View Full Version : Странна "връзка"
Заедно сме от месец. Аз съм първата му приятелка.
Първата седмица беше страхотна - показвах му нови неща, той им се радваше и се стараеше да изглежда опитен, забавлявахме се.
Втората седмица се държеше с мен сякаш съм "ходещ задник". Единственото, което правеше бе да ми говори колко добро оформен бил. Ако опитам да сменя темата ме целуваше сякаш говоря най-безсмислените неща на света, а за мен вяха важни.
На третата седмица започна да се отдръпва. За рождения му ден обиколих целия град да намеря торта и свещички, точно такива каквито си ги представях, а той отвърна с "не ми се яде". Благодари ми за гривната (която също избирах доста време), а на другия ден, когато най-добрия ми приятел поиска от него да му я покаже, той отвърна със "сигурно е паднала някъде,вчера бях изморен".
Четвъртата седмица.. обаждаше се сякаш на сила, намекна ми, че съм грозна и изкара мен виновна, че се сърдя за глупости. Сеща се от дъжд на вятър, че има приятелка, сякаш вече съм му в кърпа вързана. А целувките.. имам чувството, че си ги прося.
Според вас има ли смисъл да се боря за тази т.нар. "връзка'? Защо е така на фази? Не трябва ли тези неща да му идват от вътре или всичко е до опита? Имам чувството, че възпитавам бебе, а не искам да играя ролята на майката..
Благодаря за вниманието :)
xXxPETYAxXx
01-22-2013, 15:56
Абе, оставяй го!
Това, че му е първата връзка не е никакво оправдание. Просто явно е кретен. И да, ако иска да е с теб наистина, ще му идва отвътре да ти се обажда, да е до теб и да те цени.
Оп, няма вече смисъл от мнения, благодаря :)
anonymous708973
01-22-2013, 18:03
Заедно сме от месец. Аз съм първата му приятелка.
Първата седмица беше страхотна - показвах му нови неща, той им се радваше и се стараеше да изглежда опитен, забавлявахме се.
Втората седмица се държеше с мен сякаш съм "ходещ задник". Единственото, което правеше бе да ми говори колко добро оформен бил. Ако опитам да сменя темата ме целуваше сякаш говоря най-безсмислените неща на света, а за мен вяха важни.
На третата седмица започна да се отдръпва. За рождения му ден обиколих целия град да намеря торта и свещички, точно такива каквито си ги представях, а той отвърна с "не ми се яде". Благодари ми за гривната (която също избирах доста време), а на другия ден, когато най-добрия ми приятел поиска от него да му я покаже, той отвърна със "сигурно е паднала някъде,вчера бях изморен".
Четвъртата седмица.. обаждаше се сякаш на сила, намекна ми, че съм грозна и изкара мен виновна, че се сърдя за глупости. Сеща се от дъжд на вятър, че има приятелка, сякаш вече съм му в кърпа вързана. А целувките.. имам чувството, че си ги прося.
Според вас има ли смисъл да се боря за тази т.нар. "връзка'? Защо е така на фази? Не трябва ли тези неща да му идват от вътре или всичко е до опита? Имам чувството, че възпитавам бебе, а не искам да играя ролята на майката..
Благодаря за вниманието :)
Махай го тоя.
NomNomNom
01-22-2013, 18:17
самовлюбен задник
Послушах съветите ви и както винаги аз излязох виновна, но честно казано не ми пука :D Благодаря!
sexa_na_kompleksa
01-23-2013, 06:05
Поздравления, че си се отървала! : )
Не е от опита, а от човека.
Добре, че си го разкарала, тоя е пълен кретен.
Amore-Mio*
01-23-2013, 08:25
По принцип смятам, че в началото винаги има един такъв период, който трябва да преодолеете.
Още повече, че е неопитен и свикнал на свобода - може би и това е изиграло лоша шега. В крайна сметка ти взимаш решението - дали има смисъл или не, за теб и според теб самата.
Първата седмица това, втората онова... Представи си седмата, осмата и се запитай искаш ли изобщо да минаваш през това?...
17, но вече няма значение :)
Заедно сме от месец. Аз съм първата му приятелка.
Първата седмица беше страхотна - показвах му нови неща, той им се радваше и се стараеше да изглежда опитен, забавлявахме се.
Втората седмица се държеше с мен сякаш съм "ходещ задник". Единственото, което правеше бе да ми говори колко добро оформен бил. Ако опитам да сменя темата ме целуваше сякаш говоря най-безсмислените неща на света, а за мен вяха важни.
На третата седмица започна да се отдръпва. За рождения му ден обиколих целия град да намеря торта и свещички, точно такива каквито си ги представях, а той отвърна с "не ми се яде". Благодари ми за гривната (която също избирах доста време), а на другия ден, когато най-добрия ми приятел поиска от него да му я покаже, той отвърна със "сигурно е паднала някъде,вчера бях изморен".
Четвъртата седмица.. обаждаше се сякаш на сила, намекна ми, че съм грозна и изкара мен виновна, че се сърдя за глупости. Сеща се от дъжд на вятър, че има приятелка, сякаш вече съм му в кърпа вързана. А целувките.. имам чувството, че си ги прося.
Според вас има ли смисъл да се боря за тази т.нар. "връзка'? Защо е така на фази? Не трябва ли тези неща да му идват от вътре или всичко е до опита? Имам чувството, че възпитавам бебе, а не искам да играя ролята на майката..
Благодаря за вниманието :)
Да ти кажа чесно, малко ми стана жал за теб. Ако някой прави такива неща за мен, бих се чувствал много оценен.
17, но вече няма значение :)
... омг напр съм потресена...