View Full Version : Есета,съчинения ,преразкази -всичко..ТУК!!
Вижте на мен лично ми омръзна да чета ,че всички искат някакви от тези видове ,които написах в заглавието в тяхната тема.Моята идея е всички ,които се нуждаят от :есета,съчинения ,преразкази или някакви видове анализи ,абе всичко свързано с литературата да пише тук ,аз ще му помогна,както и всички други ,които са добри в този предмет.Надявам се да не правим нови теми свързано с това ,а да ги публикувате тук!Нека тази тема я направим важна.Благодаря за вниманието ,момичета и момчета !!! :)
radoslaw.radew
01-13-2013, 15:49
Трябва ми теза на тема проблемът за отмъщението в трагедията "Електра"
:)
Линкове ,които може да ти свършат работа : http://www.referati.org/obraza-na-elektra/10303/ref , http://www.referati.org/elektra-bezsmislieto-na-otmyshtenieto/1143/ref , http://search.pomagalo.com/?keyword=%EF%F0%EE%E1%EB%E5%EC%FA%F2%20%E7%E0%20%E E%F2%EC%FA%F9%E5%ED%E8%E5%F2%EE%20%E2%20%F2%F0%E0% E3%E5%E4%E8%FF%F2%E0%20%E5%EB%E5%EA%F2%F0%E0&sa=1 , http://www.teenproblem.net/forum/archive/index.php/t-392162.html ,
1.Мотивът за "отзивчивото сърце" в "Към брата си" на Ботев.
2. Пожеланата свобода в "Елегия" на Ботев.
1. Това ще ти помогне- http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/40-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2
2. Свободата и робството заемат централно място в поезията но Ботев.Те са два различни начина на живот и имат своите духовни измерения. Опозицията свобода-робство с години е будила размисъл върху съдбата на българския народ и неговата историческа перспектива. В творчеството на Ботев понятията свобода, робство и борба се разгръщат в целия си смисъл, за да изобразят родната картина, изразяваща своето време.
В стихотворението „Елегия” лирическият герой дава израз на покрусата от факта, че робството е не само принуда, но и вътрешно състояние на духа на народа. Тези които трябва да му отворят очите, са бездейни и апатични наблюдатели, очакващи някой друг да донесе свободата. В резултат на силно въздействащите образи на робството и неговите крепители, елегичното оплакване се превръща в гневен укор, изразяващ отчаянието на малцината, истински пожелали свободата, готови да отдадат живота си за нея.
Началният въпрос, който приканва народа към борба има своята художествена роля:
Кажи ми, кажи ми, бедний народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Още в това обръщение са въведени две основни характеристики на народа.
Определението беден показва духовния аспект на живеенето. А за да се излезе от робството, е необходимо да се преодолее бедността. Другата характеристика на народа е люлката. Нейното движение по инерция символизира безкрайното робско житие. За да бъде убедителен в предаване на своите чувства поетът използва епитетите „бедний”, „робска”, „зверски”. Народът вярва в търпението и примирението и живее според формулата „Търпи, и ще си спасиш душата”. Идеалът за свобода липсва, а съществуването е навик към болката и веригите. Много точно, ярко и вълнуващо са разкрити участниците в изработването и приложението на формулата на търпение: кърджалия, предател на брат си, убиец на баща си, а също и легендарни герои, символизиращи антихриста, инквизитора и предателя: „ Син на Лойола и брат на Юда”. Всички те са виновни за страданието и съдбата на народа ни. Ботевият гняв е подсилен от факта, че страданието е незаслужено. След поредицата от реторични въпроси авторът започва да описва страшната българска участ:
Той ли? – кажи ми. Мълчи народа?
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода…
Народът сякаш е окован във физическите си и духовни мъки, неспособен да се освободи от тях. Безропотността и търпението са предопределили робската съдба с векове наред. Немотията на народа е основна негова черта. Той посочва и разграничава виновниците: „сган избрана – рояк скотове”. Въпреки оковите, хората все още не са изгубили напълно способността да разграничават злото. Сюртюкът е метонимия за учител, расото е символ на духовенството, а слепците с очи са представителите на родната интелигенция виновни за робството.
С увеличаване причинителите за злото, елегичният тон се задълбочава. Поетът използва символи от библейския сюжет за да сравни за да сравни българското страдание с християнското мъченичество:
Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит в живо тяло,
ръжда разяжда глозгани кости,
Кървавият пот, гробният камък и кръстът придават на творбата дълбок библейски смисъл. Алитерацията на съгласните „к”, „г”, „р”,
”ж”, „з” изостря представата за страданието. Тези похвати правят стихотворението силно въздействащо.
След вековното робство не е останало нито тяло за похищение, нито дух за сломяване. Пагубна е същността му. Причините са „наши” и „чужди”. Народът е представен като двойник на Исус, осъден да изкупи чрез страдание всемирното зло. Робството е причинено, както от турците, така и от българите, потопени в апатия. Нужно е да се отхвърли житейската философия на бездействие и търпение, но сякаш това е невъзможно и лирическият говорител прибавя себе си към общият живот в окови:
А бедният народ търпи и ние
без срам, без укор броиме време,
откак е в хомот наша шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе,
чакаме и ний ред за свобода.
Героят се слива с робското общество и прекратява диалога си с народа от някаква странична позиция.Утвърждават всеобщата участ и липса на спасение. Апатията е превзела времето и пространството. Финалът на творбата успешно завършва елегичния й тон. Внушително е това отказване от спасение.
Със стихотворението „Елегия” Христо Ботев внушава, че свободата все още не е превърната в идеал за българския народ. А без идеала един народ е загубен. Творбата убеждава, че робството е вътрешно състояние на духа. Разкриват се онези черти на народо – психологията, които трябва да преодолеем, за да възпитаме духа си. Тя е важна и днес, защото ни помага да формираме националното си самосъзнание.
Свобода и робство в стихотворението Елегия на Христо Ботев
(интерпретативно съчинение)
Жизненият подвиг и литературното творчество на поетът и революционер Христо Ботев бележат върховната точка в развитието на българската предосвобожденска епоха.Именно той е онази личност, която вижда най-далеч във времето и посочва най-верния път за националното ни освобождение.В произведенията му се утвърждава идеята за промяната на съзнанието на народа и надигането му на въоражена борба.
Стихотворението "Елегия" на Ботев е поетическо обобщение на драматичната и страдалческа участ на поробения народ.Чрез тази творба той най-добре изразява чувствата и идейте си за освобождението на България.Поетът има за цел да накара роба да пожелае свободата и да се бори всячески за нея , да рискува всичко в името на общата кауза.
В тази творба са засегнати две изключително противоположни и актуални по това време думи - робството, което бавно и постепенно погубва цял един народ, и свободата, към която всички се стремят.Ботев има свои собствени разбирания и представи за тези думи и именно чрез това стихотворение ни кара да се замислим колко безучастно българите са стоели цели пет века и просто са чакали да стане чудо и да се освободят.Поетът е използвал много силни изразни средства, чиято цел е да изразят неговото презрение към всички,които не са поели никаква отговорност за постигането на несависимост.Това е и една от основните тези на Ботев не само в "Елегия", а и в цялостното му творчество - робството не е причинено от поробителите, а от самите поробени.То е състояние на неосъзнатост на народа и на неговата неактивност:
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"
Той също така обвинява и хората, които са призовани да "отварят очите" на народа и да го обединят.Ботев подчертава отрицателното си отношение към тях с поредица от остри и обидни думи:"рояк скотове","слепци с очи","сган избрана".Народът по никакъв начин няма да "прогледне" ако продължава да се ръководи от подобни "духовни водачи". В думите
"А бедният роб търпи и ние /без срам, без укор, броиме време..." се усеща негативно отношение и към българите, които са потърсили по-лесния начин да са отърват от хомота, а именно емиграцията.Те са революционери, които би трябвало да водят активна дейност са освобождението ни,а вместо това "броят време" и чакат някой друг да донесе свободата.
Другата основна теза , която Ботев изказва в творчеството си е че робството и свободата са изцяло състояние на духа.Човек който не е пожелал свободата никога няма да я получи, защото това значи, че той не е изпитал нужда от нея.Предпочита да живее под въздействието на някаква външна сила, отколкото да се бори за своята независимост.
Такива хора могат да се нарекат безчести, защото те не осъзнават обществения дълг, а ги интересува единствено собственото им оцеляване.Единствения начин робството да бъда преодоляно е целия народ да постави общественото над личното.Всеки един трябва да пожелае свободата, за да може цяла България да се дигне на въоражена борба и веднъж за винаги да премахне ръждясалите окови, които са ни задушавали векове наред.За огромно съжаление на лирическия герой това не се получава. Народът просто стои безучастно и не се намира дори един човек, който да се осмели да рискува всичко заради общата кауза.Именно това адски много изтезава ботевия лирически герой и той изпитва нужда да излее мъката си и го прави чрез елегично оплакване и гневни хули срещу главните виновници за това състояние, в което се намира българския народ.На него не му остава нищо друго освен да стои и да чака, както всички останали:"...броим и с вяра в туй скотско племе/чакаме и ний ред за свобода!"
Ботевата поезия следва един основен принцип - без идеал народите са обречени.Чрез лирическия си герой поетът иразява разочарованието си от безучастността на българина и се опитва да насочи народът към общата цел, да ги накара да се осъзнаят и да поведат битка за освобождение.Време е железните окови да бъдат прекършени и България завинаги да се освободи от хомота, който влачи цели 500 години.Нужно е само желанието за свобода.
JenqIvanova1
01-15-2013, 14:22
Имам класна по литература и трябва да пиша увод и теза по дадена тема. A ето и темите :
1)ЛИЛИЕВ 1.1-Природата-израз на душевното състояние на лирическия герой
1.2-Роля на символите за мелодиката на стиха "Тихия пролетен дъжд"
2)Дебелянов 2.1-Домът и споменът като смислов център в стихотворението "Скрити вопли"
2.2-Мотивът за завръщането в Дебеляновия поетически свят
3)Смирненски 3.1-Образът на града в цикъла "Зимни вечери"
3.2-Страданието и състраданието-поанта в стихотворението
Трябва да напиша само теза и увод .
Ако някой може да ми помогне, да пише.Ще съм благодарна )
http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/539554-%D0%A1%D1%8A%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D 0%B5-quot-%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-quot-%28%D0%9D%D0%95%D0%9C%D0%A1%D0%9A%D0%98%29
zlatko98
01-15-2013, 19:52
http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/539554-%D0%A1%D1%8A%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D 0%B5-quot-%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-quot-%28%D0%9D%D0%95%D0%9C%D0%A1%D0%9A%D0%98%29
Темата е за литература, не за всякакви съчинения...
inlove21
01-15-2013, 21:07
Анализ на един от разказите на Антон Чехов.
Имам класна по литература и трябва да пиша увод и теза по дадена тема. A ето и темите :
1)ЛИЛИЕВ 1.1-Природата-израз на душевното състояние на лирическия герой
1.2-Роля на символите за мелодиката на стиха "Тихия пролетен дъжд"
2)Дебелянов 2.1-Домът и споменът като смислов център в стихотворението "Скрити вопли"
2.2-Мотивът за завръщането в Дебеляновия поетически свят
3)Смирненски 3.1-Образът на града в цикъла "Зимни вечери"
3.2-Страданието и състраданието-поанта в стихотворението
Трябва да напиша само теза и увод .
Ако някой може да ми помогне, да пише.Ще съм благодарна )
1http://download.pomagalo.com/669769/tihiyat+proleten+dyjd+nikolaii+liliev/
Стихотворението на Лилиев се е озаглавено и това е обичйна практика в поезията.Липсата а заглавие е знаково явление - отказът за пряко назваване е красторечив поетически жест,който предполага осмислянето на творбата като част от поетичното наследство на съвършение липик.Големите изследователи и познавачи на творчеството на Лилиев определят като основна черта на неговата поезия духовността,лишсата на каквато и да е материалност.Според Иван Мешеков думите в стиховете на Лилиев са дематериализирани на така се превръщат в ,,понятие на душата''. Стихотворението ,,Тихият пролетен дъжд'' честосе определя като импресия, защтото поезията на Лилиев е дълбоко интимни и сугестивна, тя предава впечатленята от лично преживяното, вуздейства върху душежността и предизвиква сипреживяване. ,,Тихият пролетен дъжд'' е лирическа миниатюра заради изящната си форма - оиетически синтаксис , ритмика и интонаця. ,,Тихияр пролетен дъжд'' е стихотворение , което Лилиев включва в цикъла ,,Песни'', очевидно съзнавайки и определяйки някои от неговите изключителни характеристики - мелодичност , музикалност и интимна изповедност. Поетичекото произведение, което означавамес толкова определения - импресия, лирическа миниатюра.та дори и песен,предизвиква вниманието на читателите не само със своята форма , но и със съдържаниети си.Разбирането на тозисъвершен за българската поезия образеце невъзможно само в рамките на пролетния дъжд. Логическа връзка има между предметно изобразеното природно явление и онова състояние на духовна нагласа , което то е родило или от което е било породено:между знака (стихотворениръо) и това , което тай означава. В ,,Титият пролетелн дъжд" по изключително красив начин са съчетани видимото, достъпното за всеки човешки поглед природно явление, и скритото, невидимото за очите, но пък ценно за душата - интимния разказ за съкровените преживявания на човека. Полетата и дъждът са символи на възражедащия се живот, пълен с надежди, и на пречистващото начало. Словосъчетанието ,,тихият проролетен дъжд'' има ключово значение за разбирането на стихотворението не само защото се повтаря шест пъти в трите строфи, но и защото организирасмислово текста. То влиза в различни синтактични функции: като подлог - тихия пролетен дъжд слуша земята ... '':като допълнение - в тихия пролетен дъжд ... ''. Символното значение на ,,дъжда'' се разкрива в две начала:оплодяващ, възраждащ и измиващ, пречистващ, отмиващ суетата на делника, отделящ значимото от дребното и маловажното.Той е ,,тих'' - ненатрапчив ,личен, интимен, напоителен, красив, съзвучен с приглушения роман на мечтите.Притежателното местоимение в словосъчетанието ,,моята стряха'' насочва към съкровеното интимно, а глаголната форма ,,звънна'' придава тържествена тишина и спокойствие. Земята (природата) учства в интимния живот на човека, тя ,,слуша'' и чака с нескрито нетърпение и страст, ,,тръпне'' да бъде докосната от ,,тихият пролетен дъжд'' , за да роди истината , за да слеят човекът и природата,,Пролетните приказки'' на дъжда са вън от жанровата класификация на фолклора, те са приказки за любов,съзряване ,изпълнени с мечтателност за среща с неизживяното ,непознатото,загадачното и карасивото.Избраният фонетичен вариант ,,шъпне'' не е случаен, не е само търсена звукова стилистика,а крие в себе си интимността на споделената тайна, съкровена и интимна, тайната на срещнатото и познатото любовно съпреживяване. В младосста, в ,,тихия пролетен дъжд'' се ражда любовта, великото чувство, което съдържа широка гама от емоционални преживявания,градирани по великолепен начин ,,сълзи - въсторг - ъплаха''. Честата смяна на емоциалните преживявания е родена от срещата с първата любов, непозната и трогателна. Тя носи сълзи, израз на желание и на любовната мъка; въсторг, в който човек познава себе си чрез другия; но и уплаха, защото изживяването на любовното чуство е кратко , мимолетно. Неоговата осмисляне се извършва от особения зрителен ъгъл на зрелостта - пролетта о младостта са видени като спомен. В първа и трета строфи глаголните форми са в минало свършено време (звънна, изгряха, изтляха), а във втора строфа - в сегашно време (слуша, тръпне, шъпне).Финалът на творбата звучи като съжаление , ,,жалба'' за младостта - ,, с тихия пролетен дъжд колко искрица изтляха''.Краткото природно явление съответства на кратък период от човешкия живот, но тогава се раждат емоционални преживявания, които дълго време са определящи за морала на човека (употребета на глагола в мин. св. вр. ,,изтляха''). Ритмическата стъпка,римата, редуването на глаголните времена, употребата на метафорични и метонимични образи изграждат художествения свят на творбата - изповед. Тя свързва в една неповторима цялост изобразеното природно състояние (само по тебе си достатъчно красиво) и силата на духовното преживяване.Ако се опитаме да потърсим художествен аналог за пряката връзка между природата и човека,която би могла да ни подскаже и поетичните видения на Лилиев, ще ги открием в традиционните представи на българина. В българското светоусещане съществува пряка връзка между кръговрата в природата, всевечното редуване на годишните времена и основните етапи в развитието на човешката личност. Достатъчно е да си припомним стенописа на Захари Заграф от Троянската обител - ,,Колелото на живота'' , където в два концентрични кръга са вписани годишните сезони и съотвестващите периоди в човешкия живот. Лирическата миниатюра ,,Тихият пролетен дъжд'' сякаш е част от ,,колелото на живота'' , в което се свързват природата и човекът.Човекът - неотменна част от великото тайноство на природата.Човекът, който се се съизмерва с природата, а мяра за неговата нравственост е спокойното и мъдрото, но не и примиренческо отношение към промените на света.
Анализ на един от разказите на Антон Чехов.
http://homework.pomagalo.com/preview/7115/quotunteroficer+prishibeevquot+anton+chehov+analiz/
http://chitanka.info/text/1977
http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/539554-%D0%A1%D1%8A%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D 0%B5-quot-%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-quot-%28%D0%9D%D0%95%D0%9C%D0%A1%D0%9A%D0%98%29
Ich habe kaum fertig mein Lehrer und ich verließ eine Woche früher
Ich war in Polen, wo es Wahnsinn war, ich super pro mit öffentlichen Verkehrsmitteln bin, weiß Straßen mehr als ich wissen, ich liebe Bulgarien und polnisches Lied Nachbarschaft und Restaurant in Gdynia. Und ein Lieblings-Film mit einem geliebten Mitarbeiter.
Ich war dort und das Fest war voller Survivor, aber ich konnte absolut alle Gruppen, die auch bei The Wombats wollen erfüllt und bekam ihre Autogramme zu sehen. Ich war in der ersten Reihe von Kate Nash, The Strouks (Po berührte Julian Kazablankas), Asteroids Galaxy Tour, The Wombats, von Coldplay fast gestorben in gacha ernst hatten die Menschen ging weinend zu Tod, dass er sich nicht einmal bewegen, und zwar kaum Atmen war schrecklich und jeder war in völliger Panik, auch dann, dass oprayha Dinge. So hörte ich ms. jackson leben, obwohl es nyaashe andre 2000, noch zählt OUTKAST, die zwei Stunden gewartet. Sang Lila Rein, dh Ich sah Prince und Schalldämpfer wir lieben Prinzen, die voll tashak ist. Nyakav Random Guy hob mich auf seine Schultern bei MIA, weil ich nicht sehen konnte. Es war ein super Schatz. Der Nationale wirklich so deprimierend wie ich dachte, sondern waren auch cool. Deadmau5, nyaa Kommentar einmal so viel war großartig. Im Allgemeinen, wenn ich über das Festival Lebens nyaa meiner Reichweite zu sprechen beginnen.
Also habe ich in Varna habe ich an den Strand ging, verlangsamte sich für einige Parteien, mein Freund ach Woche kam, traf ich mit der Hälfte seines Unternehmens menge war im Grunde den ganzen Monat für einige Strand Sachen, Nachtbaden, Partys, Geburtstage, Bar Shot, Gras abgebremst Mist.
Dann wird der Anfang August war ich eine Woche in Sofia mit meinem leshper in seiner Wohnung. Sie glaube, ich muss nyaa razprayam was passiert ist. Er kocht. Ich möchte nur sagen.
Dann ging er nach Paris, ich Varna, nyaashe 2 Wochen, ich Praiano nichts mit ihrem Leben shtot Varna ist super langweilig. Auch wenn in der Tat, ich erinnere mich nicht, was ich von August 06 bis 18 und 19. tat. , Neben den offensichtlichen, Strand und wandern durch die Stadt. Einige Tage habe ich wirklich verlieren. Toooolkova alsbald Stadt ist langweilig. Also ja.
Und Xia ist zu gehen, um mit meiner Schwester Schumen, dann werde ich nashte mindestens 3 Tage und gehen Sie zurück in die Villa und dann Gold und abfliegenden 15. September in Sofia Borgore & DJ Fresh und Indoor Jahreszeiten.
Имам класна по литература и трябва да пиша увод и теза по дадена тема. A ето и темите :
1)ЛИЛИЕВ 1.1-Природата-израз на душевното състояние на лирическия герой
1.2-Роля на символите за мелодиката на стиха "Тихия пролетен дъжд"
2)Дебелянов 2.1-Домът и споменът като смислов център в стихотворението "Скрити вопли"
2.2-Мотивът за завръщането в Дебеляновия поетически свят
3)Смирненски 3.1-Образът на града в цикъла "Зимни вечери"
3.2-Страданието и състраданието-поанта в стихотворението
Трябва да напиша само теза и увод .
Ако някой може да ми помогне, да пише.Ще съм благодарна )
2 Лирическият герой на Димчо Дебеhttp://www.teenproblem.net/forumлянов е сложна и противоречива личност, в която се борят силата и безсилието. Характерно за Дебеляновия човек е отчуждението му от света на другите. Той се чувства сам сред тълпата, сам в града, сам в действителност. Душата му е измъчена, разкъсана, изтерзана и се стреми към мечтани светове, копhttp://www.teenproblem.net/forumнее за хармония и равновесие. Непреhttp://www.teenproblem.net/forumодолимата жажда за душевен мир и покой неизбежно го връща към родния дом, превърнат в скъп спомен.
Най-типичен за Дебеляновата поезия е мотивът за завръщането, дал основен лирически сюжет на елегиите „ Да се завърнеш в бащината къща” и „Помниш ли, помниш ли...”. Връщането назад във времето заявява естествената носталгия към светлия свят на детството, на бащината къща, на родното градче и миговете на приятелство и разбирателство. Завръщането е пътуване към себе си, към родното, към корените, към вечното. Но завръщането е и всъщност раздяла, защото домът, граден от утвърдените стойности, е спомен, сън и невъзможно убежище за раздвоения човек на модерните времена.
Мотивът за завръщането в чистия свят на детството е перносифициран в образа на родния дом, при опрощаващата майка. Поезията на Дебелянов е вътрешно насочена към дома и той се явява като един от смисловите центрове в поетическия му свят. Завръщането в родния дом е завръщане в свят, изпълнен с безгрижие и мечти, с обич и топлина. Домът присъства в пространството на родното чрез ключовите думи - бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката.
Майката за Дебелянов е не само изповедник на сина в момент на обезверяване и умора, но и опора, изпълнена с нежност и безсилие едновременно. Нейната усмивка блага е последен „пристан изаслона”, който връща на героя изгубената топлина.
Пътят към сбъдването на мечтата – завръщането у дома , минава през „тихия двор с белоцветните вишни” („Помниш ли, помниш ли...”) и спира най-напред до къщния праг. За поета, прагът е най-подходящо място за срещата, така жадувана от сина и майката. Прагът символизира преходът между познатото и непознатото, между домът и чуждия свят. С този поетичен момент в стихотворението навлиза библейският мотив за завръщането на блудния син.
В елегията „Да се завърнеш в бащината къща” нежно и донякъде неопределено са загатнати причините, които водят блудния син към бащината къща. Тези причини са свързани с настоящото нерадостно битие на героя, с носталгията му по топлия свят на рода, с копнежът му към родовите корени. Лирическият глас е подчинен на желанието на героя да намери пристан и утеха. Така, угнетената душа на поета, сблъскала се с безброй разочарования, се завръща в своя тих и уютен пристан:
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
„Пътуването” към родното в красивия свят на спомена завършва със двустишието:
Аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина.
Миналото е единствен „пристан” за скръбната душа, простила се с мечтата за бъдещето: „че мойто слънце своя път измина”.
За Димчо Дебелянов е невъзможно да усети задълго покой в родния пристан. Мисълта за завръщането е един светъл копнеж, но напълно неосъществим, безвъзвратно изгубен. Това поражда елегичния тон на творбата. Мислено се борят два свята - на миналото, свързан с радостта и близостта, топлината и безгрижието, и на настоящето, изпълнен с отдалечаването и мъката, със студенина и безнадеждност. Надделява усещането за обреченост, защото той -„печален странник”, остава чужденец в света на родното, а унесът в сладкия спомен му помага още по-жестоко да осъзнае настоящето:
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Скритият вопъл на скръбно „завърналия” се в реалността „странник” от красивото „пътуване” в миналото е най-искрено изповяданата тъга на Димчо Дебелянов в елегията „Да се завърнеш...”. Това е спотаената болка на поета, „напразно спомнил майка и родина” - духовен пристан на скръбния блян за щастие. „Да се завърнеш” в „дома” на родното, без да забравиш скръбта на сърцето, е най-красивото „носталгично пътуване" в лириката на Димчо Дебелянов.
1http://download.pomagalo.com/669769/tihiyat+proleten+dyjd+nikolaii+liliev/
Стихотворението на Лилиев се е озаглавено и това е обичйна практика в поезията.Липсата а заглавие е знаково явление - отказът за пряко назваване е красторечив поетически жест,който предполага осмислянето на творбата като част от поетичното наследство на съвършение липик.Големите изследователи и познавачи на творчеството на Лилиев определят като основна черта на неговата поезия духовността,лишсата на каквато и да е материалност.Според Иван Мешеков думите в стиховете на Лилиев са дематериализирани на така се превръщат в ,,понятие на душата''. Стихотворението ,,Тихият пролетен дъжд'' честосе определя като импресия, защтото поезията на Лилиев е дълбоко интимни и сугестивна, тя предава впечатленята от лично преживяното, вуздейства върху душежността и предизвиква сипреживяване. ,,Тихият пролетен дъжд'' е лирическа миниатюра заради изящната си форма - оиетически синтаксис , ритмика и интонаця. ,,Тихияр пролетен дъжд'' е стихотворение , което Лилиев включва в цикъла ,,Песни'', очевидно съзнавайки и определяйки някои от неговите изключителни характеристики - мелодичност , музикалност и интимна изповедност. Поетичекото произведение, което означавамес толкова определения - импресия, лирическа миниатюра.та дори и песен,предизвиква вниманието на читателите не само със своята форма , но и със съдържаниети си.Разбирането на тозисъвершен за българската поезия образеце невъзможно само в рамките на пролетния дъжд. Логическа връзка има между предметно изобразеното природно явление и онова състояние на духовна нагласа , което то е родило или от което е било породено:между знака (стихотворениръо) и това , което тай означава. В ,,Титият пролетелн дъжд" по изключително красив начин са съчетани видимото, достъпното за всеки човешки поглед природно явление, и скритото, невидимото за очите, но пък ценно за душата - интимния разказ за съкровените преживявания на човека. Полетата и дъждът са символи на възражедащия се живот, пълен с надежди, и на пречистващото начало. Словосъчетанието ,,тихият проролетен дъжд'' има ключово значение за разбирането на стихотворението не само защото се повтаря шест пъти в трите строфи, но и защото организирасмислово текста. То влиза в различни синтактични функции: като подлог - тихия пролетен дъжд слуша земята ... '':като допълнение - в тихия пролетен дъжд ... ''. Символното значение на ,,дъжда'' се разкрива в две начала:оплодяващ, възраждащ и измиващ, пречистващ, отмиващ суетата на делника, отделящ значимото от дребното и маловажното.Той е ,,тих'' - ненатрапчив ,личен, интимен, напоителен, красив, съзвучен с приглушения роман на мечтите.Притежателното местоимение в словосъчетанието ,,моята стряха'' насочва към съкровеното интимно, а глаголната форма ,,звънна'' придава тържествена тишина и спокойствие. Земята (природата) учства в интимния живот на човека, тя ,,слуша'' и чака с нескрито нетърпение и страст, ,,тръпне'' да бъде докосната от ,,тихият пролетен дъжд'' , за да роди истината , за да слеят човекът и природата,,Пролетните приказки'' на дъжда са вън от жанровата класификация на фолклора, те са приказки за любов,съзряване ,изпълнени с мечтателност за среща с неизживяното ,непознатото,загадачното и карасивото.Избраният фонетичен вариант ,,шъпне'' не е случаен, не е само търсена звукова стилистика,а крие в себе си интимността на споделената тайна, съкровена и интимна, тайната на срещнатото и познатото любовно съпреживяване. В младосста, в ,,тихия пролетен дъжд'' се ражда любовта, великото чувство, което съдържа широка гама от емоционални преживявания,градирани по великолепен начин ,,сълзи - въсторг - ъплаха''. Честата смяна на емоциалните преживявания е родена от срещата с първата любов, непозната и трогателна. Тя носи сълзи, израз на желание и на любовната мъка; въсторг, в който човек познава себе си чрез другия; но и уплаха, защото изживяването на любовното чуство е кратко , мимолетно. Неоговата осмисляне се извършва от особения зрителен ъгъл на зрелостта - пролетта о младостта са видени като спомен. В първа и трета строфи глаголните форми са в минало свършено време (звънна, изгряха, изтляха), а във втора строфа - в сегашно време (слуша, тръпне, шъпне).Финалът на творбата звучи като съжаление , ,,жалба'' за младостта - ,, с тихия пролетен дъжд колко искрица изтляха''.Краткото природно явление съответства на кратък период от човешкия живот, но тогава се раждат емоционални преживявания, които дълго време са определящи за морала на човека (употребета на глагола в мин. св. вр. ,,изтляха''). Ритмическата стъпка,римата, редуването на глаголните времена, употребата на метафорични и метонимични образи изграждат художествения свят на творбата - изповед. Тя свързва в една неповторима цялост изобразеното природно състояние (само по тебе си достатъчно красиво) и силата на духовното преживяване.Ако се опитаме да потърсим художествен аналог за пряката връзка между природата и човека,която би могла да ни подскаже и поетичните видения на Лилиев, ще ги открием в традиционните представи на българина. В българското светоусещане съществува пряка връзка между кръговрата в природата, всевечното редуване на годишните времена и основните етапи в развитието на човешката личност. Достатъчно е да си припомним стенописа на Захари Заграф от Троянската обител - ,,Колелото на живота'' , където в два концентрични кръга са вписани годишните сезони и съотвестващите периоди в човешкия живот. Лирическата миниатюра ,,Тихият пролетен дъжд'' сякаш е част от ,,колелото на живота'' , в което се свързват природата и човекът.Човекът - неотменна част от великото тайноство на природата.Човекът, който се се съизмерва с природата, а мяра за неговата нравственост е спокойното и мъдрото, но не и примиренческо отношение към промените на света.
1-Поезията на Николай Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност и благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното. Той е поет на трепета в човешката душа. У него няма грубост, но няма и онази сила, която придружава непосредствените и буйни чувства. И все пак в неговите стихове се чувства преживяното. Своята любов той нарича Ничия Никога. Във всички свои стихотворения, особено тези от цикъла Песни Лилиев изразява своя непосредствен изказ на чувствата. Чрез природата той изразява своите моментни настроения: своята тъга и болка, моментите на меланхолия, своите щастливи мигове, макар и малко в неговия живот. Поетът използва природните явления и красоти, за да изрази своите чувства и мисли. Чрез дъжда (Тихия пролетен дъжд) той показва своята тъга, мъка и страдание от несподелената любов, което става още по-силно във вече есенния дъжд (Кръгозори надвесени). Неговите творби са лирически миниатюри, но те могат да покажат по много силен и истински начин душевните преживявания и конфликти, предразполагат читателя и докосват сърцето му.
ОТГОВОРИХ НА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ !!
Темата е за литература, не за всякакви съчинения...
Няма нищо все пак отговорих на въпроса ;)
Denimeni97
01-25-2013, 19:14
Извинявай искам само да те попитам ако можеш да ми помогнеш за едно интерпретативно съчинение. Темета е - Нравствената красота и величието в образа на Прометей. Трябва ми за оформяне на оценка. Ще ти бъда много благодарна :)
Извинявай искам само да те попитам ако можеш да ми помогнеш за едно интерпретативно съчинение. Темета е - Нравствената красота и величието в образа на Прометей. Трябва ми за оформяне на оценка. Ще ти бъда много благодарна :)
Мила,писах ти на съобщение.Дано ти помогне !
Amore-Mio*
01-27-2013, 08:58
Разбирам замисъла на темата и това, че искаш да помагаш.
Обаче е глупаво никой да не си прави труда да седне, да помисли и сам да напише своето лично мнение по дадената тема. От виртуалното пространство не е особено полезно, а да не говорим, че ако поне 15 човека от един клас решат да напишат от там и хоп, поне 5 от тях имат едно и също, което не е оферта, нали?
aleks6070
10-05-2016, 15:19
За утре трябва да подготвя философско есе по Етика на тема "Често правим добро, за да можем безнаказано да правим зло" .. Моля изразете мнение, за да скрепя нещо за утре.. Предварително Благодаря!