Разстояние? Проблем?

[TrueStory]

Поради наскоро създалата се ситуация около връзката ми имам няколко въпроса:
- случва ли ви се да се налага да се делите от половинката си за повече време (разбирайте повече от месец)?
- как са отношенията ви в този период на физическа раздяла?
-някакви проблеми породени от продължителната раздяла (по-сериозни проблеми, а не неща от рода на -сдухвам се щото го/я няма) ?
-появяват ли се у вас макар и малки и глупави съмнения, че далеч от вас половинката може да се разнообразява с други ?
-ако половинката започне да прави проблеми, заради това,че не сте заедно, как успявате да оправите тези проблеми?
Най-вече ме интересува дали нещо изобщо се променя с течение на времето и заради липсата на физически контакт (не само секс, макар че и той влиза в сметките).

Да вметна,че визирам сериозни връзки, не връзки по скайп, феисбук и прочее социални мрежи....просто когато се налага временна раздяла.

[Amore-Mio*]

До този момент не ми се е налагало да се разделям с него за по-дълго време, от два - три дни, да речем.
Иначе вероятно наистина бихме имали проблеми, поради ревнивия му характер, колкото и сериозна да е тая връзка. Липсата на физически контакт, би изиграло, до някъде, лоша шега, точно поради един навик и нещо, което си свикнал да виждаш/пипаш/чувстваш.
Но въпреки всичко, разбира се, с един сериозен разговор мисля, че биха се оправили нещата. Все пак би било глупаво заради временна раздяла да се съсипе нещо хубаво. Или поне с лекота да се сбогуваме с това, което сме имали преди с този човек.

[xXxPETYAxXx]

Всичко си зависи от вас самите.
Случвало ми се е да се разделям с някого за дълго време, и то в 2 различни връзки, но не ни е създавало кой-знае какви проблеми в отношенията. Само дето поражда малко ревност, но е нормално. въпроса е да не си вдигате скандали.

[Wednesday666]

Най-дългата раздяла беше за около месец и половина.
Трудничко беше, нормално е.
Но по този начин се научих да ценя още повече всеки един, дори и малък, прекаран миг с него.
Имаше ревност от моя страна, но смятам, че беше в нормални граници.
Имам страшно силно доверие на човека до себе си, никога не съм се съмнявала, че може да има друга жена, за колкото и време да се наложи да сме разделени.
И не, нищо не се промени. Не и в негативно отношение, само в положително.
Защото специално за нас двамата мисля, че чувствата и самото запазване на отношенията ни е по-важно от една наложила се, временна раздяла.

[PainMonopoly]

И предишната и сегашната ми връзка бяха дистанционни. При предишната имаше някаква драма, защото ми беше за първи път (на нея не), а и първите 7 месеца не беше от разстояние. А и двамата считахме самото ѝ заминаване като несправедливо. Първоначално аз бях този, който го приемаше тежко и постоянно мрънках. При първото ѝ прибиране обаче осъзнах, че не е чак толкова зле и до края не съм мрънкал, защото осъзнах, че само аз мога да загубя ако си съсипя връзката, създавайки излишно напрежение. И все пак, до самия край не можех напълно да приема разстоянието и се опитвах да намеря начини да го елиминирам и смятах, че именно то ми разваля и връзката и ми създава напрежение в живота. И може би си беше така конкретно в онази връзка. Обаче в тази го считам за нещо съвсем нормално.

Иначе чисто статистически, дистанционните връзки продължават по-дълго отколкото нормалните. Като не сте физически заедно, имате по-малко време да си писнете. Като сте се чакали, ви е по-яко като се видите. Ако комуникацията ви е само по скайп, фокуса не е върху физическото и си споделяте много по-дълбоки неща, отколкото на живо, и връзката е по-дълбока.

Иначе чакането е изнервящо, защото все пак човек си има нужди.

Но в края на краищата, живеем в динамичен свят и има голяма вероятност всеки от нас да премине през такова нещо. Може да изглежда гадно и невъзможно, но всъщност се преживява. В миналото мъжете са ги пращали на война и не са се прибирали по 10 години и жените им са чакали. Сега хората са по-разглезени, но пък сега има и самолети, Европейски съюз и интернет. Връзките от разстояние са нещо нормално, въпросът е как ги възприемат замесените в тях.

[girlwithblueeyes]

Да случвало се е даже в момента не съм се виждали доста повече от месец
Ами като изключим притесненията ми ,че може нещо да му се случи са добри защото оценявам това че няма как да ми звънни всеки ден . Отношенията ни са отлични .
Не не сме имали сериозни проблеми( за съжаление нашите проблеми може би предстоят след връщането му от Мали)
Не няма как ад се случи по пътя на логиката а пък и си познавам стоката :D
В момента нито единият от двамата не прави проблем затова
Не ниощ не се променя ако обичаш някой истински не си променил чувствата си било то емоционални или физически за никакъв период от време . И това го казвам от личен опит :)

[TrueStory]

Задавам тези въпроси, защото напоследък много се измъчвам и малко ме е страх,че нещо може да се промени. Обичам приятеля ми страшно много, той мен също, от почти 5 години сме заедно и доста пъти се е налагало да се делим за известно време.....но той никога не се е държал така. Приема факта,че сме разделени страшно тежко, постоянно ми казва,че страшно му липсвам, че иска да се прибера,че се побърква без мен. Аз се чувствам по същия начин, но не го споделям толкова много. Лошото, в случая е,че ми се и сърди и създава проблеми вече много често....ама се сърди за кажи-речи всичко.....какво съм или не съм казала, какво съм направила, как съм му казала здрасти (едва ли не). Снощи примерно, ми се разсърди, заради това,че имаше проблем с камерата на лаптопа ми и не можахме да се видим. Това е почти всеки ден и вече малко съм се психирала....страх ме е да му кажа нещо, защото той може да го разбере погрешно и пак да стане скандал. Не знам защо е така този път...страх ме е да не заваря различен човек, когато се прибера.
Не знам вече как да говоря с него и как да му обяснявам,че това не е за постоянно и че се налага просто. Когато сме физически заедно не е такъв, държи се като зрял мъж, а не мрънкащо бебе.

Ако има значение не сме малки деца....на по +20 години и двамата.

[HollyGolightly]

В момента сме разделени малко повече от месец, ще се видим чак след още 5 месеца.
Отношенията и чувствата ни не са се променили. Просто е трудно, като се сетя за него и все ми е притеснено, какво прави, дали всичко е наред и такива неща.
Преди се виждахме всеки ден, СМСи постоянно, сега ако успея да го чуя 1-2 пъти седмично пак съм щастлива. За други проблеми не се сещам, опитваме се да не се "отдалечаваме" един от друг и макар и рядко да си споделяме всичко.
Не, предвид обстоятелствата, няма никакъв шанс да се разнообразява с която и да било друга. Дори и да имаше, не ми се вярва да го направи, познаваме се достатъчно добре и става дума за сериозна връзка, не за някоя еднодневка.
Проблеми сме имали, но все пак той е този, който трябваше да замине за известно време.
Мога да кажа, че до сега нищо не се е променило, освен начина ни на комуникация и това колко често успяваме да си поговорим нормално.

А това с камерата ми е до болка познато. И моят беше се разсърдил за това. Камерата ми не работела както трябва, виждал ме лошо и се ядоса на мен, все едно , че нарочно съм я прецакала. Нормално е, изнервен е, ти също до някаква степен, сега това ви е единственият начин да се виждате.