NomNomNom
01-13-2013, 20:58
Просто ще си спамя тук нещата.
Може да са неграмотни, или незсвързани.
Всяко едно си има история. В общия случай красива.
Първото - всеки стих е за различна нощ.
Ти ме спаси.
Не те познавам.
Знам само, че ми е интересно,
и ми е хубаво.
Лежиш, на два метра от мен.
Спиш.
Аз не спя, пияна съм.
Вече няма да мога да спя.
Лежиш, на два метра от мен.
Отдавна те познавам,
даже те забравих,
и си те припомних пак.
Студено ми е,
ще легна при теб.
Впивам се, стоплям се,
но ти си студен.
Лежиш, на половин метър от мен.
Унасям се и се будя.
Въртя се.
Няма идея, няма замисъл,
или аз не ги виждам.
Не съм спокойна,
Ти ме прегърна,
заспах.
Лежиш, до мен.
Лице в лице, нос в нос,
тяло в тяло.
Сутрин е, будя се,
не отварям очи.
Не ме пускай,
не ме пускаш,
впиваш се, не знам защо.
Лежа, до теб,
впити - тяло в тяло.
Като пияна съм, мога повече
но не може повече,
устни в устни,
не ме целуваш,
целувам те.
Целуваш ме.
Разлистваш ме,
и ме оставяш така,
както малко дете - пролетна пъпка,
- не знае как
да се наслади на цвета.
Лежа под теб,
опитвам да цъфтя, като цвят
затворен в тъмна стая,
с малко светлинка.
Аз я искам,
не я достигам,
не ми я даваш,
като пияна съм.
Лежа, до теб,
с последни сили
се протягам към залязващото слънце.
Не съзнавах, че е есен.
Откъсна ме, без да се порадваш.
Умрях. Напролет няма да поникна пак.
И на сутринта те изпратих,
като брат.
На К.
Може да са неграмотни, или незсвързани.
Всяко едно си има история. В общия случай красива.
Първото - всеки стих е за различна нощ.
Ти ме спаси.
Не те познавам.
Знам само, че ми е интересно,
и ми е хубаво.
Лежиш, на два метра от мен.
Спиш.
Аз не спя, пияна съм.
Вече няма да мога да спя.
Лежиш, на два метра от мен.
Отдавна те познавам,
даже те забравих,
и си те припомних пак.
Студено ми е,
ще легна при теб.
Впивам се, стоплям се,
но ти си студен.
Лежиш, на половин метър от мен.
Унасям се и се будя.
Въртя се.
Няма идея, няма замисъл,
или аз не ги виждам.
Не съм спокойна,
Ти ме прегърна,
заспах.
Лежиш, до мен.
Лице в лице, нос в нос,
тяло в тяло.
Сутрин е, будя се,
не отварям очи.
Не ме пускай,
не ме пускаш,
впиваш се, не знам защо.
Лежа, до теб,
впити - тяло в тяло.
Като пияна съм, мога повече
но не може повече,
устни в устни,
не ме целуваш,
целувам те.
Целуваш ме.
Разлистваш ме,
и ме оставяш така,
както малко дете - пролетна пъпка,
- не знае как
да се наслади на цвета.
Лежа под теб,
опитвам да цъфтя, като цвят
затворен в тъмна стая,
с малко светлинка.
Аз я искам,
не я достигам,
не ми я даваш,
като пияна съм.
Лежа, до теб,
с последни сили
се протягам към залязващото слънце.
Не съзнавах, че е есен.
Откъсна ме, без да се порадваш.
Умрях. Напролет няма да поникна пак.
И на сутринта те изпратих,
като брат.
На К.