Объркана...

[breathless_smile]

Здравейте. Момиче на 18 години съм. Пиша тук с цел да отхвърля всички онези чувства, които ме задушават години наред. Има някаква огромна тъга, от която не мога да се освободя. Аз съм от типа свръх-чувствителни хора. Приемам всичко навътре, меня си настроенията непрекъснато... Държа на приятелите, опитвам се да им помагам с каквото мога, най-вече това се свързва с изслушването на проблемите им. От друга страна, аз държа всичко в себе си. Не обичам да натоварвам околните с моите глупости, имам усещането, че няма да ме разберат.
Последните няколко години се чувствам сама, сякаш в мен има празнота, която не мога да запълня.
Може би любовният ми живот може да се причисли към най-трагичните... Влюбвала съм се няколко пъти и всичките до един си останаха безнадеждни. Никога не е било взаимно. Понякога имам чувството, че през цялото време аз оставам невидима за този, за когото мечтая, но и сляпа за онзи, който ме харесва...
От 8 клас до 11 бях влюбена в момче от моя клас. Плакала съм много, но той никога не ме забеляза, оставаше напълно безразличен. Преди 3 години, през лятото - на селото на една приятелка, се запознах с едно момче. Виждали сме се три поредни години. Първоначално не изпитвах нищо към него. Мислите ми винаги бяха насочени към съученика ми. Но последното лято осъзнах, че съм щастлива в негово присъствие. Почувствах го по-близък, помогна ми да забравя всички останали проблеми. Когато той си тръгна от селото, аз разбрах, че ме харесвал, но не можел да ми каже. Как пред останалите момичета бил избрал мен... Нещо, което до този момент не ми се беше случвало. Дали именно поради тази причина,или не, аз достигнах до момент, когато не спирах да мисля за него. Взех му скайпа, започнахме да си пишем през определено време, а после по-често... Но, ако аз не му пиша, ако аз не се поинтересувам от него, той няма да го направи... Сякаш вече не му пука, все едно му е все тая... Не виждам опит да ме задържи по някакъв начин. Дори не знам дали вече има чувства към мен. Объркана съм. А не съм от хората, които могат открито да признават чувствата си. А дали ще си струва?

[honEstness]

Здравей breathless_smile,
добре дошла във форума на teenproblem!
До колкото успях да науча за теб от написаното, ти си от онзи тип хора, които винаги се стараят да помогнат на приятели, близки, да изслушват внимателно и да дават подходящ съвет. За съжаление тези хора, както и сама си достигнала до този извод често не са изслушвани и дори разбирани...Ти имаш нужда от някой, който да те изслуша. Това, че ти харесваш момчето, да няма нищо лошо, даже чудесно, но щом той не прави опити да се свърже с теб, бих казал, че си е доста обречена работата. Той и чувства при положение, че не ти се обажда?! Не искам да мислиш, че този човек е единствения на света за теб. Повярвай ми! Ще се влюбиш пак и пак... и винаги ще е сладко. Момента, в който ще си струва ще разбереш/усетиш сама.

[breathless_smile]

Благодаря ти. (:

[Amore-Mio*]

Щом силно искаш дадено нещо - бори се.
Да, възможно е да сте си сменили местата и сега той да е безразличния, но не можеш да бъдеш сигурна, докато не опиташ и не видиш как ще се развият нещата.

[xXxPETYAxXx]

Ами, то хубаво, че те е бил харесал и т.н., но доколкото разбрах си била в селото на приятелка и само за лятото, и така 3 поредни лета сте се виждал...
Няма смисъл да се надяваш много според мен. Харесвал те е по някое си време, през някое си лято, пред останалите момичета от селото, от което си е заминал... В смисъл - може да е срещнал друга, на другото място, а дори и да не е - само лятото ли бихте се виждали?!
Няма смисъл от такива връзки, по-добре си намери някой "местен", с когото бихте могли да прекарвате повече от 1-2-3 месеца годишно.

[breathless_smile]

Той е от моя град и сме се виждали 3 пъти.

[xXxPETYAxXx]

Той е от моя град и сме се виждали 3 пъти.

Е, щом живеете в един град, защо не излезете заедно?!

Въпреки че, според мен, те е "харесал" в смисъл на "предпочел пред другите" - щом не те търси след това.

[N1ksun]

Виж си съобщенията ...