Тяло от книги. Не от клетки.

[DisappointedDreamer]

Здравейте!

След като попадах на няколко теми, дискутиращи книги, реших да създам тема, в която можем да засягаме всички/всякакви въпроси от а до я за какъвто си искаме жанр книги.

Предлагам тази тема да бъде като дневник, в който ще можем да си излеем чувствата/мислите/гнева и разсъжденията след като обърнем и последната страница на дадена книжка. Ще можем да коментираме какво ни е харесало в нея, и какво не ни е допаднало особено много. По този начин темата може да се използва и като клуб от хора, със сходни интереси, които ще могат да си препоръчват книжки.

Някои въпроси, които бихме могли да отговорим са следните:

- коя е книгата, кой е авторът
- как ни е накарала да се чувстваме
- впечатления
- любим/омразен герой/героиня

Това само за старт. :3

Включвайте свои любими автори; книги, които са ви докоснали по някакъв начин, както и такива, които не бихте прочели втори път (ха-ха). Надявам се тази тема да се различава от тези, в които просто казваме коя книга четем в момента.

Надявам се да ви хареса. Аз ще се включа след мъничко с моите разсъждения по дадени автори и книги. :)

П.П. може да поствате и любими цитати от книги!


'Читателят е главен персонаж в романа, наравно с автора… без него магията я няма.' - Елза

'

Най-полезните книги са тези, чиито читатели сами създават половината.' - Волтер, 1764

П.П. 2: Няколко сайта за сваляне на книги:

http://www.gutenberg.org/
http://chitanka.info/
http://www.planetebook.com/
http://tuebl.ca/
http://www.booksbg.org/booksbg/
http://e-bookbg.com/
http://www.avtori.com/
http://www.goodreads.com/
http://en.bookfi.org/

[SisiStrange]

Последно четох "Осъдени души" на Димитър Димов. Хареса ми, макар че както с повечето класики края е някакъв ужасен. 8-) В смисъл, ужасно песимистичен. Не ми подейства разтрисащо, както "Тютюн", която определено харесах повече, но съдържаше пак всяка малка и дори извратена частичка от човешкия характер.

Преди нея бях подхванала "Game of thrones", защото приятеля ми ме запали. Значи... за пръв път спирам на книга без да съм я дочела. По право на поредица в случая. Някъде около средата на третата книга казах: Няма повече. 8-) Сериозно, атмосферата е приятна, като за книжка, обясняваща средновековието с фантастични елементи, е супер. Приключенията, мрачните моменти, тъй важната за тези романи доблест и чест на героите, хитрите лоши и всичко. Само че някак тамън си харесваш 2-3ма човека и измират. 8-) Не знам как го направи автора, но ми уби кефа така. А не съм от типа момиченца, които не обичат тежки книги, напротив. Тя не е тежка... просто е мрачно-нечестна. 8-)

[xoxi]

От кога чакам такава тема!!!
Ще я следя и надявам се, ще се включвам често.
Сега нямам време, но довечера ще нахвърлям нещо по-стойностно в коментара.

[DisappointedDreamer]

Радвам се, че се радвате :)

Ох, аз чета The Handmaid's tale от Margaret Atwood. Почти съм я прочела. Езикът на книгата е страхотен (поне според моите представи) - поетичен, красив, разнообразен, метафоричен. Влюбена съм. Тръгнах да си вадя цитати и страхотно измислени метафори, но се отказах. Това е като да пренапиша абсолютно цялата книга.

Книгата повдига теми като равноправието между половете, секс като инструмент използван само за разможаване, и никога за удоволствие, свобода (или по-точно липсата на такава). Героинята, в която се разпознах в романа е Moira, най-добра приятелка на главната героиня, чието истинско име не научаваме. Тематиката е интересна, прилича мъничко на 1984 - общество, в което всичко се забелязва, полицаи наречени the Eyes, липсата на свобода и basic items като списания, душ гел, дрехи.

Цялата тази липса на свобода през цялото време ме беше оковала и мен. Дразнех се, сякаш моят дух беше хванат и затворен в клетка/малко кутийка. Подейства ми ужасно, много пъти исках да я захвърля. Не можех да продължа да я чета - аз искам да бъда независима млада жена, която да не бъде просто отписана като нечия собственост без право на собственост. Ох.

Хубава книга е. По-хубава от 1984, според мен. Препоръчвам я. ( Много се разписах :с)

[Amore-Mio*]

Много хубава тема, ще я следя.

Иначе, като прочетох темата - първата книга, която ми изникна бе Стивън Кинг - Сиянието.
Много добра книга, поне за мен. Героите са си добри, историята е вълнуваща. А чрез образа на майката и детето, намирам себе си - бих дала и направила всичко за любим човек.
Иначе, по-късно ще допълня коментара си.

[DieselBlood]

Лев Пучков-Негоден за цивилен живот.
Впечатления: Действието в книгата се развива доста бавно, но това съответства на представата за провеждане на спецакция, особено в район като Чечня. Целта на антагонистите е ясна - безпроблемно да си правят далаверите и да си печелят пари. Самият автор разказва от името на героя т.е все едно той извършва тези действия (беше нужно да поясня за някои хора), което изключително много ми харесва в книгата. Самият автор е завършил някакво военно училище, което до голяма степен отговаря на въпроса: Как, по дяволите, този познава толкова добре оръжията, различните военни тактики и прочие? За да четеш тази книга, трябва да имаш доста здрави нерви, защото, както споменах по-нагоре, действието се развива бавно. Самият главен герой (ако въобще можем да го наречем "герой") е бивш участник в Руско - чеченската война и командир на отряд. Книгата е част от поредицата "Спецназ". Не е казано, че всички книги трябва да се четат поред, просто защото не се знае коя е първата. 8-) Препоръчвам на всеки, който си пада по такъв тип книги.

[xoxi]

Включвам се с няколко книжки, които първи ми дойдоха на ум:

Котаракът (http://i5.helikon.bg/products/5576/15/155576/155576_b.jpg) - Въпреки, че я намерих в колекция за криминални романи, мога да кажа, че въобще не й беше там мястото. Книгата ми хареса и някой ден отново ще я прочета. Действието се развива болезнено бавно, абсолютно нищо не се случва, но показва една гадна действителност на семейство, мъж и жена, които толкова са се отдалечили един от друг, че четейки, непрекъснато си повтарях, че се надявам никога да не попадна в такава ситуация. Авторът пише много увлекателно, с много и подробни обяснения и е удоволствие (поне за мен) да се чете, въпреки, че пак повтарям, реално нищо не се случва в книгата. Все пак дава повод за хиляди размисли.

Захарче (http://www.bgkniga.bg/files/images/products/custom/8a1b1ca22371e9727b520f3d4603a010.jpeg) - Попада в чиклит романчетата, но не е съвсем захаросан. Захарната част от историята идва към края, началото обаче е грабващо. Става на въпрос за трудния живот на едно момиченце с големии амбиции, които се сгромолясват постепенно. Вижда се и как тя постепенно излиза от тъмната дупка, в която сякаш е попаднала и с много труд постига една малка мечта, която води след себе си още много успехи и късмет. Идеална книжка за убиване на свободното време.

Маринската падина (http://i1.helikon.bg/products/7323/06/67323/67323z.jpg) - Най-любимата ми книга и част от тази история. Прочетох я за отрицателно малко време. Поставям ето този (http://www.citadelata.com/index.php?show=2439) линк към Цитаделата, където е резюмирано много добре и нямам какво повече да добавя.

Die Verwandlung (http://www.stern.de/blogs/sprechblasen-der_comic-blog/files/16//2011/01/cov_kafka_comic_02.jpg) а.к.а. Метаморфозата - Действието се развива в границите на един апартамент (или къща беше?!) и най-вече в една от стаите. Мъж се събужда преобразен в буболечка... Кафка е автор, който вярвам, че повечето са го чували. Въпреки, че се гнусях през по-голяма част от книгата, накрай ми стана толкова тъжно за героя, че почти се разплаках. Ако не беше буболечка, а друго животно, може би щях да го преживея и по-лошо. Човекът, който ми я препоръча, каза, че не е имал такива изживявания накрая, може би аз просто съм се потопила прекалено много в историята. Както и да е, книгата е много хубава, заслужава си да й се отдели малкото време, което изисква.

Пак ще се включвам, но ме домързя да пиша повече сега.

[DisappointedDreamer]

Ох, като спомена кафка препоръчвам:

Kafka on the shore (http://1.bp.blogspot.com/-4XVwvkQclMU/UHqaRkU2YlI/AAAAAAAAAuI/t5u5LwFJtrs/s1600/KafkaontheShore.jpg)

Книгата се развива в Япония, и се разказва за едно 15 годишно момче и един 60 годишен умствено изостанал дядо, който може да говори с котки. Момчето бяга от вкъщи, заселва се в библиотека. Случват се редица неща (някои от които свръхестествени), които просто няма как да не ви накарат да се тресете от кеф и гняв, че не може да ги разберете 8-) Самата книга автора описва като една голяма гатанка, всяка страница си е гатанка. Разбрах много малко от нея. И точно това е била и целта на Haruki Murakami. Просто. Думи нямам. Купих си я докато летях за България тази зима, прочетох я за няколко часа (600+ страници). Мога честно да заявя, че това е най-добрата и хубава книга, която някога съм чела. Препоръчвам я горещо на всеки, който обича мистерии и въпроси.

In an interview posted on his English language website, Murakami states that the secret to understanding the novel lies in reading it multiple times: "Kafka on the Shore contains several riddles, but there aren't any solutions provided. Instead, several of these riddles combine, and through their interaction the possibility of a solution takes shape. And the form this solution takes will be different for each reader. To put it another way, the riddles function as part of the solution. It's hard to explain, but that's the kind of novel I set out to write".

Книгата засяга въпроси като секс, травестити и такива други табута. :Д Планирам, когато ми я върнат, да я прочета отново.

Няколко цитата от книгата:


"That's why I like to listen to Schubert while I'm driving. As I said, it's because all the performances are imperfect. A dense, artistic imperfection stimulates your consciousness, keeps you alert. If I listen to some utterly perfect performance of an utterly perfect piece while I'm driving, I might want to close my eyes and die right then and there. But listening to the D major, I can feel the limits of what humans are capable of - that a certain type of perfection can only be realized through a limitless accumulation of the imperfect. And personally, I find that encouraging. "


"A dark omnipresent pool of water. It was probably always there, hidden away somewhere. But when the time comes it silently rushes out, chilling every cell in your body. You drown in that cruel flood, gasping for breath. You cling to a vent near the ceiling, struggling, but the air you manage to breathe is dry and burns your throat. Water and thirst, cold and heat - these supposedly opposite elements combine to assault you. The world is a huge space, but the space that will take you in - and it doesn't have to be very big - it's nowhere to be found. You seek a voice, but what do you get? Silence. You look for silence, but guess what? All you hear over and over and over is the voice of this omen. And sometimes this prophetic voice pushes a secret switch hidden deep inside your brain. Your heart is like a great river after a long spell of rain, spilling over its banks. All signposts that once stood on the ground are gone, inundated and carried away by that rush of water. And still the rain beats down on the surface of the river. Every time you see a flood like that on the news you tell yourself: That's it. That's my heart. "

[xoxi]

Сега си свалих "Портретът на Дориан Грей". Ще я чета за втори път.
Преди година-две я четох и тръгнах да си подчертавам цитати, но след като подчертах три поредни страници от горе до долу реших, че вместо да преписвам книгата, мога просто да си я препрочитам, когато ми долипсва.

Да попитам, вие слушате ли музика, докато четете?

[DisappointedDreamer]

Понякога, но ако книгата и музиката са на английски и песните ги знам наизуст, често се обърквам в прочитането на книгата. :Д

[xoxi]

Каква музика ти е приятна за четене?
Аз трудно слушам музика, докато чета. Най-често потъвам в книгата и не обръщам внимание, дори когато музиката ми спре, но понякога и започвам да си пея на ум и забравям да чета, съсредоточавайки се върху някоя дума на страницата и взирайки се в нея, докато песента не свърши. А пък е толкова приятно да се чете на музика... Аз мога най-много 5 минути да съчетавам тези 2 неща в 1.

[DisappointedDreamer]

Депресивна, бавна, тъжна, тиха.

[bloodyF]

Последно опитах "Мадам Бовари" на Гюстав Флобер-резултат 130 страници за 1 месец от общо 340, не издържах, много тъпанарска книга (с извинение)
"Тютюн"-100 страници, не мога повече, не мога да се насилвам да чета.
"Алхимикът"-също до половината, не ме изкефи много, много.

Но сега се запалих по Буковски, почнах "Поща"-от вчера насам съм прочела 100 страници, утре ще я свършвам и ще поискам от някоя приятелка нещо негово. Кефи ме цинизмът му, забавлява ме на моменти.

[CoNviCt]

Май не довършваш книгите много-много...

[SisiStrange]

Да ви попитам, аз ли съм единствената шматка, която се скъсва да реве на книги? На филми - никога или ужасно рядко. Но на книги... особено, ако много ми е харесал сюжета и героите са ме докоснали... На "Клетниците" плача всеки път при все, че съм я чела бая пъти.

[Kaena Smith]

"Големите надежди" - Чарлс Дикенс

От години мечтая да я прочета,лятото най-накрая успях.Едва ли не ми стана любима.Най-вече заради героите.Харесвам ги,защото са много различни - жестоки,наивни,раними,
чистосърдечни,горди и т.н. И самата история,имаше много неочаквани обрати.Постепенно почти всички от персонажите се свързваха или се оказа,че са свързани по някакъв начин.Най-вече самото заглавие и главният герой.Всичките му мечти и надежди,към които го тласкаше единствено една неосъществима любов в детството.Живееше в чакане,в бъдещето,едва ли не в някакъв въображаем свят,докато в същото време забрави кой е бил,пренебрегна едни от най-близките си хора и постепенно започна да затъва в дългове.Изгуби наистина важното и се отдаде на един блян...

Момчето порасна,но си остана също толкова наивно...и един ден всичкият свят,който бе "градил" се срина,най-вече защото беше нереален.Оказа,че е живял в една огромна заблуда,подхранвана от самия него и желанията му...

Доколкото знам книгата има два края,тъй като първият не се харесал на читателите.Аз лично съм чела само първият,и може би затова и книгата не ме разочарова - краят не е (толкова)щастлив,но поне е реалистичен.Както и всичко във и самата книга.

Поотнесох се,но горещо я препоръчвам!

[xoxi]

Да ви попитам, аз ли съм единствената шматка, която се скъсва да реве на книги?

На какви книги ревеш?
Аз трябва да съм почувствала историята много близка, за да ме разчувства толкова.
Първата книга, на която си изревах очите беше "Дневникът на Ане Франк". Бях сравнително малка, когато я четох и заедно с Ане се надявах на щастлив завършек, преживявайки нейните мечти, описани в дневника. Когато завърших книгата и прочетох какво се е случило с Ане и цялото й семейство, просто не успях да остана спокойна. Наревах се като за световно.
Втората и последна книга, на която роних сълзи беше Хари Потър. :D

[Hayashi]

Да ви попитам, аз ли съм единствената шматка, която се скъсва да реве на книги? На филми - никога или ужасно рядко. Но на книги... особено, ако много ми е харесал сюжета и героите са ме докоснали... На "Клетниците" плача всеки път при все, че съм я чела бая пъти.

О не! На "Речният бог" на Уилбър Смит се скъсах да рева в 2 през нощта, а книгата не беше и чак толкова тъжна.

Оф, много ми е смотано. Не знам защо, но в последно време до книги не стигам. А имам много книги, които ме чакат да ги прочета.

[Colouring]

Последно опитах "Мадам Бовари" на Гюстав Флобер-резултат 130 страници за 1 месец от общо 340, не издържах, много тъпанарска книга (с извинение)

Аа, тази я четох миналата година. Много ми хареса.


Лично аз не слушам музика, докато чета. Не мога. Трябва всичко да ми е спокойно, да няма никакъв шум, за да мога да се концентрирам върху книгата.

Наскоро препpочетох "За мишките и хората". Много добра. Просто... толкова е кратка и мъничка, а е с такъв смисъл. Натъжи ме. Но тези книги най-ги обичам. Цитат: "Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой мого умен и ще видиш, че едва ли е добър…”

Мисля да почна "Панаир на суетата". Някой, който я е чел?

[DisappointedDreamer]

Да ви попитам, аз ли съм единствената шматка, която се скъсва да реве на книги? На филми - никога или ужасно рядко. Но на книги... особено, ако много ми е харесал сюжета и героите са ме докоснали... На "Клетниците" плача всеки път при все, че съм я чела бая пъти.

Ох. И аз плача. Много. The god of small things е опетнена :Д

Калъринг, за of mice and men ли говориш? тя ми е в списъка за задължителни книги :Д

[SisiStrange]

Аз най-много ревах като че ли на "Гробище за домашни любимци", "Торба с кости" на С. Кинг, общо взето на по-тежките. Или не... като че ли големия рев беше на "Клетниците" все пак. На "Малкия принц" плаках, защото ми стана ужасно самотно, докато четях изведнъж и то без очевидна причина. Не мога да преценя точно на... А! сетих се, докато пиша!!! Най-страшно много плаках на "Искрица живот" на Ремарк. За който не знае... разказва се за преживяванията на евреи в концлагер. Там главния герой дори няма име, а само номер. Прочетете я, ако не сте я чели, определено е разтърсваща книга. Мен ме докосна направо в сърцето, все едно не е писана с мастило, а с киселина.

[xoxi]

Аз в момента чета "Гробище за домашни любимци". Вече нямам търпение да я свърша.

[DisappointedDreamer]

Оооо, на Кинг не съм плакала изобщо. Напротив, кефех се на бруталностите 8-) Плакала съм на някои разкази, и на Торба с кости и Lisey's story ми беше тъжно, ама това е май.

Записвам си вашите препоръки.


Аз в момента чета "Гробище за домашни любимци". Вече нямам търпение да я свърша.

последното изречение от последната страница е най-яко :Д

п.п. не обръщай да го прочиташ!

[SisiStrange]

Mда, на повечето и аз се кефих. 8-) Има някои откровено извратени... Чела ли си "Играта на Джералд", "Мизъри" или "Долорес"? Абсолютно психарско нещо. 8-)

"Гробище за домашни любимци" ми бръкна в здравето заради детето... Много съм слаба на тая тема. 8-)

[xoxi]

Пръстите ме сърбят вече. 8-)
Само "Дългата разходка" на Кинг съм се натъжавала, защото Макврайс го чувствах много близък от към идеи и разбирания.

[DisappointedDreamer]

Ох, дългата разходка още ми е във Влади 8-) (валдесбг)

[xoxi]

Ооо, аз не обичам да си давам книгите на друг, колкото и егоистично да звучи.
Веднъж само си дадох една от книгите и се почувствах сякаш давам част от себе си. Непрекъснато мислех момичето, на което я дадох, да не й направи нещо. Когато ми я върна, книгата беше в първоначалното си състояние, но я чувствах някак омърсена. :D Толкова емоции преживявам докато чета, че когато си представя друг да прелиства същите страници и имам чувството, че ми краде от преживяванията и интимността ми с книгата.
Според майка ми, нещо не ми е в ред. 8-)

[DisappointedDreamer]

Сладко е 8-)

Аз пък обичам да давам. В момента 4 човека имат мои 4 книжки. :3 хубаво е да разменяш, хубаво е, че знам че ги оценяват!

[x7aZzy]

Поздравления за темата. Хвана ми окото.

Не мога да кажа кое заглавие е събудило най- силни чувства в мен. Във всеки случай не е едно.

Може би "Спасителят в ръжта" на Селинджър.
Изключително проста. Порази ме.
Прочетох я за първи път, когато бях 8 клас. После надраснах "препоръчителната" възраст (книгата се води юношеска). Препрочетох я едва миналата година (първата книга, която прочетох на електронния си четец). Удари ме още по- силно от преди. Сега си мисля, че съм минала "препоръчителната" епоха.
Не знам кога ще я прочета отново. Два пъти ми стигат засега. Страх ме е, че третия път няма да мога да я разбера.

Също "Сърца в Атлантида" на Стивън Кинг ме впечатли. Всъщност във всяка една творба на Кинг има нещо впечатляващо. "Сърца в Атлантида" не може да се сравнява с "То", "Зеленият път", "Тъмната кула", "Капан за сънища" или "Дългата разходка", но втората новела ("1966: ...") се оказа доста над представите ми. История да загубеното и намереното, за израстването. Другите новели в книгата не си ги спомням, но втората мога да я цитирам:

(любов) + (мир) = информация

Нямам много време да пиша. Като се е поосвободя, ще се разпиша пак.

П.С. А, да не забравя - "Властелинът на пръстените" и "Хари Потър".
Ако трябва да определя кои книги са изиграли най- голяма роля в оформянето ми като личност, кои книги са синоним на детските ми години, кои книги бих искала да прочете първо моето дете - тези две поредици. Всичко останало идва после.

[DisappointedDreamer]

Ох. Аз пък никога не съм чела Властелинът на пръстените и Хари Потър. Израснах с други книги - граф Монте Кристо, Чичо Томовата колиба, Конникът без глава, Ямайски марони, Съкровището в сребърното езеро, Винету, Пълзачи по скали,

[Kaena Smith]

Аз също не съм ги чела...

Впрочем,коя Ви е любимата приказка?(Преди смятах да пускам такава тема :Д).И ми е любопитно,защо ?

[DisappointedDreamer]

Приказка? Като Червена шапчица? :Д или разказ?

[Kaena Smith]

Приказка,колкото и странно да звучи.... :D

Преди известно време в у-ще,една психоложка ни беше карала да определим коя приказка ни е повлияла най-много в детството и какво е водещото в нея.

Впрочем,приказките не са само за деца,не е случайно,че са определени за тази аудитория обаче.Какво различава възрастният от детето?!Порасналите спират да вярват в чудеса....например.

Сетих се за това....


Възрастните не си спомнят какво е да си дете.
Дори да твърдят обратното.
Не си спомнят. Повярвай ми.
Всичко са забравили.
Колко голям ти се струва светът.
Колко е трудно да се покатериш на обикновен стол.
Как се чувстваш, когато винаги си принуден да гледаш нагоре.
Забравили са.
Не си спомнят.
И ти ще забравиш.
Понякога възрастните разправят колко хубаво е било да си дете.
Дори си мечтаят пак да станат деца.
Но за какво са мечтали като деца?
Знаеш ли?
Мисля, че са мечтали да пораснат час по-скоро.

[xoxi]

Аз приказки не съм чела много. Като съвсем малка (3-4-5год.) нашите ми разказваха за Червената шапчица, Трите прасенца, Снежанка и седемте джуджета и т.н. и т.н., най-известните приказки у нас. Когато започнах да разбирам вече, започнах да си чета книжки. Първата, която прочетох беше Пипи Дългото чорапче. Точно тогава се учех да чета и прочита на тази книжка ми отне 2-3 месеца. Бях толкова горда, че за пръв път съм прочела сама цяла една книга, че веднага си извадих карта за библиотеката и с голямо желание се научих да чета бързо и без проблем. Някъде около 1ви-2ри клас четях вече гладко, сравнително бързо и имах голям списък с прочетени книги от всякаква тематика.
Когато бях някъде на 9г. една приятелка ми зае книга на Хари Потър, чиято история дотолкова ме впечатли тогава, че си накупих всички излезли книги. По-късно през годините разбрах, че излизат още книги и съответно си накупих и тях. Чела съм поредицата многократно и винаги намирам по нещо ново в нея. Не ми омръзват тези книги. Голяма част и от детството и от тийн годините си свързвам с тях, а като гледам още не ми е минала манията.
Властелинът не съм го чела, но съм се наканила.


ще ме извинявате за дългите и празни постове

[Blab]

The Handmaid's tale от Margaret Atwood.
хм, бих погледнала.

http://i4.helikon.bg/products/1635/16/161635/161635z.jpg
//кратките разкази са идеални за спирките и градския.

Монзо страшно добре владее кратката форма. Плътност, действие, език, развити персонажи, фабула в от 3 до средно 5 страници. Цинизмът му не е дразнещ (като при Буковски, примерно:Д), нито самоцелен, напротив - напълно оправдан и ангажиран. Основно разглежда човешките взаимоотношения (предимно междуполовите) в различните социални роли, среда, контекст и начина, по който повлияват отделните личност, психика, поведение. Има вкус към абсурда, но не отвлечен и алегоричен, а този, изпълващ ежедневието на съвременния човек, този, който доброволно избираме - от скука, от пренасищане или спрямо обстоятелствата.

//Трябва да кажа, че по принцип трудно чета проза, конкретно разкази (предпочитам романа като форма, след него - новелата), и съм особено критична, защото търся плътност и завършеност, не класическия обем. В този смисъл, определям късия разказ като най-трудната за изпълнение литературна форма, в която, разбираемо, повечето автори не могат да се впишат. Късият разказ е поезия в проза.<3

Ким е прекрасен, от месец вече обмислям да си взема преведения му роман. Още се колебая, обаче. Сега не му е моментът.

[xoxi]

Да се похваля. Да се похваля.
Заредих се с 4 книжки.
451 по Фаренхайт
Английският пациент
Адвокат на дявола
Библиотеката на мъртвите

Довечера ще започна някоя.
Някой да ги е чел? Мнения?

[scrooper]

[QUOTE=xoxi;10594686]
Die Verwandlung (http://www.stern.de/blogs/sprechblasen-der_comic-blog/files/16//2011/01/cov_kafka_comic_02.jpg) Въпреки, че се гнусях през по-голяма част от книгата, накрай ми стана толкова тъжно за героя, че почти се разплаках. Ако не беше буболечка, а друго животно, може би щях да го преживея и по-лошо. Човекът, който ми я препоръча, каза, че не е имал такива изживявания накрая, може би аз просто съм се потопила прекалено много в историята. Както и да е, книгата е много хубава, заслужава си да й се отдели малкото време, което изисква. /QUOTE]

Отвратителна книга. През цялото действие те е обхванало едно тягостно чувство от жалост и неправда, и не стига това, ами се скъсах от рев накрая :х

[xoxi]

При мен липсваше чувството от жалост и неправда. Както казах, аз се гнусях през повечето време, може би защото имам фобия към тези животинки и не ми беше много забавно да чета такива описателни неща за тях. В края ме заляха всички чувства и може би точно за това ми хареса книгата. Обичам да минавам през различни състояние, четейки. Определено бих прочела книгата отново. Според мен си заслужава.

[SisiStrange]

Аз също не съм ги чела...

Впрочем,коя Ви е любимата приказка?(Преди смятах да пускам такава тема :Д).И ми е любопитно,защо ?
"Снежната кралица". Като малка съм я препрочитала 1000 пъти. Асоциирах се с Герда и в интерес на истината, доста хора са ми казвали, че приличам на нея (вероятно визират екранизираната версия на момичето). Много красиви картинки ми минаваха през главата, докато я четях. Представях си ледения замък, Кай как се опитва да нареди думата от ледените късове и все не може, а Герда го търси през цял свят. Концепцията с дяволското огледало и парченцата, които превръщат хората в студени, груби същества също ми звучеше много привлекателно.

https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/34370_1338633942700_891382_n.jpg
Стените на замъка бяха от навят сняг, а прозорците и вратите бяха направени от бръснещи ветрове. Имаше над стотици зали, в които вилнееше снегът. Най-голямата зала се простираше няколко мили, а всички те бяха осветени от северното сияние. Бяха толкова големи, толкова празни, толкова ледено студени и толкова блестящи. Тук никога не е имало веселие, даже не е имало бал на мечките, където вятърът да свири, а мечките да ходят изправени и да се държат изискано. Нито пък е имало игри с подсвирквания и закачки. Нито пък госпожиците лисици са се срещали на следобедно кафе. Пусто, голямо и студено бе в двореца на Снежната кралица. Северното сияние пламваше с такава точност, че човек можеше да изчисли кога ще е в разгара си и кога ще свърши. По средата на пустата безкрайна снежна зала имаше едно замръзнало езеро. Ледът, който го покриваше, беше напукан на хиляди парченца и всички те бяха с абсолютно еднаква форма и големина; това бе истинско произведение на изкуството. Когато Снежната кралица си беше у дома, тя седеше по средата на езерото и твърдеше, че седи върху огледалото на разума, което било единственото и най-доброто на този свят.

[DisappointedDreamer]

Блаб, благодаря за предложението. Доверявам се на твоята преценка и съм напълно съгласна с дефиницията, която посочи на разказа.

Xoxi, не съм ги чела, но са интересни заглавия. Сподели после мнения.

Иначе, аз любими приказки нямам. Но особено много харесвах тези на братя Грим - Хензел и Гретел, Златната гъска, Лисицата и котката. И разбира се Снежанка и Пепеляшка.

Аз съм си свалила следните заглавия:

- Ulysses = James Joyce
- Heart of Darkness = Joseph Conrad
- Little Women = Louisa May Alcott
- Middlemarch= G. Elliot

и чакам да свърша Атууд и Оруел, и да ги почвам :Д

едит: Сиси, <3

[Kaena Smith]

Не мога да повярвам...това ми е любимата приказка. :)
Екранизирана също е толкова добра,макар и с някои допълнения.

Сега нямам време,но довечера може да напиша защо я харесвам толкова,макар че SisiStrange изброи най-хубавото и важното от съдържанието.Приказката наистина е прекрасна!

Ханс Кристиан Андерсен има забележително творчество.Спомням си,че съм плакала на "Елфът на розовия храст","Малката кибритопродавачка" също е доста затрогваща.

П.П. : "Златното момиче" също е много увлекателна.

[xoxi]

- Little Women = Louisa May Alcott


http://www.pic4ever.com/images/16.gifhttp://www.pic4ever.com/images/16.gifhttp://www.pic4ever.com/images/16.gif

Довечера още ще споделя първи впечатления от някоя от книгите.

[DisappointedDreamer]

Ханс Кристиан Андерсен

Ох, да! Как можах да го забравя!

[DisappointedDreamer]

Приключих с The Handmaid's tale! Една книга по-малко от списъка ми. Интересен и, според мен (надявам се) обнадеждаващ завършек.

Почнах Престъпление и наказание на Достоевски. Ще ви държа в течение. Първите 50 страници бяха интересни. Напомниха ми на Обломов от Иван Гончаров.

[SisiStrange]

Не мога да ти опиша каква люта завист изпитвам. 8-) Сега съм в сесия и няма време за книги пък и ми е гузно да чета друго освен учебник като след 3 дена има изпит. Искам, искам, искам да си започна "Шогун". 8-) А и вие ръсите заглавия, които ми звучат привлекателно.

[DisappointedDreamer]

А, и аз имам изпити и есета за подаване, ама книги... книгииии 8-)

успех на изпита.

[xoxi]

451 по Фаренхайт


Леле.
Усещам как тази книга ще си намери място в списъка с любимите.
Само 20 и няколко стр. прочетох и съм впечатлена и доволна от избора, че започнах с нея. Още първите страници въвеждат в свят, в който четенето на книги е забранено със закон, пожарникарите палят, а не гасят пожари, отглеждат се 8-краки електронни кучета, лекарите са заменени с общи работници, които могат да сменят кръвта на човек, погълнал огромни количества хапчета (с цел самоубийство може би?!) и той да се събуди жив, здрав и много гладен на сутринта. Тъжно е да се чете, че тези, които могат да мислят, да чувстват, да се радват на малките неща, като например на капките дъжд, трябва да посещават психиатър.
Надежда прозира в един от героите, с които започва книгата.
Умирам от любопитство да я прочета цялата.
Препоръчвам!

[CoNviCt]

Да се похваля. Да се похваля.
Заредих се с 4 книжки.
451 по Фаренхайт
Английският пациент
Адвокат на дявола
Библиотеката на мъртвите

Довечера ще започна някоя.
Някой да ги е чел? Мнения?

"Библиотеката на мъртвите" си заслужава.

[Kaena Smith]

Аз съм на 40 страница от "Парфюмът. Историята на един убиец"(Патрик Зюскинд).Засега не съм разочарована,даже напротив...
Тепърва става все по-интересна.

[bloodyF]

Май не довършваш книгите много-много...

скучните-да 8-)

[anonymous708973]

Късият разказ е поезия в проза.<3

Страшно проникновено :)
Като нищо ще хвърля око на тия разкази...

[xoxi]

Малко цитати от 451 градуса по Фаренхайт:

Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелството идва една, която грабва сърцето ти.

Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим. В тях съвсем няма нещо магическо. Магическото се крие само в онова, което книгите казват, в начина, по който съшиват една о друга отделните части на Вселената, така че тя да ни изглежда като нещо цяло.

Най-големия глупак е оня, който не е достатъчно умен.

У всички нас е вродена глупостта да смятаме метафората за доказателство, потока от празни думи - за извор на основни истини, а себе си - за пророци.

Почти я прочетох. Днес нямах много време, иначе да съм я завършила вече. Страхотна книга.
Въпреки, че ми се натрупа прекалено голям списък с книги, веднага щом свърша с тази, ще се снабдя с поне още няколко книжки на Рей Бредбъри.

[DisappointedDreamer]

^Ще взема и аз да я прочета :Д

Иначе, престъпление и наказание върви бавно. Много бавно. Досущ като Обломов. Ех, тия руснаци... Но пък за сметка на това повдига интересни теми - poverty, marriage without love, equality between genders, prostitution at an early age.

[Violenza]

^Ще взема и аз да я прочета :Д

Прочети я, няма да съжаляваш.

Обожавам Бредбъри. ОБОЖАВАМ. Особено разказите му са просто... не знам. Просто нямам думи. Излишно е да се говори даже, то просто трябва да се прочете. :)

[BloodyDreamer]

Ох, като ви чета какво сте писали и така ми се причете! Записвам най-прилежно всички книги, които сте споменали и си събирам един огромен списък от книги, които искам да прочета. Знам, че за повечето съм още много малка, но така или иначе ще дойде време, в което да мога да ги разбера. И сега осъзнавам колко малко всъщност съм чела, а обожавам книгите.
Миналата събота прочетох "За мишките и хората", накрая много плаках. Засега ми е любимата книга.
В момента чета "Остатъкът от деня" на Казуо Ишигуро. Главният герой е един английски иконом, който отива в Солсбъри да види една своя стара позната и да я помоли да се върне да работи в имението, понеже нямат достатъчно персонал, а и самата тя му изпрати писмо, в което казва, че се е разделила със съпруга си и вече нищо не я задържа там, т.е. намеква му, че би искала да се върне. Та икономът, Стивънс, размишлява върху това "какво отличава "великия" иконом от просто компетентния негов колега" и въобще какво означава да бъдеш "професионалист" в това, което правиш. Не мисля, че това е книгата за мен и нарявно не вниквам напълно в нейния смисъл, но ми е много интересна, макар и в началото да намирах това, че постоянно говори, а нищо не казва, за доста отегчително. В последствие се пригодих към начина му на разсъждение и започнах да се увличам все повече и повече в книгата.

[DisappointedDreamer]

John Steinbeck <3

Аз започнах на Изток от рая от него, ама трябваше да пътувам, та си остана в България. Това лято се очертава много четене на хубави книжки :3

[xoxi]

Защо няма толкова живот в тази тема? :[
Изкажете мнение за екранизирането на книгите. Има ли филм, който да се харесва повече от книгата? Кои филми заслужават същото внимание, което е отделено и на книгата?

[DisappointedDreamer]

^Няма време сигурно.

Ох, за екранизирането не мога да говоря. Филми рядко гледам. Няма хубави. Но ми хрумна друг въпрос - какво мислите за днешните филми, които преобразяват историята на така познатите ни наши приказки? Като Хензел и Гретел, Snowhite and the Huntsmen, и др. Гледали ли сте ги? Повече ли ги харесвате от оригинала на братята Грим?

[anonymous708973]

Прочети я, няма да съжаляваш.

Обожавам Бредбъри. ОБОЖАВАМ. Особено разказите му са просто... не знам. Просто нямам думи. Излишно е да се говори даже, то просто трябва да се прочете. :)

Ох, коя беше първата книга от оная поредичка от 2? "Вино от глухарчета" ли? Е, няма толкова скучни описания на природа просто... От тогава съм си съставила негативно мнение, но определено бих прочела друго от него.

[DisappointedDreamer]

Това вино от глухарчета ще взема и аз да го прочета 8-) Едни го хвалят, други не толкоз. Факт е обаче, че често се споменава.

Пантерке, спомени ти любим автор или книга.

[ROFLWTF]

Да ви попитам, аз ли съм единствената шматка, която се скъсва да реве на книги? На филми - никога или ужасно рядко.

Не си само ти, рева на книги когато историята ме докосне.. но едва ли не аз все едно я преживявам когато чета книга.. Сякаш се потапям в света и. А за филми и музика почти винаги, особено когато са в синхрон с чувствата ми.. :D
Не се разбирам понякога.. А иначе дали слушам музика докато чета.. почти винаги, освен когато няма ток. :D
Ох, любимите ми книги: Хари Потър (цялата поредица съм я чела няколко пъти и не ми омръзва.. даже скоро мисля пак да я подхвана... говори се за толкова много неща от живота.); Брулени Хълмове и Джейн Еър на сестрите Бронте; Дядо Горио на Балзак; Бел Ами на Мопасан; Железният светилник четирилогията; Под игото; поезията на Смирненски, Ботев, Далчев и т.н Особено на Далчев поезията му ми се е струвала някаква.. меланхолично-депресивна и това много ме привлича. Сега чета някакви чиклити, има доста добри попадения, ама другите са безумно глупави.. или аз просто нямам нерви да ги дочета (ако са банални или опростени откъм сюжет)..
А, на Стивън Кинг ми допаднаха повестта Способен ученик и романа Бягащият човек (въпреки че в момента не си я спомням много. Четох я отдавна, но знам, че ми е направила голямо впечатление.) Има и още много добри книги, но не се сещам сега. :)
Иначе сега нямам време за книги, понеже откакто съм студентка, е хаос в тиквата ми и организацията ми. :D Случва се.

[anonymous708973]

Далчев... омг. Дълбоко го ненавиждам :д

Дриймър, харесвам много Агата Кристи и всичко, което съм чела от "Кралете на трилъра" - Лий Чайлд, Дан Браун, Гришам.
Харесвам МНОГО и Джефри Арчър - на български го чета, пробвах на немски и щях да се докарам до самоубийство :д

В последно време обаче... доста дълъг период, за съжаление, не намирам време да чета, а определено ми се иска.

[Ukhtar]

^защо ненавиждаш Далчев?

Аз да си кажа, че екранизациите на Fight Club и A Clockwork Orange надминават книгите и то с много.

[DisappointedDreamer]

ПП, Гришам гледам един съученик го чете. И той ли е по криминалните романи? Сподели по-дълбоки впечатления. Какъв е стилът му на писане? Какви теми дискутира в книгите си?

Рофлвтф, спомена някои интересни заглавия, които преди не съм чувала. Записвам си да ги погледна.

Аз пък искам да почна да чета Великия Гатсби, ама 1984 и Престъпление и наказание още ме мъчат. 1984 ми идва малко в повече, а в другата не се случват много неща. Искам динамика!

[CoNviCt]

Колко книги четеш едновременно?

[ROFLWTF]

О, пропуснах да спомена и "sineokomomche/blueeyedboy" на Джоан Харис. Мен лично ме грабна, историята е адски заплетена...
Бях си взела и двете части на "50 нюанса сиво"... 1-вата част бива, ама втората.. извинете ме... не правете грешката като мен. Толкова проста книга не бях чела някога, или по точно в случая 2-рата част. :D
"Чучулигата" на Р. Н. Гюнтекин също е много хубава; "Марли и аз" на Гроган;
Имам "Куджо" на Кинг на руски, понеже никъде не го намерих на български... и така 2 лета си стои в бюрото ми неотварян. :D

[DisappointedDreamer]

Колко книги четеш едновременно?

В момента = 2.

Понякога се събират и над 4. Просто, защото 2 от тях са ми по английски и шведски в даскало, а другите 2+ са мой собствен избор.

50 нюанса сиво е ъх. Начесва мечтите на момиченца, които са обикновени и си мечтаят да се влюбят в някой неземен красавец, за когото ще са единствени. Частта с БДСМ - няма да коментирам. Не защото имам нещо против хората, които харесват и практикуват този 'спорт', а просто защото в една книга да четеш 20 страници как той я бие, а тя си мълчи, и това е толкова възбуждащо е направо потресаващо. А накрая, единствения извод, който си вадиш и единственото, което научаваш са различните предмети използвани и тяхното име.

[anonymous708973]

ПП, Гришам гледам един съученик го чете. И той ли е по криминалните романи? Сподели по-дълбоки впечатления. Какъв е стилът му на писане? Какви теми дискутира в книгите си?

Ако ти кажа, че съм го чела толкова отдавна, че не помня кво съм чела, ще повярваш ли. Не бих казала, че е по криминалните романи, но определено има съдене, адвокати, игра със закони и т.н. в книгите му.
За стила не мога да се изкажа понеже съм го чела на български, но преводът е толкова лесно смилаем, че не представлява никаква трудност. Подозирам, че и на английски ще е така.
Имаше един скандал с него - в едно интервю го бяха питали за книга и той не си знаеше героите и действието и се оказа, че зад него стои писателски екип...

Ненавиждам Далчев, защото не мога да понеса факта, че толкова образован (Класическа филология) човек пише в пъти по-зле от поети, които нямат завършена гимназия. Защото не смятам, че предметната поезия е поезия.

[SHPAIdURmeN]

А имали някой, които да чете по-различен тип книги. Като за самия човек -- език на тялото, зодии, манипулации, пропаганда, психологически и прочие ?

[xoxi]

"Марли и аз"

Книгата като филма ли е? Много ще ми е интересно да я прочета, но ако ще се скъсвам от рев като на филма, предпочитам да отложа.

Някой чел ли е нещо на Ваня Щерева? Аз се изпотих в опити да дочета една от нейните книги. Страхотно артистична личност, богато въображение, много идеи, интересни интерпретации, но... за жалост никакъв писателски талант. От самият дизайн на книгите й блика изкуство, но четенето е тоолкова трудно и става тоооолкова бавно.

[anonymous708973]

А имали някой, които да чете по-различен тип книги. Като за самия човек -- език на тялото, зодии, манипулации, пропаганда, психологически и прочие ?

Конспирации?
"Не пипай тази книга" на Ян ван Хелсинг.

[Ukhtar]

Поезията може да бъде красива и без да засяга позитивното. И Бодлер сигурно не пише поезия?

Пак опира до субективизъм де


А 1984 от един момент става зверски динамична.

[DisappointedDreamer]

Поезията може да бъде красива и без да засяга позитивното.

точно в това и се крие красивото.

Междудругото, така и така сме захванали тази тема, любими поети? :Д

Аз си умирам по - Anne Sexton, Sylvia Plath, Sergei Yesenin, и др. А най-много ми е интересно как голям процент артистични личности /художници, актьори, писатели/ се самоубиват. Дори имам специална папка с историите на всеки един от тях :Д

[POLLINA]

Конспирации?
"Не пипай тази книга" на Ян ван Хелсинг.

Винаги съм я заглеждала в книжарниците,хваща окото.
Заслужава ли си ? На каква тематика е?

[ROFLWTF]

[QUOTE=xoxi;10600289]Книгата като филма ли е? Много ще ми е интересно да я прочета, но ако ще се скъсвам от рев като на филма, предпочитам да отложа.

Ами, аз определено не останах безчувствена и към книгата. Но мисля, че там не се скъсвах от рев вече, все пак съм го преживяла веднъж и знам какво ще бъде и т.н.. Заслужава си според мен ;)

Иначе поезия - сетих се за Пушкин и С. Есенин. Абе все руски поети ;)

[Blab]

Дори имам специална папка с историите на всеки един от тях :Д
сподели!
//планирам да умра на 25, за да вляза в кликата и да ме запомнят:Д

пп: xoxi, pls...
//ще пиша за поезия след закуска, че сега си редувам очите:Д

[DisappointedDreamer]

Camille Claudel = френска скулпторка и художник-график. Интересът и към изкуството среща подкрепата на баща и и неодобрението на майка и. През 1883 г. се запознава с Огюст Роден, който и преподава скулптура. След 1905 душевното и състония се влошава. Тя унищожава много от своите творби, обвинява Роден в конспирации срещу нея, живее изолирано. Баща и умира на 2 март 1913. На 10 март 1913, по инициатива на брат и, Камий е приета в психиатрична клиника. Тя остава там през следващите тридесет години, до смъртта си на 19 октомври 1943. 


Жерард дьо Нервал (Gérard de Nerval) е псевдоним на френския поет, есеист и преводач Жерар Лабрюни. Печели популярност със своя превод на Фауст, високо оценен от самия Гьоте. Той е една от водещите фигури на френския романтизъм. По убеждения е привърженик на деизма. След 1841 получава периодични пристъпи на шизофрения и се самоубива през 1855.

Антонéн Артó (Antonin Artaud) е френски драматург, актьор и режисьор роден на 4 септември 1896. Животът му е бурен, объркан, пълен с пътувания в търсене на духовни истини, и неразбиране от обществото, престои в психиатрични клиники, опиум, пейот. Умира на 4 март 1948. Арто е актьор, режисьор, теоретик и поет. 


Вирджиния Улф е британска романистка, есеистка, издател, феминистка и автор на разкази, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през 20-ти век. След завършването на последния си роман 'Между действията', Улф изпада в депресия, подобна на тези, които е имала по-рано. Войната, разрушаването на дома и в Лондон по време на немските въздушни атаки, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието и до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече.

На 28 март 1941, на 59 години, Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома и. Тялото и е намерено едва на 18 април. Ленард, съпругът и, я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс. 


В предсмъртната бележка до съпруга си Вирджиния пише:



"Dearest, I feel certain that I am going mad again. I feel we can't go through another of those terrible times. And I shan't recover this time. I begin to hear voices, and I can't concentrate. So I am doing what seems the best thing to do. You have given me the greatest possible happiness. You have been in every way all that anyone could be. I don't think two people could have been happier 'til this terrible disease came. I can't fight any longer. I know that I am spoiling your life, that without me you could work. And you will I know. You see I can't even write this properly. I can't read. What I want to say is I owe all the happiness of my life to you. You have been entirely patient with me and incredibly good. I want to say that—everybody knows it. If anybody could have saved me it would have been you. Everything has gone from me but the certainty of your goodness. I can't go on spoiling your life any longer. I don't think two people could have been happier than we have been. V." 


Чезаре Павезе ( Cesare Pavese ) born on the 9th of September 1908 was an Italian poet, novelist, literary critic and translator. Depression, the failure of a brief love affair with the actress Constance Dowling to whom his last novel was dedicated, and political disillusionment led him to his suicide by an overdose of barbiturates in 1950. He killed himself in a hotel room, mimicking the last scene of Tra Donne Sole (Among women only), his penultimate book.

Никола дьо Стал ( Nicolas de Staël ) French nationality of Russian origin was a painter known for his use of a thick impasto and his highly abstract landscape painting. By 1953, his depression led him to seek isolation in the south of France, eventually in Antibes. He suffered exhaustion, insomnia and depression. In the wake of a disappointing meeting with a disparaging art critic on March 16, 1955 he committed suicide. He leapt to his death from his eleventh story studio terrace. He was 41 years old. 


John Kennedy Toole = suicide

Anne Sexton and Sylvia Plath both suffered depression until they committed suicide with the help of carbon monoxide.

Ernest Hemingway shot a bullet through his head.

Това са само някои, на които съм попадала. Всички са били в депресия, повечето от тях са се и самоубили. Отдавна бях забезяла тази тенденция и ми беше станала интересна. Иначе, и тук в една статия видях дори книга, която описваше много повече творчески личности и тяхното самоубийство.

[xoxi]

пп: xoxi, pls...


?
Предполагам за Щерева се отнася това. Повечето реагират така. 8-)

[anonymous708973]

Винаги съм я заглеждала в книжарниците,хваща окото.
Заслужава ли си ? На каква тематика е?

Интересна е, стига да не приемаш всичко за чиста монета, че ще се побъркаш.
Конспирации. Сен Жермен, например - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD_%D0%96%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B5% D0%BD_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84)

Подкрепям поезията, която не говори за позитивни неща, но да пишеш за скринове, прозорци, болници с не знам си кви стени и стопанин, който така и не се разбира заминал ли е или не за Америка. Пълна глупост и пропиляване на талант е за мен.
Като цяло поезия не чета, не ми влиза толкова под кожата. Харесвам "Ако" на Ръдиърд Киплинг, от българските ми допадат Ботев, Вапцаров и "Две души" на Яворов.

Като споменахте Хемингуей, майка ми, която е от Бургас, много обича да цитира една негова фраза: "Нищо, което е на море, не може да бъде провинция." :д

[Wednesday666]

И аз да взема да се включа 8-)..
Започнала съм две книги, обаче не е ясно кога ще ги довърша.
Една на Агата Кристи - "Убийство на игрището за голф" ии една на английски - първата част на "Game of thrones".
А колко ме е яд, че не ми остава време от университета, само да мине тази седмица и започвам.

А, имам и въпрос - любим криминален роман? Нещо само такива книги ми се четат 8-)..

[ROFLWTF]

Ooo, на Агата Кристи горепосочената книога я имам и сигурно 2 пъти съм я чела. Интересна е. На Артър Конан Дойл- Баскервилското куче също супер много ми допада :)

[Wednesday666]

На Артър Конан Дойл- Баскервилското куче също супер много ми допада :)

Чела съм я, даже филма съм гледала.
Беше добра екранизация, имайки предвид колко тъпи са били екранизациите на много други филми по книги.

[Kaena Smith]

Изкажете мнение за екранизирането на книгите. Има ли филм, който да се харесва повече от книгата? Кои филми заслужават същото внимание, което е отделено и на книгата?

Като стана дума за филми...
Аз лично харесвам и книгите и филмите еднакво,тъй като една история бива представена по-различен начин.Понякога си приличат(много),друг път е взета само идеята на книгата и филмът е дори осъвременен.

Харесвам Great Expectations от деветдесет и осма,филмът е модернизиран вариант на историята от книгата и е наистина добър!Впрочем,това е една от най-екранизираните книги.Последният филм е от 2012 с участието на Хелена Бонъм Картър в ролята на Мис Хавишъм.Доколкото знам има и минисериал от 2011.

Също така,Les Misérables,минисериалът от 2000 година,но не и американският филм от деветдесет и осма.Тази/миналата година излезе и мюзикъл,любопитна съм да го гледам,защото чух добри отзиви.

Иначе ми се ще да гледам "Парфюмът"(сега чета книгата),както и евентуално,някога да прочета "Звезден прах".A Walk to Remember (филмът) е добър,но не съм чела книгата.В скоро време мисля да си взема "Нощен патрул",а филмите "Нощна-" и "Дневна стража",на мен лично,ми харесаха.


какво мислите за днешните филми, които преобразяват историята на така познатите ни наши приказки? Като Хензел и Гретел, Snowhite and the Huntsmen, и др. Гледали ли сте ги? Повече ли ги харесвате от оригинала на братята Грим?

Точно изброените не съм гледала,но екранизацията на "Снежната кралица" харесвам много.Различава се от приказката,използвани са детайли от нея и са доразвити.Интересна е,филмът си струва гледането.
Гледала съм различни филми по "Пепеляшка",може да се каже,че "Ever After: A Cinderella Story" не е лош.
"Mirror Mirror" - загледах го веднъж и ми хареса.Стори ми се много"приказен" в положителния смисъл.
The Brothers Grimm е интересен,макар да не е направен по приказка.

Като цяло повечето приказки,със сигурност са по-добри/интересни от екранизациите,но пък някои филми не им отстъпват.Но все пак едно е да четеш,друго да гледаш...още повече,когато става дума за приказки.

[ROFLWTF]

Абе има си сполучливи попадения. И филмът и книгата може да ми харесат еднакво; има и такива дето филма е мноого по добър от книгата - Кръстникът например, не можах да я продължа от 50-тата страница нататък, но екранизацията на трилогията ми е любима. Но да, в повечето случаи филмът не може да се мери с книгата. В интерес на истината не би трябвало да ги сравняваме, защото все пак са различни неща донякъде..

[DisappointedDreamer]

Les Miserables беше невероятен филм. Свалила съм си книгата, и само ме чака да я прочета.

Парфюмът, филмът, не беше толкова хубав. Книгата не съм чела, но не бих я пропуснала.

Филм близък до A walk to remember е Now is good. Книгата се казва - Before I die. Не съм я чела, но моята най-добра приятелка я има, прочела я е и филма гледахме заедно. Е, изплаках си очите. Темата беше банална, но някои моменти (като например когато бащата казва 'Вземи ме с теб' на умираща си дъщеря; или пък по-малкото братче казва 'you can haunt me if you like' на умиращата си сестра. Е, никога не съм плакала толкова много. Дори Les Miserables нямаше този ефект върху мен.

[bloodyF]

Да ви се похваля!
Прочетох 'Поща' на Буковски за 4 дни (не е дебела, но просто 130 страници от Мадам Бовари ги четох 1 месец , за сравнение) ,много съм доволна, много съм влюбена в него и книгата е прекрасна
ПО-късно ще постна любими цитати от нея


Днеска взех 451 градуса по Фаренхайт, почна много обещаващо
Това Вино от глухарчета на същия автор ли е?

Препоръчайте някаква хубава класика, освен Буковски, че в тъпата библиотека го няма, а пък в момента нямам пари за книги..

[CoNviCt]

В момента = 2.

Понякога се събират и над 4. Просто, защото 2 от тях са ми по английски и шведски в даскало, а другите 2+ са мой собствен избор.

50 нюанса сиво е ъх. Начесва мечтите на момиченца, които са обикновени и си мечтаят да се влюбят в някой неземен красавец, за когото ще са единствени. Частта с БДСМ - няма да коментирам. Не защото имам нещо против хората, които харесват и практикуват този 'спорт', а просто защото в една книга да четеш 20 страници как той я бие, а тя си мълчи, и това е толкова възбуждащо е направо потресаващо. А накрая, единствения извод, който си вадиш и единственото, което научаваш са различните предмети използвани и тяхното име.

Между книгата и читателя се изгражда връзка, интимна връзка, която трудно би могла да бъде обяснена. Ревнуваш книгата, не искаш друг да я докосва, за да не я омърси. Искаш да е само твоя, завинаги. Перфектната любов. Не ти ли се струва егоистично и подло, да не и обръщаш цялото си внимание, когато тя винаги те чака да я разлистиш?

[Kaena Smith]

Филм близък до A walk to remember е Now is good. Книгата се казва - Before I die.

И аз съм чувала добри отзиви за книгата,но не съм я чела.
Една приятелка все ми препоръчва и "Делириум",доколкото знам се очаква и нейна екранизация.
А "Игрите на глада"?Нито съм я чела,нито съм гледала филма,но отново съм чувала позитивни мнения.

Впрочем,много от книгите на Никълъс Спаркс са екранизирани.Вие чели ли сте някоя и с какво впечатление сте останали ?

[DisappointedDreamer]

Между книгата и читателя се изгражда връзка, интимна връзка, която трудно би могла да бъде обяснена. Ревнуваш книгата, не искаш друг да я докосва, за да не я омърси. Искаш да е само твоя, завинаги. Перфектната любов. Не ти ли се струва егоистично и подло, да не и обръщаш цялото си внимание, когато тя винаги те чака да я разлистиш?

Напълно ясно те разбирам. И все пак, в даскало не мога да заявя това на тези, които ме оценяват. В допълнение, аз не ревнувам книга. Искам да я докосват, искам да я четат. Затова е и направена. Затова и когато я завърша, бързам да я разкажа на приятелка, на дневника си, на разходката си в парка. За мен няма значение колко време отделям върху една книга, а какво изграждам през това време заедно с нея. Всички сме егоисти. Важното е да не оставим това наше качество да ни обвие напълно.

Обръщам цялото си внимание върху нея, докато я чета. Междувременно, има стотици други неща, на които обръщам внимание и от които не мога напълно да се откъсна, дори и да искам - драскотина върху пода, прашинка, крива мебел, звука на вятъра, цвета на небето, цвета на моите чувства.

Игрите на глада не съм чела, но гледах филма. Очаквах повече екшън. Не бях особено очарована. Ще видим сега втората част как ще се представи.

Ох, Никълъс Спаркс ми идва прекалено сладникъв. Особено смешна ми е онази снимка от 9гаг, където всичките му книжки са с еднакви корици.

http://d24w6bsrhbeh9d.cloudfront.net/photo/6343995_700b.jpg

:Д Аз искам цинимизми, болка, несправедлив и реален край.

[PAXY]

Скоро прочетох Игрите на глада, също и Възпламеняване и Сойка - присмехулка. Харесаха ми. Гледала съм и филма, но книгата повече ми допадна. Като цяло книгите ми харесват повече, отколкото филмите, направени по тях. Останах много разочарована от филмите към трилогията Милениум.

А сега се мъча да дочета Петдесет нюанса освободени. Изобщо не ми допаднаха книгите от поредицата. Не мога да започна друга книга, ако не съм прочела тази, която съм започнала. Опитвам се да я оставя, но започва да ме гложди любопитство, и, колкото и да ми е скучна и неинтересна, не мога да не я прочета. Странна съм...

Следващата книга, която съм приготвила за прочитане, е Да убиеш присмехулник. Дано да е интересна.

[DisappointedDreamer]

Останах много разочарована от филмите към трилогията Милениум.

OOoooooo, шведската версия няма да разочарова (гледала ли си я?) :Д Казвам го като човек, който живее вече 5-та година там.

[PAXY]

OOoooooo, шведската версия няма да разочарова (гледала ли си я?) :Д Казвам го като човек, който живее вече 5-та година там.

Гледала съм я, но не ми хареса така, както книгата. Пък и някои неща бяха променени. Не казвам, че е лош, но очаквах повече :) А американската версия мисля, че е направен филм само за първата книга. Може и да греша, но не съм срещала продълженията. Но, ако трябва да сравнявам двата филма, определено шведският е по-добър. :)

[Kaena Smith]

http://d24w6bsrhbeh9d.cloudfront.net/photo/6343995_700b.jpg

:D
Впрочем въпросните корици,са плакати от филмите.

А мнение за "Спасителят в ръжта" ?

Между другото,имате ли някакъв тефтер/(тетрадка),в който да си записвате цитатите,които са ви харесали ?

[DisappointedDreamer]

Няма американска версия за другите 2 книги от поредицията Милениум.

Записвам си ги на компютъра в pages document.

Спасителят в ръжта много го хвалеха, и взех че и аз го прочетох. Еми, разбрах я, идентифицирах се до известна степен с разказвача, но не ме грабна. Може би, имах прекалено големи очаквания. Разочаровах се особено много от езика - на английски я прочетох, и речникът беше беден. Като цяло не бих я сложила в папка 'любими'. Става, ако си изгубен, депресиран тепърва навлизащ в пубертета 'тийн'. Хареса ми the melancholy.

[Colouring]

Ох, хора, направо ме е срам, че не се включвам в тази прекрасна тема, ама нямам никакво време да оставя по някакъв по-смислен коментар. :@
Доста интересни книги сте обсъждали. Някои съм ги чела, други не, но ми влезнаха 1-2 в списъка.

Понеже скоро виждам, че сте коментирали Спаркс. Ох, на мен също ми е много сладникав. В смисъл, понякога като че ли съм в настроение за такива истории, ама предпочитам да гледам някакъв филм като екранизираните по книгите му, отколкото да седна и да прочета някоя негова книга. И въпреки че A walk to remember съм я чела, предпочитам филма.

Относно "Преди да умра" - изобщо не ми хареса. Доста я хвалят и макар да има малко по-остър език, мисля, че е подходяща за възрастова група около 15 години. Не знам, не ме впечатли. Разминавах се с героинята по доста параграфи и не ми допадна мисленето й на доста неща. Абе, средна работа. Съжелавам, че съм си дала парите за такова четово, вместо да си купя някоя по-стойностна книга.

Игрите съм ги чела и трите книги. Първата е доста добра, втората става, третата не чак толкова. Книги като тези стават за убиване на време, ако си се докоснал до истинската литература, няма да ти влезнат в списъка с любими. Това не означава, че не си струват четенето обаче. Интересна е трилогията, става за убиване на време, даже първата книга трудно може да се остави.

Скоро и аз ще си набавя някоя книга на Бредбъри, защото "Вино от глухарчета" много ми допадна и искам да се запозная по-обстойно с творчеството му.

Аз лично съм като че ли най-голям почитател на книги като "Брулени хълмове", "Джейн Еър", "Отнесени от вихъра", като наи-най любима ми е "Гордост и предразсъдъци". Джейн Остин е прекрасна. <3

[ROFLWTF]

Абе аз да питам, някой чел ли е The lovely bones\ очи от рая май беше превода? Гледала съм филма и много ме грабна, запитах се каква ли ще е книгата... Интересно ми е.

[xoxi]

Филм близък до A walk to remember е Now is good. Книгата се казва - Before I die.

Наскоро гледах филма и въобще не ме грабна, въпреки че Дакота Фанинг я харесвам много. Може би книгата би ми харесала. Толкова много положителни коментари прочетох, но пак нещо ми липсваше. Най-емоционално ми се стори, когато момичето получи кръвоизлив преди срещата си и не искаше той да я вижда такава. А когато излезе от болницата видя, че той е сбъднал още една мечта от списъка.

Историите на Спаркс предпочитам да ги гледам на филм. Толкова сладки истории не обичам да чета, често ми доскучава още към средата, когато вече ясно се добива представа какъв край следва.

Кинг обаче ми е любимец и направо ми е обидно и болезнено да гледам какви филми се правят по книгите му. Гледала съм може би 2-3 филма, защото просто ми се губи цялата магия от книгата, когато гледам нещо толкова 'плоско' направено. Под плоско, имам предвид без дори 5% от емоцията в книгата. Първият филм който гледах беше То. Още не бях чела книгата и понеже филма ми хареса, реших да прочета и книгата. Като свърших, впечатленията ми от филма коренно се промениха, сякаш сценаристите са си избирали random страници, които да екранизират.

Тези дни, когато имам повече свободно време ще изгледам и филма 451° по Фаренхайт. Книгата я завършвам, остават ми има-няма 5 страници. Определено влиза в списъка с любимите.

[CoNviCt]

Как можеш да спреш, когато ти остават 5 страници?

[DisappointedDreamer]

Xoxi, тая пък сцена, където той написва 'Теса' навсякъде ми се стори най-тъпа 8-) Липсваше всякаква магия. Ама абсолютно. Той я оставя - шокиран е, окей. И решава да компенсира като я 'прави известна' чрез написването на името и навсякъде в града. Е, тъпо ми се стори.

Иначе за Кинг съм съгласна. Единствено екранизацията на 1408 и разбира се, Secret window, secret garden с Джони Деп са страхотни. Особено последния, препоръчвам го горещо.

[Kaena Smith]

Впрочем,забравихме "Портретът на Дориан Грей".Книга също с доста екранизации.За жалост,така и не успях да прочета книгата в целия и обем на български език,само разработена за ученици версия на английски.Но рано или късно ще я прочета цялата.
А филмът от 2009 ми хареса,макар историята да се различава от тази в книгата.Все пак,макар да е доста критикуван,определено не е лош.

http://www.youtube.com/watch?v=W1AAtY8pZ50

Сетих се и за "Дракула",и нейното прочитане ми предстои...
Екранизацията от 1992,на Франсис Форд Копола,е може би най-добрата.Макар граф Дракула да е използван като герой в много филми,повече от 100.Дори скоро се очаква нов сериал :

http://en.wikipedia.org/wiki/Dracula_%28TV_series%29

[xoxi]

Xoxi, тая пък сцена, където той написва 'Теса' навсякъде ми се стори най-тъпа 8-) Липсваше всякаква магия. Ама абсолютно. Той я оставя - шокиран е, окей. И решава да компенсира като я 'прави известна' чрез написването на името и навсякъде в града. Е, тъпо ми се стори.

Самата мечта и изпълнението бяха тъпи, да. Но просто ми хареса самата идея на този момент. Той знае, че тя е болна и видно има проблеми с приемането на болестта. Точно в онзи момент в банята тя искаше да се скрие от него, но въпреки това той я видя и се вкамени, буквално. Точно този момент го почувствах най-истински. Не я беше търсил и не беше ходил при нея, докато беше тя в болницата, може би от страх да не се сблъска с нова толкова ясна проява на болестта. Въпреки това обаче се беше постарал да я направи щастлива, спомняйки си за нещата, които му е споделила и опитвайки се да изпълни желанието й. Неговият жест го приемам като извинение за страха му, за слабостта която прояви.
А драскането из целия град наистина е тъпо. :D


Как можеш да спреш, когато ти остават 5 страници?

Чета предимно вечер преди да заспя. 1 страница да ми остава, ако ми се доспи прекалено много, пак съм в състояние да я оставя за следващия път.

[CoNviCt]

Поставяш съня пред любопитството?

[xoxi]

Мхм, определено съня ми е по-важен.
Когато съм свободна през деня, мога цял ден да прекарам с нос забоден в някоя книга. От сън обаче не се лишавам заради книги. Имала съм проблеми от недоспиване в миналото и не искам да се повтарят. Няма да ми избяга книжката. :)

[SHPAIdURmeN]

Конспирации?
"Не пипай тази книга" на Ян ван Хелсинг.

Мм, благодаря ти, че ме насочи към този автор. Колко негови книги си изчела ?

[CoNviCt]

Ако не можеш да жертваш съня за книга, за какво въобще би го жертвала?! Живот, в който сънят заема първо място. Със същия успех можеш и да си ленивец. Нищо лично.

[Bloodlust]

Аз в момента чета Удхаус. Не знам как го прави, но винаги ме докарва до смях. Любимата ми негова е "Горе главата, Джийвс" която буквално ми докара мускулна треска на корема. Препоръчвам го горещо, особено на хора които четат по няколко книжки едновременно. Удхаус пише леко, неангажиращо и според мен е идеален да се чете паралелно с по-тежки книги.

С много лошо впечатление ме остави "Разум и чувства" на Джейн Остин. Към края буквално се изнервих от едностранчивостта на персонажите и развой на събитията в стил deus ex machina. Много ме подразни степента в която двете сестри са противопоставени. Едната е крайно емоционална, другата е крайно рационална. Ясно, че това е идеята на книгата. Просто не ми допадат персонажи, които са до край последователни в склонностите си, без минимално залитане в друга посока. Знам, че тази книга има адски много фенове, но за мен "Гордост и предразсъдъци" си остава най-доброто произведение на Остин.




Аз да си кажа, че екранизациите на Fight Club и A Clockwork Orange надминават книгите и то с много.

Това просто не мога да го отмина. "Боен клуб" като филм е наистина страхотен, един от любимите ми, но в никакъв случай не е по-добър от книгата. Чък Поланик пише много стегнато и рисува страхотни персонажи, дори на моменти да изгрубява. Особено "Боен клуб" му е много добра книга, редом с "Невидими чудовища". Просто още с първите страници създава една атмосфера и умело я поддържа до самия край на книгата. Тя е много по-тягостна от филма, има едно мрачно усещане, което във екранизацията е притъпено и не може да се разгърне пълният блясък на идеята. Просто според мен книгата е по-добра, по-добре манипулира емоциите, по-добре създава атмосфера и най-вече не се разсейваш от полу-голия Брат Пит :D

[xoxi]

Ако не можеш да жертваш съня за книга, за какво въобще би го жертвала?! Живот, в който сънят заема първо място. Със същия успех можеш и да си ленивец. Нищо лично.

Леле, в какъв филм ме вкара. :D
Не става въпрос само за съня. Не бих си жертвала здравето за нито една книга. Както казах, през много проблеми съм минала именно заради лишаването от сън и то заради неща, които не са били неотложни. Дали ще си дочета книжката тази нощ или утре, за мен е без значение.
Въобще не четеш какво пиша, май си прочела каквото си искала да прочетеш.

[CoNviCt]

Мъж.

[xoxi]

Все тая.

[DisappointedDreamer]

Xoxi, права си. За здравето.

CoNviCt, много се вживяваш. И ние се вживяваме също толкова горещо. Но четенето на книга може да докара проблеми - недоспиване, здравословни, както и такива в училище, за тези, които четат по време на час. Е, когато това се случи, и недай си Боже, е непоправимо, книгата наистина ще ми е дала хубави емоции, спомени и размишления. Но няма да може да ме излекува.

Bloodlust, записвам си прилежно твоите предложения 8-)

[anonymous708973]

Като стана дума за Before I die, майка ми купи книгата (на български) с идеята да видя "какви истории имало и да се взема в ръце". Е, няма такава глупост. Прочетох първите 10 страници, толкова смешно и бедно написано, че и с един ЕЙ ТАКЪВ шрифт, все едно е книжка за деца. Идеята ми се вижда окей, напълно неутрална съм спрямо нея, щеше да ме грабне, ако беше облечена в думи като хората, обаче... нъц. Филма не съм го гледала, мисля утре да го направя.

[Blab]

Иначе, и тук в една статия видях дори книга, която описваше много повече творчески личности и тяхното самоубийство.
ето и българския принос:
http://youtu.be/tNjir0KZU84

//ще пиша по-късно;

[DisappointedDreamer]

PP, книгата не съм чела и не мога да изкажа мнение. Чела съм единствено My sister's keeper, която също включва умиращо от левкемия момиче. Има много такива книги/филми на същата тематика. Но по-голямата част от тях са добре измислени, но лошо изпълнени.

Блаб, чакам.

[DisappointedDreamer]

Да ви се похваля - свалих си някои страхотни книги. Нямам търпение да почна да ги чета, ама кога ще е един Господ знае.

Иначе, Достоевски най-накрая вкара малко екшън в престъпление и наказание.

При вас как върви? :Д

[Bloodlust]

Да ви се похваля - свалих си някои страхотни книги. Нямам търпение да почна да ги чета, ама кога ще е един Господ знае.

DisappointedDreamer, от къде сваляш? Аз обикновено търся в гугъл и ми е писнало от фалшиви сайтове. :-o

Иначе да споделя - почнах "Мадам Бовари" и за сега върви добре. 8)

[DisappointedDreamer]

http://www.planetebook.com/

ето тук намерих някои свои мечтани заглавия. Бедно е, но пък е нещо :с

[Bloodlust]

http://www.planetebook.com/

ето тук намерих някои свои мечтани заглавия. Бедно е, но пък е нещо :с

Благодаря, веднага ще ги налазя! :)

[xoxi]

И аз благодаря за сайта. От толкова време ми се иска да започна на английски някои книги, чиито заглавия мернах в този сайт.
Кои книги си свали?
Аз приключих с 451° по Фаренхайт. Тази вечер ще започвам нещо ново (а още имам да дочитам Гробище за домашни любимци), но още се колебая кое точно. Клоня към Английският пациент. Ще прочета по 1-2 страници от всички книги, които съм си приготвила и ще видя коя ще ми се стори най-подходяща за моментните ми настроения. XD

[DieselBlood]

Стивън Кинг-Куджо. Гледал съм филма, но книгата определено е с класи над него.

[DisappointedDreamer]

Кои книги си свали?


Heart of Darkness
Ulysses
Metamorphosis
The Great Gatsby
Little Women
Middlemarch
Crime and Punishment
Anna Karenina
The Prince

^само заглавия 8-)

[ROFLWTF]

Стивън Кинг-Куджо. Гледал съм филма, но книгата определено е с класи над него.

Оо, имам я на руски и ме чака от 2 лета да я прочета. Ще се засиля тия дни да се взема в ръце и да я започна.. ;д

Иначе, аз предимно чета на таблета и свалям от тука- има много кнги: http://chitanka.info/

Току що свърших Арнет Лем - "Годежът", чиклит е, но много ми хареса - не можех да се откъсна от нея, докато не я прочета. Има си интрига, всичко, не е толкова опростена според мен, че да ме откаже още на втората страница. Има и още много добри попадения, но не се сещам сега. Може би друг път. :D :D :D Да не забравя, честит празник на празнуващите. :)

[DisappointedDreamer]

Мда, читанка също е пълна с готини книжки. Само време да има човек. :)

Аз изпадам в меланхолия. Мех.

[SisiStrange]

Някой чел ли е "Доктор Джекил и мистър Хайд"? Изтеглих си я за след "Шогун" и ще ми е кеф да чуя първо мнения. :)

[girlwithblueeyes]

Дрийм и аз благодаря за сайта :) Върши ми полезна работа защото има доста заглавия ,които искам да прочета .Наскоро прочетох за поред път Карън Роуз- Не можеш да се скриеш . Много харесвам тази книга и химията между докторката и Ейдън лъха от километри . Сюжета също е много заплетен и неочакван има изобилие от интересни елементи от местопрестъпленията и психологически анализ на психопата .

[minchorna]

Прочете Единайсет минути на Коелю и Джон Клилънд — Фани Хил или мемоарите на една лека жена . :)

[xoxi]

Снощи започнах "Библиотеката на мъртвите" от Глен Купър. Започва обещаващо, но имайки предвид колко книги от този жанр съм прочела, една неточност да има и ще ме откаже от прочит. Ужасно обичам такива книги.
Резюмето на книгата ужасно много напомня на "Намисли си число" от Джон Вердън. Много интересна и непредвидима книга, аз я изчетох за около 1-2 дни, без значение, че страниците са 400+.

[Deadlock]

Стрaшно много безплатни е-книги има в gutenberg.org. Даже във формати за е-четци (sun)

[Ukhtar]

Някой случайно да е чел Махалото на Фуко? Мнение?

[xoxi]

Аз предлагам авторката да събере споменатите сайтове за безплатни онлайн книги и да ги публикува на първа страница, за да не се рови човек из всички страници, докато открие тази полезна информация.

[DisappointedDreamer]

Аз предлагам авторката да събере споменатите сайтове за безплатни онлайн книги и да ги публикува на първа страница, за да не се рови човек из всички страници, докато открие тази полезна информация.

как?

[xoxi]

Не можеш ли да редактираш поста си? На мен под всичките ми постове има опцията за редакция.

[DisappointedDreamer]

Да, но след определено време тази опция си отива. :с и сега не мога.

[xoxi]

Ами да събереме тогава по-голям списък със сайтове и да накараме някой модератор да свърши работата.

[Bloodlust]

Ами да събереме тогава по-голям списък със сайтове и да накараме някой модератор да свърши работата.

Подкрепям с две ръце. :)

[Zorin]

http://tuebl.ca/ е моята съкровищница. Страшно много класическа и модерна литература в ebook формат, чудесен сайт.
Инак сега чета Метро 2033 на Дмитрий Глуховски и ми се наложи да я спра за малко, че почнах да сънувам кошмари от нея. Хубава книга е. Що се отнася до руска фантастика поставям Лукяненко на най-високия възможен пиедестал като Най-Великия, но и стилът на Глуховски е достъпен и картините, които рисува, са ярки и убедителни. Радиацията е наистина най-големият ми страх и тази книга ме върна към него направо ударно. Ама ще я дочета. Пък.

[teenems]

Някой чел ли е "Портокал с часовников механизъм" ?

[DisappointedDreamer]

Вече имаме 4 сайта. Ако не станат 5 скоро, ще пиша на някой модератор да добави списъка към началната страница.

[xoxi]

http://www.booksbg.org/ - По-бедно е от към заглавия, сравнено с други онлайн библиотеки, но пък има много интересни и заслужаващи си книги.
http://e-bookbg.com/ - От тук не съм сваляла, защото е във формат txt, а аз предимно чета на doc и epub. И тук обаче има интересни нещица.
http://www.avtori.com/ - Съвсем наскоро открих този сайт за аудио книги. Има повече приказки, проза и поезия, които всички сме чели. Много бедно от към заглавия, но според мен труда на създателите на сайта, заслужава да се възнагради. Виждам сега, че Под игото го има в аудио формат. Това предполагам би помогнало на всички ученици, все още борещи се с книгата.
И разбира се zamunda.net - много книги, на български и на английски.

Аз най-често свалям от читанка и от замунда. В тях съм намирала всички книги, които търся.

[girlwithblueeyes]

http://www.goodreads.com/

Не знам дали е пускан този сайт много е хубав .Не е точно за сваляне на книги но е по скоро за обменяне на прочетеното и откриване на нови заглавия и приятели .
Съжалявам ако е пускан :D

[DisappointedDreamer]

Гуд рийдс го знам :Д

Иначе, мен ме е яд, че тези в чужбина не могат да свалят от замунда. Записвам си ги и довечера ще пиша на някой модератор.

[Makenzi97]

http://bookfi.org/
http://www.google.bg/

[Deadlock]

Иначе, мен ме е яд, че тези в чужбина не могат да свалят от замунда. Записвам си ги и довечера ще пиша на някой модератор.

Защо не? :)
http://bgtorrentz.net/zamunda-net/

[DisappointedDreamer]

Не става :с преди 5 години се отказах. сега си имам други сайтове.

[ROFLWTF]

Някой чел ли е "Портокал с часовников механизъм" ?

Майкоо, току що го гледах ии.. ами, влезе ми под кожата, макар че не разбрах много. Но определено съм навита да порчета книгата, досега не знаех, че дори има такава! Aууу! :D

[teenems]

^Има!!Аз онзи ден си я взех от магазин втора употреба,но се оказа ,че е на руски!Много се ядосах..и ще търся по книжарниците.Автор:Антъни Бърджес

[ROFLWTF]

^Има!!Аз онзи ден си я взех от магазин втора употреба,но се оказа ,че е на руски!Много се ядосах..и ще търся по книжарниците.Автор:Антъни Бърджес

Ама ти не разлистваш ли книгата преди да си я купиш? :D Аз ще я чета на таблета, разбрах за нея, че е особен превода и, понеже в оригинала има думи на руски и те са оставени при превода по български, звучи интересно. Иначе ако не знаеш руски, той е славянски език и е доста сходен с българския и не би трябвало да имаш проблем. :)

[mimi_we]

:D
Впрочем въпросните корици,са плакати от филмите.

А мнение за "Спасителят в ръжта" ?

Между другото,имате ли някакъв тефтер/(тетрадка),в който да си записвате цитатите,които са ви харесали ?
Много е добра книгата!!

[NJ]

препоръчайте ми някоя книга, която да е за нещо по истински случай или как да го кажа да е за нещо истинско.Много обичам измишльотини ама сега искам малко да си обогатя общата култура.Чакам идеи

[teenems]

^Аз в момента чета книгата "Fucking Берлин" ,тя е по истински случай :)


Ама ти не разлистваш ли книгата преди да си я купиш? :D Аз ще я чета на таблета, разбрах за нея, че е особен превода и, понеже в оригинала има думи на руски и те са оставени при превода по български, звучи интересно. Иначе ако не знаеш руски, той е славянски език и е доста сходен с българския и не би трябвало да имаш проблем. :)

Ооо..значи затова е написана така!А на мен ми се стори,че е на руски.

[Amore-Mio*]

Аз си бях дала почивка малко от поредицата "Игрите на глада", поради една книга, която трябваше да прочета за училище. Става въпрос за "Робинзон Крузо" на Даниел Дефо и определено книгата се вписва в списъка ми с любими книги. Някак, имах чувството, че самата аз съм на този остров и изживявам тия неща.
Та, ето няколко цитати от книгата на Дефо:

И в най-голямата беда винаги можем да намерим нещо утешаващо и да го преценим като положително в равносметката на доброто и злото."

"Колко често в живота ни се случва така, че злото, от което най-много се опасяваме и което ни се струва най-голямото на света, щом ни сполети, се оказва всъщност единственото средство за спасението ни от злощастието, в което сме попаднали."

[Laana]

Някой чел ли е ''Възпитание на чувствата'' на Флобер.
Хубава ли ?

[ROFLWTF]

^Аз в момента чета книгата "Fucking Берлин" ,тя е по истински случай :)



Ооо..значи затова е написана така!А на мен ми се стори,че е на руски.

Мда, аз я прочетох. Интересен е превода и, книгата според мен е 1:1 с филма.

[brutaLxxbunny]

Тая тема е golden mine. Къде се е крила досега, че не съм я нападнала още? :D


препоръчайте ми някоя книга, която да е за нещо по истински случай или как да го кажа да е за нещо истинско.Много обичам измишльотини ама сега искам малко да си обогатя общата култура.Чакам идеи
Ама историческа книга ли искаш, че да си обогатиш общата култура или...?

В момента чета "Историкът" на Елизабет Костова. Интересна книга е, макар да ми е малко объркана с тези писма, падащи от сам и там. Губя се понякога по линията на сюжета, защото вече забравям кой разправя и какво се случва. Но възнамерявам след това да прочета и другата книга на Костова - "Крадецът на лебеди".

[DisappointedDreamer]

ОООООО, Историкът беше вълшебна! В края малко я оплескаха, беше бавен и някак флегматичен, скучен, но прочетох я преди 2-3 години и не останах разочарована.

Докато 'Крадецът на лебеди' е НЕВЕРОЯТНА! Сред любимите ми. Влюбих се в историята, в героите. Плаках дори. Брр, чети, чети и искам да чуя отзиви! 8-)

едит: ако сега се губиш сред падащите писма в Историкът, значи крадецът на лебеди тотално ще те обърка ха-ха.

[Laana]

Никой ли няма да ме отрази мене :(

[DisappointedDreamer]

Не съм я чела :с съжалявам. Пиши в гугъл за отзиви, и коментари в други форуми :)

[brutaLxxbunny]

И аз не съм я чела, Лана, дори авторът не съм чувала. Хващай и чети, едва ли ще загубиш много.

Не че се обърквам, но ми стават много разкази в разказа, така да се каже. Като я хвана да я чета обаче, няма оставяне поне 1-2 часа... В училище всички учители вече мразят книгата обаче, защото я чета в почти всеки скучен час.

[NJ]

Ами историческа в смисъл с имена и години чак не, но нещо такова не знам и аз как да го обясня

П.П Иначе да се похваля започнах "451 по Фаренхайт", много ми харесва вече съм на половината, а вчера я започнах.

[Just.me]

Някой чел ли е Вечната Амбър на Катлийн Уинзор? Исторически роман, но доста интересен. Краят е малко.. необичаен, но наистина е хубава :)

[Bloodlust]

препоръчайте ми някоя книга, която да е за нещо по истински случай или как да го кажа да е за нещо истинско.Много обичам измишльотини ама сега искам малко да си обогатя общата култура.Чакам идеи

Биографията на Едит Пиаф. Книгата е дебела, но се чете на един дъх. Няма да съжалиш.


Някой чел ли е ''Възпитание на чувствата'' на Флобер.
Хубава ли ?

Не съм чела тази, но вчера довърших "Мадам Бовари", която също е на Флобер и не съм очарована. Прекално описателен е на места, героите бяха много едностранчиви. По принцип "Мадам Бовари" и "Възпитание на чувствата" му се водят двете най-добри книги. След прочита на първата едва ли скоро пак ще подхвана Флобер. Дано съм ти помогнала до някъде. :)

[xoxi]

Хораа, давайте малко повече информация за книгите, които споменавате. "Интересна е" не върши работа и не грабва читателя.

[DisappointedDreamer]

Хораа, давайте малко повече информация за книгите, които споменавате. "Интересна е" не върши работа и не грабва читателя.

Това беше и замисълът на темата :с.

Аз в момента нищо не чета. Искам да почна Великия Гатсби, ама другата седмица, когато съм ваканция. Тогава ще се разпиша повече в тази тема. :3

Хохи, ти какво четеш в момента?

[xoxi]

Бях започнала "Библиотеката на мъртвите", но я оставих за сега, защото всяка глава ме прехвърляше в различен град, различна година, различни имена... сбърках се малко, въпреки че ми е интересно. Както си четох за компютри, електронни книги и т.н., изведнъж книгата ме прехвърли в някакъв бункер с Чърчил. Екстремно въртене из хронологията на времето. Оставих книгата, защото още не съм дочела "Гробище за домашни любимци" и докато четох за Чърчил, непрекъснато си мислех за котката на Ели от другата книга. :D
Остават ми още около 200 страници от гробището и приключвам. Чудя се обаче коя друга книга на Кинг да подхвана. Изтеглила съм си близо 40 негови и съвсем вече се затрудних с избора.

[DisappointedDreamer]

Ооо, прочитай я! Кои си си изтеглила? Давай да помагаме.

Препоръчвам Проклятието, както и някои книги с разкази като Full Dark, no stars. Insomnia беше наистина страхотна книга. Интересен замисъл и история, прекрасно тъжен и разбиващ край (както всички книги на С.К.), и пълна торба с цинизми, черен хумор и прекрасни сравнения. Нея препоръчвам горещо, ако все още не си я прочела.

Аз съм си дала почивка от С.К. по предложение на една моя любима потребителка. Имам списък с 60 други книги, които трябва да прочета и искам да прочета, но все не намирам време. Надявам се тази ваканция да отмнетна няколко (поне 2-3.)

[CoNviCt]

Мога ли да разгледам творческия ти блог?

[xoxi]

Нямам търпение да я прочета вече, но все не намирам 2-3-4+ часа да отделя и да я приключа. Много бавно я чета, а умирам от любопитство. Full dark, no stars я приключих преди седмица някъде. Като всяка негова книга ми хареса, но от книгите с разкази предпочитам Татик, много повече емоции ми донесе и повече въображение видях в нея.
Insomnia я имам, ще я прехвърля на по-предна позиция в списъка. Чете ми се нещо от сорта на Кери и Мизъри, т.е. книга въртяща се около определено лице. Колебая се между Долорес Клейборн, Кристин, Песента на Сузана, Подпалвачката, Романът на Лизи...

[DisappointedDreamer]

Романът на Лизи тогава. По-добра е от Кери или Мизъри. Поне по моето скромно мнение :с. Историята беше добре измислена, имаше хубав twist, и краят и мъничко приличаше на краят на 'То' - вълшебно, тъжно и съвсем леко дразнещо. Съпругът на главната героиня отново е писател, а героинята е много по-различна от всички други вдовици, за които съм чела.

Конвикт, какъв творчески блог?

[CoNviCt]

С твои разкази, стихотворения...

[DisappointedDreamer]

Нямам такъв. Има сайт където поствам (понякога) свои английски 'творби', а иначе имам и блог в тъмблр, където гледам да пускам по едно нещо всеки ден, но не винаги се случва. :с

От где тоз интерес?

[CoNviCt]

Нещата се променят.

[Bloodlust]

Хораа, давайте малко повече информация за книгите, които споменавате. "Интересна е" не върши работа и не грабва читателя.

Не знам към кого беше насочено, но ще взема бележка и ще "разширя" предния си пост. :D

Биографията на Едит Пиаф е написана от сестра й Симон. Те са били неразделни през почти целия живот на Едит. Книгата е увлекателно написана, детайлна, но без излишни подробности. Много добре е уловен духът на времето, направо се пренасяш във Франция по онези години. Харесва ми това, че авторката описва сестра си без да я идеализира. Не съм фен на автобиографиите, но животът на Едит е бил направо като роман - успехи, провали, любовни авантюри, парични проблеми, слава и т.н. Самата мисъл, че всичко това реално се е случило, през цялото време ми подклаждаше интереса. Препоръчвам с две ръце :)

"Мадам Бовари" е съвсем друг случай. Признавам си, имах големи очаквания и те изобщо не се оправдаха. Флобер пише много подробно, има едни дъъъълги пасажи описващи обстановката, които направо ме убиваха. Сюжетът върви що-годе плавно, на моменти леко скучно. Всички персонажи ми бяха блудкави, едностранчиви и досадни. Особено мадам Бовари. Тя постоянно ме дразнеше с глупостите си, които с напредването на сюжета растат прогресивно. Като цяло могат да се извадят няколко хубави цитата. Книгата е била скандална за времето си, искали са да я забранят. В днешно време прелюбодеянието не е нищо сензационно. Определено не препоръчвам.

[girlwithblueeyes]

Дрийм :)понеже се зачетох в онази тема за парите видях , че си ми предложила една книга The Handmaid's tale - Marget Atwood. Смятам да я прочета обичам да чета стойностни неща , дано тази книга е такава лПрочетох резюме на книгата и ме стори интересна .

[xoxi]

...

Към всички беше насочено. :)
Докато четях поста ти, си спомних за автобиографията на Чарли Чаплин. Бих я препоръчала, ако на някой му се занимава да я чете. Аз я бях почвала поне 5 пъти, когато бях по-малка. Когато стигнах някакви години, на които да разбирам написаното, прочетох книгата за отрицателно малко време. Препоръчвам старото издание, ( цък (http://booksaveslife.org/image/cache/data/chaplinsmall-200x300.jpg) ) защото от новото чух няколко не добри отзива.
С много подробности, Чарли разказва за целия си живот. Като се започне от ранното му детство, та до напредналата му старост. Аз какви ли не различни чувства изпитвах към него, докато четях автобиографията му. В началото изпитвах съжаление, към средата вече с мъка го четях, защото ми звучеше прекалено надменно (може би не е това правилната дума), студено и някак далечно от образа, който си бях изградила. Към края на книгата вече четях скорострелно, защото добих ясна представа за Чарли Чаплин като човек и творец. В различните си етапи от живота ми правеше различно впечатление.
Много интересно ми беше и да чете за историята зад всеки негов филм, за идеите му, за всичко... Интересен живот е имал, съумял е да запази човещинката в себе си.
Това е може би една от най-ценните книги, които притежавам. Много трудно бих се разделила с нея.

[DisappointedDreamer]

Дрийм :)понеже се зачетох в онази тема за парите видях , че си ми предложила една книга The Handmaid's tale - Marget Atwood. Смятам да я прочета обичам да чета стойностни неща , дано тази книга е такава лПрочетох резюме на книгата и ме стори интересна .

Стойностна е. Няма да останеш разочарована. Това е една от малкото книги, които наистина ме накара да изпитам нещо различно - гняв и безпомощност.

Конвикт, ще вземеш да ме накараш да си направя такъв блог.

[girlwithblueeyes]

Ами тогава щом си приключа с моята книга я започвам тази . Прочетох резюмето и ми се видя интересна .

[SisiStrange]

"Романът на Лизи" не съм го чела. На кое наподобява повече? На "Тъмната половина" - тип СК неща или повече на по-извратените му романи? Изтеглих си я от читанка. И без това мама ще има да ми бави "Шогун". 8-)

[DisappointedDreamer]

Не е извратен романът. Всъщност, на мен ми се стори тъжен. Прилича на "Bag of Bones".

[somewhere_else]

Някой да се интересува от разкази? : ) По принцип предпочитам книги, но разказите също са завладяващи, поне според мен (е, зависи и какъв е сюжетът и как са написани...).

[Kaena Smith]

Разкази...,харесвам тези на Йордан Йовков,Елин Пелин,Николай Хайтов,Светослав Минков...
Първите двама са ми любимите автори.

Между другото,сега започнах да чета една манга(Vampire Knight).

"Резюме: Най-ранният спомен на Юки е от една мразовита зимна нощ, в която е нападната от вампир… И спасена от друг. Десет години по-късно, Юки Крос, осиновената дъщеря на директора на академия „Крос”, е пазител на тайната на престижния пансион – същността на Нощния клас. Заедно с най-добрия си приятел, Зеро Кирю, трябва да пази някогашния си спасител, Канаме Клан, и неговата свита вампири от разкриване и да защитава мира между двата вида, населяващи училището. Но Зеро също крие ужасна тайна – тайна, заради която мрази всички вампири и копнее за отмъщение. Разкъсвана от чувствата си между Канаме и Зеро, Юки трябва да се бори за живота на тези, които обича и да направи важен избор…

Човек не бива да се доближава до вампир… Иначе ще бъде запленен от погледа му."

[ROFLWTF]

^Пак ли тия вампири.. след Здрач поредицата се отказах да чета каквото и да е било за вампири..
:D

[brutaLxxbunny]

Eдни приятелки-поклоннички на дръпнатоочатите много се кефеха на това Vampire Knight, явно е екранизирана книгата.

Като заговорихме за разкази, днес четох "Морела" на Едгар По. Creepy. But beautiful.

[sladkalady]

В момента чета "Капан за сънища " на Стивън Кинг.Почнах я с голямо желание и интерес, а сега не мога да я свърша.Имах други очаквания за книгата,но уви...След като прочетах "Гробище за домашни любимци" ,очаквах ,че и другите му книги ще са толкова интересни и ще ги прочета на един дъх...а то какво се оказа.Може би причината е ,че в книгата се разказва за извънземни,а те нещо не са ми интересни...

[Kaena Smith]

^Пак ли тия вампири.. след Здрач поредицата се отказах да чета каквото и да е било за вампири..
:D


Здрач...:D
Все още не мога да си обясня как всички луднаха по поредицата.
Но пък има добри книги за вампири - "Интервю с вампир",например.Не съм чела "Дракула",но книгата е много популярна.
А въпросната манга е много интересна,предизвиква различни емоции у читателите.Мен най-вече ме разсмива,но на моменти е дори някак...тъжно.
Не знам,засега ми харесва адски много и продължавам...Нямам търпение.:D
Впрочем,по мангата има аниме.

По-късно може да пусна и няколко цитата...

[Kaena Smith]

Ето и цитатите :

"So what's your blood type?" - Aido

"Got it??All you can take are chocolates and feelings!" - Yuki

"You can fight or try to ignore it,but it won't change anything." - Chairman Cross

“So you have finally fallen to the bloodlust of beasts… Zero Kiryuu." - Kaname

" - You don't believe in the legend that humans bitten by vampires turn into ones themselves,do you?
- But it's true. Vampires that can turn humans into one of themselves?...
- Only a few exist.The "Pureblood" vampires." - Chairman Cross and Yuki

"Can't you hear it? The sound I made when I sucked at your blood...While that sound is running through my ears... You'll never be safe around me..." - Zero to Yuki

"You're afraid of me,aren't you?" - Zero to Yuki

"Vampires and humans... will never be truly compatible with each other ..." - Yuki

"If i ever lose my human side and become a crazy vampire...please,use this gun to shoot me...Not right now...But that day will come...Please,kill me with your own hands..." - Zero to Yuki

"A pure blood vampire hugging a girl so warmly...I don't know why you break tradition to favour that little girl.You should know what she just did." - Toga Yagari to Kaname

[DisappointedDreamer]

В момента чета "Капан за сънища " на Стивън Кинг.Почнах я с голямо желание и интерес, а сега не мога да я свърша.Имах други очаквания за книгата,но уви...След като прочетах "Гробище за домашни любимци" ,очаквах ,че и другите му книги ще са толкова интересни и ще ги прочета на един дъх...а то какво се оказа.Може би причината е ,че в книгата се разказва за извънземни,а те нещо не са ми интересни...

Ох!! 8-) ЕДна сестра по мислене. И аз почнах да я чета и така не я свърших заради същия факт - не харесвам извънземните. Единсвеното интересно около книгата е фактът, че е написана след като той е претърпял злополука с колата си - катастрофа. Ако не искаш да я довършиш - недей. Други негови книги може да ти препоръчаме. :) Ти кои досега си чела?

От дракула очаквах повече. Бях леко разочарована. Но пък е една от единствените книги, в която наистина става на въпрос за вимпири.

[girlwithblueeyes]

Относно Здрач започнах да чета книгите още преди да станат известни в България . Не е лоша поредица, но не е нещо , което би ме накарало да се замисля . Не е книга от, която бих си взела поука и ,която бих прочела пак . Има далеч по стойностни книги, но когато нещо е модерно всеки го чете .

[xoxi]

Грешна ви е нагласата към Кинг. Почвайте да го четете, сякаш е първата книга, която хващате през живота си. Никога не тръгвайте с някакви очаквания към дадена книга. Не само на Кинг, а въобще.

Аз днес си изтеглих "Не пипай тази книга" и "Децата на новото хилядолетие" на Ян ван Хелсинг. Може би тази вечер ще започна първата. От много време се каня, най-накрая се реших.

[DisappointedDreamer]

Оооо, този опит направих преди 1-2 години. Пък и смея да твърдя, че от Кинг достатъчно съм попила и прочела. Затова и го спрях.

[xoxi]

"Не пипай тази книга"

Снощи я започнах и за малко повече от половин час прочетох 50 страници. Книгата е от 360, за това смятам, че до ден, максимум два ще я завърша.
Много ми харесва. Авторът не натоварва с прекалено много факти, дати и имена. Използва предимно разговорен език, който ми дава усещането, че не чета книга, а съм седнала на по кафе с него и той ми разказва. Чете се бързо, има много въпроси, които те карат да се замислиш. За тези 50 страници, стигнах до извода, че Ян ван Хелсинг е страхотен психолог, познавач на човешкото мислене, живот, интереси.
Не знам доколко информацията, която дава в книгата е достоверна, но пък и той не заявява това в прав текст. Кара читателя да се замисли за всичко, ставащо скрито от хората, кара човек да погледне от друга гледна точка.

[anonymous708973]

Недей толкова бързо. Специално тази книга трябва да се чете бавно.
Казвам го като човек, който има ужасяващо бързо четене.

[sladkalady]

Ох!! 8-) ЕДна сестра по мислене. И аз почнах да я чета и така не я свърших заради същия факт - не харесвам извънземните. Единсвеното интересно около книгата е фактът, че е написана след като той е претърпял злополука с колата си - катастрофа. Ако не искаш да я довършиш - недей. Други негови книги може да ти препоръчаме. :) Ти кои досега си чела?

От дракула очаквах повече. Бях леко разочарована. Но пък е една от единствените книги, в която наистина става на въпрос за вимпири.
От книгите на Кинг само "Гробище за домашни любимци" съм чела и ми хареса :)
Иначе ми харесват криминалните романи,особено на Агата Кристи-"10 малки негърчета", "Убийство на игрището за голф".
Мисля да прочета "Не пипай тази книга" ,но видях ,че има и снимки в книгата ,а аз ще я чета на е-book и няма да мога да ги виждам..но нищо :)

[xoxi]

Недей толкова бързо. Специално тази книга трябва да се чете бавно.
Казвам го като човек, който има ужасяващо бързо четене.

Ти бавно ли я чете? Как успя?
Аз не мога да се бавя с четенето, особено ако книгата ми е интересна. Не съм обърнала внимание да има някакво значение как чета и за колко време. Ако започна да я бавя, най-много да се отегча и да я забравя недовършена.

[Kaena Smith]

Най-накрая прочетох "Парфюмът". Заслужава си!

Действието се развива "в летливото царство на миризмите". Неслучайно книгата е озаглавена "Парфюмът:Историята на един убиец". В действителност,главният герой има невероятен нюх,но и нелек живот.Той е един гений,в чието съзнание единствено ароматите предизвикват емоции.Всичко друго няма стойност.Дори думите,тези които имат някакво "етично и морално естество". Асоциацията му с Бог е натежалия мирис на тамяна,носещ се из църквите.Превръща се в убиец,бездруго неспособен да изпитва вина,за да създаде парфюм - "така неописуемо хубав и живителен, че този, който го вдъхне, да се омагьоса и да възлюби от все сърце него - Грьонуй, носителя на този парфюм".

В крайна сметка,постигнал целта си,осъзнава,"че удовлетворение би намерил не в обичта, а само в омразата, в чувството да мразиш и да бъдеш мразен". Любовта му е чужда,дори творението му не му носи пълно удовлетворение.Струва му се безсмислено,тъй като само той е способен да го оцени истински.

Накрая е убит именно от най-непознатото му и ненужно чувство,защото парфюмът му предизвиква именно него у останалите.Убийците му,за пръв път са "сторили нещо от любов". Отнели са живота на своя "ангел"...

###

Сега продължавам да чета мангата,на 15 "глава" съм и не съм изгубила интерес.Даже напротив,става все по-интригуващо.

[girlwithblueeyes]

Ако щете вярвайте обаче на Кинг съм чела само ""It"" и то до 12 страница . Въобще ,не ми хареса ,започнах дa я чета с нагласата , че ще бъде нещо уникално ,но се разочаровах . Явно Кинк ,не е моят автор , а може би просто трябва да опитам с друга книга .

Дрийм започнах книгата която ми препоръча честно ,не очаквах да ми хареса , но останах приятно изненадана . Наистина книга ,която те кара да се замислиш . Но мисля , че ще е по-добре да я коментирам след като я прочета .

[DisappointedDreamer]

Ох. 'То' е сигурно сред любимите ми книги. Останах разочарована от завършека и (земен човек съм; не обичам фантасмагории), но пък за сметка на това замисълът на книгата беше страхотен. Обожавах да чета как всяко едно от децата се е сблъсквало с чудовището - как, кога, защо и как е успяло да го надвие. Обожавах да чета как са си обещали да се върнат, как са дали обет, като порязали ръцете си. Харесвах да чета какво е станало после от тях и как спомените им се връщат и как отново са принудени да се изправят пред чудовището. Въобще, съвсем искрено мога да заява, че 'То' е една от най-хубавите книги, които съм чела, въпреки че краят и леко ме разочарова.

Иначе, къде намери книгата, момиче със сини очи? На какъв език я четеш?

[girlwithblueeyes]

Не знам може би ако опитам с друга книга ще ми хареса . Прото явно Кинг не е мой тип автор но пък сега искам да прочета Гробище за домашни любимци

Дрийм изтеглех си я от един сайт на английски . Малко ми е трудно така четенето но ще се оправя .

[ROFLWTF]

Ти бавно ли я чете? Как успя?
Аз не мога да се бавя с четенето, особено ако книгата ми е интересна. Не съм обърнала внимание да има някакво значение как чета и за колко време. Ако започна да я бавя, най-много да се отегча и да я забравя недовършена.

И аз съм така, но при Кинг забелязах, че не става с бързо четене. При него ако чета бързо забелязвам,ч е пропускам много неща, елементи и тн.. а той набляга на елементите. :)

[xoxi]

Да, Кинг и аз го чета сравнително по-бавно. Не пропускам елементи, дори и бързо да го прочета, но при него обичам да си представям всичко до най-малката подробност. Случвало се е по 2-3 пъти да препрочета някоя страница, за да добия по-ясна представа за обстановката или за някой герой. В кулминационните моменти обичам да чета буква по буква един вид, за да имам време да усетя напрежението и да се вкарам на 100% в самата история, преживявайки всичко.
Ах, как го обичам този Кинг... :D

[DisappointedDreamer]

Досега четох неговата книга On Writing - описва живота си и как трябва да подходим към писането, за да станем велики като него. 8-) Хареса ми, научих някои интересни факти от живота му, както и спомени от детството му. Пише за брат си, за майка си и за съпругата си. Най-готиното беше как е имал проблеми с възпалени сливици и как са му ги премахнали (същите неща, с които аз се боря в момента). Беше малко скучна, и някои сравнения не ми допаднаха, но пък биваше. Препоръчвам я. :)

[DisappointedDreamer]

ООООООО, хорааа!!!! Да ви се похваля! :) Отидох до магазинчето близо до нас, което е за втора употреба и има страшно много книги, и си намерих следните 4:

Amy tan - Joy luck Club (бяхме чели нейна статия в класа ми по английски)

Thomas Harris - Red Dragon (първата книга от трилогията за Ханибал Лектор)

Terry Pratchett - unseen academicals

Khaled Hosseini - A thousand splendid suns ( от него съм чела The Kite Runner, но на шведски - Flyga drake - в класа ми по шведски)

И книгите сигурно щяха да ми излязат 400 крони, което е грубо 80 лева. В действителност ми излязоха 25 крони, което е 5 лева 8-) 4 запазени, чисти, pocket books. Страшно доволна съм; нямам търпение да ги прочета.

[brutaLxxbunny]

Ех, Мечтателке разочарована ( :D ), благородно ти завиждам за късмета!

[DisappointedDreamer]

Налии 8-) кой кат мене. Има много малко книги обаче на английски и зареждат на някакви странни дати, таа трябва по-честичко да ходя. Мхмхм. Много съм доволна.

http://en.wikipedia.org/wiki/The_Joy_Luck_Club я почнах веднага, преполовила съм я. Разказва се за китайски имигранти в Сан Франциско - майки и дъщери, които разказват своите истории. Историите им са завладяващи, пленяващи, тъжни, традиционални(?) блях, типични китайски. Харесва ми културата им, начинът им на мислене. Харесвам как авторката пише книгата като дневник в проза, в който всяка думичка има своята тежест. обожавам!

Оказва се, че и книгата е част от Cabridge Literature, като Джейн Еър и Гордост и предразсъдъци. Брррр

[Bloodlust]

Amy tan - Joy luck Club (бяхме чели нейна статия в класа ми по английски)

Thomas Harris - Red Dragon (първата книга от трилогията за Ханибал Лектор)



На тези двете съм им гледала само екранизациите. Надявам се по-скоро да споделиш впечатления от самите книги :D

Аз преди два дни прочетох The Help на Kathryn Stockett. Приятна книжка. Разказана е от гледните точки на три жени - две прислужници афро-американки и една бяла журналистка. Хареса ми това разнообразие, виждаш историята от различни перспективи. Книгата е написана леко и увлекателно. Започнах да я чета веднага, след като гледах филма (който впрочем е много хубав). Книжката е отпускаща, има тъжни и забавни моменти, но няма нищо крайно драматично. Може би щеше да ми хареса повече, ако я бях прочела преди да гледам филма. Единствения недостатък е, че е малко утопична. Препоръчвам я на всеки, на който му се чете нещо неангажиращо. :)

[brutaLxxbunny]

А някой от вас има ли Goodreads акаунт?

[DisappointedDreamer]

Аз имам.

[iiordanova]

Случайно видях темата и реших да се включа. Много обичам да чета,не винаги имам време,но когато хвана книгата и мога да не я оставя до края.
Сега чета "Чест" на Елиф Шафак. Почти съм стигнала средата,но за сега ми харесва. Някой друг чете/чел ли я е? Ще споделя по-нататък впечетления.
По-късно ще се включа с кратки впечетления от прочетени книги. :))

[Shines]

Изключително ценна тема за всички привърженици на книжки. В момента чета ''Сияние'' от Стивън Кинг. В началото съм и е просто точно по мой стил, може би ще бъде една от най-добрите на Кинг, които съм чел. За жалост нямам да имам свободното време да се разписвам в темичката. Поздравления на авторката за идеята :)!

[DisappointedDreamer]

Благодарско :) Четете, деца мои!! *протрива ръчички* 8-)

[brutaLxxbunny]

Благодарско :) Четете, деца мои!! *протрива ръчички* 8-)

Welcome to the dark side, we have cookies.

http://i3.helikon.bg/products/5619/14/145619/145619z.jpg

"Бял шум" от Дон ДеЛило.
Наистина има какво да се прочете. Леко е депресиращ, но може да дойде като свежа глътка въздух. Коментирайки много от съвременните проблеми, които не осъзнаваме, ДеЛило те кара да се замислиш над проблеми, които е възможно да не са ти хрумвали до сега. Както и да се сблъскаш с много нови идеи. Като цяло, иновативен е.

[Dagichka]

книгии <3
в момента чета (по-скоро препрочитам) "Пътуване към Икстлан" на Карлос Кастанеда и "Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър. яд ме е, че съм чела всички книги в домашната библиотека по 3849 пъти вече, в нета прочетох 5-6, но супер зле ми се отразява на очите и.. :/
мисля да почна Биографията на Чарли Чаплин, една дебела тухла е, изглежда ми интересна :3

[brutaLxxbunny]

Не знам аз ли съм единственият човек, на който "Спасителят в ръжта" не му се нрави...

[xoxi]

Не знам аз ли съм единственият човек, на който "Спасителят в ръжта" не му се нрави...

Не си само ти.
Аз дори не успях да я дочета.

[CoNviCt]

Леко е депресиращ, но може да дойде като свежа глътка въздух.
Свежа глътка депресиращ въздух?!

[DisappointedDreamer]

Не знам аз ли съм единственият човек, на който "Спасителят в ръжта" не му се нрави...

И на мен не ми хареса. И на Сиси също. :Д

[Dagichka]

хм, хора всякакви. на мен ми е една от любимите книги, но може би защото свързвам една част от книгата с определен момент от живота ми. пък и ми харесва как се отрича лицемерието и въобще общественият "морал" на обществото.
иначе най-любими си ми остават книгите за Джийвс на Удхаус, както и "Празни мисли на един празен човек" на Дж. Джеръм <3

[DisappointedDreamer]

Абе, и аз я прочетох в един такъв период от живота ми, където всичко свързвах с тъга и депресия и сивота. Хареса ми как нарисува отчуждението като просто фаза, през която всички минаваме рано или късно. Но ме грабна единствено произходът на името и самото име на книгата.

[mimsssssss]

Вметвам само да похваля хубава ви темица, след я от време на време. В момента чета главно научна литература, но съм си взела няколко нови книжлета, които ще почна след изпитната сесия март.
На мен ми е много трудно да чета на чужд език - на български всичко си ми звучи по-добре. Единствено някакви комикси четях преди, уж колкото да не е без хич. Иначе цялата ми библиотека си е с български книжлета, не мога иначе.

[DisappointedDreamer]

Оооо, няма такова нещо при мен. Единственото, което мразя е да чета книга на език различен от този, на който е написан оригинала. На мнение съм, че се губи много по време на процеса 'превеждане'. Иначе, 80% от книгите, които чета са на английски, 15% на шведски и 5% на български.

[iiordanova]

Аз нали ви казах,че чета "Чест" и понеже има цитати,които много ме грабват си ги записвам. Ето някои от записаните досега:
"...можеш да обичаш някого с цялата си душа и пак да си готов да го нараниш."
"Кафето е като любовта,колкото по-търпелив си с него,толкова по-хубаво става."
"нямало такова нещо като "дълга история". Имало само къси истории и истории,които не искаш да разказваш."
"...не съществува такова нещо като несложна жена.Има само жени,които са откровено сложни и такива,които го прикриват."

Това е само част от записаните в тетрадката ми.

[brutaLxxbunny]

Свежа глътка депресиращ въздух?!

Мхм. Представяйки си реалността, в която живеем и клишетата, които валят навсякъде, книгата си е чиста доза свеж въздух, чиста истина, а тя често е депресираща и не толкова розова. Защо, ти какво разбра?

[CoNviCt]

Разбрал съм го буквално.

***
После почна да му става жал за голямата риба, която бе уловил. „Тя е чудесна, особена риба и кой знае колко е стара — си мислеше той. — Досега никога не съм улавял толкова силна риба. Никоя друга риба не се е държала така особено. Може би е твърде умна, за да почне да скача. Ако скочи или пък ако се спусне лудо, спукана ми е работата. Възможно е много пъти вече да се е улавяла на въдица и да знае, че тъкмо така трябва да се бори. Тя не знае, че има насреща си само един човек, и то стар. Но каква е грамадна! Колко много пари ще изкарам, като я продам, стига месото й да е добро. Тя глътна стръвта като мъжка риба и тегли като мъжка риба, и не изпада в паника при борбата. Интересно е дали е намислила нещо, или просто е в същото отчаяно положение като мене?“

***
„Защо ли рибата се дръпна така! — чудеше се той. — Поводът трябва да се е плъзнал по силно издутия й гръб. Сигурно гърбът й не я боли толкова, колкото моят. Но колкото и да е голяма, тя не може вечно да тегли лодката.

***

— И все пак ще я убия — каза той, — с всичкото й величие и слава.
„Макар да е несправедливо — добави той мислено. — Но аз ще й покажа на какво е способен човек и колко може да издържи.“

***
„Трябва да гледам все да я боли така — помисли той. — Моята болка няма никакво значение. Мога да търпя. Но нейната болка ще я подлуди.“

***
„Не знам вече — си мислеше старецът. Всеки път в най-важния момент му се струваше, че силите го изоставят. — Не знам. Но ще опитам още веднъж.“Той направи още един опит и когато насочи рибата към лодката, пак усети, че премалява. Рибата отново се изправи и бавно отплува, а голямата й опашка се мяташе като совалка във въздуха.
„Пак ще опитам“ — се зарече старецът, макар дланите му да бяха изцяло, разранени и да виждаше добре само от време на време.
Той опита отново, но пак се случи същото. „Така, значи — си помисли той и преди да започне да тегли, вече усещаше как премалява. — Още веднъж ще опитам.“

[mimsssssss]

Оооо, няма такова нещо при мен. Единственото, което мразя е да чета книга на език различен от този, на който е написан оригинала. На мнение съм, че се губи много по време на процеса 'превеждане'. Иначе, 80% от книгите, които чета са на английски, 15% на шведски и 5% на български.

Може и да си права, че се губи, но някак си не ми идва и не ми върви така леко. Спокойно мога да чета на три чужди езика, но българският си ми е майчин и всичко ми звучи добре на него. Сега като се позамисля - може да препрочета някоя книга, но на чужд. Не знам, вече като съм се запознала с нея и ще мога да направя сравнение. Иначе съм пробвала с нова, ама хич не ми потръгна.

[ledenakrasota]

Тъкмо намерих "Гордост и предразсъдъци" и то с хубава корица, но сега не ми беше до нея и си купих друга. Чела съм всичките романи на Джейн Остин. Толкова плодовита жена и всичките 8 да са в топ 10 на всички времена в английската литература е нещо велико. Знаем как са стояли тогава нещата за жените автори. :? Гледам ли някоя интерпретация по неин роман обичам а цитирам репликите, но вече си спомням само тези от "Гордост и предразсъдъци". :-)

"Анна Каренина" ме грабна на един дъх. Въпреки сълзливата ми настройка, не ме разплака. По-интересна сюжетна линия ми беше Кити, отколкото Анна и мустакаткото. Освен това така и не запомних някое мъжко име. Почти във всеки руски роман героите ми се виждат еднакви като имена. :D:D:D:D:D:D
Не натоварват хилядите детайлни елементи, които изграждат цялата картина. Всеки елемент е нанизан, нанизан един след друг и губиш представа къде какво се случва, но си се потопил в сюжета. Добро перо.

На руските гении не може да им се отрече музиката и литературата. Само да спрат да печатат ноти, защото са им пълни с грешни щрихи. :?

[DisappointedDreamer]

Прочетох The Joy Luck Club. Горещо препоръчвам на tori и Hayashi, защото те си падат по азиатската култура и знам, че ще се влюбят в тази книжка за историите на 4 майки и 4 дъщери, които пък споменават и своите баби/чичовци/деца и т.н. Съдържа точно китайския дух - поговорки, манталитет, начин на мислене, държане, традиции - и всяка една история, особено тези на майките, беше толкова увлекателна, тъжна, сърцераздирателна, чее думи нямам! Невероятна книга. Може би една от най-добрите, които съм чела. Определено си заслужава.

почвам A splendid suns на К.Х. :3

[xoxi]

Хайде всички, които са чели "Гробище за домашни любимци" да изкажат подробно мнение, защото аз май нещо пропуснах. Не успях да усетя (образно казано) историята. Последните страници (след като Рейчъл се върна обратно) ми бяха много предвидими. Докато четях, какви ли не различни сценария на край превъртях в главата си. Честно казано, моите версии ми се струват много по-интересни от реалния край в книгата. Дори според мен и край точно не е. Очаквах да разбера какво става с Ели най-вече, защото ако не бяха нейните кошмари, историята нямаше да се развие по този начин.
И понеже не се съмнявам в автора, предполагам аз съм пропуснала нещо.

[DisappointedDreamer]

Края беше предвидим, да. Не мисля, че си пропуснала нещо. Добре замислена история - като начало, body, но нещо в края я пооплеска.

[xoxi]

Аз се придържам към мнението, че историята няма край. Сякаш е писал, писал, решил е да си почине и да изпие една бира и през това време някой е публикувал книгата недописана. :D
Не може толкова много страници на напрежение да завършат така.

[ledenakrasota]

Прочетох The Joy Luck Club. Горещо препоръчвам на tori и Hayashi, защото те си падат по азиатската култура и знам, че ще се влюбят в тази книжка за историите на 4 майки и 4 дъщери, които пък споменават и своите баби/чичовци/деца и т.н. Съдържа точно китайския дух - поговорки, манталитет, начин на мислене, държане, традиции - и всяка една история, особено тези на майките, беше толкова увлекателна, тъжна, сърцераздирателна, чее думи нямам! Невероятна книга. Може би една от най-добрите, които съм чела. Определено си заслужава.

почвам A splendid suns на К.Х. :3

Филмът ми е един от любимите. Не знаех, че има книга.

[Bloodlust]

мисля да почна Биографията на Чарли Чаплин, една дебела тухла е, изглежда ми интересна :3

Не знам дали си чела предишните страници, но ето едно изчерпателно мнение за книгата:


Към всички беше насочено. :)
Докато четях поста ти, си спомних за автобиографията на Чарли Чаплин. Бих я препоръчала, ако на някой му се занимава да я чете. Аз я бях почвала поне 5 пъти, когато бях по-малка. Когато стигнах някакви години, на които да разбирам написаното, прочетох книгата за отрицателно малко време. Препоръчвам старото издание, ( цък (http://booksaveslife.org/image/cache/data/chaplinsmall-200x300.jpg) ) защото от новото чух няколко не добри отзива.
С много подробности, Чарли разказва за целия си живот. Като се започне от ранното му детство, та до напредналата му старост. Аз какви ли не различни чувства изпитвах към него, докато четях автобиографията му. В началото изпитвах съжаление, към средата вече с мъка го четях, защото ми звучеше прекалено надменно (може би не е това правилната дума), студено и някак далечно от образа, който си бях изградила. Към края на книгата вече четях скорострелно, защото добих ясна представа за Чарли Чаплин като човек и творец. В различните си етапи от живота ми правеше различно впечатление.
Много интересно ми беше и да чете за историята зад всеки негов филм, за идеите му, за всичко... Интересен живот е имал, съумял е да запази човещинката в себе си.
Това е може би една от най-ценните книги, които притежавам. Много трудно бих се разделила с нея.

[xoxi]

Започнах "Момичето, което обичаше Том Гордън", отново на Кинг. Правех планове за друга негова книга, но като видях, че страниците са почти 1000 се отказах. Ще си взема малко почивка и от него, само да завърша вече започнатата книжка.
Интересно започва. Малко ми липсват подробните обяснения на обстановката, не мога да си представя ясно в каква местност точно се развива действието. Не го смятам като минус обаче.
Кеф ми е да прочета и On Writing възможно най-скоро.
Нямам на идея какво ще чета след няколко дни.

[DisappointedDreamer]

On Writing не беше толкова хубава.

[xoxi]

Какво точно не й хареса?

[DisappointedDreamer]

писала съм назад в темата за нея (всъщност, 1-2 страници максимум). харесаха ми някои споменати, цапнатия език с цъфнали цинизми като кокичета измежду разтапящ се сняг и слънчеви лъчи. но не ми харесаха някои сравнения (като това, че речникът и всички тайни на писателя са досущ като съндък с инструменти - много грубо ми се видя, за нещо толкова 'свято' и красиво) скучна беше. не искам да слушам тайните на писането. тайни са, поради причина.

[xoxi]

Предполагам тук вече е въпрос на вкус.
Това, което ти даде като пример на мен ми звучи точно в стил Кинг.
Независимо дали книгата е добра или не, предполагам не бих я оценила правилно, защото ще е първата такава книга, която чета от Кинг. Още преди да прочета мнения на други читатели, мислех, че основния проблем ще е в това, че Кинг един вид ще се отдели от себе си, от стила си, от това, което познаваме. Колкото повече чета коментри обаче, толкова повече добивам впечатлението, че той дори тук е запазил индивидуалността си. В интервютата му забелязвам същото.
Мен лично много ме радва.

[DisappointedDreamer]

Ох. спор няма, че радва. не си ме разбрала. попивам всяка негова мисъл/дума/идея като гъба.

но никой не е перфектен. и е грешно да го издигаме на такъв висок пиедестал. чак се ядосвам.

[xoxi]

Може и да не съм те разбрала, да.
Но аз не го издигам. Отбелязвам само, че в него едно от основните неща, които харесвам са цинизмите и цапнатия език. И подозирах, че може да липсват в On Writing. Точно за това ме радва, че и тук ги има.
Възможно е и двете да не сме се разбрали точно, но както и да е.
Ще споделя повече впечатления и по-добре структурирани мнения след като прочета книгата.

[ognyanova95]

Чета 3 том на " Педесет нюанса сиво" а именно - "Педесет нюанса освободен". Невероятна трилогия, няма спор, че е изключително перверзна или както някои я наричат- порно за 40 годишни лелки, но е невероятна (поне за мен :)) Горещо я препоръчвам :))

[DisappointedDreamer]

Чета 3 том на " Педесет нюанса сиво" а именно - "Педесет нюанса освободен". Невероятна трилогия, няма спор, че е изключително перверзна или както някои я наричат- порно за 40 годишни лелки, но е невероятна (поне за мен :)) Горещо я препоръчвам :))

Обосно ви се. Защо е невероятна? Какво я прави невероятна?

[ROFLWTF]

Обосно ви се. Защо е невероятна? Какво я прави невероятна?

Пф, аз след първата част (която общо взето ставаше) се отказах.. Изключително елементарна ми се вижда, секс сцените ми доскучаха, тя го издигаше на някъв въображаемо-недостижим пиедестал и на мен ми стана смешно по едно време.. Крисчън това, Крисчън онова... Общо взето акцентът е в историята на двамата... три дебели книги не знам кой се е сетил да повтаря едно и също...
А пък тая Анастейжа на всяга страница супер много ме дразни, иска ми се да посегна на себе си когато прочета нещо от сорта на: "Богинята в мен захапа червена роза между зъбите си и направи двоен аксел (нещо такова беше)". И следващия път когато прочетох подобен цитат по натам просто реших да спра и да се оттърва от втората част... просто не можах да издържа на това мъчение...
Лично мое мнение.. Не си струва трилогията.. но все пак ако някой държи да я прочете - да чете само първа част и да спре дотам, че после става лигава и разводнена историята...

[DisappointedDreamer]

^напълно съгласна съм :Д Неземен красавец чука грубо някаква студентка. Ако правеха любов на тъмно под одеалата в мисионерска поза, никой нямаше да си купи книгата.

[ROFLWTF]

Дам, много е зле... не знам защо я боготворят трилогията.
Само филма ще го видя, че спрягат някви красавци и ми е интересно какви ще ги сътворят този път... пък ако не става, ще го ударя пак на сън. :D

[Bloodlust]

Дам, много е зле... не знам защо я боготворят трилогията.
Само филма ще го видя, че спрягат някви красавци и ми е интересно какви ще ги сътворят този път... пък ако не става, ще го ударя пак на сън. :D

Няма ли да е James Deen в главната роля? :D



Някой може ли да ми препоръча книга с йога упражнения? O.o

[ROFLWTF]

^ Не знам кой ще е... бяха съставили списък с мои любимци и такива, дето не съм ги чувала.. Ама ще се гледа.. интересно ми е как ще показват секс сцените. :D

[brutaLxxbunny]

Нее, за Крисчън - Мат Бомър <3333 Дори да е гей, пак е невъобразимо секси... Да, отплеснах се.
"Педесет нюанса сиво" - хубаво порно, но не толкова, че да дам 16 лв. за него. Тъй де, имам да ги давам за къде-къде по-хубави книги. Четох първата част криво-ляво на компютъра, останалите не са ми и интересни.
Впрочем, почнах "Името на розата" от Умберто Еко. Грабна още в началото.

[mimsssssss]

Тази книга за нюансите :Д май само в България е известна. Тук по принцип правят изложби/изложения, има и реклами по тв на книги, дори и в книжарниците по витрините - никъде не съм я видяла. Нещо добро ли е и съм изпуснала момента с похвалите или е загуба на кинти? Щото гледам някви странни мнения, звучи ми като чиклит.

[ROFLWTF]

^хахаха, много е далеч от нещо добро даже.... напротив. :D

[shmatarok]

^Е, става за убиване на времето. :D Но ако човек предпочита дълбоки и стойностни книги, няма смисъл да се захваща. Не си струва да се дадат парите за нея, аз я четох на лаптопа. Поне бързо се чете.

Иначе в момента чета "Кръв и Шоколад", ама малко бавно върви, защото чета главно по време на скучните лекции. Не е кой знае какво, смятам да почвам "Шоколад" след нея.

[mimsssssss]

Аз чета Защитни механизми :D и имам още 5 учебника до 10, ама ще видим.
Иначе съм си приготвила Песен за огън и лед 3,4 и 5. И искам да си купя Игрите на глада - някой има ли мнения за нея?
Последно четох едновременно "Мъже, пари и шоколад" и "Психика и здраве" - двете много добре ми подействаха.
Това ми го беше казала една позната. Примерно две сходни книги на един и същи автор, но да не са от поредица. И по-добре се опознава стила и по-добре навлизаш в тематиката. Моите са на различни автори, ама с една тема и наистина те карат да се замислиш.
Сега с тия учебници направо ми иде да си избода очите вече, изобщо не ми се четат, какво остава за учене. С някакво пренебрежение съм в момента настроена, чудя се и аз защо не си ги оставих за май месец...

[DisappointedDreamer]

Ооооох. В името на розата и мен мме чака! Сподели впечатления :)
Шоколад и кръв - екранизацията съм гледала; беше сполучлива според мен.

[Dagichka]

Не знам дали си чела предишните страници, но ето едно изчерпателно мнение за книгата:
оо мерси, сега го видях и още утре я почвам ^^ макар че сега чета и "Яж, моли се и обичай" на компа, но :Д
shmatarok, "Шоколад" ми е също в топ 10 от книгите, много ми хареса. признавам, почнах я само защото съм шоколадоманияк и реших да потърся книги с такова заглавие и да ги прочета :Д