libertyny
01-19-2013, 14:47
Здравейте!С много мъка и болка пиша това.Момиче съм,отличничка,имам прекрасни родители (мама и тате са разведени),много добро финансово състояние,но когато стане дума за приятелите ми се натъжавам.Имам 3 най-добри приятеля (двама от тях са братовчеди) ,на които въобще не им пука за мен.Не знам,но аз съм възможно най-услужливия,загрижен и приятелски настроен човек,а те ми се подиграват много често,не ме канят да излизаме заедно в повечето случаи,събират си се с техните приятели...И аз най-накрая оставам самотна и със сълзи в очите.Къде се загуби лоялността към хората?Страдам и ридая за страданията на другите,помагам с каквото мога,но уви в замяна не получавам същото.Когато ми е тъжно съм сама,споделям всичко с мама,но тя просто е твърде заета и няма как да ми помогне,защото не е в моето ежедневие.Или казва нещо,което ме ядосва.После,тъй като нямам много приятели ако ми се обадят...разбира се приемам да излизаме и забаравям какво са ми сторили само и единствено,защото ги обичам!Не знам,защо не съм срещала НИТО един човек като мен,който да разбира болката ми и да си помогнем взаимно!