View Full Version : "Хиперболизирана" любов
asp1r1n94
02-23-2013, 20:19
Нямам си работа и да драсна няколко реда :)
Като я видя и после изключвам, унасям се в мисли, забравям и за проблемите.Когато сме заедно имам чувството, че никога няма да ми е достатъчна, никога няма да ми стигне, каквото и да направя, както искате го разбирайте.Трудно контролирам този "глад" - нека така го нарека.Това нещо ме изяжда отвътре...
Чувствали ли сте се така ?
Takaki Tono
02-23-2013, 20:31
Не, самодостатъчен съм си.а ма нали се сещаш че когато този човек изчезне, изчезва и щастието ти :)
Rosiita98
02-23-2013, 20:43
И аз се чувствам точно така, добре дошъл в клуба на " Замаяните от любов"
Не, за жалост ( може би ). Много е хубаво да си влюбен, да, но когато другия не изпитва същото или поне ти не си сигурен, че е така, започва да ти става доста тъпо...
asp1r1n94
02-23-2013, 20:59
Не, самодостатъчен съм си.а ма нали се сещаш че когато този човек изчезне, изчезва и щастието ти :)
Затова се опитвам да задържа това състояние възможно най-дълго :)
Amore-Mio*
02-23-2013, 21:00
Чувствала съм се, но не бих могла да го нарека "хиперболизирана любов".
Особено в началото на дадена връзка, всеки се чувства така /или поне почти всеки/, което е от тръпката, от новото, от неочакваното.
asp1r1n94
02-23-2013, 21:02
Не, за жалост ( може би ). Много е хубаво да си влюбен, да, но когато другия не изпитва същото или поне ти не си сигурен, че е така, започва да ти става доста тъпо...
Това наистина е много кофти, в няколко теми вече четох за този проблем...Според мен в една връзка разговорите са изключително важни.Ако видиш, че просто се лигави и не иска да проведете един разговор, макар че аз изобщо не бих се и забъркал с такъв тип момиче, няма смисъл да се продължава.
asp1r1n94
02-23-2013, 21:05
Чувствала съм се, но не бих могла да го нарека "хиперболизирана любов".
Особено в началото на дадена връзка, всеки се чувства така /или поне почти всеки/, което е от тръпката, от новото, от неочакваното.
И аз не мога да го разбера.Може би просто си паснахме много добре като характер, като мислене, като чувство за хумор.А може би, защото досега никога не е било толкова сериозно с предишните(не по моя вина).
Tsukuda_Hiroshi
02-23-2013, 23:09
Не, самодостатъчен съм си.а ма нали се сещаш че когато този човек изчезне, изчезва и щастието ти :)
Same 4 me... Давам ти общо 3 хиперболизирани години. После ще дойдеш на нашата...
SisiStrange
02-24-2013, 05:56
От почти 2 години съм така. :)
sexa_na_kompleksa
02-24-2013, 08:04
Чувствала съм се, но не бих могла да го нарека "хиперболизирана любов".
Даже продължавам да се чувствам така, а сме от доста време заедно. : )
asp1r1n94
02-24-2013, 09:28
В такъв случай мога да заявя, че измислих нов термин :)
http://i1.kym-cdn.com/entries/icons/original/000/006/550/feel-like-a-sir-template.jpg
Tsukuda_Hiroshi
02-24-2013, 11:48
Да живее богатството на бЪлгарският език!!!
anonymous708973
02-24-2013, 12:25
Днес стават година и четири месеца откакто съм така. Колкото и време да прекараме все не ми е достатъчно. 7-8 часа и пак ми е гадно, като си тръгвам. След 2 дни решавам, че ми се иска да съм сама, но ми писва след половин час и искам пак да го видя и да го прегърна.
Въпреки това не смятам, че изпадам в крайности или че съм сляпа за проблеми или недостатъци. Съвсем здравословна любов е.
За мен това е крайност, а аз не обичам крайностите. Щастието ми не може да се базира върху наличието или липсата на един конкретен човек. Имам множество хора около себе си, които ме правят щастлива. Не мога да живея само за моментите, в които съм с възлюбения. Денонощието има 24 часа и гледам да им се наслаждавам напълно, на всяка минута, дали сама, дали с приятели или с любимият... няма значение.