View Full Version : Просто искам да споделя...
Здравейте,
не знам от къде да започна, не знам какво става с мен вече? Наистина не мога да го обясня това състояние вече и затова реших да пиша тук имам нужда да споделя с някого. От няколко години съм в някаква отвратителна депресия, от коята вече ми писна, много е гадно всеки ден е сив и гаден навън съм една, в къщи тотално различна не че много хора не са така, като съм навън с приятели те винаги ми казват, че съм като слънце, че деня им става слънчев аз много се радвам, че е така, радвам се когата хората около мен са щастливи, но всъщност аз се чувствам като идиот-самота, тя ме убива, аз не живея, не правя нищо друго освен да си върша работата, не почивам, когато съм свободна не излизам, повечето пъти ми се иска да се скрия и никой да не ме вижда, единствения човек, заради който се стягам е майка ми и на нея не мога да и обясня това състояние и не искам да говоря с нея да това, защото и нея не искам да виждам нещастна, хора наистана не знам какво ми става, защо съм така, аз съм от хората които обичат да се раздават, радват се на всичко, което имат и са благодарни, защото виждат и корко по лоши неща има, но от къде идва това нежелание, все едно нищо не чувствам и всичко е сиво и гадно и сиво, наистина не знам вече...
Споко сега ще те утешат и ще ти кажат ,че като излизаш повече , нещата просто ще се оправят (sun)! Don't worry be happy now ...
gimmesomemo
02-28-2013, 20:42
Както ти си 'слънце' пред другите, така и те са такива пред теб. Всеки си има лайната в живота. Всеки крие умело някоя своя страна. Цялата истина е, че порастваш. А ако гледаш негативно на случващото се, то ще ти се случват точно такива, негативни неща. Фак евритинг, усмивка, бира и чаделче евентуално.
"Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш."
Откровение 3:19
Споко.
Трябва ти гадже :) Ако имаш, значи ново :)
Това с разходките е така на практика, само че не такива до магазина и обратно. От депресивно състояние се излиза след правене на нещо ново, по-възможност по-нетипично, дори такова което може да те докара до шок. Промените се случват или мудно и много бавно, или бързо и много енергично.
Но ако случайно си доста по-малка от 20, мисля че става въпрос за нещо друго, за което май не са открили лек :D
TROLLDADLOLCAKE
03-01-2013, 03:49
Бях като теб и реално мислех , че няма изход.Отидох на психолог и както можеш да се досетиш , веднага стана въпрос за антидепресанти ... тогава се замислих , дали да си стъпя здраво на краката и да се оправя или да взема скапаните хапчета и цял живот да завися от тях!Е аз избрах първото , започнах да излизам с приятелите ми и то много - кафета , барове , дискотеки , хижи и какво ли не друго.Просто спри да мислиш , че си зле и че само ти си така , отпусни се излез с приятели и започни да си живееш с живота без да придаваш особена важност на дните , в които не си добре - It's just another fucking day ! И да както каза Ждеел над мен , трябва ти гадже - човек , който да е до теб , да те подкрепя и да ти дава съвети!Успех и ако някога си мислила за антидепресанти , това трябва да е последното нещо , което да правиш , можеш да се справиш и сама !
sexa_na_kompleksa
03-01-2013, 07:30
Има ли нещо, което те тревожи? В работата, университета или в семейството? Дори и да е малко? Когато започна това състояние, спомняш ли си?
xXxPETYAxXx
03-01-2013, 08:59
Просто си самотна, защото ти липсва някакъв вид близост. Щом имаш приятели и семейство, значи ти липсва интимност с противоположния пол. Подкрепям идеята, че трябва да си хванеш гадже. По принцип, човек трябва да е щастлив и когато е сам, но понякога ти липсва физическа и емоционална близост, съвсем нормално е. Особено, ако си самотна от дълго време или пък преди(сравнително скоро) си имала хубава връзка, и си свикнала да имаш някого до теб, а още не си отвикнала от това.
Josefinne
03-01-2013, 10:42
Аз пък НЕ подкрепям идеята, че трябва да си хванеш гадже. Направо смятам, че не трябва. Според мен причината да се чувстваш депресирана е в самата теб. Имаш си приятели, явно имаш къде да излизаш и кой, не си някаква кисела краставица, че на никой да не му се излиза с теб. Явно на теб не ти се излиза. И като се накараш на сила да излизаш на дискотека, бар , кафе и т.н. не мисля, че ще ти стане по-добре. Да, ок, може би ще си прекараш добре за момента, но на другата сутрин пак ще ти криво.
А що се отнася до гаджето - наистина е много хубаво човек да е влюбен, да има някой много близък човек, с който да споделя всичко, да изпуска парата... Но мисля, че Той трябва да дойде сам при теб и то най-добре, когато вече си решила поставения проблем. Защото иначе проблемът ще се задълбочи, понеже ще го игнорираш. А, честно казано, не мисля, че човек, който не е намерил първо хармонията вътре в себе си може да има хармонична връзка с друг човек.
Моят съвет - говори със себе си. Абсурдно - да, обаче помага. Сядаш си вкъщи на някое приятно и удобно за теб местенце, пускаш си любимата музика за фон, ако имаш някакъв домашен любимец - взимаш го при теб и започваш да размисляваш за всички неща, които те правят нещастна. Конкретно. Ако ти помага - пиши си ги. Като изредиш повечето започни да мислиш защо тези неща те правят нещастна, какво ти пречат. И след като измислиш и това - започваш с конкретните решения как да се реши този и онзи въпрос. Ако си проведеш сама този "разговор" и успееш да идентифицираш поне някои от проблемите, веднага, още тогава, ще ти стане по-добре. Човек се плаши от неизвестните и неформилирани неща, защото те са непредсказуеми и нерешими. Като "видиш" проблемите, като ги конкретизираш, ще видиш, че не са нерешими, не са патологични и с малко труд и воля, могат да бъдат преодолени.
За да не звучи всичко много общо ще дам пример от личния си живот.
До някое време бях много слаба и никога не съм мислила за фигурата си, какво ям, колко тежа и т.н. От един момент нататък обаче това се промени и постепенно започнах да трупам излишни килограми. В началото се самозаблуждавах, отричах пред себе си, купувах си дрехи, които да прикриват проблемните зони, стягащи чорапогащници и т.н. В един момент се стигна до там, че аз всяка сутрин прекарвах по 1 час в преобличане и мислене какво да си сложа, че да се чувствам добре. Този един час ме зареждаше с изцяло негативна енергия, защото колко повече се преобличах, толкова повече кусури си намирах и толкова по-безнадеждно ми се струваше всичко. Излизах за работа раздразнена, огорчена, обезсърчена. Като пред мен вървеше някое слабичко или нормално момиче, очите ми окапваха, сякаш съм мъж, зяпах я и...завиждах страшно много! Направо се озлобих. Цялата ситуация беше като отрова за мен. Опитвах с диети, с тренировки вкъщи, планове, но покрай работата и университета и личните ангажименти всичко това отиваше по дяволите. И в края на миналата година аз проведох този " разговор" със себе си. Попитах се - кое ме мъчи, не ми харесва - изброих си няколко неща; кое от тези неща ми причинява най-много болка, дискомфорт, кое най-много ми трови живота - лошата фигура; решението - целенасочено отслабване. За това тази година знам какъв е моят приоритет. Оставила съм другите неща на заден план и съм организирала ежедневието си около решаването на проблема. Макар все още да няма видими резултати отвън, отвътре ми е пролет. Като видя слабичко момиче пред мен да върви не ме облива завист, а се замечтавам какви дрехи ще мога да нося, веднъж щом и аз стана така хубава като нея; как няма да ме е срам да се снимам на плажа; как няма да пропускам походите на планина с колегите.
Извинявам се за просторния пример, но не мога по-накратко да предам същественото.
Благодаря ви за съветите, много се радвам, че най накрая успях да го напиша това, защото не мога да го кажа, да се оплача и мразя, когато някой ме вижда в момент, когато съм зле. xXxPETYAxXx между другото не е като да съм имала някаква щастлива връзка наскоро, не е в това проблема и не е като да съм свикнала да не съм сама, аз търся смисъла на всичко и ох, не знам, мерси за съвета, просто мразя да споделям и преди обичах да оставам сама със себе си както казва Josefinne, а сега просто замествам това с много работа и безсъние повечето пъти