Има ли истински приятели ?

[ЗаГубен]

Истината е,че нямам истински приятели и и не знам как да ги намеря.Уча в София,но съм от друг град,на 25 съм и тъй наречените ми приятели,с които бяхме в училище се оказаха по една щастлива случайност и те в София,някои от тях учейки при мен,други в други университети.Но всичко почва от 1 клас,което е и най-ужасното в случая.В 1 клас имах двама приятели,с които бях много близък.Единия реши да ми бие шута в трети клас защото не поисках да опитам да пуша като него ,въпреки многото предложения от негова страна,а другия в четвърти клас реши да се натиска с гаджето ми уж скришом(напълно осъзнавам ,че в четвърти клас да имаш гадже значи основно да се знае от всички на теория че еди кой си и еди коя си са гаджета и това представлява всичко,но проблема беше, че дори и в четвърти клас тя значеше много за мен и той го знаеше).....Така стигаме до периода от 5 клас до 8 клас.Там имах един най-добър приятел и много хора ,с които си казвахме - "Здравей","Как си","Какво ни беше домашното по...".След 3 години приятелство,не съм го чувал от момента в който ни раздадоха сертификатите с успеха,понеже след 7 клас имаше кандидат-гимназиални изпити по литература и математика,с които се влизаше в съответната гимназия,била тя елитна или не.Това,че не го чувах(тогава говоренето беше основно по домашния телефон,нямаше GSM-и така както сега на такива цени),не значеше че не го виждах...но той мене явно не ме виждаше и не ми обръщаше внимание все едно съм напълно непознат,независимо къде се срещахме случайно(в града,от който съм не е толкова трудно да се засечеш със стари познати).От 8 до 12 клас бих казал,че имах четирима доста добри приятели и един,който ми беше най-добрия.Тези пет години са и най-запомнящите се за мен с най-хубави преживявания.
След 12 клас и кандидат-студентските изпити, нещата се промениха.Най-добрия ми приятел спря да ми звъни,все дно съм умрял за него.Другият ми най-близък от тях ми забива постоянно нож в гърба и говори какви ли не ужасни неща зад гърба ми.

Това е тъжната равносметка.В университет съм и нямам истински приятели.А толкова много искам да имам приятели,на които да разчитам в лош момент,с които да излизам и да се забавлявам,с които да говоря открито.Защо когато винаги се отдам на някои и почна да го приемам като истински приятел,той рано или късно ми забива нож в гърба?А съм изключително лоялен човек с принципи,който никога не говори зад гърбовете на останалите...колкото и странно да ви звучи имам старомодни виждания може би,че трябва да цениш приятелството...защо това се е превърнало в носна кърпичка...аз ли съм прокълнат...Имам приятелка от изключително дълго време и съм щастлив с нея,обичам я с цялото си сърце,но съм самотен по съвсем различен начин...дори в депресия,която не съм обсъждал с нея,защото покрай всичките предателства съм станал много умел в това да си прикривам чувствата.Но истината е ,че не искам да говоря за това с нея,защото знам всичко което ще ми каже за да ме утеши и то няма да ми реши проблема,защото не можеш с магическа пръчка да създадеш истински приятели ,на които да се отдадеш напълно и да знаеш,че те никога не биха те предали...
Ще ми напишете сигурно да изляза и да общувам с хора и да се сприятелявам и да пробвам да си намеря нови приятели...Много би ми се искало,но съм станал затворен,необщителен и гледащ винаги в земята.Когато съм с роднини или навън съм почти постоянно мълчалив.Няма никъде книга с надпис "как да открием истинските приятели"...

Сигурно ще ме засипете със съвети как да си намеря приятели,но тези съвети ще са от хора,които вече имат приятели и не са в моето положение и не са били...Мисля ,че е жалко да пиша във форум за проблема си,но просто имах нужда да го напиша някъде,да го кажа на някой,било то непознат...След това дълго писане чувствам,че не съм казал и 10 % от това,което реално чувствам...

[Amore-Mio*]

Писала съм го хиляди пъти, но пак ще се повторя - много рядко приятелствата от детството и от училищните години остават такива, каквито са били тогава. Вероятно тук-таме ще има някой, с който все още поддържате връзка, но в никакъв случай нещата не са като едно време, именно поради това, че всеки един от вас е пораснал, осъзнал е своите идеи, цели в живота и си е променил интересите.

Иначе грешиш като си мислиш, че единствено ти си в това състояние и че някога си бил само ти.
Вероятно няма да излъжа, че всички от нас е имал такъв период в живота си, но всичко се преодолява стига да се има воля и желание. И да, истинските приятели няма да ти почукат на вратата. И няма да се създадат за ден - два. Изисква се супер много търпение. И все пак, всичко се случва, когато най-малко го очакваш.

[j_adore2]

Честно казано те разбирам напълно. С годините приятелите ми толкова намаляха, че не е истина. В момента се броят на пръстите на едната ми ръка !!! За съжаление в днешно време всеки си гледа интересите, завистта е в много по - голямо количество отколкото е била преди(не знам дали времената са се променили, или ние порастнахме) , всеки гледа да те прецака (особено за пари), търси те, само ако му трябваш за нещо. И всичко това са хора, с които сте израстнали.

Истината е, че за съжаление единствените хора в живота, на които можеш да разчиташ, са майка ти и баща ти !!! Това са хората, които никога няма да те предадат, да ти забият нож в гърба или да говорят против теб.

[ararat]

Сигурно ще ме засипете със съвети как да си намеря приятели,но тези съвети ще са от хора,които вече имат приятели и не са в моето положение и не са били...

Напротив, нямам намерение да те обсипвам с подобни съвети. Това, което ще ти кажа е да престанеш с това самосъжаление и да се научиш да си самостоятелен; под самостоятелен имам предвид да не ти трябват други хора, за да можеш да си прекарваш добре и т.н. Приятелите са временни, дори тези, които ти наричаш "истински приятели". Ако искаш ме послушай, ако искаш продължавай да се депресираш, все тая.

[risk.risk]

Приятелю, честно ти казвам, че ми е много мъчно за теб. Винаги съм мислела, че да имаш приятели е най-важното нещо на света, по-важно от каквито и да е връзки, затова й ме вбесяват момичета/момчета, които се оплакват, че не могат да си намерят гадже. Не знам какво да ти кажа, аз вярвам в истинските приятели, просто трябва да ги откриеш... Може да се случи следд 1 ден, може след 1 година или дори след 5. Може и никога да не се случи. За момента се радвай че си благословен с чудесна приятелка и вярвай, че на света има и свестни хора, защото наистина има. :)

[girlwithboy]

Според мен истинските приятели са точно като любовта. Понякога осъзнаваш, че си ги имал чак след като си ги изгубил.

[Abigoria]

Напротив, нямам намерение да те обсипвам с подобни съвети. Това, което ще ти кажа е да престанеш с това самосъжаление и да се научиш да си самостоятелен; под самостоятелен имам предвид да не ти трябват други хора, за да можеш да си прекарваш добре и т.н. Приятелите са временни, дори тези, които ти наричаш "истински приятели". Ако искаш ме послушай, ако искаш продължавай да се депресираш, все тая.

Самодостатъчен е по- точната дума.

Напълно съм съгласна с мнението ти.

Поздрави :)

[DisappointedDreamer]

Повечето приятелства от детството не продължават след тийн годините, защото вие се променяте по характер, интереси, мислене. Всяка една ситуация, всеки един човек, когото срещнете ви оформя по някакъв начин. В последсвие, на 8 годинки може да сте си играли пред блока, а на 14 да няма какво да си кажете.

Бъди си самодостатъчен, да. Забавлявай се, общувай, контактувай, но не се отпускай бързо. Нямай големи очаквания, за да останеш разочарован.

[paradaiz]

Може би преди 4 години щях да пиша същите неща и да питам себе си кога ще си намеря истински приятели. Но вече не. След 12 клас се разделих, с хора, които наистина ми бяха приятели. Прекарахме си прекрасно през последната учебна година, търсехме се по скайпа, по телефона, интересуваха се от мен. Изключително толерантни хора. Качество, което ценя много, защото в днешно време е трудно да си намериш такива. Аз бях много необщителен човек преди (5-8клас). Нямах доверие на никого в този си период, освен на едно момиче, което ми заби нож в гърба. Но четирите години в гимназията ми показаха, че има истински приятели. Сега дори и разделени още поддържам връзка с някои от тях. Един период свършва и започва нов-съответно с нови приятели. В университета може и да ми е личало, че съм притеснителна, но пак успявам да си намирам приятели. Вярно е, че винаги може да ме предадат, но това не значи да съм вечно аутсайдер. Дори и да съм неуверена страхът да съм сама е по-голям и общувам. Явно вече се справям сравнително добре, защото ми казват - ти не си аутсайдер, ти си напълно нормален човек. А това определено ме радва. Примирила съм се, че вечното приятелство е някакъв мит, но това не означава, че трябва да си сам. Хубаво е да има с кого да споделяш. Съветвам те да правиш като мен, опитвай се да заговаряш, а ако те посрещнат на нож вероятността да ти станат приятели в последствие е малка. Така че-успех! Аз съм много критична в това отношение-предпочитам по-малко приятели, но качествени поне в периода, в който имаме общи интереси, отколкото много лицемерни приятели, които се преструват и ми говорят зад гърба.

[Violenza]

Има, разбира се. Просто ти не си срещнал човек, за когото думата "приятелство" означава това, което ти разбираш. Никога не е късно обаче, няма какво да се отчайваш.

Не твърдете, че няма, само защото никога не ви се е случвало.

С моята най-близка приятелка случайно в 5 клас попаднахме в една паралелка. Да сме били на по 11-12 годинки и още от тогава сме неразделни. После отидохме в една и съща гимназия, но бяхме в различни класове. Сега вече сме студентки в чужбина и живеем заедно. Приказка ни е. Знаем се от 100 години, обаче всеки ден можем да си говорим постоянно. Много, много я обичам. Направо не знам какво бих правила без нея. С ръка на сърцето казвам, че ако ми се обади през нощта да ми каже, че е убила човек, наистина ще отида да копая, без да го мисля. :D С нея съм във всичко.

[ararat]

Ако следвам твоето определение за истински приятел: да се знаете от дълго време, да може да си говорите цял ден и т.н,
напълно възможно е да намериш няколко подобни индивида. Аз лично мисля, че това не е точното определение, за мен примерно истински приятел е този човек, който цени стойността на неговия/нейния живот еднакво с моя. И за съжаление това не е начина, по който е устроено обществото. Но няма смисъл да навлизаме в хипотетични ситуации, просто защото няма как да се спечели този спор - примерно ти викаш, че
С ръка на сърцето казвам, че ако ми се обади през нощта да ми каже, че е убила човек, наистина ще отида да копая, без да го мисля. :D , а пък науката не е съгласна с теб: http://www.news.cornell.edu/Chronicle/01/3.29.01/holier_than_thou.html |||http://en.wikipedia.org/wiki/Illusory_superiority ||| http://epiphenom.fieldofscience.com/2011/04/people-not-as-nice-as-they-think-they.html , но в края на деня, никой не може да докаже обратното. Авторът да му мисли вече кого да слуша, негов си е проблема.




Самодостатъчен е по- точната дума.

Ъхъ, наистина е по-точна, почнал съм да забравям поради липсата на практика. Може би около 15 минути съм мислил за подходяща дума, докато я измъдря :)

[magneticfields]

Днес истинското приятелство е изкючително рядко срещано. Много трудо е да намериш истински приятел, а още по-трудно е да разбереш дали наистина е такъв. Няма рецепта за намиране на истински приятел. Хубавите неща стават случайно, а вече самото приятелсство се гради много време въз основа на взаимно разбирателство и доверие.

[Violenza]

ararat

Това ли са ти научните източници? :lol:

Аз определение за "истински приятел" не съм давала. Първият абзац, който съм написала, прочете ли го? Не си, прочети го и го осмисли.
Описах моята история и дотам. Ти как го приемаш, мен не ме интересува. Намирам за страшно глупави хората, които се опитват да изкривят нечия истина. Спести си го.

[ararat]

Не виждам защо се палиш, не съм казал, че твойта гледа точка е грешна, нито съм се опитал да налагам мойто мнение над теб. Дала си характеристиките на това, което ти казваш е истинско приятелство, ако това не е определение, какво е? Относно източниците, които съм дал, нещо май не ти изглеждат достоверни. Третият източник наистина не е научен, беше нещо, което четях в момента, но това, че изводите от дадено изследване не съвпадат с твойта гледна точка, не значи, че не са достоверни. Ако пък вече наистина мислиш, че не са това, което съм дал не е credible academic source, отворен съм за твойте аргументи.

[Dyany10000]

А аз вярвам в истинското приятелство от ранни години, баба ми (76 години да е жива и здрава) има приятелка, с която още са близки, а са се запознали (май) около 8ми клас