Rake
01-24-2013, 16:06
Като бях малък не ми правеше впечатление,но напоследък все по-често се замислям и стигам до извода,че хората около мен ме харесват.Знам,че звучи егоцентрично,но не знам как да го кажа по друг начин.
Като бях малък и още в начално училище другите деца ми се подиграваха,присмиваха и пр.Отначало се дразнех,но с времето се научих да бъда по сдържан и да не ми пука въобще за това.Бях кротък,тих,спокоен и редовно си учех.Може да се каже,че бях сред любимците на учителите тъй като нямаше много момчета като мен.Дали заради това или нещо друго те винаги са ме харесвали и не веднъж са ми го казвали.
Когато влязох в гимназията,там хората бяха "подбрани".Знаеше се,че всеки се е трудил здраво за да влезе там.Никой не ми се е подигравал там,но и никой не разбра как се бяха държали с мен преди това.Тогава,не бях сред любимците на учителите,но въпреки това те пак ме харесваха (например ако получа 5 по предмет по-който съм много добър,учителя ми е казвал,че чак му е жал за мен,защото съм знаел,но другите са ме разсейвали-а всъщност на мен просто ми беше трудно да се концетрирам).Нямам спомени да съм се карал с никой в гимназията.Никой не ме е мразел,никой не ми е викал и това ме плашеше,защото ми изглеждаше твърде необичайно като имах впредвид как се бяха държали с мен преди това.
Сега това все още ме плаши,защото не знам какво може да излезе.Постоянно хора ми казват,че се говорело за мен как съм бил много добър човек и пр. ,а аз самия не знам какво толкова съм направил,че да мислят така.Не разбирам защо тяхното отношение към мен е такова.Звучи страно,но си е така.Дори и с момичетата беше така.В гимазията много момичета са ми казвали,че ме харесват,а аз така и не разбирах защо,тъй като не откривах много добри мои черти.Защо това е така?Някой може ли да ми помогне,моля?Знам,че като малък имах много ниско самочувствие,но в гимназията то се повиши,а аз въпреки това пак не можех да намеря отговор на тези въпроси.
Като бях малък и още в начално училище другите деца ми се подиграваха,присмиваха и пр.Отначало се дразнех,но с времето се научих да бъда по сдържан и да не ми пука въобще за това.Бях кротък,тих,спокоен и редовно си учех.Може да се каже,че бях сред любимците на учителите тъй като нямаше много момчета като мен.Дали заради това или нещо друго те винаги са ме харесвали и не веднъж са ми го казвали.
Когато влязох в гимназията,там хората бяха "подбрани".Знаеше се,че всеки се е трудил здраво за да влезе там.Никой не ми се е подигравал там,но и никой не разбра как се бяха държали с мен преди това.Тогава,не бях сред любимците на учителите,но въпреки това те пак ме харесваха (например ако получа 5 по предмет по-който съм много добър,учителя ми е казвал,че чак му е жал за мен,защото съм знаел,но другите са ме разсейвали-а всъщност на мен просто ми беше трудно да се концетрирам).Нямам спомени да съм се карал с никой в гимназията.Никой не ме е мразел,никой не ми е викал и това ме плашеше,защото ми изглеждаше твърде необичайно като имах впредвид как се бяха държали с мен преди това.
Сега това все още ме плаши,защото не знам какво може да излезе.Постоянно хора ми казват,че се говорело за мен как съм бил много добър човек и пр. ,а аз самия не знам какво толкова съм направил,че да мислят така.Не разбирам защо тяхното отношение към мен е такова.Звучи страно,но си е така.Дори и с момичетата беше така.В гимазията много момичета са ми казвали,че ме харесват,а аз така и не разбирах защо,тъй като не откривах много добри мои черти.Защо това е така?Някой може ли да ми помогне,моля?Знам,че като малък имах много ниско самочувствие,но в гимназията то се повиши,а аз въпреки това пак не можех да намеря отговор на тези въпроси.