Your Dream
01-26-2013, 22:36
Моите опити за писане са все в посока "любов", но се надявам да Ви харесат :)
1.Аз съм тази за която не може да спре да мисли.Аз съм тази чието име шепне, всеки път когато е с теб.Аз съм тази, чиито устни не може да забрави, и които тровят вкуса на твоите целувки.Аз съм тази, която той си представя докато е в леглото с теб.Аз съм всяка негова мисъл, всяка дума, всеки шепот, всяка сълза.Аз съм всеки удар на сърцето му.Аз съм любовта за него.
2.Попаднах на толкова Сърцеразбивачи в живота си.Лъгаха ме.Раняваха ме.Идваха в живота ми и ми даваха надежда за капчицата щастие, за която копнеех.И си тръгваха, разбивайки отново и отново сърцето ми.И точно когато бях загубила надежда, когато се бях отказала от любовта, когато не вярвах че някой ще успее да събере парченцата от разбитото ми сърце...Тогава се появи той и запълни празнината в душата ми, изтри сълзите от очите ми.Сърцето ми най-накрая е отново цяло.Сякаш никога не е било разбивано...
3.Вярвах.Обичах.Бях лъгана и наранявана.Плаках.Страдах. о не съжалявам.Всяка рана, всеки удар, който ми нанасяше съдбата ме направиха по-силна.Направиха ме жената, която съм днес.Жената в която ТОЙ се влюби.
4.Една снимка..това е всичко, което ми остана от теб.Една снимка, куп спомени и разбито сърце...
5.Лежа в леглото си.Сама.Гледам тавана, замислена.Спомените ме връхлитат като буря.Виждам очите ти - тези топли кафеви очи, които ме караха да изтръпвам, щом погледна в тях.Усмивката ти - толкова прекрасна, устните ти - най-нежните които съм целувала.Една сълза се стича по бузата ми и пада върху възглавницата.Не, не е просто сълза.Сякаш част от душата ми...
6.Скъпи Сърцеразбивачо,
Толкова неща искам да ти кажа, толкова неща не можах да ти кажа.Но сега ще ги прочетеш.Не ти пиша това писмо за да те накарам да се върнеш при мен – не, дори ти да го искаш, вече знам че не мога да бъда с теб.Пиша го заради себе си, защото не мога да продължа напред ако пазя това в себе си.От къде да започна Сърцеразбивачо?Помниш ли как не можех да те понасям в началото?Но после ти ми показа че зад хилядите маски, които носиш си мил, нежен и раним.И тогава се влюбих в теб.А помниш ли първата ни целувка?Бях толкова притеснена, че без да искам те ухапах.Но ти се усмихна и каза „Да опитаме пак.”.А първата ни нощ заедно?Ще я забравиш ли някога?Ще забравиш ли страстта, с която се докосвахме, ще забравиш ли страха и притеснението ми в началото, ще забравиш ли как с любовта и нежността си ги накара да изчезнат?Защото аз ще нося тази нощ в сърцето и в ума си докато съм жива, Сърцеразбивачо.А после когато ме накара да заплача за пръв път.Това поне помниш ли?Беше, когато разбрах, че имаш друга.Защото ти си такъв, Сърцеразбивачо..Не можеш да си само с една.Ако го бях разбрала по-рано щях да си спестя толкова болка, мили мой.Но не съжалявам.Времето прекарано заедно ми беше най-скъпото до сега...и все още е.Въпреки всичко ти ме научи на толкова много неща.Научи ме да обичам – страстно, пламенно, истински.Научи ме да бъда жена – твоята жена.Защото преди да те срещна аз бях дете, Сърцеразбивачо, глупаво, наивно дете.Научи ме на всичко което знам за любовта сега.Но най-трудния урок, мили мой, го научих най-добре.Защото на него не ме научи ти, а аз сама.Сама се научих как да живея без теб.Научих се да живея с болката, която остави след себе си.Научих се да живея...след теб.Мразех те, Сърцеразбивачо, толкова много те мразех, когато си тръгна от мен.Мразех това че не си до мен, мразех начина по който ми липсваше всяка минута.Мразех болката, която дойде на твое място.Болеше ме всеки път когато си поемам въздух,защото Сърцеразбивачо, за мен въздуха беше ти.Но както ти ми повтаряше многократно, аз съм силно момиче и мога да се справя с всичко.Отне ми много време и усилия, но успях да се преборя с болката.Сега, две години по-късно аз съм по-силна, по-борбена, по-добра.Вече не съм твоето малко момиче, което превръщаше в жена ден, след ден.Вече съм жената, която искаше да бъда.Но, Сърцеразбивачо, сега съм нечия жена.Друг се радва на това, което някога беше твое.Аз не съжалявам, че бях с теб.А ти съжаляваш ли че днес не си с мен?Понякога нощем преди да заспя си мисля за теб, но винаги с добро.Моля се да си добре и щастлив, защото въпреки болката, която ми причини, Сърцеразбивачо, има едно място в сърцето ми – само за теб.Не е това, което имаше преди, но не си вън от живота и от мислите ми напълно.За финал, Сърцеразбивачо, искам да ти благодаря.Благодаря ти за щастието и болката, които ме накара да изпитам.Защото всяка усмивка и всяка сълза, ме направиха, човека който съм сега.Няма да ти кажа сбогом, Сърцеразбивачо, само довиждане, защото ние пак ще се срещнем – като познти, като приятели или като любовници,само времето ще покаже това....
1.Аз съм тази за която не може да спре да мисли.Аз съм тази чието име шепне, всеки път когато е с теб.Аз съм тази, чиито устни не може да забрави, и които тровят вкуса на твоите целувки.Аз съм тази, която той си представя докато е в леглото с теб.Аз съм всяка негова мисъл, всяка дума, всеки шепот, всяка сълза.Аз съм всеки удар на сърцето му.Аз съм любовта за него.
2.Попаднах на толкова Сърцеразбивачи в живота си.Лъгаха ме.Раняваха ме.Идваха в живота ми и ми даваха надежда за капчицата щастие, за която копнеех.И си тръгваха, разбивайки отново и отново сърцето ми.И точно когато бях загубила надежда, когато се бях отказала от любовта, когато не вярвах че някой ще успее да събере парченцата от разбитото ми сърце...Тогава се появи той и запълни празнината в душата ми, изтри сълзите от очите ми.Сърцето ми най-накрая е отново цяло.Сякаш никога не е било разбивано...
3.Вярвах.Обичах.Бях лъгана и наранявана.Плаках.Страдах. о не съжалявам.Всяка рана, всеки удар, който ми нанасяше съдбата ме направиха по-силна.Направиха ме жената, която съм днес.Жената в която ТОЙ се влюби.
4.Една снимка..това е всичко, което ми остана от теб.Една снимка, куп спомени и разбито сърце...
5.Лежа в леглото си.Сама.Гледам тавана, замислена.Спомените ме връхлитат като буря.Виждам очите ти - тези топли кафеви очи, които ме караха да изтръпвам, щом погледна в тях.Усмивката ти - толкова прекрасна, устните ти - най-нежните които съм целувала.Една сълза се стича по бузата ми и пада върху възглавницата.Не, не е просто сълза.Сякаш част от душата ми...
6.Скъпи Сърцеразбивачо,
Толкова неща искам да ти кажа, толкова неща не можах да ти кажа.Но сега ще ги прочетеш.Не ти пиша това писмо за да те накарам да се върнеш при мен – не, дори ти да го искаш, вече знам че не мога да бъда с теб.Пиша го заради себе си, защото не мога да продължа напред ако пазя това в себе си.От къде да започна Сърцеразбивачо?Помниш ли как не можех да те понасям в началото?Но после ти ми показа че зад хилядите маски, които носиш си мил, нежен и раним.И тогава се влюбих в теб.А помниш ли първата ни целувка?Бях толкова притеснена, че без да искам те ухапах.Но ти се усмихна и каза „Да опитаме пак.”.А първата ни нощ заедно?Ще я забравиш ли някога?Ще забравиш ли страстта, с която се докосвахме, ще забравиш ли страха и притеснението ми в началото, ще забравиш ли как с любовта и нежността си ги накара да изчезнат?Защото аз ще нося тази нощ в сърцето и в ума си докато съм жива, Сърцеразбивачо.А после когато ме накара да заплача за пръв път.Това поне помниш ли?Беше, когато разбрах, че имаш друга.Защото ти си такъв, Сърцеразбивачо..Не можеш да си само с една.Ако го бях разбрала по-рано щях да си спестя толкова болка, мили мой.Но не съжалявам.Времето прекарано заедно ми беше най-скъпото до сега...и все още е.Въпреки всичко ти ме научи на толкова много неща.Научи ме да обичам – страстно, пламенно, истински.Научи ме да бъда жена – твоята жена.Защото преди да те срещна аз бях дете, Сърцеразбивачо, глупаво, наивно дете.Научи ме на всичко което знам за любовта сега.Но най-трудния урок, мили мой, го научих най-добре.Защото на него не ме научи ти, а аз сама.Сама се научих как да живея без теб.Научих се да живея с болката, която остави след себе си.Научих се да живея...след теб.Мразех те, Сърцеразбивачо, толкова много те мразех, когато си тръгна от мен.Мразех това че не си до мен, мразех начина по който ми липсваше всяка минута.Мразех болката, която дойде на твое място.Болеше ме всеки път когато си поемам въздух,защото Сърцеразбивачо, за мен въздуха беше ти.Но както ти ми повтаряше многократно, аз съм силно момиче и мога да се справя с всичко.Отне ми много време и усилия, но успях да се преборя с болката.Сега, две години по-късно аз съм по-силна, по-борбена, по-добра.Вече не съм твоето малко момиче, което превръщаше в жена ден, след ден.Вече съм жената, която искаше да бъда.Но, Сърцеразбивачо, сега съм нечия жена.Друг се радва на това, което някога беше твое.Аз не съжалявам, че бях с теб.А ти съжаляваш ли че днес не си с мен?Понякога нощем преди да заспя си мисля за теб, но винаги с добро.Моля се да си добре и щастлив, защото въпреки болката, която ми причини, Сърцеразбивачо, има едно място в сърцето ми – само за теб.Не е това, което имаше преди, но не си вън от живота и от мислите ми напълно.За финал, Сърцеразбивачо, искам да ти благодаря.Благодаря ти за щастието и болката, които ме накара да изпитам.Защото всяка усмивка и всяка сълза, ме направиха, човека който съм сега.Няма да ти кажа сбогом, Сърцеразбивачо, само довиждане, защото ние пак ще се срещнем – като познти, като приятели или като любовници,само времето ще покаже това....