SilverLinings
02-26-2013, 13:14
Здравейте! Проблемът не е спешен, но... сякаш вечен :/
На 18 съм. Още в 10 клас се запознах с едно момче (1 година по-голям). Ще го наричаме Стефан. Та, тогава излизахме с него, но нещата тръгнаха да стават по-сериозни и той все едно избяга от мен. Просто така, без обяснение (получих обяснение след година) и се държеше супер тъпо с мен. Тогава много се бях влюбила и много тежко го преживях.
След това той си намери приятелка. След време и аз си намерих. През цялото време не сме имали контакт. Преди няколко месеца си възстановихме контактите, пишем си, говорим си, той сякаш се е"кротнал" или аз съм пораснала, не знам. Зимната ваканция излизахме, единяи път ме целуна. Каза, че целувката не е била просто така и има нещо към мен. Излизахме си така, поцелувахме се. Всичко беше добре. Мислехме да имаме връзка, но той учи в друг град и просто нямаше как да стане, отказахме се от тази идея. Сега не сме се виждали от почти 2 месеца, но си пишем и говорим. Той все ми казва, че му липсвам, искал да ме види ала-бала. През цялото време все той ме е търсил. Последните 2-3 дни не ме потърси, явно му е станало криво, че все той поема инициатива. Писах му, всичко беше супер.
Аз за всичкото това време не го търсих понеже с него когато се държа добре и мило, той не го оценява. Тоест оценява го, но все едно му омръзва. А когато му се дърпам и веднага съм му интересна... Уж имал чувства към мен и не знам си какво, а в същото време съм почти сигурна, че зарибява и други. Е, не мога да го виня, нито сме обвързани, нито нищо. В това отношение и аз не съм цвете за мирисане, но истината е, че дори да излизам с други и да си пиша и т.н. все нещо ме дърпа към него. И освен това, аз не мога да го нараня. Всеки път, когато той се е чувствал зле заради мен, съм гледала да оправя нещата и да го защитя. А за него не мога да кажа същото. Отдавна не го оставям да ми се качва на главата, но и не го спирам да се сближава с мен. Аз искам да се държа мило с него, да си споделяме и да не се притеснявам да му се доверя, но всеки пък, когато започна да се отпускам, се стягам, защото ме е страх. И може би и с него е така. Понякога се отпуска много пред мен, а друг път почти нищо не ми казва.
Знам, че буквално е вреден за мен, но как да избягам от усещането, че между нас има нещо специално? Колкото и глупости да са се случили между нас, все нещо ме тегли към него. Не знам дали мога да го нарека влюбване... И знам, че и той го усеща, иначе не би се занимавал.
Скоро пак ще си идва и понеже градът ни е малък, ще се засечем. Може и да излезем, не знам. Уж всичко е като игра. за забавление и нямаме връзка и т.н., се притеснявам да не би отново аз да бъда наранена, ако просто ей така реши, че не му трябвам отново.
Просто не ми се занимава да си играя все на котка и мишка. Искам някой, който да знам, че е на моя страна и че е до мен наистина, а не постоянно да съм като на бойно поле.
Съвети какво да правя в ситуацията? Благодаря ви предварително! :)
На 18 съм. Още в 10 клас се запознах с едно момче (1 година по-голям). Ще го наричаме Стефан. Та, тогава излизахме с него, но нещата тръгнаха да стават по-сериозни и той все едно избяга от мен. Просто така, без обяснение (получих обяснение след година) и се държеше супер тъпо с мен. Тогава много се бях влюбила и много тежко го преживях.
След това той си намери приятелка. След време и аз си намерих. През цялото време не сме имали контакт. Преди няколко месеца си възстановихме контактите, пишем си, говорим си, той сякаш се е"кротнал" или аз съм пораснала, не знам. Зимната ваканция излизахме, единяи път ме целуна. Каза, че целувката не е била просто така и има нещо към мен. Излизахме си така, поцелувахме се. Всичко беше добре. Мислехме да имаме връзка, но той учи в друг град и просто нямаше как да стане, отказахме се от тази идея. Сега не сме се виждали от почти 2 месеца, но си пишем и говорим. Той все ми казва, че му липсвам, искал да ме види ала-бала. През цялото време все той ме е търсил. Последните 2-3 дни не ме потърси, явно му е станало криво, че все той поема инициатива. Писах му, всичко беше супер.
Аз за всичкото това време не го търсих понеже с него когато се държа добре и мило, той не го оценява. Тоест оценява го, но все едно му омръзва. А когато му се дърпам и веднага съм му интересна... Уж имал чувства към мен и не знам си какво, а в същото време съм почти сигурна, че зарибява и други. Е, не мога да го виня, нито сме обвързани, нито нищо. В това отношение и аз не съм цвете за мирисане, но истината е, че дори да излизам с други и да си пиша и т.н. все нещо ме дърпа към него. И освен това, аз не мога да го нараня. Всеки път, когато той се е чувствал зле заради мен, съм гледала да оправя нещата и да го защитя. А за него не мога да кажа същото. Отдавна не го оставям да ми се качва на главата, но и не го спирам да се сближава с мен. Аз искам да се държа мило с него, да си споделяме и да не се притеснявам да му се доверя, но всеки пък, когато започна да се отпускам, се стягам, защото ме е страх. И може би и с него е така. Понякога се отпуска много пред мен, а друг път почти нищо не ми казва.
Знам, че буквално е вреден за мен, но как да избягам от усещането, че между нас има нещо специално? Колкото и глупости да са се случили между нас, все нещо ме тегли към него. Не знам дали мога да го нарека влюбване... И знам, че и той го усеща, иначе не би се занимавал.
Скоро пак ще си идва и понеже градът ни е малък, ще се засечем. Може и да излезем, не знам. Уж всичко е като игра. за забавление и нямаме връзка и т.н., се притеснявам да не би отново аз да бъда наранена, ако просто ей така реши, че не му трябвам отново.
Просто не ми се занимава да си играя все на котка и мишка. Искам някой, който да знам, че е на моя страна и че е до мен наистина, а не постоянно да съм като на бойно поле.
Съвети какво да правя в ситуацията? Благодаря ви предварително! :)