View Full Version : Влюбена....приятел...влюбен?!?
Здравейте,
минава 2, скучая малко и се хванах да търся пак съвет или по-скоро да търся мнение...защото и в моята глава всичко е объркано, та като го видя написано може пък да понаместя някои неща.
Притеснявам се от отношенията си с най-близкия ми човек в момента...става въпрос за колега и приятел от университета, с когото си изкарвам почти цялото време напоследък...Така се случи, че последните 6 месеца живеех напълно самичка и ми беше леко кофти, защото част от най-близките ми хора бяха в чужбина. Заради това, може би, започнахме да прекарваме толкова време заедно. Той се беше разделил с приятелката си, съквартирантът му се беше изнесъл...дотук всичко - точно.
Преди 2 години имах "връзка" с него. Не много дълга - няколко месеца, не много сериозна, но се бях влюбила малко или повече, един за друг бяхме оставили предишни партньори. Като официално приключихме един с друг, бях доста сърдита, почти половин година отказвах да му говоря. Постепенно възстановихме отношения, защото се срещаме постоянно в университета и е неприятно. Все пак имаме и доста общи приятели от преди. Тук трябва да отбележа, че ми беше вече минало...няма гадни спомени, няма мисли за миналото, няма и други отношения освен приятелски...реално, ако не беше щеше да е адски неприятно, тъй като той имаше нова приятелка. По това време и аз бях почнала връзка - всичко беше окей. Бяхме си само приятели, по ирония на съдбата обаче, колегата ми се раздели с приятелката си след около година връзка. Тогава и лятото свърши, университетът започна и ние съответно да се виждаме често - на по бира след упражнение, на по кафе преди това, на някоя допълнителна лекция вечер. И тогавашния ми приятел изревнува и реши да се раздели с мене /заради него май?!?/ някъде първите дни на ноември...бях бясна, на колегата на рамото плаках, пробвах да се извинявам, не се получи, оставих мисълта за момчето настрана.
Оттам насетне останахме аз и колегата - само като приятели, срещи съм му уреждала с мои приятелки /иронично или не, на нито 1 не звънна да се видят/...малко повече време изкарвахме заедно, стояхме и говорехме по цели нощи, разказваше неща, които не съм чувала преди, смееше се с глас, което никога не съм виждала преди да прави, ограничи почти напълно лошите навици, започна да си върши навреме и напълно нещата за университета. От Нова година насам обаче, е станало налудничаво - виждаме се всеки ден, ако не се видим, се чуваме поне, дори без нищо...преди изкарвах по 1-2 вечери седмично при него/ той - при мен...сега изкарваме по 1-2 вечери разделени /пояснявам - отделно спим, секс не правим/....грижим се един за друг, готвим си, гледаме филми, играем табла, виждаме се с други хора, искаме да изкарваме времето заедно...хората ни говорят на "вие", сякаш сме двойка...свикнала съм вече даже да го обяснявам, не се тревожа...обаче в главата ми се намесиха хората с приказките им...
Не мисля, че имам старите чуства към него...проблемът е, че са се настанили май сякаш други, резултат от отношението му към мене сега...за последните месеци ми се е показал друг мъж, не този, с когото съм била...не мога да преценя, но комбинацията от двете съм убедена, че ще ме прави много щастлива...от друга страна си спомням колко смазана бях като се разделихме...не знам и дали той има нещо към мен, не мога да преценя...но пък от 6 месеца не е излизал с друга...мисли за мен, сигурна съм, но и сме много близки в момента...
Така де, всичко ми е пълен хаос. Реално, и да сме приятели, и да сме двойка бих приела...обаче не мога да осъзная кое искам и кое иска той. И сега ми е странно. След поредния среднощен разговор - напълно безсмислен /мълчание и разкази как е минал денят на двамата, тъй като съм в родния си град за няколко дни/ и адски мил и чаровен се замислих затова и се разписах. Реално това ще са ми единствените 10 дни без него за следващите 6 месеца, затова някак ми се искаше да си реша за мене какво ми е решението, тъй че ми е интересно и вашето да чуя...
Tsukuda_Hiroshi
02-09-2013, 04:52
Имате врЪзка, просто не го осЪзнаваш. 1 врЪзка не е само секса, така че изобщо не мисля, че това е фактор в случая. Правите всичко, което правят двойките, че дори и семействата. Опознали сте се по-добре, когато сте били разделени, за това сега го чувстваш и като приятел и се колебаеш. Често най-правилното решение е това, което взимаме пЪрвоначално и веднага, за това ти самата казваш, че би се чувствала много щастлива с него. Стреляй! Направи крачката и рискувай!
Може след време нещата да се прецакат, а може и да си имате цял куп бебета и да си сЪздадете семейство - не знаеш, но ако не опиташ, няма и да разбереш, а това означава, че предварително ще си загубила. Според мен сте 1 за друг...
sexa_na_kompleksa
02-09-2013, 06:01
Използвай 10-те дни, за да си изчистиш нещата в главата. След това, като го видиш, би трябвало да знаеш, да почувстваш, какви искаш да са взаимоотношенията ви.
Възможно е наистина да се е променил и този път нещата между вас да се получат. Но, според мен, щом се колебаеш, значи нещо не е наред, нещо не е както трябва.
Мисля, че колебанията са дали той има чувства към нея?
И да, разчисти си мислите, реши какво искаш, а като се върнеш тактично му намекни, че имаш чувства, ако си решила, че искаш да си с него.
И ако смяташ, че може да се повтори историята - не мисли за това. За две години няма как да не се е променил.
Имате врЪзка, просто не го осЪзнаваш. 1 врЪзка не е само секса, така че изобщо не мисля, че това е фактор в случая. Правите всичко, което правят двойките, че дори и семействата. Опознали сте се по-добре, когато сте били разделени, за това сега го чувстваш и като приятел и се колебаеш. Често най-правилното решение е това, което взимаме пЪрвоначално и веднага, за това ти самата казваш, че би се чувствала много щастлива с него.
Не мисли какво иска той.Изясни си какво точно искаш ти.Помисли си хубаво и действай според решението.
Горното мнение каза всичко останало.Според мене дори и да тръгнете или да останете приятели,вие вече имате емоционална връзка и когато се стигне до момент на раздяла,все ще е тежко.Нищо не губиш.Така или иначе си забъркана в това.От това,което разбрах,вие сте си двойка,само където не правите секс...Това е и твоето решение,дали ще направите пълноценна връзка или ще си имате отношенията без секс.
Niakoitam
02-09-2013, 09:16
От една страна вие вече един път сте се разделили.Значи е имало причини за това.Но пък от друга...времето минава и понякога хората се променят.Често страничните хора виждат неща,които хората в една ситуация пропускат.Да,вие се държите като гаджета във връзка,в която просто не правите секс.Само,където май и двамата ви е леко шубе да довършите нещата.Не смятам,че в момента има място за друго гадже за него и за теб в цялата картинка,защото по всяка вероятност абсолютно нищо няма да се получи, а просто дадените хора ще останат наранени и разочаровани и или ще започнат да ви тичат по гъзовете страдайки или просто ще ви зарязват след време.Но отношенията са ви на чисти гаджета,които от страх минават на довода за просто приятелството.Това не е само приятелство.Иначе ти сама можеш да решиш кое ти е повече на сърце.Да зарежеш всички тези отношения с това момче и да се впуснеш във връзка с нов или да оставиш нещата така както са,да се спуснеш по течението и да си изживеете качествено връзката.Явно и бившият ти дето те е оставил е успял да забележи,че зад това "просто приятелство" се крият вълна от искри и бурни емоции и просто се е отдръпнал за да не ти пречи на щастието и да не е той нещастен покрай теб. :)
Реално се чудя дали той има чувства, да, защото не мога да изясня свойте. Знам, че ми липсва в момента, но пък не знам дали е той, или просто навиците ми с него. Знам, че отношенията ни са прекалено нестандартни, че да ги оставя такива без развитие...затова май само да стоя и да се чудя ми остава. Много объркващо ми идва...ако преди 2 години беше така, нямаше да се разделим...пък е друго съквартирантът да ти прави закуска докато спиш [=
Нещо не схванах връзката...
Ти искаш да сте заедно или ти харесва да сте просто приятели?
Tsukuda_Hiroshi
02-09-2013, 15:01
ОМГ! Момчето ти прави закуска и ти я носи в леглото, а ти се чудиш дали има чувства кЪм тебе?? Абе няма ли кой да ти трЕсне 2 шамара - ако това не е харесване, не знам какво чакаш - пред блока да падне метеорит с надпис "ОБИЧАМ ТЕ! (от сЪквартиранта)" ли???
Никога не можеш да знаеш със сигурност. Винаги има съмнения.
Защо просто не си поговорите и се изясните?
Защо просто не си поговорите и се изясните?
коя зодия си? //съжалявам, любопитство.
Алис, не мога да ти бъда от помощ, но разбирам ситуацията.
аз не бих "рискувала", просто защото не съм такъв човек. с темата тук и ти показваш някаква несигурност. романтикът в мен би те побутнал да си (по)кажеш всичко и на забавен каданс към хепиенда. другата/рационалната/скептичната/етц. ми половина, която съществува в подобни взаимоотношения (далеч по-... неразвити) би си сварила чай и ще остави нещата сами да се случват, ако ще се. баси смисления пост:Д Мерилин, ти си;
пп:успех. стискам палци. ол уи нийд ис лов и т.н.:Д
@Blab, козирогче съм, държа винаги на яснотата и прозрачността в отношенията. :))
Вариантът с говоренето не съществува...не умеем, и двамата...последния път, когато седнахме да говорим сериозно за "нас" се разделихме окончателно и не си говорихме 3-4 месеца.
Както каза Blab се деля на 2. Ако се съберем и разделим отново не знам как ще се оправя. А познавам и двама ни - все някой ще направи нещо глупаво, такива сме. Но ми събужда и романтичната страна пък....
Освен, познавам и него достатъчно, за да знам, че ако е искал повече, ще направи нещо, може би и аз само така мисля...от друга страна обаче, съм наясно, че не би правил всички неща за жена, ей така, 'щот му е приятна. И се оплитам....Тук е и моята вина, от страх, предполагам, доста остро реагирам, когато се засегнат някои теми, и стабилно си твърдя, че сме само приятели. Или просто казано - поиска да правим секс, аз се паникьосах - буквално...от неговите думи "никога не съм те виждал толкова притеснена и да ти е толкова неудобно"...Оттогава се опитва да го включи в разговора, аз само игнорирам...както казах - страх ме е...
Но понякога ме разтапя...събужда редките романтични включвания при мене...с това, че си спомня с абсолютна точност деня, в които сме се запознали...с това, че не ме пуска да си тръгна, или идва с мене, само за да не е сам...с тактичното подпитване, когато ме чува да говоря с мъж по телефона...и фактът, че не е бил действително с друга от половин година.
Затова съм объркана...не знам какво искам. Нито едното не може да надделее и сега просто е...странно.
shadow4e
02-09-2013, 21:48
Алис, разбирам те какво имаш предвид. Видях, че са те посъветвали да говориш с него. Аз лично не бих го направила, не и преди да си се изясня със себе си. Разбирам, че ти е важен и страхът от загуба като човек в живота ти е оправдан. Подозирам, че сега след тази почивка, може и да си с изясниш, но не се знае.
Niakoitam
02-10-2013, 08:03
Ето така виждам аз отношенията ви отстрани:
http://vbox7.com/play:c3c5523108
Ако имаш желание изгледай това клипче макар, че е по-дълго.
Това в клипчето за мен не е в никакъв случай просто приятелство,както и отношенията между теб и съквартиранта ти :)
Добър вечер,
с ясното съзнание, че толкова време по-късно пиша...нищо не се е променило в мен, а и между нас...
обаче сега за час-два останах самичка накрая и мога да си помисля.../едит: върна се съквартирантът, ама кво, почнала съм вече/
смешничко ми е чак вече...но още съм толкова объркана....още не знам какво искам...вече смешнички станахме, играем си сякаш на семейство, в най-добрия смисъл на израза...но и двамата не ни е правилно, в поведението на всеки от нас го виждам...и тотално започвам да давам на късо - искам го една вечер, после седмица не мога да го погледна като мъж...и после ми прави пак нещо безумно мило и очарователно и се размислям..
смотаното от моя страна е, че вече май за мен мина прекалено много време....и желанията ми към него тръгнаха да затихват сериозно...но пък съм убедена, че едно ограничаване на отношенията ни, ще го нарани много, да не говорим колко мене...вече сме буквално физически и психически свикнали да сме заедно...аз ще преживея една пауза от мене, която мисля да направя, не съм сигурна обаче, че той ще бъде окей с това въобще...пак ще си почнем драмите, пак ще тръгнем да си мислим, че се искаме...и абсолютно ще се преебем и двамата...
шизофренична като цяло история...искам го, не искам го, мене си не разбирам...май още обаче си го искам само за мене, инак няма как да е, свикнах вече да си е само мой...не искам други жени да има в живота му сякаш, та така де, помогнете с идеи...
XTREMEFREERIDE
05-31-2013, 05:51
Алис, нещо подобно се завъртя и в моя живот, преди да се събера със сегашния ми приятел. И ние си правехме вечеринки с преспиване (спяхме дори гушнати, на едно легло, но бяхме на ясно, че сме си приятелчета и никой от нас не го е притеснявало това). Готвехме си, абе, такива работи, ти знаеш. Е, ние на третия месец се събрахме, но имаме около година предистория, която е с не-чак-такава-физическа-близост, но пък не минаваше ден без да се чуем (защото реално виждането ни беше невъзможно, той бачкаше в София тогава, аз бях в Банско при нашите, а града, който ни свързва на практика е Благоевград).
Това, което искам да ти дам като съвет е моят опит. Но в никакъв случай не искам да ти казвам "направи това"-"направи онова", защото няма как да знам всяка подробност при вас, пък и човешките съзнания са необитаеми и непредсказуеми дори от самия човек.
Когато нещата взеха да се задълбочават при нас, аз се дърпах, защото...ами, ще го кажа - не можех по никакъв начин да си представя интимност с тоя човек (и това, че си имах приятел тогава (прословутата ми из тоя форум 4-годишна връзка), но това никак не ме спираше, защото аз с него исках да се разделя още преди да започна да се виждам с това момче). Пък после прекарваме нощ на вино, свещи, четене на книги и разговори, в която всяка секунда се одържам да не го разцелувам. Много се колебаех и аз, пък накрая, без да му мисля много, много, се хвърлих с главата напред и реших, че ако не рискувам, после цял живот ще се чудя какво ли щеше да се случи, ако бях. И ето ни сега, двамата, с година и половина връзка + (почти) самостоятелно съжителство, от 2 дни звъним по квартири, след седмица се изнасяме в нашето си вкъщи и започваме да събираме пари за сватба.
:) :) :)
Съветът ми ще бъде обобщаващ като цяло, не само за дадената ситуация: Почувстваш ли нещо за правилно, прави го. Колебаеш ли се силно - не го прави. Колебаеш ли се малко - най-вероятно е от страх, който изпитваш единствено и само защото в главата си имаш предполагаем развой на нещата, което всъщност е твоя си филм и нищо друго.
Късмет ти желая.
Niakoitam
05-31-2013, 08:53
Оставаш си един ден насаме и започваш мислено сама да си разговаряш.Пресяваш плюсовете и минусите Решаваш какво точно искаш наистина.След това може да го обсъдите.И решавате един път завинаги какво ще правите.Защото в тази ситуация хем не знаете дали сте точно необвързани,хем трудно ще си намерите половинки,хем и на тях може да им е гадно заради вашите отношения и да включите в сапунката още двама страдащи човека.Честно казано аз специално никога не искам да се озовавам в позицията на гаджето на момичето,което има подобни отношения с дадено момче.Винаги ще се чувствам несигурен или втора цигулка,просто докато на въпросната мацка за момента не и се занимава с даденият момък.
спяхме дори гушнати, на едно легло, но бяхме на ясно, че сме си приятелчета и никой от нас не го е притеснявало това
физическия контакт го избягваме до максимум...ако си легнем в едно легло, ще правим секс, чак нямаме навика да седим един до друг на дивана...
и пак не съм сигурна, че мога да си ни представя пак като двойка...изглежда ми доста далечно и нереално физически, но пък и сега имаме малко нереални отношения...интересно е, че искам да спя с него, но не съм сигурна, че искам да ме държи за ръчичка и да ме целува пред хората
вариантът с обмислянето, плюсовете и минусите, не работи при мене...мислила съм го, вземала съм решение и буквално на следващия ден, той прави нещо, което ми обръща решението на другата посока или на мен ми се случва нещо, което решавам, че не е правилно.
за твоето мнение пък, аз бих се изкефила на младеж, който може да преживее тези отношения...и да няма проблем с това, макар че не бих разказала всичко за тези отношения в никакъв случай...
имам нужда от младеж, който е на място, може да ми каже какво не му харесва и какво му харесва, какво иска от мен...това важи и за основната ситуация...ако ми се направи на мъж и ми тропне на масата, ще бъда с него, ако продължим да си стоим така, няма да направя нищо и аз...заради това го харесвах толкова, поведението му беше достатъчно мъжествен...
SpiritInBlack
06-01-2013, 13:12
Ти беше странното момиче , което завършва всяко изречение с многоточие , нъл тъй ?
На такива като теб съвети не мога да дам , питай джуликучо
Niakoitam
06-02-2013, 10:07
за твоето мнение пък, аз бих се изкефила на младеж, който може да преживее тези отношения...и да няма проблем с това, макар че не бих разказала всичко за тези отношения в никакъв случай...
имам нужда от младеж, който е на място, може да ми каже какво не му харесва и какво му харесва, какво иска от мен...това важи и за основната ситуация...ако ми се направи на мъж и ми тропне на масата, ще бъда с него, ако продължим да си стоим така, няма да направя нищо и аз...заради това го харесвах толкова, поведението му беше достатъчно мъжествен...
Абе то ти може попринцип и да се изкефиш и на това отвреме на време гаджето ти да седи на диванчето ти в апартамента ти и да ви гледа как с въпросният пич правите бурен секс на кревата пред очите му обяснявайки му как това са просто най-обикновени приятелски отношения и няма нищо лошо в тях,но не е това целта на занятието нали? Пък и границата между доста толерантно гадже и подлога не е кой знае колко голяма...
И точно такъв младеж,който ти казва какво, ако се появи в живота ти ще се превърне в лошият,който се опитва да те контролира всячески и ще се изпокарате.В това съм в голям процент сигурен.Относно другото.Ти би направила точно това,което иска той като ти тропне по масата.Ти искаш само и единствено той да поеме отговорността за ситуацията и бъдещото и развитие.Ти не искаш да поемаш такава отговорност.Устройва си те да си имаш прителче с привилегии,но не се знае това доколко се припокрива с принципите ти, а и може би вътрешно не си сигурна хич дали няма хептен да се оакат нещата ако се появи някой младеж, с който се харесате и той иска да си само негова.Без никакви приятелчета с привилегии.А и може би за момента няма особено много други опции,на хора които наистина да те грабват. :)
Аз съм минала далече тийнейджърските години, знам какво точно ми трябва, не мога да третирам близък до мене човек така, имам изостанали, макар и далече назад, принципи и разбирания...но не мога да съм с човек, когото мога да обсебя...смешно и неприятно е, пробвала съм
И идваме до истината...не мога да издържам така...като ми минат абсолютно стресовите ситуации в следващите 10 дена, ще говоря...избор преди съм имала, и се държах като малко дете...време е вече за край, прекалено много време и двамата сме си похабили един с друг...знам, че ме обича, но няма да се промени, така че е време да оставя картите на масата...да кажа какво ми е, и да приема отговора, след който ще се убедя, че никога няма да сме пак заедно...
благодаря, че ми четете драмата, само след този разговор ще пиша още само веднъж...и задрасквам тая част от живота си...
и затова се връщам пак към Достоевски: "...и ще стигнеш до такава граница, която ако не прекрачиш, ще бъдеш нещастен... но ако я прекрачиш, може би ще бъдеш по-нещастен..."
това беше от мен, предавам се...знам какъв щеше да бъде резултата, получих си отговора, който чаках
пробвах се да говоря, реално в лош момент, но така или иначе ми стига цялата история...даже тъй като и двамата не бяхме съвсем ясни, си поговорихме отново, пак не се стигна до пълна яснота кой към кого какво има, но сме наясно - заедно няма да бъдем, няма да е добра идея, защото никой не е сигурен в чуствата си...цялата история с любовта се затваря в кутия, заключва се с катинар, изхвърляме ключа в реката и заравяме някъде надълбоко кутията...
не си преустановихме отношенията, нищо няма да се промени между нас, но и нищо няма да се случи в друг аспект...няма да успеем и двамата - бях му набрала много яд, спрях да му говоря, за да не водим неприятния, но нужен на мен разговор, не се получи, прекалено много общи дела имаме и не е възможно да стане...
не знам дали така е трябвало да бъде, но така остава, не желая да се опитвам да променям никого, нямала съм подобни намерения, особено пък да си пробвам контрола върху близки за мен хора
и от мен /и малко Остава/:
Не спиш със мен, но спиш до мен,
не търсиш секс, а търсиш плен.
Студен прозорец гледа ме, какво останало е...
Понякога съм просто с теб,
понякога обикновен,
понякога говоря смело,
понякога целувам те...
и друго от Остава:
обичам себе си, обичам само себе си, но страшно искам те(б);
//да си стои. каквото трябва, става. просто е така. уви. усмихвай се!)