minchorna
01-30-2013, 13:13
Най левашкото ми падане... В същност имам две левашки падания.... В същност са повече, но две заслужават "Оскар" за главна мъжка роля, а заради второто заслужавам "Оскар" за цялостно творчество.
Номинация №1
Лятото на 1997г. Мотора беше Хонда CB400. Излизам от магазина и решавам да се метна на мотора тарикатски, както съм го правил поне 100 пъти. Какво значи това? Засилвам се и се мятам на мотора, като със самата засилка го изправям от пачия крак. И двата ми крака са във въздуха и мотора си стои сам самичък на гумите. Междувременно ловко прибирам степенката и включвам на скорост. В това време лявата ръка е стиснала съединителя, а дясната за стотни от секундата е дала на контакт и в следващия миг натиска стартера, всичко това едновременно. Подчертавам, че и двата крака са във въздуха и нищо не подпира мотора. В мига в който мотора изправяйки се под силите на инерцията от моя тласък, подминава вертикалата и започва да се накланя на дясно, опитвайки се да падне, двигателя тутакси пали, мотора спира да пада и потегля надясно както си е наклонен. Адски ефектно е и много трудно, но с повечко тренировки се достига перфектен синхрон. И да се върна на случката. Та, решавам аз да се метна тарикатски на мотора, мятам се, правя всичко както го описах и в следващия миг мотора се сгромолясва на асФалта, а аз продължавам да се търкалям по улицата и се спирам чак на 3 метра от мотора. Фара свети и мигача мига, целия квартал ми се смее.
Извод: Не се засилвай чак толкова когато се мяташ тарикатски на мотора, а най-добре изобщо не се мятай тарикатски.
Номинация №2
Лятото на 2004г. Мотора беше Ямаха XTZ750. Излизам от офиса и виждам 4 доста симпатични мацки да стоят пред входа на пицария Годзила. От далеч се набиваха на око момичетата, хубавки бяха. Мотора беше спрян точно пред пицарията до едно дърво. Приближавайки ги в гръб дочувам разговора им и разбирам, че мацките в същност гледат мотора ми и са доста впечатлени от размерите му и от факта, че боята е искрящо бяла перла. Естествено това силно погали егото ми, в резултат на което аз с гордо вдигната глава, и изпъчени гърди закрачих уверено право към мотора. Мислех си да ги заговоря и да ги поканя на мотобара в задната пресечка, пък кой знае може и да се повозим. Та напъчил гордо мъжка гръд със самоуверена усмивка на лицето и откровено нахален поглед казвам -Добро утро момичета. Двете се засрамиха, третата се закикоти, а четвъртата отговори на поздрава. И аз тутакси решавам да се метна тарикатски на мотора. (забележете, тарикатски да се метна) Хващам кормилото с лявата ръка, стъпвам с левия крак на лявата степенка, изправям се върху степенката в цял ръст и започвам тарикатски да премятам десния крак през мотора. Казвам започвам, защото не се стигна до премятане. В този миг пачия крак се строши и заедно с мотора политнах на ляво. Блъснах лявото си рамо в дървото до което бях спрял, левия ми крак се заклещи в степенката, десния остана някак овиснал във нищото, а мотора с цялата си тежест от 200кг. се сгромоляса върху мен. При което аз съм с кръстосани крака подвити на дясно в откровено педалска поза, лявото ми рамо притиснато в дървото и затиснат от туловището на мотора, стоя нито паднал, нито прав. Заради позата в която бях нямах никаква възможност да вдигна мотора. Още по гадно беше, че можех да видя собственото си отражение във витрината на съседния магазин и честно казано изглеждах адски жалко. А момичетата, те много ми се смяха. Щяха да изпоприпадат от смях. Аз вероятно смених всички цветове на дъгата. Болеше ме бая от изкълчената поза и натиска на мотора но срама беше по-голям от болката, та събрах всичките си сили и някак си съумях да се извъртя и да повдигна мотора. Те ми се посмяха още малко, а аз се подпрях на лакти върху седалката (нямах пачи крак), събрах всичкото си останало самочувствие и им викам. Кой каза, че един мъж не може да привлече вниманието на 4 красиви девойки? А те прихнаха в още по-голям смях. -Е, момичета, сега вече знаете, че такива работи се случват и на най-готините пичове. Демек да се измъкна от конфузната ситуация тарикатски. После, ги помолих да ми подадат пачия крак, защото не можех да се наведа, беше отхвръкнал в страни, а аз държах мотора. Още повече смях. Накрая им казах, че за всичкия смях заслужавам поне да ги черпя по едно кафе в мотобара на задната пресечка. Приеха. Паля мотора и отивам на бара. Докато завъртя на светофара и те вече бяха пристигнали. Слизам от мотора но не мога да го оставя, няма пачи крак. Подпирам си мотора на стената на бара, вадя пачия крак от задния джоб и небрежно го подпирам на мотора и мацките отново прихнаха в смях. (Нали схванахте иронията? Не подпрях мотора на пачия крак, а точно обратното, пачия крак подпрях на мотора) После посягам да закача каската на огледалото, кормилото се подгъва, мотора пада, опитвам се да си хвана поне чисто новата каска и се озовавам отново по задник на земята. Момичетата вече не се смееха, те се гърчеха в конвулсии, хълцаха и хриптяха, нямаха въздух. В същност целия бар ми се смееше. Такива се приятелите. Аз просто си стоях на земята, стискайки спасената каска. Поставих я на коленете си, подпрях лакът на нея и положих чело на дланта си. Таман всички се успокоиха, когато сервитьорката ме погледна и сякаш нищо не се е случило попита, -Обичайното ли? Айде пак смях. Може ли в разстояние на 5 минути да се изложиш няколко пъти пред едни и същи 4 красиви момичета? Питам, аз и отговор не искам, защото знам, че може. На всичкото отгоре ги черпих кафета. Е, взех един телефон де. Не, историята не свършва тук, има продължение. Момичетата излязоха контактни и завързаха разговор с налазилите от съседните маси изгладнели за женска плът петнисти хиени, та когато аз трябваше да тръгвам те останаха на бара. Тръгнах аз но след малко се връщам. Един приятел вика, -Кво става бе нали уж тръгна? Ами, връщам се да си взема пачия крак, че го забравих. Айде пак смях. -Кво се смеете бе, дайте ми пачи крак, че не мога да оставя мотора. Айде всички пак се превиват и се гърчат от смях. Ядосвам се много, слагам мотора легнал на земята, отивам да си взема пачия крак, затъквам го в задния джоб и ядосан и адски изнервен изгарям от желание да си тръгна миг по-скоро. Засилвам се към мотора, сграбчвам ръкохватката, напъвам да вдигна мотора, залитам и падам върху мотора. СМЯЯЯЯЯЯЯЯХ!!!!!!! Ония отзад вече не се смеят, те грухтят, цвилят и рият с копита. Аз съм вече зелен, червен. Забравих за момичетата, които се бяха запенили от кикот. Исках да потъна в дън земя веднага. Изправям се, хващам пак мотора и го вдигам, изпотил съм се от напрежението и по инстинкт започвам да ръчкам с десния крак в нещастни опити да отворя степенката на мотора и да го подпра на нея. В този миг чувам глас зад себе си, - Чефо, не е там, в задния ти джоб е. СМЯЯЯЯЯХ!!! Аз вече не се събирам в кожата сеи. Доревава ми се чак. Паля, потеглям и степенката падна от задния ми джоб. ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ Някой крещи зад мен, -Чефоооооо, степенкатаааааа. Аз спирам, обръщам се и отвръщам побеснял, -Ебал съм я, не ми трябва. Отново СМЯЯЯЯЯЯЯЯХ. Псувам и давам колкото газ може. По-късно един приятел ми донесе степенката и я заварихме. На бара отидох чак вечерта. Изгледах лошо всички и казах -Нито дума!!! СМЯЯЯЯЯЯЯЯХ. Същата вечер мацките пак дойдоха. Сигурно не са виждали друг такъв идиот в радиус от 500км., та дойдоха за още шоу. Обаче нямаше повече изцепки. Вечерта излязохме на дискотека и това беше. Въпреки, че взех телефон не им се обадих никога. След всичкия срам не ми беше до това. Страхувах се, че пак може да падна и това вече нямаше да го понеса. Сега ми е смешно, но тогава......
Извод: Никога, при никакви обстоятелства не се мятайте тарикатски на мотора, особено ако на близо има 4 хубави мацки.
От http://www.motoforum.bg
Номинация №1
Лятото на 1997г. Мотора беше Хонда CB400. Излизам от магазина и решавам да се метна на мотора тарикатски, както съм го правил поне 100 пъти. Какво значи това? Засилвам се и се мятам на мотора, като със самата засилка го изправям от пачия крак. И двата ми крака са във въздуха и мотора си стои сам самичък на гумите. Междувременно ловко прибирам степенката и включвам на скорост. В това време лявата ръка е стиснала съединителя, а дясната за стотни от секундата е дала на контакт и в следващия миг натиска стартера, всичко това едновременно. Подчертавам, че и двата крака са във въздуха и нищо не подпира мотора. В мига в който мотора изправяйки се под силите на инерцията от моя тласък, подминава вертикалата и започва да се накланя на дясно, опитвайки се да падне, двигателя тутакси пали, мотора спира да пада и потегля надясно както си е наклонен. Адски ефектно е и много трудно, но с повечко тренировки се достига перфектен синхрон. И да се върна на случката. Та, решавам аз да се метна тарикатски на мотора, мятам се, правя всичко както го описах и в следващия миг мотора се сгромолясва на асФалта, а аз продължавам да се търкалям по улицата и се спирам чак на 3 метра от мотора. Фара свети и мигача мига, целия квартал ми се смее.
Извод: Не се засилвай чак толкова когато се мяташ тарикатски на мотора, а най-добре изобщо не се мятай тарикатски.
Номинация №2
Лятото на 2004г. Мотора беше Ямаха XTZ750. Излизам от офиса и виждам 4 доста симпатични мацки да стоят пред входа на пицария Годзила. От далеч се набиваха на око момичетата, хубавки бяха. Мотора беше спрян точно пред пицарията до едно дърво. Приближавайки ги в гръб дочувам разговора им и разбирам, че мацките в същност гледат мотора ми и са доста впечатлени от размерите му и от факта, че боята е искрящо бяла перла. Естествено това силно погали егото ми, в резултат на което аз с гордо вдигната глава, и изпъчени гърди закрачих уверено право към мотора. Мислех си да ги заговоря и да ги поканя на мотобара в задната пресечка, пък кой знае може и да се повозим. Та напъчил гордо мъжка гръд със самоуверена усмивка на лицето и откровено нахален поглед казвам -Добро утро момичета. Двете се засрамиха, третата се закикоти, а четвъртата отговори на поздрава. И аз тутакси решавам да се метна тарикатски на мотора. (забележете, тарикатски да се метна) Хващам кормилото с лявата ръка, стъпвам с левия крак на лявата степенка, изправям се върху степенката в цял ръст и започвам тарикатски да премятам десния крак през мотора. Казвам започвам, защото не се стигна до премятане. В този миг пачия крак се строши и заедно с мотора политнах на ляво. Блъснах лявото си рамо в дървото до което бях спрял, левия ми крак се заклещи в степенката, десния остана някак овиснал във нищото, а мотора с цялата си тежест от 200кг. се сгромоляса върху мен. При което аз съм с кръстосани крака подвити на дясно в откровено педалска поза, лявото ми рамо притиснато в дървото и затиснат от туловището на мотора, стоя нито паднал, нито прав. Заради позата в която бях нямах никаква възможност да вдигна мотора. Още по гадно беше, че можех да видя собственото си отражение във витрината на съседния магазин и честно казано изглеждах адски жалко. А момичетата, те много ми се смяха. Щяха да изпоприпадат от смях. Аз вероятно смених всички цветове на дъгата. Болеше ме бая от изкълчената поза и натиска на мотора но срама беше по-голям от болката, та събрах всичките си сили и някак си съумях да се извъртя и да повдигна мотора. Те ми се посмяха още малко, а аз се подпрях на лакти върху седалката (нямах пачи крак), събрах всичкото си останало самочувствие и им викам. Кой каза, че един мъж не може да привлече вниманието на 4 красиви девойки? А те прихнаха в още по-голям смях. -Е, момичета, сега вече знаете, че такива работи се случват и на най-готините пичове. Демек да се измъкна от конфузната ситуация тарикатски. После, ги помолих да ми подадат пачия крак, защото не можех да се наведа, беше отхвръкнал в страни, а аз държах мотора. Още повече смях. Накрая им казах, че за всичкия смях заслужавам поне да ги черпя по едно кафе в мотобара на задната пресечка. Приеха. Паля мотора и отивам на бара. Докато завъртя на светофара и те вече бяха пристигнали. Слизам от мотора но не мога да го оставя, няма пачи крак. Подпирам си мотора на стената на бара, вадя пачия крак от задния джоб и небрежно го подпирам на мотора и мацките отново прихнаха в смях. (Нали схванахте иронията? Не подпрях мотора на пачия крак, а точно обратното, пачия крак подпрях на мотора) После посягам да закача каската на огледалото, кормилото се подгъва, мотора пада, опитвам се да си хвана поне чисто новата каска и се озовавам отново по задник на земята. Момичетата вече не се смееха, те се гърчеха в конвулсии, хълцаха и хриптяха, нямаха въздух. В същност целия бар ми се смееше. Такива се приятелите. Аз просто си стоях на земята, стискайки спасената каска. Поставих я на коленете си, подпрях лакът на нея и положих чело на дланта си. Таман всички се успокоиха, когато сервитьорката ме погледна и сякаш нищо не се е случило попита, -Обичайното ли? Айде пак смях. Може ли в разстояние на 5 минути да се изложиш няколко пъти пред едни и същи 4 красиви момичета? Питам, аз и отговор не искам, защото знам, че може. На всичкото отгоре ги черпих кафета. Е, взех един телефон де. Не, историята не свършва тук, има продължение. Момичетата излязоха контактни и завързаха разговор с налазилите от съседните маси изгладнели за женска плът петнисти хиени, та когато аз трябваше да тръгвам те останаха на бара. Тръгнах аз но след малко се връщам. Един приятел вика, -Кво става бе нали уж тръгна? Ами, връщам се да си взема пачия крак, че го забравих. Айде пак смях. -Кво се смеете бе, дайте ми пачи крак, че не мога да оставя мотора. Айде всички пак се превиват и се гърчат от смях. Ядосвам се много, слагам мотора легнал на земята, отивам да си взема пачия крак, затъквам го в задния джоб и ядосан и адски изнервен изгарям от желание да си тръгна миг по-скоро. Засилвам се към мотора, сграбчвам ръкохватката, напъвам да вдигна мотора, залитам и падам върху мотора. СМЯЯЯЯЯЯЯЯХ!!!!!!! Ония отзад вече не се смеят, те грухтят, цвилят и рият с копита. Аз съм вече зелен, червен. Забравих за момичетата, които се бяха запенили от кикот. Исках да потъна в дън земя веднага. Изправям се, хващам пак мотора и го вдигам, изпотил съм се от напрежението и по инстинкт започвам да ръчкам с десния крак в нещастни опити да отворя степенката на мотора и да го подпра на нея. В този миг чувам глас зад себе си, - Чефо, не е там, в задния ти джоб е. СМЯЯЯЯЯХ!!! Аз вече не се събирам в кожата сеи. Доревава ми се чак. Паля, потеглям и степенката падна от задния ми джоб. ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ Някой крещи зад мен, -Чефоооооо, степенкатаааааа. Аз спирам, обръщам се и отвръщам побеснял, -Ебал съм я, не ми трябва. Отново СМЯЯЯЯЯЯЯЯХ. Псувам и давам колкото газ може. По-късно един приятел ми донесе степенката и я заварихме. На бара отидох чак вечерта. Изгледах лошо всички и казах -Нито дума!!! СМЯЯЯЯЯЯЯЯХ. Същата вечер мацките пак дойдоха. Сигурно не са виждали друг такъв идиот в радиус от 500км., та дойдоха за още шоу. Обаче нямаше повече изцепки. Вечерта излязохме на дискотека и това беше. Въпреки, че взех телефон не им се обадих никога. След всичкия срам не ми беше до това. Страхувах се, че пак може да падна и това вече нямаше да го понеса. Сега ми е смешно, но тогава......
Извод: Никога, при никакви обстоятелства не се мятайте тарикатски на мотора, особено ако на близо има 4 хубави мацки.
От http://www.motoforum.bg