fierainquieta
03-02-2013, 18:09
Здравейте :) Предполагам че съм доста отчаяна,за да пиша в някой форум,но понякога човек просто се нуждае от перспектива,различна от тази на приятелите му.Има едно момче,което харесвам от има няма 3 години,може да се каже,че сме в нещо като обща компания..въпреки че през това време ми е станало перфектно ясно,че той ме харесва само като приятелка и нищо повече,въпреки че съм се занимавала с други момчета,винаги нещо ме е връщало към него
Винаги ми е било достатъчно просто да ми пише във фейсбук за някаква дреболия, или да излезем компанията;или да го чуя как говори(особено за нещата;които обича) и да си кажа -Господи,това е най-прекрасното момче на света..Сигурна съм,че това са истински чувства,не просто някакви си там тийн-трепети,най-малкото го познавам достатъчно добре,за да знам,че наистина искам връзка с него,не просто съм си изградила идеален образ в главата ми,който да няма нищо общо с реалността или да съм влязла дълбоко в някакъв филм.Та проблемът ми,ако може да се нарече такъв,е,че отскоро имам приятел,с когото се чувствам добре;правила съм опити и то успешни като цяло да пренасоча чувствата си към него,разбираме се и уж всичко е ок.Но има една ужасна мисъл в главата ми,която като че ли постоянно ми нашепва,че с другото момче бих се чувствала по-добре,че той е човекът за мен итн..според най-добрата ми приятелка да имаш такива мисли веднъж седмично е много,а аз я имам почти всеки ден..И съм правила всичко,освен да призная открито чувствата си към това момче;винаги идеята да признаеш любовта си ми се е струвала плашеща;но може би няма друг начин,а пък и кой знае,може би така ще открия дали изобщо някога той е имал повече от приятелски чувства към мен.Иначе може и тези мисли да изчезнат и не се чувствам готова да прекратя нещата с гаджето ми,но в същото време не е ли ужасно лицемерно толкова често да мисля за другия и все пак да се правя на щастлива?
Много ще съм благодарна ако споделите някакъв съвет,мнение,каквото и да е ,ако някой е преминавал през подобно нещо може би,защото наистина съм мн.объркана
Винаги ми е било достатъчно просто да ми пише във фейсбук за някаква дреболия, или да излезем компанията;или да го чуя как говори(особено за нещата;които обича) и да си кажа -Господи,това е най-прекрасното момче на света..Сигурна съм,че това са истински чувства,не просто някакви си там тийн-трепети,най-малкото го познавам достатъчно добре,за да знам,че наистина искам връзка с него,не просто съм си изградила идеален образ в главата ми,който да няма нищо общо с реалността или да съм влязла дълбоко в някакъв филм.Та проблемът ми,ако може да се нарече такъв,е,че отскоро имам приятел,с когото се чувствам добре;правила съм опити и то успешни като цяло да пренасоча чувствата си към него,разбираме се и уж всичко е ок.Но има една ужасна мисъл в главата ми,която като че ли постоянно ми нашепва,че с другото момче бих се чувствала по-добре,че той е човекът за мен итн..според най-добрата ми приятелка да имаш такива мисли веднъж седмично е много,а аз я имам почти всеки ден..И съм правила всичко,освен да призная открито чувствата си към това момче;винаги идеята да признаеш любовта си ми се е струвала плашеща;но може би няма друг начин,а пък и кой знае,може би така ще открия дали изобщо някога той е имал повече от приятелски чувства към мен.Иначе може и тези мисли да изчезнат и не се чувствам готова да прекратя нещата с гаджето ми,но в същото време не е ли ужасно лицемерно толкова често да мисля за другия и все пак да се правя на щастлива?
Много ще съм благодарна ако споделите някакъв съвет,мнение,каквото и да е ,ако някой е преминавал през подобно нещо може би,защото наистина съм мн.объркана