M0M0
02-24-2013, 13:24
Здравейте, на 24 години съм. Преди година срещнах едно момиче което постепенно ми влезе под кожата... по същество.. ходихме няколко месеца преди да диагностицират баща и с неизличима болест. Дадаха му три месеца. Тя тотално се промени.. отдръпна се.. и е разбораемо. Дадах и мястото пт което имаше нужда. И започнах анонимно да помагам на семейството и с 90%от заплатата ми.. купувам лекарства. На баща и и им плащам заема по къщата, направих и семеен подарък билети за семейството и до Азия преди баща и да почиме. (Да поясня давам и на нея парите, нп съм анонимен за родителите и, защото не ме познават) . Преди две седмици почина и 28годишната и сестра и тя не можа да го понесе.. игнорира ме от тогава. Пак я разбирам.. не и се натрисам.. помоли ме да не и се обаждам никога повече, знаю че това е момент в койтп тя е объркана.. тъжна и има мнпгп агресия събрана в нея която я изкарва . Притеснявам се за нея.. дали ще е добра идея да се свържа с брат и , който също не ме познава.. и да го помоля да му давам на него пари да се грижи за нея след като той е най близък в момента с нея?.. започвам да съм разсеян, не се справям добре в работата защото си миля за нея и как да и помогна.. колегите ми казват да я оставя.. но това не е вариянт. Просто бих искал мнение на непознат който не е афектиран. . Как бихте се чувствали на нейно място и какво би било добре да направя от разстояние? Опитвам да запазя спокойствие но но ми е тежко:-( всичко което съм постигнал до момента може да се срине ако продължавам да съм в това състояние. Да и дам ли възможност тя сама да ми говори.. или след месец да я потърся аз?