sun_9603
01-26-2013, 11:35
Здравейтее :)
Напоследък ми се случи доста странно нещо, което ме вкарва постоянно в някакви размисли, та реших да се допитам и до вашето мнение. Значи от скоро започнах да излизам с едно момче, което ме запозна с компанията си, те ме приеха доста добре и така се сприятелихме. Още първия път след като се запознах със всички едно момче от компанията ми направи голямо впечатление, от там се започна погледи, шегички, закачки и стана ясна картинката, че имам симпатии към него. Споделих с моя приятел, който ме запозна с компанията, че въпросното момче ми харесва, обаче с цел да споделя, а не за да ме сватоса с него, ако мога така да се изразя. Моя приятел пък взел че му казал и от там той прояви интерес, поиска да излезем и т.н. Аз бях много развълнувана, защото всичко стана някак си набързо. Миналия петък излязохме заедно с компанията на кафе.. смяхме се много, беше забавно, отново имаше закачки, погледи, след това се преместихме в друго кафе, или по-скоро мястото на събитието хихи. Той дойде малко по-късно и седна до мен, точно тогава с негов приятел си говорихме за това, че съм му хвърлила око, абе едва ли не ми даде съвет какво да правя и ми каза да изляза навън, за да поговорим с харесваното от мен момче. Аз естествено отидох при него, той ми каза, че знае какво се случва, наясно и е забелязал.... и без много приказки направо ме попита, дали искам да съм с него.. аз без да се чудя казах "да" и всичко беше като сън... Отидохме при останалите..целувки, прегръдки, когато се сетя се усмихвам глупаво до ушите.. Той ме докара до нас, едва се разделихме и хубавото беше до ТУК. На следващия ден той беше на София и уговорката ни беше, че след като се прибере ще излезем, аз цял ден бях весела и щастлива, но уви.. Той се прибра и ми писа във фейс, че нещата нямало да се получат, че проблема не е в мен, а в него, от доста време не е имал приятелка и е свикнал да бъде сам, че след известно време ще замине да учи в София и ще ни е трудно да сме заедно, абе направо си ме отразя, и аз естествено не го приех с усмивка, беше ми гадно, че всичко беше толкова кратко, а толкова хубаво.
Сега се опитвам по някакъв начин да се опитам да забравя случилото се, но не става.
Вие как мислите, дали има някакъв начин да опитам отново, или вече няма смисъл ?
Напоследък ми се случи доста странно нещо, което ме вкарва постоянно в някакви размисли, та реших да се допитам и до вашето мнение. Значи от скоро започнах да излизам с едно момче, което ме запозна с компанията си, те ме приеха доста добре и така се сприятелихме. Още първия път след като се запознах със всички едно момче от компанията ми направи голямо впечатление, от там се започна погледи, шегички, закачки и стана ясна картинката, че имам симпатии към него. Споделих с моя приятел, който ме запозна с компанията, че въпросното момче ми харесва, обаче с цел да споделя, а не за да ме сватоса с него, ако мога така да се изразя. Моя приятел пък взел че му казал и от там той прояви интерес, поиска да излезем и т.н. Аз бях много развълнувана, защото всичко стана някак си набързо. Миналия петък излязохме заедно с компанията на кафе.. смяхме се много, беше забавно, отново имаше закачки, погледи, след това се преместихме в друго кафе, или по-скоро мястото на събитието хихи. Той дойде малко по-късно и седна до мен, точно тогава с негов приятел си говорихме за това, че съм му хвърлила око, абе едва ли не ми даде съвет какво да правя и ми каза да изляза навън, за да поговорим с харесваното от мен момче. Аз естествено отидох при него, той ми каза, че знае какво се случва, наясно и е забелязал.... и без много приказки направо ме попита, дали искам да съм с него.. аз без да се чудя казах "да" и всичко беше като сън... Отидохме при останалите..целувки, прегръдки, когато се сетя се усмихвам глупаво до ушите.. Той ме докара до нас, едва се разделихме и хубавото беше до ТУК. На следващия ден той беше на София и уговорката ни беше, че след като се прибере ще излезем, аз цял ден бях весела и щастлива, но уви.. Той се прибра и ми писа във фейс, че нещата нямало да се получат, че проблема не е в мен, а в него, от доста време не е имал приятелка и е свикнал да бъде сам, че след известно време ще замине да учи в София и ще ни е трудно да сме заедно, абе направо си ме отразя, и аз естествено не го приех с усмивка, беше ми гадно, че всичко беше толкова кратко, а толкова хубаво.
Сега се опитвам по някакъв начин да се опитам да забравя случилото се, но не става.
Вие как мислите, дали има някакъв начин да опитам отново, или вече няма смисъл ?