Моренце проклето

[anonymous895156]

Спускам се дълбоко, дълбоко в морето.
Макар и жестоко, без страх влизам там.
Макар че това е местото, което
отне моя татко, отне го без срам.
Вълните му тежки видях да заливат
и майка, и кака, и родния брат,
секунда преди от света да си идат,
заключени в просторна синя необят.
Отне ми семейство, отне ми приятел,
отне ми и моята първа любов,
уби в мен живеещия малък мечтател,
отне ми желанието за живот!
С туй теб те запомних, моренце проклето.
Море, ти превърна живота ми в ад!
Превърна ме мене във просяче клето,
принуден да ровя по кофите бях.
Дотегна ми вече! С какво го заслужих?
Какво ти направих поне ми кажи!
От всичко за теб едно нещо научих -
все с лошо наказваш семейства добри...
Сега съм във тебе, моренце убиец,
потъвъм надолу със камък в ръка.
пътувам към общосемейната участ.
Ах, сладка била е смъртта..

[tori]

И пак обичам. Пиши повече такива стихове.

[heartshapedbox]

Чела съм го някъде преди, супер е.
Да имаш блог или нещо подобно?

[anonymous895156]

Отново :oops: ;д
Иначе - да, имам блог, писал съм го някъде тук, качвам също в hulite.net , в откровения http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=vampira110&tab=2 и в Калдата

[tori]

Отново :oops: ;д
Иначе - да, имам блог, писал съм го някъде тук, качвам също в hulite.net , в откровения http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=vampira110&tab=2 и в Калдата
Това ми напомни за моя блог, в който уж щях да пуска стихове, но нещо позабравих да се грижа за него и... Ама отивам да чета, харесват ми нещата ти.

[heartshapedbox]

"Сеанс с психолог" е страхотно, браво.
Продължавам да чета. :)

[anonymous895156]

Това ми напомни за моя блог, в който уж щях да пуска стихове, но нещо позабравих да се грижа за него и... Ама отивам да чета, харесват ми нещата ти.


"Сеанс с психолог" е страхотно, браво.
Продължавам да чета. :)

Еха, супер ;д Аз продължавам да пиша :D