ShtrudeL
01-29-2013, 22:56
(...всъщност имам, но ми изкочи долунаписаното нещо в главата и трябваше да се отбия, за да си го запиша ^^)
Ниа влезе в стаята и понечи да включи осветлението, но крушката беше изгоряла. Погледа й се взря в проблясъците на кристалния полилей и не откъсна очи от него. Беше с ефирна рокля до коленете и естествено разпускаща се коса. Очите й бяха влажни, а кожата й топла и мека. Беше толкова тихо, че чуваше собствения си дъх. За момент затвори очи и се сля с атмосферата в стаята. Чувстваше абсолютен покой. В следващия миг усети как две ръце отместват косата й нежно назад. Усети дъха му по врата си, а ръката му между краката си, бавно спускаща се от врата й надолу. Той я погали нежно по главата и пъхна пръст в устата й. Тя продължи да държи очите си затворени, оставена единствено на сетивата си. Дясната му ръка, напъхваща се нежно в бикините й я притисна силно и рязко към него, а лявата се вкопчи в гърлото й. Ниа отвори очи, като че ли беше извадена от хипноза, ръцете й се впиха в неговите и чу шепнещия му глас:
-Искам да ти го начукам.
Дъха й спря, очите й се насълзиха и единственото, което й бе останало, бе да кимне бавно с глава, докато ръцете му стискаха гърлото й. Той я пусна. Сълзите й потекоха и тя се обърна бавно към него. Не знаеше кой е. Не се и страхуваше. Беше мокра и опиянена. Влажния й поглед срещна неговия - хладнокръвен и студен. Едва доловим в тъмното. Тя затвори очи и целуна нежно устните му. Първо горната, а след това и долната. Той бе като вкаменен, а тя се опита да вкара нежно езика си в устата му. В следващия момент той я хвана здраво за косата и изви главата й рязко назад. Целуна нежно врата й и я притисна в себе си през кръста. Босите й крака се надигнаха леко от земята, а ръката му се плъзгаше по бедрото й нагоре и повдигаше грубо роклята й. Тя бе като порцелан в ръцете му. Не можеше да си обясни защо той е толкова нежен с нея и същевременно толкова груб. Но това нямаше значение, защото й харесваше.
Чувството да си жертва на най-голямата ти слабост...
Слабостта да не можеш да убиеш най-големия си трофей.. или иначе казано.. най-добрата си жертва.
ИнаК ако 'темата' не ви харесва, можем да дискутираме "Какво мислите за варените картофи?" или нещо в този ред на мисли.. ^^
Ниа влезе в стаята и понечи да включи осветлението, но крушката беше изгоряла. Погледа й се взря в проблясъците на кристалния полилей и не откъсна очи от него. Беше с ефирна рокля до коленете и естествено разпускаща се коса. Очите й бяха влажни, а кожата й топла и мека. Беше толкова тихо, че чуваше собствения си дъх. За момент затвори очи и се сля с атмосферата в стаята. Чувстваше абсолютен покой. В следващия миг усети как две ръце отместват косата й нежно назад. Усети дъха му по врата си, а ръката му между краката си, бавно спускаща се от врата й надолу. Той я погали нежно по главата и пъхна пръст в устата й. Тя продължи да държи очите си затворени, оставена единствено на сетивата си. Дясната му ръка, напъхваща се нежно в бикините й я притисна силно и рязко към него, а лявата се вкопчи в гърлото й. Ниа отвори очи, като че ли беше извадена от хипноза, ръцете й се впиха в неговите и чу шепнещия му глас:
-Искам да ти го начукам.
Дъха й спря, очите й се насълзиха и единственото, което й бе останало, бе да кимне бавно с глава, докато ръцете му стискаха гърлото й. Той я пусна. Сълзите й потекоха и тя се обърна бавно към него. Не знаеше кой е. Не се и страхуваше. Беше мокра и опиянена. Влажния й поглед срещна неговия - хладнокръвен и студен. Едва доловим в тъмното. Тя затвори очи и целуна нежно устните му. Първо горната, а след това и долната. Той бе като вкаменен, а тя се опита да вкара нежно езика си в устата му. В следващия момент той я хвана здраво за косата и изви главата й рязко назад. Целуна нежно врата й и я притисна в себе си през кръста. Босите й крака се надигнаха леко от земята, а ръката му се плъзгаше по бедрото й нагоре и повдигаше грубо роклята й. Тя бе като порцелан в ръцете му. Не можеше да си обясни защо той е толкова нежен с нея и същевременно толкова груб. Но това нямаше значение, защото й харесваше.
Чувството да си жертва на най-голямата ти слабост...
Слабостта да не можеш да убиеш най-големия си трофей.. или иначе казано.. най-добрата си жертва.
ИнаК ако 'темата' не ви харесва, можем да дискутираме "Какво мислите за варените картофи?" или нещо в този ред на мисли.. ^^