Izabela97
02-14-2013, 18:05
Привет на всички,
Искам да споделя нещо, за което може би ще ме ругаете, ще си мислите какво ли не, но може би ще ми е от полза. :)
Днес, ден като всички други, но с малък недостатък, днес чувствам празнотата повече от всякога - навсякъде се говори за любов.. заобиколена съм от хора, които се прегръщат, целуват, подаряват си прекрасни подаръци, обичат се.. това ме измъчва много.
Приятелите ми казват 'ей стегни се не си сама, ти си в клуба на самотните, знай че някъде има хора в твоето положение', да но не е лесно така, както изглежда. Аз съм само на 16, но вече не намирам смисъл в живота ( и сега ще кажете нещо от сорта на 'превземаш се' ). Не, не е така, сериозно е и като се замисля.. не виждам нищо, което да ме радва. Да, имам прекрасно семейство ( загубила съм баща си в катастрофа преди 10 години :( ), но имам прекрасна майка! Радвам се, че съм заобиколена от толкова прекрасни хора, но не разбирам какво ми липсва, любовта или щастието. Отчаяна съм, никой не ме разбира. Вървя по улицата и гледам през пространството, говорят ми, а мен сякаш ме няма. Плача по 2 - 3 часа всеки ден. Не мога да разбера какво ми се случва..
Разочарована съм от любовта, защото никога не ми е вървяло. Може би се е трупало от всичко по малко и сега съм паднала много ниско !
Съжалявам, ако съм ви изгубила времето с това, но няма с кого да споделя.
Искам да споделя нещо, за което може би ще ме ругаете, ще си мислите какво ли не, но може би ще ми е от полза. :)
Днес, ден като всички други, но с малък недостатък, днес чувствам празнотата повече от всякога - навсякъде се говори за любов.. заобиколена съм от хора, които се прегръщат, целуват, подаряват си прекрасни подаръци, обичат се.. това ме измъчва много.
Приятелите ми казват 'ей стегни се не си сама, ти си в клуба на самотните, знай че някъде има хора в твоето положение', да но не е лесно така, както изглежда. Аз съм само на 16, но вече не намирам смисъл в живота ( и сега ще кажете нещо от сорта на 'превземаш се' ). Не, не е така, сериозно е и като се замисля.. не виждам нищо, което да ме радва. Да, имам прекрасно семейство ( загубила съм баща си в катастрофа преди 10 години :( ), но имам прекрасна майка! Радвам се, че съм заобиколена от толкова прекрасни хора, но не разбирам какво ми липсва, любовта или щастието. Отчаяна съм, никой не ме разбира. Вървя по улицата и гледам през пространството, говорят ми, а мен сякаш ме няма. Плача по 2 - 3 часа всеки ден. Не мога да разбера какво ми се случва..
Разочарована съм от любовта, защото никога не ми е вървяло. Може би се е трупало от всичко по малко и сега съм паднала много ниско !
Съжалявам, ако съм ви изгубила времето с това, но няма с кого да споделя.