Невъзможна любов

[Your Dream]

Здравейте.Аз съм момиче на 20 години, и пиша тук не толкова за да получа съвет, колкото за да си излея всичко което ме мъчи, и не ми позволява да заспя.Преди 8 години се запознах с едно момче.Той е с 4 години по- голям от мен.Още от първия поглед страшно много се харесахме, но и двамата бяхме много срамежливи, и не си признавахме.Тогава аз бях на 12 и това беше първото ми влюбване - невинно, красиво.Но с него нещата никога не се получаваха - някак винаги се разминавахме.Наранявали сме се много, карали сме се, не сме си говорили с години, но моята любов не намаляваше.Напротив.Накрая решихме да бъдем просто приятели - и бяхме.Повече от две години аз бях неговата най-добра приятелка, а той моят.Подкрепяхме се в трудни моменти, споделяхме любовните разочарования и щастливи мигове един с друг, и успявахме да подтиснем чувствата си еди към друг.Но..той замина за друга държава, защото му омръзна мизерията в милата ни родина и оттогава комуникираме само чрез интернет.Той е необвързан от много време, а аз от няколко месеца.След като се разделих с половинката си, това момче започна да ме сваля открито, каза ми че адски съжалява, че е бил такъв глупак и е пропилял хилядите шансове да бъде с мен.Каза ми че все още ме обича, и ще направи всичко възможно да ме спечели отново.Какъв е тогава проблема, ще попитате.Обичам го, бих му простила всички грешки от миналото.Но... както казах, той е в друга държава, има стабилна работа там и няма намерение да се върне тук.А аз не мога да отида при него.Майка ми има проблем с нервите и психиката и не е много стабилна.Когато и споменах за вероятното ми заминаване извън България тя ми отговори "Заминеш ли, ще се самоубия.".Обичам това момче ужасно много и искам да бъда с него, но не мога да рискувам майка ми да изпълни заканата си.Затова му казах че няма как да бъдем заедно и да спре да ме търси и да продължи напред.Много ме боли, не мога да спра д мисля за него и не спирам да плача.Как да го забравя?Как като за 8 години и след много болка не успях.Обичам го.Искам го.Но не мога да го имам...

[vladyman]

Това което описваш е типичната "плътска" любов, а.к.а "страст". Само, че тя по принцип продължава в порядъка на месеци, не години. Освен това си на 20, не на 13. Това ме води до следният въпрос - имаш ли пълноценен живот ? И макар, че не те познавам, нито ти мисля лошото, съм почти убеден, че отговора е "не".

Имаш ли много приятели ? Имаш ли много хобита ? Работиш ли ? Учиш ли ? Преследваш ли някаква цел ? Правила ли си наскоро секс ? Ако даже на един от тези въпроси си отговорила с "не", то значи живееш непълноценен живот. В това няма нищо страшно, просто трябва да го имаш в предвид. Когато човек не е сигурен в себе си, когато човек не е доволен от живота си, той(тя) започва да пуска все по-малко неща вътре в себе си, докато накрая останат само едно-две които опредeлят цялата му/й същност. При някой хора това е пиенето, при други работохолизма, при теб е несподелената (да, не е споделена, не ми се разисква в детайли в момента, но повярвай ми, това момче не те "обича", просто е несигурно в новата си среда) любов.

Моят съвет е да си поддържаш контакта с това момче, щом като той значи толкова много за теб. Просто знай, че (най-вероятно) няма да бъдете заедно. Бъдете приятели. Говорете си. Пращайте си подаръци. Даже може да си фантазираш за него ако ти идва отвътре(той най-вероятно го прави :D). Само недей да се затваряш в себе си. Живей си живота, радвай се на това, че имаш поне един истински приятел (защото повечето хора нямат), развивай се и не се плаши - хубавите неща в живота ти тепърва ще се случват !

[dianna1997]

;( Наистина си в много гадна ситуация и явно наистина той е една много голяма любов за теб, щом тази страст, тази тръпка....нищо от това, което е имало, когато си била на 12 не е изчезнало. Но не можеш да оставиш и майка си, заради здравословното и състояние, защото все пак тя ти е МАЙКА!!!

[Amore-Mio*]

Останете си приятели.
Ще е глупаво да прекратяваш всякакви отношения с него - обяснила си му ситуацията и това е. В крайна сметка, ако толкова държи да е с теб - ще намери начин. Иначе не се занимавай с връзки от разстояние.

[Your Dream]

Не аз му казах че връзка от разстояние няма да поддържам.Аз самата не съм имала, но бях свидетел как една приятелка буквално се срина по време на такава.
А за мнението на vladyman :
Не знам дали причината да продължавам да го обичам е "непълноценния" ми живот.Имам всичко, което може да иска едно момиче на моята възраст - уча, работя, излизам, не бих определила живота си като непълноценен.Просто го обичам и не мога да го променя, била съм с други момчета, залъгвала съм се че го обичам само като приятел, но всеки път когато съм близо до него се чувствам като ученичка (хихи).А за неговите чувства - не са от сега, и преди ми е казвал и доказвал, че ме обича, но просто винаги нещо пречеше да сме заедно.Сега, когато е там може и наистина да не ме обича вече, а да съм един вид "сигурно и познато" и затова да се вкопчва в мен.Времето ще покаже..

[DENKAZ]

И защо започва "да те сваля открито", когато вече е заминал? Нямал е смелост да го направи преди да замине ли?
(това ми бяха първите мисли, когато ти прочетох темата)

Щом той никога повече няма да се върне, а ти няма да отидеш - Im sorry, обречени сте.

[Your Dream]

И преди ме е свалял, но както казах и двамата направихме много грешки, постоянно имаше пречки между нас и накрая му казах че не мога да продължавам да се наранявам така и решихме да бъдем просто приятели и той спря с опитите да ме сваля.Когато останах сама ги възобнови.

[DENKAZ]

и двамата направихме много грешки, постоянно имаше пречки между нас и накрая му казах че не мога да продължавам да се наранявам така и решихме да бъдем просто приятели
Това е отговорът на въпросите ти. Мислиш ли, че този път ще е различно?

[Your Dream]

Не знам.Този път сме по-големи, може би ще е по-различно.Тогава бяхме деца, неопитни, глупави деца.