На Първата любов

[HeavenSent]

Застанал си пред мене
усмихнат, може би?
Забравила бях тебе,
залъгвах се, нали?

Години минаха откак се разделихме,
а сякаш вчера бях до теб.
Красиви спомени си ние сътворихме,
но шансът беше тъй нелеп...

Любов голяма бе, поне за мен.
За теб не знам, но ясно бе едно -
не бях аз слънцето на твоя ден
И сърцето ми одави във ведро.

Сега се срещаме случайно
на улицата в този мрачен ден.
И думите излизат тъй нехайно
попита ме "Ще дойдеш ли със мен?"

Да дойда ли, но накъде?
Умът ми сякаш изкрещя:
"Недей! А разбитото сърце?"
А то самото просто прошептя
"Върви!
Обичана бъди!"