MoonFlyer
01-26-2013, 19:22
Всичко започна на 17 февруари, в една на пръв поглед обичайна вечер във Вермонт. Минаваше полунощ, а аз се прибирах по тесните улички на селото, които в момента, разбираемо, бяха напълно празни. Пътят от Браян до нас ми беше до болка познат, затова можех да дам воля на мислите и въображението си, докато подсъзнателно мозъкът ми прекосяваше заучените пътеки. Спокойната и безшумна обстановка ме отпускаше, представата ми за времето се размиваше, и реално почивката ми започна още преди да легна в леглото. Евентуално достигнах дестинацията си и неохотно отворих входната врата, която по принцип оставях отключена след като изляза. Малкият ми летаргичен сън се прекъсна когато видях че майка ми е все още будна. Тя стоеше на масата и нервно шареше с пръсти из покривката. Погледна през рамо когато чу звукът от отварянето на вратата, и когато видя че съм аз главата и бързо се върна в изходна позиция. Изглеждаше ми притеснена, не каза нищо. Ясно ми беше че трябваше да говоря с нея. Заключих вратата и бавно пристъпих към масичката, придърпах си един стол и седнах до нея.
-Какво има, защо не спиш?
-Госпожа Стивънс е убита.
Тези думи ме потресоха. Мислите и картините които влязоха с тях заглушиха слуха ми и ми отне няколко секунди докато преосмисля и подредя информацията.
-Как така убита? – беше единственият въпрос който ми се стори подходящ.
-Не са ми известни подробности. Полицията намери тялото и тази вечер в собствената и спалня.
С изричането на тези думи я обзе очевидно неописуем страх тъй като започна да трепери и скръсти ръцете си в опит да се успокои.
-Почти един е, пробвай да заспиш.
Не ми отговори, но стана от стола си и се запъти към спалнята, това беше достатъчно. На мен обаче ми доста време да приема тази шокираща новина. Обяснимо. Във Вермонт почти не се случваше нищо, най-голямото събитие беше неделното -50% бира при Стоун, и тук-там някой минувач в странноприемницата. Убийство не се беше случвало тук, поне от както аз се бях родил, а може би и изобщо в историята на селото.
Часът минаваше 3, а аз лежах в леглото и се взирах в тавана. Когато най-после успях да осмисля фактите, сънят ме посрещна в обятията си.
-Какво има, защо не спиш?
-Госпожа Стивънс е убита.
Тези думи ме потресоха. Мислите и картините които влязоха с тях заглушиха слуха ми и ми отне няколко секунди докато преосмисля и подредя информацията.
-Как така убита? – беше единственият въпрос който ми се стори подходящ.
-Не са ми известни подробности. Полицията намери тялото и тази вечер в собствената и спалня.
С изричането на тези думи я обзе очевидно неописуем страх тъй като започна да трепери и скръсти ръцете си в опит да се успокои.
-Почти един е, пробвай да заспиш.
Не ми отговори, но стана от стола си и се запъти към спалнята, това беше достатъчно. На мен обаче ми доста време да приема тази шокираща новина. Обяснимо. Във Вермонт почти не се случваше нищо, най-голямото събитие беше неделното -50% бира при Стоун, и тук-там някой минувач в странноприемницата. Убийство не се беше случвало тук, поне от както аз се бях родил, а може би и изобщо в историята на селото.
Часът минаваше 3, а аз лежах в леглото и се взирах в тавана. Когато най-после успях да осмисля фактите, сънят ме посрещна в обятията си.