Не ми върви и нямам никаква идея как да постъпя..

[GONZALDO]

Здравейте! Честно казано нямам идея от къде да започна. Като малък ходих на училище в квартал различен от моята детска градина(преместих се) но запазих много добри контакти със приятелите си от там което ми позволи да имам много и различни приятели. Това ми позволи да имам супер дество защото когато едните ми приятели учеха и четяха аз се виждах с другите и обратно. Свикнах да се радвам на голямо внимание и общо взето не познавах скуката защото винаги можех да излезна с някой и да се забавлявам.Към това мога да добавя че бях доста устроумно и палаво лапе което беше прескочило своята възрастова граница. На 12 години обаче се случи нещо което тотално промени живота ми. Родителите решиха да играят за зелена карта за САЩ и като на магия още от 1-вия път я спечелихме. Аз бях доста щаслив тогава виках си там купона ще е още по голям, но се оказа че филмите от холивут лъжат. Дойдох тук почнах да уча английски в училище веднага си намерих групичка но всичко беше много странно. Във даскало бяхме първи приятели а извън него буквано никакви нито си звъним нито излизаме нито нищо. Влязох във гимназия но и там нищо не се промени. В даскало уж имах приятели а навън бях сам самичък. Не можах да си намеря средата. Запознах се с много българи но с никой не бяхме на една въраст или бяха много големи или много малки и с тях не успях да направя някакви големи приятелства. Пребирах се в България виждах как мойте връсници пият алкохол, излизат с момичета ходят по дискотеки и го сравнявах с моя американски живот който напрактика е само компютър интернет и телевизор. Завърших гимназия влязох във Колеж но пак се същата. Сега съм във втори курс и съм твърдо решен че единствения начин да излеза от тази дупка е да се прибера в България не за лятото, за постоянно! Както може би се сещате обаче на доста хора това не им се вижда добра идея. Със родителите ми имаме всеки ден скандали. Викат ми че в България никой няма да ме приеме в университет защото не съм имал достатъчно знания. Освен това после съм щял да работя за 50 пъти по ниска заплата. Щяло да ми е кеф 2-3 години после съм щял да се чуствам като тотален луузър и така нататък. Проблема е че аз вече се чуствам като тотален луузър. Да знам че ако остана тук ще печеля много пари ще мога да си купя скъпа къща, кола. Но всичко на този живот ли е пари? Искам да се забавлявам да се смея да правя глупости сега съм на 20 сега е времето да ги правя. Кога друг път ще ги правя на 50 ли? Знам че те са прави знам че не ми мислят лошото все пак родители са ми, но искам да живея като нормално 20 годишно момче а не като 75 дядо който го болят краката, не може да илезе и за това е 24/7 пред компютъра/телевизора. И така седя всеки ден и си мисля как да постъпя както ми казва сърцето, и да си опаковам багажа още утре, или както ми казват разума и родителите..

[bloodyF]

1. НЕ се прибирай в България, положението е надолу, затъваме стабилно, нищо хубаво не е останало (от държавата, родината си е наша, природата никой не може да я вземе)
2.Добре де, в Америка има нощни заведения, предполагам, никой от познатите ли не ходи там? Това ли е основния ти проблем?
Нямам 18 още, но вече съм ПРЕнаситена от заведения, нощни клубове и пр. Ходи ми се от време на време, излизам, ама все пак предпочитам спокоен живот с много свободно време ,отколкото така.
3.Какво мислиш,че ще е в България? Теб те няма от 10 години горе-долу. Децата не са деца, пораснали са, вече няма да сте толкова близки. А българинът е само добре, когато е на маса. Иначе на работа или някъде другаде не мисля,че е окей.

Не ме разбирайте погрешно. Обичам си страната, горда съм с нея, но ако имах възможността (за съжаление нямам) бих заминала в чужбина. Както и повечето ,които ще ме нахулят заради това,което казвам, но не си го признават пред себе си.


4.Имаш ли гадже? А имал ли си преди? Ако, да , колко време сте били заедно, ако не-защо?
Смисъл не е нещо особено важно, обаче ти е някакво разнообразие, ще излизаш и с нея,няма да си само вкъщи пред тв/компютъра.

[GONZALDO]

1. НЕ се прибирай в България, положението е надолу, затъваме стабилно, нищо хубаво не е останало (от държавата, родината си е наша, природата никой не може да я вземе)
2.Добре де, в Америка има нощни заведения, предполагам, никой от познатите ли не ходи там? Това ли е основния ти проблем?
Нямам 18 още, но вече съм ПРЕнаситена от заведения, нощни клубове и пр. Ходи ми се от време на време, излизам, ама все пак предпочитам спокоен живот с много свободно време ,отколкото така.
3.Какво мислиш,че ще е в България? Теб те няма от 10 години горе-долу. Децата не са деца, пораснали са, вече няма да сте толкова близки. А българинът е само добре, когато е на маса. Иначе на работа или някъде другаде не мисля,че е окей.

Не ме разбирайте погрешно. Обичам си страната, горда съм с нея, но ако имах възможността (за съжаление нямам) бих заминала в чужбина. Както и повечето ,които ще ме нахулят заради това,което казвам, но не си го признават пред себе си.


4.Имаш ли гадже? А имал ли си преди? Ако, да , колко време сте били заедно, ако не-защо?
Смисъл не е нещо особено важно, обаче ти е някакво разнообразие, ще излизаш и с нея,няма да си само вкъщи пред тв/компютъра.

Съжелявам но не споделям твоето мнение за ситуацията в България. Всички се оплакват и недоволстват но истината е че прогрес има и той е видим. Баща ми 2003-та година беше търговски представител спомням си взимаше заплата 450-500 лева. Тогава си спомням че хората масово взимаха по 150-200 и баща ми се водеше като човек на доста добра заплата. Днес минималната заплата ако не се лъжа е около 300 а в по-големите градове(софия примерно) не е необичайно хора на по квалифицирани позиции да прибират 1500-2000 лева. От 500 на 2000 .. това вървене надоло ли е според теб? Нещата се променят просто става бавно. Отностно заведения има но няма хора с който да ги посещавам питал съм не един или двама но никой не излиза навън. Да се върнем на България прибирам се почти всяко лято миналото бях за 3 месеца почти това не е малко време.. мисля си че добре знам какво ме очаква ако се върна постоянно и честно казано го предпочитам пред моментното ми положение. По въпроса за гадже не нямам си. Искам да си хвана българка.. Как обаче да стане това като съм само 3 месеца в БГ на година? Тук с тея визови режими ако искам да я взема при мен легално тва значи че веднага трябва да се женим.. което за по малко от 3 месеца граничи в сферата на фантастиките.

[sexa_na_kompleksa]

И аз не съм съгласна за негативното мнение за България. Положението не е толкова лошо, колкото всички тръбят.
Но да се върнеш в България, само защото няма с кой да излизаш там, ми звучи малко... несериозно, честно казано. Направи всичко възможно да си намериш компания, с която да излизаш вечер, щом това е толкова важно за теб. Не е възможно никой от целия ти колеж/университет да не излиза никъде. Разшири контактите си и все ще намериш някой за излизане. А сега имаш ли хора от университета, с които общуваш, макар и само в рамките на университета? Пробвал ли си ти да организираш нещо? Събиране у вас или в някое заведение? А поне за рождени дни не се ли събирате някъде? Другият вариант е просто да излезеш сам някъде и на място да се запознаеш с някакви хора. Или чрез Интернет нещо?