AlexVeni
01-14-2013, 01:22
Здравейте, ще се опитам да не съм много дълга, ама каквото се получи такова.
Аз съм едно обикновенно 16 годишно момиче от един красив български град. Сега съм 10ти клас и септември като почвахме даскало нали, се запознах с едно момче. Той е 12ти клас, тоест тази година ще да бъда абиториент. Нека го наречем В и е много сладак. Запозна ни един от моя клас и каза, че В ме знаел още от миналата година и много му се искало да се запознаем, ама аз все съм гледала много лошо и той се притеснявал,ама иначе съм била много слатка. Но този от моя клас ме предопреди че В понякога е малко странен и трябва да съм внимателна с него. Та така запознахме се и той ми поиска скайпа, ама аз почти не го позлвам та му дадох и скайпа и фейса си. Той ме добави още същият ден и аз много се зарадвах понеже както казах той е много сладък и кой не би се раздвал че някой като В се интересува от него. Почнахме да си пишем и така почти 1 седмица си пишехме всеки ден и той идваше да ме вижда повремена междучасията. И всички от моя клас почнаха да ни базикат че сме гаджета ама на кой му пука какво говорят тези. След тази седмица той ме пита дали наистина искам да сме заедно и аз разбира се че каза ДА! И така станахме гаджета и продължихме да си пишем и да се виждаме даже и след даскало той ме изпращаше до нас. И така около месец може би и тогава почна да ме кани у тях ама само когато няма никой зада може да се натискаме на спокойствие. Но тогава започна да се държи страно ама много страно. Взе да ми звъни постояно и да ми вика ако не му вдигна веднага. Пишеше ми СМСи и искаше веднага да му пиша, ама аз примерно вечерям и те наще много се дразнят ако си ползвам телефона повремена вечеря а аз по това време имах достатъчно проблеми с тях. И така всеки ден едно и също все ми викаше, ревнуваше ме ядосваше се за най-малкото. Един път даже ми удари шамар и аз му казах че не искам да сме заедно повече и той ми се извини и една седмица горе долу беше добре ама после пак старата песен на нов глас. Звънеше ми в 3-4 часа сутринта и ако не му вдигна почваше да ми вика че сигурно ходя по дискотеките и се натискам с други и за товя не му вдигам . Супер гадно ми ставаше че си мисли такива неща за мен. Никога ама никога не съм му давала повод за такава ревност, винаги съм се опитвала да му доказвам че само той е важен за мен. И така кавгите продължаваха ден след ден и успеха ми в училище намаля драстично, аз все бях тъжна. Разбира се имахме и хубави моменти в които ми показваше точно защо го бях харесала ама на фона на останалите те бяха почти невидими. Неговият рожден ден беше ноември и разбира се аз бях поканена заедно с още много хора. Бяхме у тях , отново се чувствах обичана от него и той ме пита дали искам да остана у тях за през нощта и аз казах ДА с ясната представа какво ще иска той тъй като родителите му ги нямаше. И така правихме секс , на мен ми беше за първи път и тогава бях много щастлива че ще бъде с него а не с някой друг. Но на другият ден той с цялата си наглост ми каза, че аз съм го била лъгала, че съм била к*рва(с извинение) , че е съм била дествена. И аз бях просто поразена не можех да повярвам на ушите си, даже се разплаках казах му че не е така и той ми вика ами тогава що не те боля, е то разбира се, че ме боля ама не съм някоя лигла да мрънкам пък и го исках, бях готова да поема тази болка и да не мрънкам, понеже не исках да го притеснявам. След това аз си отидох у нас и той ми се обади да ми се извини, просто той си бил такъв. Аз обаче вече не издържах и му казах, че не искам да сме заедно, че той ми съсипа здравето от нерви и притеснения, че каквото и да направя все не е достатъчно за него и винаги аз съм му кривата. Разбира се бях свикнала с него и ми беше гадно ама не исках да казвам на никого. Не можех да повярвам каква глупачка съм и как може да му се връзвам толкова време. Спрях да си говоря с приятелките си понеже те постоянно само задаваха въпроси. А В се държеше много гадно с мен, като ме видеше той и неговите приятели почваха да се смеят или да се гледат и да си намигат :( На мен разбира се ми липсваше той, но не можех повече така. Но почти всеки ден като се приберях той ми пишеше колко много ме обича, но как аз съм виновна за това, че и двамата сме нещастни, аз съм тази която е развалила връзката ни, всичко е щяло да бъде перфектно ако съм го слушала поне малко от малко, но аз постояно съм се противяла на всичко което казва.
Това държание на хората в даскало (понеже той има много приятели ) ме депресираше. Хората почнаха да говорят как може да съм такава, бил им разказал колко лека съм била и как съм го лъгала, че съм девствена а всъшност не съм била. Приятелките ми бяха зад мен и ме защитаваха ама останалите хора бяха срещу мен. И все още са.
Най-странното обаче е че той пак почна да ми пише миналата седмица и ми каза, че му липсвам много и колко много ме обичал. Бил готов да се промени само и само да може да бъде с мен, млко ми е трудно да го повярвам ама нали всеки заслужава още един шанс , та не знам сега какво да правя. Дали да му повярвам или просто да си живея с подигравките от всички , понеже ако го отрежа отново може и по-лошо да стане. Преди ме беше заплашвал, че знае къде живея и щял да ме причака и да ме пречука с неговите дружки. Даже се направи че се обажда на един негов познат дали може да вземе няколко тръби от тях. Какво да правя, не мога да кажа на баща ми, понеже ще го смачка от бой, пък и не искам наще да знаят че съм правила секс. Много ме е е страх, но май и в двата случая може да ям бой я от В, я от баща ми, а може и от двамата ако се разчуят нещата :(
Моля ви посъветвайте ме какво да правя и нормално ли е това от една толкова страстна връзка , изпълнена с толкова любов да се получи такъв кошмар като моя? Преди си мислех, че такива биполярни психопати са само във филмите.
Знам че имам много грешки и знам, че много забележки ще получа за правописа си, но старайте се да ми дадете и съвет , не само "вземи прочети някоя книжка" или внимавай повече в часовете по БГ :(
Аз съм едно обикновенно 16 годишно момиче от един красив български град. Сега съм 10ти клас и септември като почвахме даскало нали, се запознах с едно момче. Той е 12ти клас, тоест тази година ще да бъда абиториент. Нека го наречем В и е много сладак. Запозна ни един от моя клас и каза, че В ме знаел още от миналата година и много му се искало да се запознаем, ама аз все съм гледала много лошо и той се притеснявал,ама иначе съм била много слатка. Но този от моя клас ме предопреди че В понякога е малко странен и трябва да съм внимателна с него. Та така запознахме се и той ми поиска скайпа, ама аз почти не го позлвам та му дадох и скайпа и фейса си. Той ме добави още същият ден и аз много се зарадвах понеже както казах той е много сладък и кой не би се раздвал че някой като В се интересува от него. Почнахме да си пишем и така почти 1 седмица си пишехме всеки ден и той идваше да ме вижда повремена междучасията. И всички от моя клас почнаха да ни базикат че сме гаджета ама на кой му пука какво говорят тези. След тази седмица той ме пита дали наистина искам да сме заедно и аз разбира се че каза ДА! И така станахме гаджета и продължихме да си пишем и да се виждаме даже и след даскало той ме изпращаше до нас. И така около месец може би и тогава почна да ме кани у тях ама само когато няма никой зада може да се натискаме на спокойствие. Но тогава започна да се държи страно ама много страно. Взе да ми звъни постояно и да ми вика ако не му вдигна веднага. Пишеше ми СМСи и искаше веднага да му пиша, ама аз примерно вечерям и те наще много се дразнят ако си ползвам телефона повремена вечеря а аз по това време имах достатъчно проблеми с тях. И така всеки ден едно и също все ми викаше, ревнуваше ме ядосваше се за най-малкото. Един път даже ми удари шамар и аз му казах че не искам да сме заедно повече и той ми се извини и една седмица горе долу беше добре ама после пак старата песен на нов глас. Звънеше ми в 3-4 часа сутринта и ако не му вдигна почваше да ми вика че сигурно ходя по дискотеките и се натискам с други и за товя не му вдигам . Супер гадно ми ставаше че си мисли такива неща за мен. Никога ама никога не съм му давала повод за такава ревност, винаги съм се опитвала да му доказвам че само той е важен за мен. И така кавгите продължаваха ден след ден и успеха ми в училище намаля драстично, аз все бях тъжна. Разбира се имахме и хубави моменти в които ми показваше точно защо го бях харесала ама на фона на останалите те бяха почти невидими. Неговият рожден ден беше ноември и разбира се аз бях поканена заедно с още много хора. Бяхме у тях , отново се чувствах обичана от него и той ме пита дали искам да остана у тях за през нощта и аз казах ДА с ясната представа какво ще иска той тъй като родителите му ги нямаше. И така правихме секс , на мен ми беше за първи път и тогава бях много щастлива че ще бъде с него а не с някой друг. Но на другият ден той с цялата си наглост ми каза, че аз съм го била лъгала, че съм била к*рва(с извинение) , че е съм била дествена. И аз бях просто поразена не можех да повярвам на ушите си, даже се разплаках казах му че не е така и той ми вика ами тогава що не те боля, е то разбира се, че ме боля ама не съм някоя лигла да мрънкам пък и го исках, бях готова да поема тази болка и да не мрънкам, понеже не исках да го притеснявам. След това аз си отидох у нас и той ми се обади да ми се извини, просто той си бил такъв. Аз обаче вече не издържах и му казах, че не искам да сме заедно, че той ми съсипа здравето от нерви и притеснения, че каквото и да направя все не е достатъчно за него и винаги аз съм му кривата. Разбира се бях свикнала с него и ми беше гадно ама не исках да казвам на никого. Не можех да повярвам каква глупачка съм и как може да му се връзвам толкова време. Спрях да си говоря с приятелките си понеже те постоянно само задаваха въпроси. А В се държеше много гадно с мен, като ме видеше той и неговите приятели почваха да се смеят или да се гледат и да си намигат :( На мен разбира се ми липсваше той, но не можех повече така. Но почти всеки ден като се приберях той ми пишеше колко много ме обича, но как аз съм виновна за това, че и двамата сме нещастни, аз съм тази която е развалила връзката ни, всичко е щяло да бъде перфектно ако съм го слушала поне малко от малко, но аз постояно съм се противяла на всичко което казва.
Това държание на хората в даскало (понеже той има много приятели ) ме депресираше. Хората почнаха да говорят как може да съм такава, бил им разказал колко лека съм била и как съм го лъгала, че съм девствена а всъшност не съм била. Приятелките ми бяха зад мен и ме защитаваха ама останалите хора бяха срещу мен. И все още са.
Най-странното обаче е че той пак почна да ми пише миналата седмица и ми каза, че му липсвам много и колко много ме обичал. Бил готов да се промени само и само да може да бъде с мен, млко ми е трудно да го повярвам ама нали всеки заслужава още един шанс , та не знам сега какво да правя. Дали да му повярвам или просто да си живея с подигравките от всички , понеже ако го отрежа отново може и по-лошо да стане. Преди ме беше заплашвал, че знае къде живея и щял да ме причака и да ме пречука с неговите дружки. Даже се направи че се обажда на един негов познат дали може да вземе няколко тръби от тях. Какво да правя, не мога да кажа на баща ми, понеже ще го смачка от бой, пък и не искам наще да знаят че съм правила секс. Много ме е е страх, но май и в двата случая може да ям бой я от В, я от баща ми, а може и от двамата ако се разчуят нещата :(
Моля ви посъветвайте ме какво да правя и нормално ли е това от една толкова страстна връзка , изпълнена с толкова любов да се получи такъв кошмар като моя? Преди си мислех, че такива биполярни психопати са само във филмите.
Знам че имам много грешки и знам, че много забележки ще получа за правописа си, но старайте се да ми дадете и съвет , не само "вземи прочети някоя книжка" или внимавай повече в часовете по БГ :(