде реч, усмихна се, след което се смя доста (това беше идеята) и последните 3-4 листа имаха ролята да я понатъжат (като в руското кино, първо се смееш, после плачеш), е, получи ми се, както се смя изведнъж млъкна, май за момент и се насълзиха очите, но май само исках да е така... и накрая очаквах и аз едно "Благодаря, и аз те обичам!", но беше само "Благодаря, много е готинооо, много ми хареса.", наистина й хареса, познавам я, но... боли като не го чуеш, а си направил нещо такова за човека отсреща. Моля ви, както казах по-скоро момичетата, обяснете ми това с чувствата, че аз не го разбирам, надявам се вие да сте разбрали мен и колко значи тя за мен. Инатливо е много, ама Козирог е, пък аз не отстъпвам по инат, макар да съм Рак:D Въпросите ми са, дали, ако отида ще остане с мен в Англия (щото, ония и дни като бяхме заедно, каза, че съм бил основната причина този и двуседмичен престой в България да е от най-страхотните досега, абе обича си ме :),ама вие може да ми кажете нещо повече), сега е тръгнала да си подава документи за университет там, обнадежден съм, но ще си кандидатства и в Австрия, а немския й е мечта, Австрия също, макар, че аз като се появих малко се пообърка, преди Англия изобщо не беше вариант за развитие там... много се разговорих пак, и другия въпрос или не знам дали е въпрос,а по-скоро имам нужда от обяснение е защо не смее да си по/казва чувствата?