maringacov
01-15-2013, 13:30
Здравейте!За първи път пиша във форума.В момента съм 11ти клас т.е на 17 години съм.Искам да попитам за съвет относно как да се справя с една ситуация която ме преследва вече цели 3 години.
В 8ми клас се преместих в гимназия и първото ми запознанство беше с една моя съученичка.В началото не и обръщах много внимание тъй като бях на ново място и постоянно се запознавах с нови хора...но като че ли от самото начало тя ми направи добро впечатление.Беше и още е скромна,интелигентна,забав на и изключително красива.С течение на времето станахме по близки , но от приятелска гледна точка (разказвахме си смешни истории ,забавлявахме се в клас и т.н).
Една вечер бяхме поканени на рожден ден от общ приятел.Цяла вечер бяхме неразделни,танцувахме,кога то я нямаше в стаята очите ми постоянно я търсеха,когато аз излизах навън тя идваше след мен и като цяло усетих някакво привличане.От този ден нататък не можех да спра да мисля за нея ,признавам не съм слаб характер(точно обратното),но нещо ми подсказваше че тя е точно за мен.Имахме доста подобни преживявания следващите няколко месеца,но аз не се осмелявах да я попитам дали иска да бъде с мен.Бяхме доста близки дори от време на време се прегръщахме ей така без да има причина и без да сме си казали нищо.
Един ден обаче отидох на училище и я видях седнала в скута на един мой съученик и като чух че иска да и каже че я обича ...побеснях.Това беше като гръм от ясно небе.Не исках да я виждам,не исках дори да съм в една стая с нея,умът ми казваше да не се занимавам с нея , но вътрешно не ми даваше мира чувството че я губя и то по някакъв светкавичен начин.Гордостта ми не ми позволяваше да и искам обяснения и да се карам с нея.
Както бяхме близки изведнъж всичко спря.Държеше се еднакво с двама ни.На събиране на класа те не спряха да танцуват и дори не ме погледна.Двамата с него до момента не са били гаджета но просто не издържам да ги гледам заедно.От време на време отново се закачаме и се държим приятелски,но просто не е същото и не ми е по силите да се преструвам.
И така ако можете дайте ми съвет как да се справя с ревността която изпитвам към това момиче,защо продължавам да мисля за някой ,който не мисли изобщо за мен.
В 8ми клас се преместих в гимназия и първото ми запознанство беше с една моя съученичка.В началото не и обръщах много внимание тъй като бях на ново място и постоянно се запознавах с нови хора...но като че ли от самото начало тя ми направи добро впечатление.Беше и още е скромна,интелигентна,забав на и изключително красива.С течение на времето станахме по близки , но от приятелска гледна точка (разказвахме си смешни истории ,забавлявахме се в клас и т.н).
Една вечер бяхме поканени на рожден ден от общ приятел.Цяла вечер бяхме неразделни,танцувахме,кога то я нямаше в стаята очите ми постоянно я търсеха,когато аз излизах навън тя идваше след мен и като цяло усетих някакво привличане.От този ден нататък не можех да спра да мисля за нея ,признавам не съм слаб характер(точно обратното),но нещо ми подсказваше че тя е точно за мен.Имахме доста подобни преживявания следващите няколко месеца,но аз не се осмелявах да я попитам дали иска да бъде с мен.Бяхме доста близки дори от време на време се прегръщахме ей така без да има причина и без да сме си казали нищо.
Един ден обаче отидох на училище и я видях седнала в скута на един мой съученик и като чух че иска да и каже че я обича ...побеснях.Това беше като гръм от ясно небе.Не исках да я виждам,не исках дори да съм в една стая с нея,умът ми казваше да не се занимавам с нея , но вътрешно не ми даваше мира чувството че я губя и то по някакъв светкавичен начин.Гордостта ми не ми позволяваше да и искам обяснения и да се карам с нея.
Както бяхме близки изведнъж всичко спря.Държеше се еднакво с двама ни.На събиране на класа те не спряха да танцуват и дори не ме погледна.Двамата с него до момента не са били гаджета но просто не издържам да ги гледам заедно.От време на време отново се закачаме и се държим приятелски,но просто не е същото и не ми е по силите да се преструвам.
И така ако можете дайте ми съвет как да се справя с ревността която изпитвам към това момиче,защо продължавам да мисля за някой ,който не мисли изобщо за мен.