PDA

View Full Version : Фентъзи разказче (по-точно началото)



Win4estar
01-13-2013, 19:38
Здравейте, ще ви помоля да споделите мнението си за буламача, който почнах да пиша днес :)


Крача сред димящите руини на Каледон.
Някога перлата на империята, град на веселие и мечти, сега Каледон е мъртъв. Заради глупостта на шепа хора.
Трябваше просто да ми дадат, това, което исках. Това, което те искат. Паднах на колене пред триумвирата на принцовете. Молих се, в последен изблик на безсилие молбите преминаха в плач. Не исках да става така. Предупредих ги, но те просто се изсмяха в лицето ми. Префърцунени глупци, обричащи на гибел всички със своята арогантност. Разбрах, че е късно, когато копието на стража се заби в сърцето ми. След това помня само фрагменти. И може би така е по-добре.
Кръв и плът, хвърчащи навсякъде. Дим и писъци. Мозък и вътрешности.Огън и дим. Мрак и тишина.
Не знам колко време продължи всичко.Знам само едно: всеки мъж в Каледон е мъртъв, всяка жена, всяко дете, всяка котка и всеки плъх.
Не исках да става така, но дълбоко в себе си знаех, че няма друг начин.Това са последиците от сделките с демони.

Спомням си деня, в който извършихме ритуала. Шест послушници от Академията, несъзнаващи какво извършват в егоистичния си стремеж към сила и безсмъртие, шест деца, играещи си с огъня. Огън, който може да изгори целия свят.

Крача сред димящите руини на Каледон.
Усещам примесената със сажди кръв, спечена по тялото ми. Чувствам се изморен. Усещам тежестта в стомаха си. И без металическия вкус в устата ми не е трудно да се досетя, че отново съм ял човешка плът. Изтривам кафявата коричка около очитe си и се запътвам към предмета, за който дойдох.

Всичко започна преди четири години. Мурило така и не каза откъде е намерил книгата. В нощта на черната луна принесохме първото жертвоприношение. Името му беше Жерар - добродушен старчок, който се грижеше за конете в Академията. Когато бяхме деца ни даваше тайно курабийки и ябълки по време на постите. Държах лявата му ръка, а Мурило дясната, докато Корин прерязваше артериите му. Бяхме натъпкали в устата му парцал, който да заглуши писъците.

Крача сред димящите руини на Каледон.
Никоя от предишните трансформации не беше толкова силна. Пръстена трябва да е наблизо. Навеждам се за да мина под рухнала колона и продължавам към мястото където трябва да е съкровищницата. Дебелите, обковани с желязо врати са пръснати на трески, по пода има локви втвърдено злато. Усещам как нещо ме тегли надясно, обръщам се и го виждам - невзрачен оловен пръстен, положен на каменен пиедестал. Пресягам се и го вземам. Усещам как топли вълни преминават през тялото ми в момента в който оловото се допира до кожата ми. Знам, че те са доволни.

Провесихме стареца с главата надолу и чакахме да изтече кръвта му. Ришар четеше заклинанието, а Марей чертаеше символите в кървавата кал. Жерар беше първият от осемте, които принесохме в жертва.
Така и не азбрах защо демоните избраха мен. Ще ми се да бях умрял тогава. По ирония на съдбата получих така желаното безсмъртие, макар че не го осъзнах на момента.
Първата трансформация бе единствената, която си спомням изцяло. Помня тялото движещо се против волята ми, черните люспи, изникващи изпод кожата ми. Ноктите на чудовищните ми лапи, пронизващи едно след друго телата на приятелите ми, късащи парчета плът и поднасящи ги към устата ми. Когато всичко свърши бях свит като ембрион в кръвта и вътрешностите, разпилени по пода на подземието. В пристъп на лудост излязох на двора и се затичах гол, окървавен с изваден нож към стражите. Мечовете им ме посякоха и кошмарът започна отново. Събудих се в купчина пепел на мястото където беше библиотеката, а зад мен бяха овъглените останки на някога величествената сграда на Академията. Тогава разбрах че не мога да умра. Гласове раздраха главата ми, заповядващи ми да се запътя на юг.

Това е третият артефакт. Остават още четири. Надявам се когато всичко свърши да ми позволят да умра.

Makenzi97
01-14-2013, 16:02
Ако не го засереш по-нататък може и да се получи нещо.

xInnoraXx
01-21-2013, 12:05
Мен ме кефи, много добре е описано всичко, трябва да го продължиш, че взе да става интересно.