summerROMANCE
01-21-2013, 21:37
! предупреждавам за оплетена сага, така че следете внимателно! :
Темата звучи малко психарска, но сега ще се убедите, че е истина! Харесах си го откакто го видях - бях нова ученичка в 9-ти клас, а сега сме 12-ти..малко е тъпо, че сме от един и същи клас, но какво да се прави...Та, той притежава всичко, което винаги съм търсила- усмивката, тялото, чувството за хумор..Но винаги ме е било срам да покажа по някакъв начин, че го харесвам, а най-тъпото е, че имаме толкова общи неща! Да изброявам ли..:
1.не че има особено значение, но е роден 8 дни преди мен (хубаво е, че се води по-голям, макар и с 8 дена)
2.и двамата кандидатстваме в едни и същи университети в чужбина (разбрах го скоро)
3.постоянно ни се случва единят да каже нещо, което другият тъкмо е щял да каже..
и редица други, които са прекалено малки съвпадения, или прекалено лични за споделяне..
До тук добре, но ето и проблема: неговият най-добър приятел (да го наречем М.) ме харесва от много време и ТОЙ проявява изключителна мъжка солидарност. Имало е два повода да се забием, но на единя бях дошла с един приятел-да го наречем Б. (и всички са си мислили, че сме заедно), а другия беше рожденият ден на М. и самият той се опитваше да ме забие.
Тъпо е, че имаме общи приятели от класа, но дефакто не сме в една групичка, защото М. не го кани на събиранията ни. Още по-тъпо е, че ТОЙ се запозна с най-добрата ми приятелка (която ходеше с Б.) и тъй като аз не събирах смелост да му пиша от собствения си skype, му писах от нейния. Проведохме много забавен двучасов разговор, обаче той си мисли, че си е чатил с нея.. М. успях да го сватосам с една приятелка, че да се отрече от мен ( и да не му е гадно ако нещо стане между мен и най-добрия му приятел), и все пак развитието е в застой, защото аз не мога да се престраша да направя "крачка".
Може би като заминем нещата ще се получат-далече от всички клюкари в класа и драмите..но не ми се чака и едновременно с това ме е страх да действам.
..............
Та, кажете, има ли смисъл?.. Много ли ще е странно да му пиша (при положение, че никога не съм му писала?)? Пък и какво да му кажа...не искам да си помисли, че го зарибявам, просто искам сам да види колко много общи неща имаме!
ПОМОЩ? :D
Темата звучи малко психарска, но сега ще се убедите, че е истина! Харесах си го откакто го видях - бях нова ученичка в 9-ти клас, а сега сме 12-ти..малко е тъпо, че сме от един и същи клас, но какво да се прави...Та, той притежава всичко, което винаги съм търсила- усмивката, тялото, чувството за хумор..Но винаги ме е било срам да покажа по някакъв начин, че го харесвам, а най-тъпото е, че имаме толкова общи неща! Да изброявам ли..:
1.не че има особено значение, но е роден 8 дни преди мен (хубаво е, че се води по-голям, макар и с 8 дена)
2.и двамата кандидатстваме в едни и същи университети в чужбина (разбрах го скоро)
3.постоянно ни се случва единят да каже нещо, което другият тъкмо е щял да каже..
и редица други, които са прекалено малки съвпадения, или прекалено лични за споделяне..
До тук добре, но ето и проблема: неговият най-добър приятел (да го наречем М.) ме харесва от много време и ТОЙ проявява изключителна мъжка солидарност. Имало е два повода да се забием, но на единя бях дошла с един приятел-да го наречем Б. (и всички са си мислили, че сме заедно), а другия беше рожденият ден на М. и самият той се опитваше да ме забие.
Тъпо е, че имаме общи приятели от класа, но дефакто не сме в една групичка, защото М. не го кани на събиранията ни. Още по-тъпо е, че ТОЙ се запозна с най-добрата ми приятелка (която ходеше с Б.) и тъй като аз не събирах смелост да му пиша от собствения си skype, му писах от нейния. Проведохме много забавен двучасов разговор, обаче той си мисли, че си е чатил с нея.. М. успях да го сватосам с една приятелка, че да се отрече от мен ( и да не му е гадно ако нещо стане между мен и най-добрия му приятел), и все пак развитието е в застой, защото аз не мога да се престраша да направя "крачка".
Може би като заминем нещата ще се получат-далече от всички клюкари в класа и драмите..но не ми се чака и едновременно с това ме е страх да действам.
..............
Та, кажете, има ли смисъл?.. Много ли ще е странно да му пиша (при положение, че никога не съм му писала?)? Пък и какво да му кажа...не искам да си помисли, че го зарибявам, просто искам сам да види колко много общи неща имаме!
ПОМОЩ? :D