SilverLining
01-26-2013, 18:10
Здравейте! Моята история е малко дълга, но наистина имам нужда от помощ и ще се радвам, ако отделите време! :)
Да започна, аз съм на 18, той на 20 (94-93 сме). Още когато бях в края на 10ти клас се запознахме, тогава излизахме и си пишехме около месец и нещо. Всичко беше много хубаво. После изведнъж, когато нещата започнаха малко по малко да се задълбочават, той спря да ми вдига телефона един ден. След това говорихме и той така и не ми каза защо прекратява нещата, отказа да ми обясни. Тогава все още поддържахме контакт (естествено не беше същото), през лятото дори все още беше говорил, че ме харесва. Но честно казано се държеше дистанцирано и тъпо. Тогава аз много тежко изживях нещата, най-вече защото беше първото ми влюбване и имах доста големи надежди. През септември бяхме заедно на един купон (рд на наш общ приятел), той малко се напи и започна да ми говори, че съм хубава и т.н., гушкаше ме. На другия ден нищо. Тогава аз вече съвсем се дистанцирах, реших, че наистина не си струва да се занимавам (както ми казваха и всичките ми приятели, вкл общите ни).
Той си намери приятелка, бяха заедно няколко месеца. Тогава съвсем нямахме никакъв контакт. Когато се разделиха (тя с него) той ми писа - явно беше осъзнал колко гадно всъщност е постъпил тогава. Писахме си веднъж, това беше в началото на лятото. После аз заминах, цяло лято не съм била в родния ми град. Той отиде студент. Аз имах приятел (скъсахме). Все така нямахме контакт.
Един ден към края на ноември-началото на декември започна да ми харесва някакви неща във фейсбук. Писа ми. Държеше се доста добре, извини ми се за всичко случило се преди (осъзнаваше, че е късно за това) и така започнахме да си пишем. Каза ми, че се е променил, порансал, че никога не би постъпил както преди. Обясни ми защо ме е оставил така - уплашил се от сериозна връзка. После дойде зимната ваканция, той се върна в града, както и повечето студенти. По това време аз естествено вече съм пораснала, не съм същото малко момиче от преди - изглеждам по-добре, повече момчета ми обръщат внимание, имам повече контакти и най-вече съм доста по-уверена в себе си от преди и виждам нещата по друг начин. Той явно пак ме харесваше.
Първият път, когато се засякохме в града, беше на рождения ми ден в една дискотека. Аз се бях понаконтила заради рд :D и изглеждах добре. Бях поканила част от неговата компания, които са ми приятели и на мен. Той отначало не смееше да се приближи, но постепенно започна. Пихме шотове, накрая даже ме прегърна за чао. Излязохме на кафе. И той се беше променил малко, вече не ми се правеше толкова (може би защото вече нямаше с какво). И така си пишехме във фейсбук, започнаха смс-и. Следващата седмица пак бяхме на дискотека, накрая ме изпрати до вкъщи... и ме целуна. Позволих му, каквото и да беше, аз все още си го харесвах и исках да си го преживея, заради самата мен. След няколко дни пак излязохме на кафе, каза ми, че онази целувка не е била просто така и ме харесвал много. Пак ме изпрати и пак ме целуна, разбрахме се на Нова година да сме заедно (бхяме канени на купон пак с тези наши общи приятели). Бяхме на купона, станаха някакви глупости с другите и в крайна сметка вечерта завърши с гушкане на дивана. Като си тръгвахме, решихме да сме заедно (най-вече от мен зависеше решението, той искаше - аз съм била "момичето за него", искал сериозна връзка с мен и такива разни). Той предложи да отидем у тях, но не за да правим секс или нещо, просто да се гушкаме като преди и да си поговорим. Отидохме, беше хубаво. Попитах го с колко момичета е спал и той ми каза, че не е все още, защото искал първият му път да е специален (аз също съм девствена). Само че същата сутрин започна да ми разкопчава панталоните... спрях го естествено, той веднага спря. И така, нищо не стана.
На другата вечер пак бяхме у тях, и на двамата не ни се излизаше. Изтеглихме филм, започнахме да се натискаме и той пак се опита. Аз пак го спрях :D и пак нищо не стана. Честно казано се почувстах тъпо, защото веднага искаше да спи с мен... вярно, че щеше да заминава скоро, но нали не си е мислил, че ще си легна с него на втория ден (може би ако не ми беше първият път, бих, не знам). Иначе се държеше много добре. На другия ден (четвъртък) ми писа за добро утро, същия ден не се видяхме (бяхме решили да излезем отделно и да се видим с приятелите си), вечерта се чухме за малко. Разбрахме се в петък, преди да замине, да се видим. Дори му бях взела подарък, рд му беше в неделя. В петък не ми писа нищо, аз първа му писах, той се държеше по-хладно. Цял ден ме разиграва ще се видим-няма да се видим. Накрая каза, че ще мине с колата да ме види за малко. Е, не мина, дори не ми звънна да ми каже... После замина. Аз бях супер разочарована от него, не му писах нищо естествено. В крайна сметка към 4 следобед ми писа да ми се извини... и "скъсахме". Великата ни връзка приключи... :D Така или иначе нямаше да проработи заради разстоянието (макар че ако има желание, има и начин...) На мен ми беше тъпо, но не колкото преди, дори не и близко. По-скоро бях разочарована.
Очаквах отново да спрем контакт, но той и до днес продължава да ми пише как съм и т.н. Не иска да спираме да си общуваме, поства си някакви любовни неща. Като ми пише, ми праща целувки, пожелания за лека нощ, комплименти. Явно още ме харесва. Не знам защо го прави при положение, че няма нищо между нас. Объркана съм. Не си мислете, че мисля постоянно за това или нещо такова, просто искам да чуя мнение на неутрален човек.
Та, вие какво мислите? Благораря ви предварително! :)
Да започна, аз съм на 18, той на 20 (94-93 сме). Още когато бях в края на 10ти клас се запознахме, тогава излизахме и си пишехме около месец и нещо. Всичко беше много хубаво. После изведнъж, когато нещата започнаха малко по малко да се задълбочават, той спря да ми вдига телефона един ден. След това говорихме и той така и не ми каза защо прекратява нещата, отказа да ми обясни. Тогава все още поддържахме контакт (естествено не беше същото), през лятото дори все още беше говорил, че ме харесва. Но честно казано се държеше дистанцирано и тъпо. Тогава аз много тежко изживях нещата, най-вече защото беше първото ми влюбване и имах доста големи надежди. През септември бяхме заедно на един купон (рд на наш общ приятел), той малко се напи и започна да ми говори, че съм хубава и т.н., гушкаше ме. На другия ден нищо. Тогава аз вече съвсем се дистанцирах, реших, че наистина не си струва да се занимавам (както ми казваха и всичките ми приятели, вкл общите ни).
Той си намери приятелка, бяха заедно няколко месеца. Тогава съвсем нямахме никакъв контакт. Когато се разделиха (тя с него) той ми писа - явно беше осъзнал колко гадно всъщност е постъпил тогава. Писахме си веднъж, това беше в началото на лятото. После аз заминах, цяло лято не съм била в родния ми град. Той отиде студент. Аз имах приятел (скъсахме). Все така нямахме контакт.
Един ден към края на ноември-началото на декември започна да ми харесва някакви неща във фейсбук. Писа ми. Държеше се доста добре, извини ми се за всичко случило се преди (осъзнаваше, че е късно за това) и така започнахме да си пишем. Каза ми, че се е променил, порансал, че никога не би постъпил както преди. Обясни ми защо ме е оставил така - уплашил се от сериозна връзка. После дойде зимната ваканция, той се върна в града, както и повечето студенти. По това време аз естествено вече съм пораснала, не съм същото малко момиче от преди - изглеждам по-добре, повече момчета ми обръщат внимание, имам повече контакти и най-вече съм доста по-уверена в себе си от преди и виждам нещата по друг начин. Той явно пак ме харесваше.
Първият път, когато се засякохме в града, беше на рождения ми ден в една дискотека. Аз се бях понаконтила заради рд :D и изглеждах добре. Бях поканила част от неговата компания, които са ми приятели и на мен. Той отначало не смееше да се приближи, но постепенно започна. Пихме шотове, накрая даже ме прегърна за чао. Излязохме на кафе. И той се беше променил малко, вече не ми се правеше толкова (може би защото вече нямаше с какво). И така си пишехме във фейсбук, започнаха смс-и. Следващата седмица пак бяхме на дискотека, накрая ме изпрати до вкъщи... и ме целуна. Позволих му, каквото и да беше, аз все още си го харесвах и исках да си го преживея, заради самата мен. След няколко дни пак излязохме на кафе, каза ми, че онази целувка не е била просто така и ме харесвал много. Пак ме изпрати и пак ме целуна, разбрахме се на Нова година да сме заедно (бхяме канени на купон пак с тези наши общи приятели). Бяхме на купона, станаха някакви глупости с другите и в крайна сметка вечерта завърши с гушкане на дивана. Като си тръгвахме, решихме да сме заедно (най-вече от мен зависеше решението, той искаше - аз съм била "момичето за него", искал сериозна връзка с мен и такива разни). Той предложи да отидем у тях, но не за да правим секс или нещо, просто да се гушкаме като преди и да си поговорим. Отидохме, беше хубаво. Попитах го с колко момичета е спал и той ми каза, че не е все още, защото искал първият му път да е специален (аз също съм девствена). Само че същата сутрин започна да ми разкопчава панталоните... спрях го естествено, той веднага спря. И така, нищо не стана.
На другата вечер пак бяхме у тях, и на двамата не ни се излизаше. Изтеглихме филм, започнахме да се натискаме и той пак се опита. Аз пак го спрях :D и пак нищо не стана. Честно казано се почувстах тъпо, защото веднага искаше да спи с мен... вярно, че щеше да заминава скоро, но нали не си е мислил, че ще си легна с него на втория ден (може би ако не ми беше първият път, бих, не знам). Иначе се държеше много добре. На другия ден (четвъртък) ми писа за добро утро, същия ден не се видяхме (бяхме решили да излезем отделно и да се видим с приятелите си), вечерта се чухме за малко. Разбрахме се в петък, преди да замине, да се видим. Дори му бях взела подарък, рд му беше в неделя. В петък не ми писа нищо, аз първа му писах, той се държеше по-хладно. Цял ден ме разиграва ще се видим-няма да се видим. Накрая каза, че ще мине с колата да ме види за малко. Е, не мина, дори не ми звънна да ми каже... После замина. Аз бях супер разочарована от него, не му писах нищо естествено. В крайна сметка към 4 следобед ми писа да ми се извини... и "скъсахме". Великата ни връзка приключи... :D Така или иначе нямаше да проработи заради разстоянието (макар че ако има желание, има и начин...) На мен ми беше тъпо, но не колкото преди, дори не и близко. По-скоро бях разочарована.
Очаквах отново да спрем контакт, но той и до днес продължава да ми пише как съм и т.н. Не иска да спираме да си общуваме, поства си някакви любовни неща. Като ми пише, ми праща целувки, пожелания за лека нощ, комплименти. Явно още ме харесва. Не знам защо го прави при положение, че няма нищо между нас. Объркана съм. Не си мислете, че мисля постоянно за това или нещо такова, просто искам да чуя мнение на неутрален човек.
Та, вие какво мислите? Благораря ви предварително! :)