carver
02-06-2013, 19:42
Наскоро осъзнах, че се чуствам постоянно отпаднал, нямам енергия, просто слаб, а не съм се чуствал мотивиран от толко дълго време, че не помня кога беше за последно.
Някак си целта и желанието за живот ми се губи, доста време не можех да си дам сметка, защо се чуствам така и всичко, което правех и правя сега ми се виждаше безмислено.
Подсъзнанието си свърши работата на сън и ми напомни кое стои в основата на моя проблем.
Едно момиче забравено от 2 години....2 години се опитвам да си я изкарам от глава. 6 месеца не мислех трезво, защото ми беше постоянно в главата, после почнах да я позабравям малко и явно с времето старите рани зарастват, ама не изцяло.Чуствам се променен изгубих чуството, което ми даваше желание за живот, смисъл и повод за следващия ден.
Просто не ми беше ясно, че заради нея се чуствам така, но когато я сънувах разбрах какво съм изгубил или по точно - какво никога не съм получил.... помня още първя път когато и видях това беше на снимка, почуствах все едно, че с това момиче ми е свързан живота по някакъв начин, изпитвах спокойствие всеки път когато й видя очите и до ден днешен си остана така и вече съм отчаян не знам, нито кой съм нито, какво искам от живота... това, което го искам вече не знам даже къде живее. Изгубих връзка с нея.
Съгурен съм, че любов към друго момиче няма да изпитвам повече през живота си, колкото и странно изглежда.
Проблема е, че не мога да издържам така къса ме отвътре, постоянно си задавам въпроса как ще издържа през останалия си живот така? На моменти си мисля, че е нереално и няма как да продължи това цял живот и рано или късно ще сме заедно...уви за сега си оставам с мечтите.
Иска ми се следващия път когато я сънувам просто да не се събудя и да си остана в съня завинаги, но за съжаление няма да ме огрее и това.
Извинявам се на всeки, който чете, че пиша толкова подробни елементарни детайли, но просто искам четящите да разберат, че не е поредния тийн с пеперудки в стомаха.
Наистина искам да се оправя да не се чуствам така, но не мога да направя нищо. Чел съм съвети "излизай повечко, разсейвай се и тн." логично е когато искаш да забравиш някого, но какво правиш когато го забравиш и желанието за живот не се връща.
Съжелявам за дългия пост.
Някак си целта и желанието за живот ми се губи, доста време не можех да си дам сметка, защо се чуствам така и всичко, което правех и правя сега ми се виждаше безмислено.
Подсъзнанието си свърши работата на сън и ми напомни кое стои в основата на моя проблем.
Едно момиче забравено от 2 години....2 години се опитвам да си я изкарам от глава. 6 месеца не мислех трезво, защото ми беше постоянно в главата, после почнах да я позабравям малко и явно с времето старите рани зарастват, ама не изцяло.Чуствам се променен изгубих чуството, което ми даваше желание за живот, смисъл и повод за следващия ден.
Просто не ми беше ясно, че заради нея се чуствам така, но когато я сънувах разбрах какво съм изгубил или по точно - какво никога не съм получил.... помня още първя път когато и видях това беше на снимка, почуствах все едно, че с това момиче ми е свързан живота по някакъв начин, изпитвах спокойствие всеки път когато й видя очите и до ден днешен си остана така и вече съм отчаян не знам, нито кой съм нито, какво искам от живота... това, което го искам вече не знам даже къде живее. Изгубих връзка с нея.
Съгурен съм, че любов към друго момиче няма да изпитвам повече през живота си, колкото и странно изглежда.
Проблема е, че не мога да издържам така къса ме отвътре, постоянно си задавам въпроса как ще издържа през останалия си живот така? На моменти си мисля, че е нереално и няма как да продължи това цял живот и рано или късно ще сме заедно...уви за сега си оставам с мечтите.
Иска ми се следващия път когато я сънувам просто да не се събудя и да си остана в съня завинаги, но за съжаление няма да ме огрее и това.
Извинявам се на всeки, който чете, че пиша толкова подробни елементарни детайли, но просто искам четящите да разберат, че не е поредния тийн с пеперудки в стомаха.
Наистина искам да се оправя да не се чуствам така, но не мога да направя нищо. Чел съм съвети "излизай повечко, разсейвай се и тн." логично е когато искаш да забравиш някого, но какво правиш когато го забравиш и желанието за живот не се връща.
Съжелявам за дългия пост.