CrookedMirror
01-15-2013, 14:42
С момчето се запознахме случайно към началото на декември, писахме си за какво ли не и си личеше, че ни е супер приятно и на двамата. От различни градове сме, обаче след една закачка му бях споменала, че сравнително често ходя в неговия и той ме подпита кога ми е следващото наминаване, та в края на краищата излязохме. Доста свежо излизане беше, играхме си на думи, говорихме си някакви наши си екзистенциални неща 8-), бъзикахме се, провокации имаше, не липсваше и физически контакт (ненатрапчив и иницииран от него, разбира се). След няколко дена му прописах, както и преди си течаха разговорите, писа ми и той после, обаче постепенно ми се появи усещането, че сякаш съм по-активната страна. Принципно не ми е присъщо това, обаче наистина ми беше страшно готино с него и реших все пак да продължа и да видя какво ще излезе. По никакъв начин не съм прекалявала с вниманието, все пак е 12 клас и съм наясно, че е доста натоварен + че и аз имах немалко задачи, пък и си уплътнявах времето с приятни неща и не е като да са ми били заети мислите с това постоянно. В един от чатовете ми подхвърли за излизане пак, ама нищо конкретно не си казахме, понеже се заговорихме на други теми. По-късно му предложих аз, понеже щях така или иначе да ходя в неговия град, обаче ми каза, че не е сигурен дали ще стане, защото през ваканцията почти не бил пипал учебник и имал много за наваксване. Заговорихме се за друго, обаче той се върна на темата и каза, че все пак може да се видим, та дори почна да умува къде да ме заведе. В крайна сметка наистина не ни се получи засечката, без значение, че имаше уж взаимно желание. Нататък поразредихме контактите и едва вчера го потърсих. Написах му една планувана закачка, ама забелязах, че я е видял без да отговори, че и после си е писал някакви други неща, което без съмнение значи, че е имал време да драсне 2 реда. Вътрешният ми глас с убеденост ми казва, че това така и няма да се случи, въпреки всички индикации досега и въпреки дозата нелогичност.
Пропуснах да отбележа, че за краткото време, в което се познаваме, успя да ми каже няколко по-лични подробности и като цяло си изградих усещането, че му е важно мнението ми. Принципно по всичко личи, че не е такъв тип, който се разкрива кой знае колко, още повече пред малко познати. Пропуснах също и че определено момичетата имат интерес към него и той перфектно го знае и сякаш това го кара да не се напряга кой знае колко, дори някоя да му грабне вниманието.
Излиза, че явно доста стабилно съм се объркала в преценката си. А наистина не исках кой знае какво, просто страшно ми допадна и като човек, и като момче и исках да си изградим някакви по-близки отношения, да присъства в живота ми. Не беше от такова значение какви точно ще си станем. Не съм на прав път обаче.
Въпросът е вие какво мислите, защо така тъпо се развива всичко? Аз сериозно не намирам причина.
Така като си чета темата предимно обяснения за чатове ми бодат погледа, ужас някакъв. Ако имаше потенциал в цялата история, не бихме се ограничили с това, определено.
Пропуснах да отбележа, че за краткото време, в което се познаваме, успя да ми каже няколко по-лични подробности и като цяло си изградих усещането, че му е важно мнението ми. Принципно по всичко личи, че не е такъв тип, който се разкрива кой знае колко, още повече пред малко познати. Пропуснах също и че определено момичетата имат интерес към него и той перфектно го знае и сякаш това го кара да не се напряга кой знае колко, дори някоя да му грабне вниманието.
Излиза, че явно доста стабилно съм се объркала в преценката си. А наистина не исках кой знае какво, просто страшно ми допадна и като човек, и като момче и исках да си изградим някакви по-близки отношения, да присъства в живота ми. Не беше от такова значение какви точно ще си станем. Не съм на прав път обаче.
Въпросът е вие какво мислите, защо така тъпо се развива всичко? Аз сериозно не намирам причина.
Така като си чета темата предимно обяснения за чатове ми бодат погледа, ужас някакъв. Ако имаше потенциал в цялата история, не бихме се ограничили с това, определено.