SomeoneSecret
01-15-2013, 20:52
Здравейте на всички! =) Та сега ще ви разкажа моята история как се запознах с това невероятно момиче което обичам безкрайно много.
Всичко започна в 8ми клас когато се запознахме, първоначално не бяхме толкова близко до към 10ти клас защото много се карахме, дразнихме и т.н. Към края на 10ти и началото на 11ти клас се сближихме и тогава аз МНОГО ама МНОГО я харесвах.. споделих и как се чувствам след известно време но направих грешката да не е на живо а през Скайп..
Нямаше ефект защото тогава тя беше се запознала с едно момче в което тя беше се влюбила и просто разбирате..а и след това се опитах да "заровя" чувствата ми и до някаква степен успях.
Тяхното "нещо" започна от началото на 2012 до към края на годината.. и в тази година те да са се срещали много рядко защото много често се караха, блокирваха се и т.н. но и доста често се забавляваха заедно.Но това момче изобщо не я оценяваше.. много често я обиждаше когато нещата които той искаше не се получаваха..колкото пъти той да я е карал да се усмихне 20 пъти толкова заради него тя е била тъжна и депресирана.. Тъгата в очите и беше твърде голяма да се опише.. много рядко се усмихваше..през цялото време я успокоявах, че всичко ще бъде наред но това не беше достатъчно.. Накрая на нея й писна и "приключи" сагата с него към края на годината. Изобщо през цялата година аз се сближих много с нея, и винаги когато тя беше депресирана или страдаше заради него аз бях до нея.Винаги съм бил до нея както и тя до мен, и съм и обещал, че така и ще си остане каквото и да ми коства. Та към края на 2012 когато тя приключи с онова момче имаше момент от към 1,2 седмици в които тя беше свободна и беше много бодра, усмихната, свежа.. по това време аз и тя сме най-добри приятели и виждайки усмивката на лицето й след толкова дълго време беше просто невероятно. Много се радвах за нея. Тя се срещна с едно друго момче което се държеше добре с нея,беше мил, забавляваха се заедно.. абе просто заради него тя беше най-усмихнатото човече на света. Единствения проблем за нея беше, че той не винаги имаше време да се виждат или да пишат тъй като много пътуваше. Тя имаше чувството, че тя го е отблъснала по някакъв начин и пак започна да и е гадно...Когато говорехме с нея за това винаги и казвах, че не е така, че не е тя виновна ами просто той може да няма време и за това. Казах й да гледа позитивно на нещата, че той ще й пише и т.н. На нея и прищракна нещо по едно време и си каза, че не издържа повече по този начин и искаше да го скъса. Все още не са но мисля ,че ще стане.. работата е там, че май тя все още обича до някаква степен момчето от преди.. той й писа , че съжалявай и, че "видял" грешката си и иска да се поправи..Но просто не мога да й позволя да се върне там където 24/7 страдаше.. макар, че не е моето решение все пак ми е кофти за нея..Тя сама казваше, че иска да продължи напред и аз я питах;-Как ще успееш като продължаваш да поглеждаш назад? :( :( И засега това е нейната история, тя е много объркана в този момент.. когато си пишеме винаги и казвам, че те не я заслужават.. и ,че тя не заслужава да плаче за такива като тях.. Тя се раздава в една връзка максимално и като получава това в замяна просто няма логика.. Казах й, че един ден ще срещне момчето с което тя ще бъде наистина щастлива.. да вярва, че нещата един ден ще се наредят и неволите в любовта няма да са такива.
Та тук започва и моята част от тази така дълга история.. :D :
Та аз и тя почти винаги сме заедно, винаги намираме причина да се смееме, хората ни се чудят защо сме такива а ние просто си се забавляваме и не ни пука грам околните какво мислят. Смееме се, лигавиме се денонощно.. боричкаме се като идиоти xD... с нея сме уникалната комбинка. Наскоро тя започна да споменава нещо което не мислех, че някога ще чуя да казва.. и не знам дали го казва шегувайки се или има нещо впредвид.. а именно: Колко би било яко/хубаво/уникално ако аз и тя сме били заедно.. защото се разбираме перфектно и заради гореспоменатите неща които изброих.
В този момент чувствата които бях "заровил" преди време просто излетяха в небето и.... досещате се какво става..
Все още не съм и казал какво ми е защото не знам как да постъпя. Чувствата ми се върнаха по-силни от всякога и имам един план как да й го кажа.. пък и дори да не стане нищо все пак искам да го направя.Идеята ми е следната:
Има една песен която тя МНОГО харесва заради едно клипче.. цялата песен е с китара и е много лесна за научаване да се свири.Обмислям да се науча да я свиря, да науча песничката и следващия път когато сме у тях и пак се лигавиме по едно време да и кажа да седне на леглото и да й изпея песента след което да седна до нея да и кажа как се чувствам и да я целуна. Лесно казано "уж" нали, но съм се нахъсал много и просто ще го направя.
http://www.youtube.com/watch?v=EbJtYqBYCV8 <-- Eто това е песничката която искам да й изпея.
Ако трябва да съм честен винаги съм чувствал нещо специално към нея.. има нещо което ме дърпа към нея което не мога да обясня но то е просто там.. имам чувството, че ТЯ е момичето.. може да ви звучи смешно но така се чувствам.
Та това е.. малко дълга история но трябваше да ви разкажа..Моля ви за искрени мнения.. според вас ако направя това което съм планирал ще се случи ли нещо? Наистина ми се ще тя да се види през моите очи.. да види колко е специална, удивителна, уникална, прекрасна за мен.. бих изброявал още хиляди неща но няма да ми стигнат тук редове. :D Та, благодаря ви предварително! :)
Всичко започна в 8ми клас когато се запознахме, първоначално не бяхме толкова близко до към 10ти клас защото много се карахме, дразнихме и т.н. Към края на 10ти и началото на 11ти клас се сближихме и тогава аз МНОГО ама МНОГО я харесвах.. споделих и как се чувствам след известно време но направих грешката да не е на живо а през Скайп..
Нямаше ефект защото тогава тя беше се запознала с едно момче в което тя беше се влюбила и просто разбирате..а и след това се опитах да "заровя" чувствата ми и до някаква степен успях.
Тяхното "нещо" започна от началото на 2012 до към края на годината.. и в тази година те да са се срещали много рядко защото много често се караха, блокирваха се и т.н. но и доста често се забавляваха заедно.Но това момче изобщо не я оценяваше.. много често я обиждаше когато нещата които той искаше не се получаваха..колкото пъти той да я е карал да се усмихне 20 пъти толкова заради него тя е била тъжна и депресирана.. Тъгата в очите и беше твърде голяма да се опише.. много рядко се усмихваше..през цялото време я успокоявах, че всичко ще бъде наред но това не беше достатъчно.. Накрая на нея й писна и "приключи" сагата с него към края на годината. Изобщо през цялата година аз се сближих много с нея, и винаги когато тя беше депресирана или страдаше заради него аз бях до нея.Винаги съм бил до нея както и тя до мен, и съм и обещал, че така и ще си остане каквото и да ми коства. Та към края на 2012 когато тя приключи с онова момче имаше момент от към 1,2 седмици в които тя беше свободна и беше много бодра, усмихната, свежа.. по това време аз и тя сме най-добри приятели и виждайки усмивката на лицето й след толкова дълго време беше просто невероятно. Много се радвах за нея. Тя се срещна с едно друго момче което се държеше добре с нея,беше мил, забавляваха се заедно.. абе просто заради него тя беше най-усмихнатото човече на света. Единствения проблем за нея беше, че той не винаги имаше време да се виждат или да пишат тъй като много пътуваше. Тя имаше чувството, че тя го е отблъснала по някакъв начин и пак започна да и е гадно...Когато говорехме с нея за това винаги и казвах, че не е така, че не е тя виновна ами просто той може да няма време и за това. Казах й да гледа позитивно на нещата, че той ще й пише и т.н. На нея и прищракна нещо по едно време и си каза, че не издържа повече по този начин и искаше да го скъса. Все още не са но мисля ,че ще стане.. работата е там, че май тя все още обича до някаква степен момчето от преди.. той й писа , че съжалявай и, че "видял" грешката си и иска да се поправи..Но просто не мога да й позволя да се върне там където 24/7 страдаше.. макар, че не е моето решение все пак ми е кофти за нея..Тя сама казваше, че иска да продължи напред и аз я питах;-Как ще успееш като продължаваш да поглеждаш назад? :( :( И засега това е нейната история, тя е много объркана в този момент.. когато си пишеме винаги и казвам, че те не я заслужават.. и ,че тя не заслужава да плаче за такива като тях.. Тя се раздава в една връзка максимално и като получава това в замяна просто няма логика.. Казах й, че един ден ще срещне момчето с което тя ще бъде наистина щастлива.. да вярва, че нещата един ден ще се наредят и неволите в любовта няма да са такива.
Та тук започва и моята част от тази така дълга история.. :D :
Та аз и тя почти винаги сме заедно, винаги намираме причина да се смееме, хората ни се чудят защо сме такива а ние просто си се забавляваме и не ни пука грам околните какво мислят. Смееме се, лигавиме се денонощно.. боричкаме се като идиоти xD... с нея сме уникалната комбинка. Наскоро тя започна да споменава нещо което не мислех, че някога ще чуя да казва.. и не знам дали го казва шегувайки се или има нещо впредвид.. а именно: Колко би било яко/хубаво/уникално ако аз и тя сме били заедно.. защото се разбираме перфектно и заради гореспоменатите неща които изброих.
В този момент чувствата които бях "заровил" преди време просто излетяха в небето и.... досещате се какво става..
Все още не съм и казал какво ми е защото не знам как да постъпя. Чувствата ми се върнаха по-силни от всякога и имам един план как да й го кажа.. пък и дори да не стане нищо все пак искам да го направя.Идеята ми е следната:
Има една песен която тя МНОГО харесва заради едно клипче.. цялата песен е с китара и е много лесна за научаване да се свири.Обмислям да се науча да я свиря, да науча песничката и следващия път когато сме у тях и пак се лигавиме по едно време да и кажа да седне на леглото и да й изпея песента след което да седна до нея да и кажа как се чувствам и да я целуна. Лесно казано "уж" нали, но съм се нахъсал много и просто ще го направя.
http://www.youtube.com/watch?v=EbJtYqBYCV8 <-- Eто това е песничката която искам да й изпея.
Ако трябва да съм честен винаги съм чувствал нещо специално към нея.. има нещо което ме дърпа към нея което не мога да обясня но то е просто там.. имам чувството, че ТЯ е момичето.. може да ви звучи смешно но така се чувствам.
Та това е.. малко дълга история но трябваше да ви разкажа..Моля ви за искрени мнения.. според вас ако направя това което съм планирал ще се случи ли нещо? Наистина ми се ще тя да се види през моите очи.. да види колко е специална, удивителна, уникална, прекрасна за мен.. бих изброявал още хиляди неща но няма да ми стигнат тук редове. :D Та, благодаря ви предварително! :)